Открито за хомеопатията

Категория: Съвременна хомеопатия

  • Вторият том на „Прекрасните растения“

    Вторият том на „Прекрасните растения“

    Вторият том на “Прекрасните растения” от Ян Шолтън вече е отпечатан. Книгата е вече представена през декември, когато излезе от печат първият том. Подробности за Теорията на растенията може да прочетете и в тази статия.

      От титулните страници и съдържанието можете да видите всички лекарства. Отново признавам, че не ги броих, защото след няколко по сто изгубвам бройката и започвам отначало. Казвам обаче, че броят на лекарствата не е същественото в случая. Както и самата хомеопатия, която има потенциала да излекува всяка болест, опирайки се на общовалидните си принципи, така и класификацията на Растителното царство не се изчерпва с вече установените лекарства, а позволява непрекъснатото добавяне на нови, защото критериите, по които това добавяне се осъществява, са общовалидни принципи.

      Click to access Excerpt-Plants-Vol-ii.pdf

      Вторият том на „Прекрасните растения“ е на 900 страници български текст, с добавени в края приложения и библиография, както това бе направено и в първия том. Допълнителните 100 страници не променят цената, която е същата като тази на първия том.

      Обемът на оригиналното издание беше единственият ми мотив за разделянето на българския му близнак на две части – защото нашият език е напевен, описателен и напълно променя лика на английския текст, добавяйки сериозен обем към него.

      Може да се сдобиете с книгата още от утре, 21 май 2026 година, по следните начини:

      • В хомеопатичната аптека в София
      • Чрез поръчка от този сайт. През първите 20 дни, считано от 21 май 2026, можете да поръчате с отстъпка.

      Благодаря на моята приятелка и редактор, Екатерина Чамурлийска. С нея доведохме до завършек още едно творение.

      Благодаря ви, търсещи читатели, за вашето търпение, за любовта ви към лечебното изкуство и книгите, и за неуморния ви стремеж към знание. Вие сте смисълът зад моята работа, защото я пресътворявате всеки ден.

    • Как да се ориентираме в Теорията на растенията

      Как да се ориентираме в Теорията на растенията

      Тази статия се отнася до “Прекрасните растения” от Ян Шолтън, чийто първи том излезе от печат през декември 2025. В нея описвам основните прагове в класификацията на хомеопатичните лекарства от Растителното царство, имайки за цел да премахна привидната сложност, която би могла да попречи на усвояването на това знание в практиката. Подреждането на минералните лекарства в съзнанието на хомеопата, логиката при намирането на необходимото лекарство важи и по отношение на лекарствата от растения. Абстрахирайки се от обема на информацията, търсим логиката в нейната подредба.

      Огромният брой нови лекарства, които Шолтън въвежда в хомеопатията чрез книгата “Прекрасните растения”, може да накара човек да сметне, че това е трудна, ако не и невъзможна за изучаване материя. Това, разбира се, е невярно. Но подредбата в тази нова Materia Medica няма нищо общо с класическите и ориентирането в нея е изцяло зависимо от теоричните основи.

      Растителното царство е омагьосващо с необятното си разнообразие. В хомеопатията са предприемани и прилагани и други опити да бъде класифицирано. С какво се отличава опитът на Шолтън?

      За да изгради Теорията на растенията, Ян Шолтън използва структурите на две науки: химията и ботаниката. Това е първи по рода си опит. Химията: природната наука за състава, структурата, свойствата и превръщането на веществата и енергийните промени, настъпващи при това превръщане. Химията е по естествен начин свързана с ботаниката – основен клон на биологията, науката за живите организми. Ботаниката изучава растителното царство: устройството и многообразието на растенията, взаимодействията им със заобикалящата среда и еволюцията им, и най-сетне систематизирането и подреждането на растителните видове в сложно дърво с безбройни разклонения, което нарича таксономия. Химията и ботаниката са в основата на хомеопатичната класификация на растителните лекарства.

      Химията

      Химичните елементи, подредени в Менделеевата таблица, са вплетени в хомеопатията чрез Теорията на елементите. Разбира се, част от химичните елементи са отдавна доказани и прилагани като хомеопатични лекарства. Шолтън намира нишката, която свързва всички елементи и така посочва мястото на всеки един, създавайки последователна класификация. Тя е разбираема и запомняща се, защото съответства на етапите в развитието на психиката.

      • I
        • Първи стъпки са изложени в “Хомеопатията и минералите”. Шолтън разглежда основните групи от елементите в таблицата: Катиони, Carbonicum-и, Muriaticum-и, Sulphuricum-и, Phosphoricum-и, Baryta-и, Acidum-и, Ammonium-и, Nitricum-и, Fluoratum-и, Bromatum-и, Iodatum-и и Ferum-и. Чрез анализа си той извежда индивидуалните им теми и прилага за първи път груповия анализ – ключът към качествата и темите на солите.
      • II
        • “Хомеопатията и химичните елементи” издига написаното в “Хомеопатията и минералите” на по-висока основа, надграждайки го чрез сечението на периодите и колоните на Периодичната таблица и връзката им с циклите от психичното развитие на човека. Въвежда Спиралата, за да онагледи непрекъснатостта на този процес: последователността на етапите в човешкото развитие.
      • II-1
        • Седемте кръга на Спиралата съответстват на периодите в Менделеевата таблица и са наречени серии. Сериите са “паралелите” в кълбото на спиралата. Серията описва съответния период: Водородната серия – първия; Въглеродната серия – втория; Силициевата серия – третия; Желязната серия – четвъртия; Сребърната серия – петия; Златната серия – шестия; Урановата серия – седмия. Всеки период, или серия, си има тема. Темата – това е най-важният проблем, които трябва да бъде преодолян през съответния период; – завършекът на цикъла (серията) бележи прехода към следващия период, а прогресирането на серията от началото до края става на стъпки, всяка от които се намира на сечението между периода и колоната на Менделеевата таблица: етапите. Стъпките са олицетворени от елементите.
      • II-2
        • Осемнадесетте колони в таблицата на Менделеев са наречени етапи. Те приличат на “меридианите” в спиралата. Сечението между серията и етапа е всъщност даден елемент. Шолтън често изразява това, казвайки че даден елемент е етап в конкретната серия. Този елемент, тази стъпка, това сечение на колона и период, изразява етапа.
        • Например 46-ят елемент, Palladium, е сечението на етап 10 и серия 5, “Сребърната”. Сребърната серия – възникването на идеите и образите, претворяването им в изкуство, наука, мъдрост; живият, бистър, сътворяващ ум. И пресичащият я десети етап – центърът на цикъла на петия период, апогеят на развитието в този цикъл. Който го е достигнал, господства и владее, откъснал е плода на Сребърната серия: успял е, сигурен е, сътворил е; и това е очевидно за всички останали. Това е Palladium: уверен, че най-сетне е създал обекта на своето изкуство, постигнал е приза в своята наука, готов е да ги представи на обществеността и публиката, заслужил е да заблести на подиума и да приеме овациите – защото е достигнал върха. Обаче стъпвайки на него, той е сам. Превъзходството, което чувства, се превръща в гордост и високомерие, а и в завист към успеха на други артисти или учени. Така се отделя от останалите. Но те трябва да му засвидетелстват признанието си, да му се възхищават, за да може той заслужено да блести. Изтощен е от бляскавото си представяне, и е сам. Постигнал е успеха, но другите трябва непрекъснато и по подходящи начини да му показват, че знаят и се възхищават на това.
      • III
        • “Хомеопатията и химичните елементи” не обхваща серията на Лантанидите, както Шолтън ги нарича. Това са редкоземните елементи, част от Златната серия, с които завършва хомеопатичната класификация на Менделеевата таблица. Представени са в книгата “Загадъчните Лантаниди”. Класифицирани са по същите правила, които важат за предишните серии.
        • Досега Шолтън не е разгледал в подробности Урановата серия – седмият, последен период.

      Ботаниката

      Растителното царство е било класифицирано от много естественици. Последната класификация, базирана на ДНК анализ, се нарича APG III – Класификация на покритосеменните растения III. Именно върху нея, с неголеми отклонения, Шолтън изгражда ботаническата основа на Теорията на растенията. Къде е мостът към хомеопатичната класификация? Къде и как се пресича ботаническата класификация с хомеопатичната Теория на елементите?

      Няма как ботаническата класификация да бъде представена като спирала. Постройката ѝ е твърде сложна, за да бъде направено това. А и принципите в живата природа надхвърлят по многообразие логичната подредба в Минералното царство. То обаче служи за крайъгълен камък и Шолтън го вгражда в основите на Теорията на растенията, продължавайки да подвежда класификацията на всеки растителен вид под съответната серия и етап на Менделеевата таблица. Защо отново Периодичната таблица на химичните елементи? Логика има: всяко растение вирее върху почва, от която получава минерални нутриенти.

      Темите на сериите и етапите са общовалидни, както посочва Шолтън, те изразяват човешкото развитие. Въпросът е как да бъдат разпознати в Растителното царство без объркване, защото там те приемат друга форма. Затова е нужна и класификация.

      Развитието на ботаническата систематика: класификацията APG

      То е доста динамично, скоростта му наподобява торнадо. За много кратко време ботаническата систематика се промени. Днес вече съществува APG IV, докато Теорията на растенията е изградена върху APG III.

      APG е класификация на покриосеменните растения. Тя не е плод на усилията на един човек. По нея работят ботаници, обединени в Група по филогения на покритосеменните растения. Тези ботаници работят в най-престижните университети в света. Въведени са нови термини, разместени са безброй клонове в класификацията, и работата продължава. APG е изградена въз основа на ДНК анализ.

      Общоизвестните основни таксони: царство, клас, разред, семейство, род и вид, са непроменени. Шолтън ги използва в класификацията си. Наред с тях обаче използва и термина клад.

      В APG е възприет прост подход при определянето на таксоните: наречени са кладове: групи, които разкриват общи белези. В основата на формирането им стои стремежът към монофилетичност – тоест, откриването на прародител, до когото могат да бъдат проследени всички потомци. Този прародител и неговите потомци представляват една група. Един клад.

      [Има и полифилетични, и парафилетични кладове. Пак отбелязвам, че тук правя опит за изграждане на възможно най-проста структура, която да бъде лесна за запомняне. Подробностите са много, важни са, трябва да бъдат изучени от източника.]

      Карта на хомеопатичната класификация на Растителното царство

      Теория на растенията (стр. 775 – 776 от първи том на “Прекрасните растения”)

      Картата трябва да се разглежда отдолу нагоре. Тази на стр. 775 наподобява дърво с корона, докато тази на стр. 776 прилича на диаграма. И двете изобразяват хомеопатичната класификация на Растителното царство – Теорията на растенията. Открояват се 11 много големи групи, но са ввсъщност 6 отдела (първата цифра на кода определя отдела). Първите пет от шестте отдела са по-малки, докато шестият, отделът на цъфтящите покритосеменни (Angiospermae) растения, е най-широко използван в хомеопатията. Картата не посочва изрично Angiospermae като стъпало, но подрежда еволюционно във възходящ ред включените в шестия отдел кладове (вижте долу, Обобщение).

      Сериите

      Шолтън обяснява, че шестте отдела съответстват на първите 6 серии в Теорията на елементите. И на няколко места повтаря, че не цялата Златна серия е представена в Теорията на растенията, а само Лантанидите. Казва също, отново на няколко места, че и Урановата серия не е представена в Растителното царство: а в царство Гъби. Така че разполагаме със следващата (основна, обща) класификация:

      • 100.00 Archaeoplastidae (Водородна серия)
      • 200.00 Viridiplantae (Въглеродна серия)
      • 300.00 Bryophyta (Силициева серия)
      • 400.00 Pteridophyta (Желязна серия)
      • 500.00 Gymnospermae (Сребърна серия)
      • 600.00 Angiospermae (Златна серия: само Лантаниди)

      Един поглед към напосоки разтворената книга обаче ни разкрива следната информация:

      • 665.55.08 Plectranthus scutellarioides
      • Серии: Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна, Сребърна серия и Лантаниди; акцент върху Сребърната.
      • Кладове: Lamiaceae; Lamiales; Lamiidae.
      • Фаза: 5; Подфаза: 5.
      • Етап: 8.

      Това е произволно избрано лекарство (из втория том на “Прекрасните растения”, предстоящо издание). Виждаме, че в картината му са представени всички серии, от първата до шестата, с акцент върху петата, Сребърната. И това е особено объркващо за човек, който тепърва навлиза в класификацията.

      Объркването е привидно и за да го обясня, се връщам назад към основните положения на класификацията, изложени в глава Въведение (стр. 18 – 76 от “Прекрасните растения”). Многократният внимателен прочит разкрива, че характеристика на всяка от групите, или на всеки от кладовете в Теорията на растенията е, че темите на групата не обхващат само една серия, а поне две, и нарастват; и че от всички тези серии акцентът е винаги върху само една.

      Защо?

      Растителното царство е много по-комплексно от Минералното. У всяка растителна лекарствена картина долавяме многопластовост. Тя е онагледена чрез отделните таксони на Теорията на растенията, или с други думи: в етапа, фазата, подфазата и в акцентираната серия. Но понеже хомеопатичната картина на растителното лекарство разкрива качествата чувствителност, множество гледни точки и кръговост, то хората, нуждаещи се от растително лекарство, изразяват темите на повече от една серия. Работа на терапевта е да установи коя от тези теми надделява и като червена нишка минава през случая, и така да стигне до акцентирана тема, или серия.

      Връщайки се към картата на Теорията на растенията, виждаме как във всеки от шестте отдела са представени поне по две серии – много рядко, при много малко лекарства виждаме единствено Водородната серия. С нарастването на числото в номератора, тоест с усложняването на растителните видове, с еволюцията в посока Покритосеменните растения (600.00 Angiospermae), нараства и броя на сериите, повлияващи лекарствените картини. И не само това: акцентът постепенно се премества все по-надолу, от Водородната към Въглеродната, към Силициевата, към Желязната, към Сребърната серия, и към Лантанидите.

      Серията показва класа и подкласа на лекарството.

      Фази и подфази

      Ще вмъкна тук кратко обяснение за фазите и подфазите като стъпки на хомеопатичната класификация. Шолтън въвежда тези две стъпки на класификация заради многопластовата сложност на растителните лекарствени картини. Чрез тях постига фино проникване в дълбочина, разграничаване на слоевете у дадената личност, и определяне на точките, в които те се пресичат.

      • Фазата показва позиционирането на индивида в дадена група. Става дума за степента на принадлежност към групата, но също така и за това дали е обичан, приеман, уважаван, свързан с останалите членове на групата. Дали тепърва ще установява мястото си или е на път да изпадне от нея. Фазата и етапите си приличат доста. Фазата доуточнява ситуацията на индивида.
        • Фазите съответстват на осемте етапа на Въглеродната и Силициевата серия (забелязвате съответствието с групата и позиционирането на индивида в нея). За разлика от етапите, фазите отразяват типично растителни качества: начина, по който индивидът се усеща, по който възприема позицията си в групата.
        • Фаза три може да проявява темите на етапи 3-9 (Boron, Aluminium), а фаза 5 – тези на етапи 11-15 (Nitrogen, Phosphorus). В Теорията на растенията фазите са 7, защото в растителния свят няма пауза. Нулевият етап, 18-та колона на Периодичната таблица, също не е проявен.
        • Фазата показва разреда в съответния клас или подклас.
      • Подфазата представлява начин за фино диференциране на ситуацията на индивида. Тя е много подобна на фазата, подпомага избора на семейство в показания разред.

      Етапи

      • Етапите са добре известния ни начин, по който индивидът се изправя срещу проблема, как се справя. Етапът ни показва конкретното растително лекарство.

      Пример за ориентиране в подреждането на лекарствата

      Подреждането на кладовете следва същата логика. В първите 5 отдела на Теорията на растенията то е сравнително трудно проследимо, защото лекарствата, които познаваме в хомеопатията, не са много и последователността не личи много ясно. Затова ще взема за пример клад от шестия отдел, Angiospermae, който е най-широко прилаган в практиката и съдържа хомеопатичните картини на повече растения, и който ще ни позволи да проследим класификацията и да се ориентираме в нея.

      • Magnoliiae са огромен клад в Angiospermae. В него са акцентирани са Водородната и Въглеродната серия. Припомням, че става дума за акцент върху съответна серия, защото в темите на лекарствените картини и в случаите, проличават и сериите, предхождащи тази, която е акцентирана. Този модел се проследява във всички кладове в Теорията на растенията (класове, подкласове, разреди, семейства), и в картините на всички лекарства. [Трябва също да се имат предвид и възможните отклонения, които Теорията на растенията прави от ботаническата класификация APG III, за да се избегне евентуално объркване. Когато решите да потърсите някой клад в интернет, ботанически той може да бъде обозначен като клас, а хомеопатичната класификация да го третира като разред. Това не са особено важни от хомеопатична гледна точка отклонения.]
      • Magnoliidae включва 7 разреда, тоест се подразделя на 7 фази:
        • Austrobaileyales (фаза 1)
        • Chloranthales (фаза 2)
        • Canellales (фаза 3)
        • Magnoliales (фаза 4)
        • Laurales (фаза 5)
        • Piperales (фаза 6)
        • Aristolichiales (фаза 7)

      След като описва качествата, темите и физическите симптоми на Magnoliiae като цяло, Шолтън продължава с отделното разглеждане на всеки от разредите в клада. Тук ще се спра на разред Laurales, фаза 5 на Magnoliiae.

      • Laurales (622.50) съчетават темите на Водородната и Въглеродната серия. Подразделят се на следните подфази (семейства):
        • 1. Siparunaceae
        • 2. Atherospermataceae
        • 3. Gomortegaceae
        • 4. Lauraceae
        • 5. Hernandiaceae
        • 6. Monimiaceae
        • 7. Calycanthaceae

      Сега ще погледнем към семейсво Lauraceae, защото има сравнително пълно представени етапи.

      • Lauraceae представляват подфаза 4 на разред Laurales. Етапите на Laurales, които са познати в хомеопатията, са:
        • 5. Aniba rosaeodoura
        • 8. Persea americana
        • 10. Laurus nobilis
        • 12 Camphora officinalis
        • 13. Umbellularia californica
        • 14. Sassafras albidum
        • 15. Cinnamomum verum
        • 15. Nectandra puberula
        • 15. Cinnamomum iners
        • 16. Ocotea odourifera
        • 17. Nectandra megapotamica

      Завършвам примера с лекарството Cinnamomum verum ( 622.54.15).

      • То се намира в етап 15 на подфаза 4 (семейство Lauraceae), във фаза 5 (разред Laurales) на акцентираната Въглеродна серия (Magnolidae) на Покритосеменните растения (Angiospermae). Проявява изразено темите на Водородната и Въглеродната серия, с акцент върху Въглеродната.

      Обобщение

      • Фазата показва разреда. Подфазата показва семейството. Етапът посочва лекарството.
      • Всеки клад е подведен под класифициране според серията, фазата, подфазата и етапа. Това важи за: семействата, разредите и класовете в Теорията на растенията. Във всеки клад са проявени темите на поне 2 серии. Колкото по-високо в еволюцията на растенията се намира съответният клад, толкова повече серии са проявени в него. Но винаги акцентът е върху една.
      • В Картата на Теорията на растенията е онагледено еволюционното дърво от хомеопатична гледна точка – хода на разгръщането на сериите, фазите, подфазите и етапите. Големият клад включва по няколко разреда (фази). Да подредим Angiospermae, като посочим и сериите:
        • 610.00 Amborellanae (Водородна)
        • 620.00 Magnolianae (Водородна и Въглеродна)
        • 630.00 Lilianae (Водородна, Въглеродна и Силициева)
        • 640.00 Fabanae (Водородна, Въглеродна, Силициева и Желязна)
        • 650.00 Malvanae (Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна и Сребърна)
        • 660.00 Asteranae (Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна, Сребърна и Лантаниди)
      • В рамките на един голям клад е възможно да се премести акцентирането върху следващата серия – един пример за това са клад Malvanae, при които акцентът преминава от Желязната върху Сребърната серия. Това се случва в разред Malvidae, последният клад на Malvanae.
      • Изложението в книгата върви от общото към частното. Първо се разглежда най-големият клад – класът или разредът. Големите разреди включват други разреди (фазите). За всеки от тях се посочват основните теми, очертаващи сериите, и мотивиращи акцентирането върху една от тях. Изброяват се семействата (подфазите) в разреда, които при пълен разред са 7. После изложението преминава към всяко от тях. Всяко семейство (подфаза) бива описано по същия начин, с очертаване на основните теми и акцент. Изброяват се членовете на семейството (етапите в съотетната подфаза). Някои от тези растения са добре познати в хомеопатията, но повечето са нови. За част от тях са проведени нови доказвания. За друга част лекарствената картина е изведена на базата на класификацията, която – както Теорията на елементите в Минералното царство – позволява предвиждане на картината на все още непознатите растения за хомеопатията.
      • Превръщането на предвидените картини в хомеопатични лекарства преминава през доказвания и се потвърждава в практиката. Тази работа се извършва от изследователската група хомеопати, спомената от Шолтън в глава Въведение. От публикуването на „Прекрасните растения“ до този момент е натрупана много практика. Резултатите от нея са довели до потвърждаване на част от лекарствените картини в Теорията на растенията, до изменение на друга част от тях, до пренареждане в класификацията според случаите в практиката. Тоест, динамично Теорията на растенията бива потвърждавана. Цялата тази динамика може да бъде проследена на qjure.com. Там ще откриете много нова информация, включително месечен бюлетин, в който са публикувани новите случаи.

      ––

      Пристъпих към написването на тази статия заради синтетичната мисъл на Шолтън, която причинява известно стъписване при първоначалния прочит на “Прекрасните растения”. Изложението на Шолтън се отличава с икономичност, която можем да изразим с българската поговорка: Колелото вече е открито, топлата вода – също. (Този подход не е толкова трудно преодолим в Минералното царство, където нещата са двуизмерни. Но в Растителното…)

      Тоест, Шолтън изхожда от презумпцията, че някои неща вече са известни на читателя, или биха могли да му станат известни от други източници; затова и пише така, сякаш тези неща се подразбират, без да цитира изрично, освен в редки случаи.

      Само че кои са тези неща?

      • От хомеопатията: “само” две: първо, основните положения, принципите, хомеопатичното мислене, методите за предписване, миазматичната теория и Materia Medica на класическата Ханеманова хомеопатия; ивторо, съвременните развития, съществуващите нови системи на обобщение и систематизиране на хомепатичните лекарства, включително неговата.
      • От ботаниката: ориентиране в най-общи линии в съществуващата ботаническа систематизация. Тоест, запознатост с термините царство, клас, разред, семейство, род и вид.
      • От химията: строежът на Периодичната таблица на химичните елементи и в най-общи линии ролята им в структурирането и функционирането на живота.
      • От философията (пожелателно, но много помага): разбиране за основата при формиране на теоретично знание; познаване на термините битие и морал; базово разбиране за мястото на етиката, епистемологията и логиката във формирането на човешкото съзнание и развитието на човека.
      • От психологията (би могло да помогне в значителна степен): познаване и разбиране на фундаменталните етапи в развитието на човешката психика, съзнанието и поведението.

      … И още познания от различни области на науката и изкуствата.

      Вижда се с просто око, че систематизацията на Шолтън е сложна, интегративна, и пристъпването към нейното изучаване предполага още нещо: любознателност и стремеж към интегрирането на тези аспекти в една система, към нейното непрекъснато обновяване и синтез на съществуващите знания.

      Дали е задължително това, за да се практикува хомеопатия?

      Разбира се, че не. Разбира се, че да. Въпрос на избор.

    • Матерните лекарства в хомеопатичната практика

      Матерните лекарства в хомеопатичната практика

      от Хайнц Витвер

      Днес излиза от печат новото издание на Quantum на български език. Това е книгата на швейцарския хомеопатичен лекар, д-р Хайнц Витвер. Във фокуса на книгата са малката група лекарства, чиито източници са субстанциите, изграждащи новия живот.

      Хайнц Витвер е практикуващ хомеопат и лектор. Има издадени редица професионални книги по хомеопатия, сред които са The Healing Power of Breast Milk; Matridonal Remedies in Daily Practice; Combined medicines in homeopathy, (в съавторство с д-р Волфганг Спрингер). През втората половина на 2025 година предстои да излезе най-новата му книга, The Nosodes in Daily Practice, също в съавторство с д-р Волфганг Спрингер.

      Матерните лекарства

      Заглавието на оригинала е Matridonal Remedies in Daily Pratice. Думата matridonal означава дарено от майката, според значението на латинската дума mater, която стои в корена на matridonal. Думата mater на латински език означава майка, жена, която е дала живот. Mater e и думата, от която е произлязла латинската matter (възприета и от редица живи езици), която означава материя, физическа субстанция. Така че mater лингвистично включва цялостното значение на думата matridonal – лекарства, произлизащи от субстанции, които образуват фундамента на новия живот. Това са материите, зараждащи се в тялото на жената, пожелала да стане майка. Затова българското издание възприема термина „матерни“ лекарства.
      Д-р Хайнц Витвер с радост се съгласи книгата да бъде издадена на родния ни език, за да подпомогне развитието на българските хомеопати. На неговата любов и отдаденост
      на хомеопатията дължим българското издание на този ценен труд.

      Преводът от английски на български език бе извършен от Йоана Недева, позната на нашата хомеопатична общност с работата си по книгите „Аутизмът – отвъд пределите на отчаянието“ (издателство „Хомеохелп“) и „Хомеопатичен наръчник за цялото семейство“ (издателство „Асеневци“). Йоана е сърдечен приятел на хомеопатията и изработи превода на Матерните лекаства с ентусиазъм и любов.

      Книгата разглежда характеристиките на 7 лекарства:

      Amnii liquor
      Chorda umbicalis
      Placenta humana
      Vernix caseosa
      Folliculinum
      Oxytocinum
      Lac maternum
      Lac humanum

      Включени са 33 случаи от практиката на д-р Витвер, изложени подробно и практически полезни. Поради описателността и живите картни в случаите, книгата може да се разглежда и като наръчник за предписването на матерни лекарства. Авторът дава ценни съвети и отличен пример как и колко често да повтаряме лекарствата в хронични случаи.

      Д-р Витвер провежда редица семинари в Европа на тази тематика. Тази книга представлява своеобразен синопсис на материалите, включени в семинарите му.

      Следва извадка от книгата:

      От днес са възможни поръчки от книжарницата. От понеделник книгата ще бъде достъпна и в хомеопатичната аптека.

      За всички поръчали до 11 септември, отстъпка от продажната цеа на книгата.
    • Boswellia sacra | Живот в служене на хората

      Boswellia sacra | Живот в служене на хората

      Неотдавна си припомних това лекарство, по повод случай на хроничен синузит. Човекът работи като терапевт повече от 15 години. Освен за основното му оплакване, лекарството му помогна за избистряне на вътрешния поглед, при което човекът си възвърна увереността в правилната посока. Болките, които от години бе усещал в лявото рамо, също изчезнаха.

      В статията е включена информация от доказванията и част от рубриките в Complete Repertory.

      Boswellia sacra е вечнозелено дърво с едно или повече стъбла, без бодливи израстъци. Кората му е гладка, подобна на хартия и лесно се обелва. На височина израства между 2 и 8 метра, в полусухи до полупустинни местности, най-вече по скалисти сипеи и дерета, често върху варовикови камъни. Такова е описанието на дървото, което ни дарява ароматната смола, която познаваме като тамян. Широко разпространеното му название в Стария свят е frankincense, което идва от старофренски и означава иста есенция.

      Гръцката и латинската дума за тамян, libanos и libanus, произлизат от арабската luban, и означават млечна белота, olibanum.

      Растението е местно за южните части на Арабския полуостров, Йемен, Оман и Сомалия.

      Семейство Burseraceae, известно още като семейството на факловата дървесина, тамяна и смирната, включва около 18 рода, съдържащи 550 вида дървета и храсти, често с тънка, лющеща се кора, много от които са известни с обилното отделяне на ароматни смоли. Семейството е най-близко родствено до Anacardiaceae, част от разред Sapindales.

      Смолата на Burseraceae почти винаги има силен отличителен мирис, бистра, лепкава и обикновено изсъхва до бял или млечнобял, до бледожълт цвят. Смолите на Anacardiaceae обикновено потъмняват до черно. Тамянът с най-високо качество има много бледожълтеникав оттенък, описан от древните египтяни като цветът на Луната, и излъчва силен цитрусов аромат.

      Приложенията на тамяна в медицината са древни и многобройни, доближавайки се до статута на панацея. Твръди се, е повлиява оплаквания в зъбите, кожата, дихателните пътища, психиката, гърдите, храносмилането и пр.

      В хомеопатията познаваме лекарството от Bosvelia sacra под названието Olibanum sacrum. Направените доказвания на лекарството са много. По-долу помествам извадка от доказванията на Кармен и Йорг Вахсмут, Германия от 1997 – 1998 година. Използваните потенции са 30С, тритурации от С1 до С4, 40С, 6С, 12С, 220С, 10М, ЛМ2.

      Лекарството проявява афинитет към дихателнитепътища, стомашно-чревния и уринарния тракт, лигавиците и кожата.

      Темите на лекарството са свързани със служене, вина, религия, покой, хармония и красота.

      Умствени симптоми

      • Прекомерно насочен към религията; мисли, фантазии, спекулиране.
      • Змии, свещеници, катедрали, църковна музика, разпятие, манастири, монахини.
      • Видения на ангели, свързани с Бог. Небесно спокойствие, вяра, единство, спасение.
      • Желание за активност, вечер; активен до късно през нощта, водещо до пълно изтощение.
      • Откровен, открит, честен, твърд, прям, безцеремонен. Казва чистата истина. Самодостатъчен.
      • Чувствителен към шум [4-ма доказващи], към най-лекия шум [2-ма доказващи].
      • Съчувства; пркалено щедър; помага. Отстъпва, съгласява се.
      • Поема чуждата вина, силно чувство за вина. Христова съзнателност.
      • Помага и дава; работи в името на мира и хармонията. Медиира, за да бъдат доволни всички.
      • Трудно се справя с конфликтни ситуации. Не понася несправедливостта.
      • Страхува се от вода, височини, огън, тесни места, наказание, плъхове, змии.
      • Стеснителен като дете, упорство през пубертета. Обича децата, работи в образователната сфера.
      • Сънува починали хора. Вижда призраци; понякога се страхува от призраци, сенки.

      Общи симптоми

      • Желание за пространство: обича да бъде на открито.
      • Подобрява се от движение.
      • Остро обоняние за храна, лук, бульон, ароматни смоли, неприятни миризми, което влошава.
      • Вълчи апетит, засилва се след хранене, засилва се при миризмата на храна.
      • Яденето подобрява стомашните киселини и болките в корема.
      • Алергичен към дървета и антибиотици. Сенна хрема и уртикария.
      • Възпаления на лигавиците: синузит на фронталните и максиларните синуси; цистит; пиелит. Фибромиалгия, врат и рамене. Проблеми с щитовидната жлеза.

      Усещания като че ли

      • за празнота;
      • черепът е прекалено малък;
      • памук под вертекса;
      • прах в носа;
      • студенина в устата;
      • бучка в гърлото, отляво;
      • слънчевият сплит е широко отворен и отворът постоянно се увеличава;
      • гръдният кош е празен;
      • железен колан около гръдния кош.

      Местни симптоми

      • Замайване при вида на мръсотия и боклук.
      • Главоболие, влош. сношение. Тъпо притискащо главоболие, подобр. разговор.
      • Сухота в носа, влош. дълбоко вдишване.
      • Синдром на раздразнени черва.
      • Позиви за уриниране, капещо уриниране, докато върви; неволно уриниране при кихане или кашляне.
      • Дихателни: повтаряща се хрема, бронхит, пневмония, отит.
      • Болки в ставите, скованост сутрин в леглото, подобр. леко движение.
      • Парене и сърбеж по кожата след къпане; усеща топлата вода прекалено гореща, а студената – прекалено студена.
      • Проблеми с кожата: херпес по устните, екзема по ръцете и около очите; интертриго.

      Рут Сагерер – Хомеопатична тритурация на Олибанум Ал Ходжари Супериор

      Рут Сагерер е германски класически хомеопат с практика в Мюнхен. Нейното изследване на Olibanum sacrum е забележително четиво. Резултатите са добити чрез тритурация С4.

      В тази публикация помествам избрани моменти от Въведението към това доказване. Целият документ може да се свали от сайта Provings.info, на германски език (за абонирани потребители).

      “Boswellia sacra Al Hojari superior” е една от най-изящните смоли. Добива се само от дърветата Бозвелия сакра във вътрешността на планините Дофар, област Ходжар, Оман. Дърветата растат в пустинна област при екстремни условия на жега и суша, върху камениста песъчлива почва. Тяхната устойчивост е легентарна.

      Темите на дърветата в хомеопатията са крехкост, традиция, дълголетие, стареене, ритъм, цикли и сезони. Дървото разделя или свързва световете – небето и земята, мъжкото и женското начало, разумът и емоциите, Ин и Ян. Хората, имащи нужда от дървесно лекарство, са много отговорни, перфекционисти, изискват всичко от себе си, имат невисока самооценка и се страхуват от провал.

      Ароматните смоли са сред най-важните обредни вещества. В продължение на хилядолетия те са били ценени и използвани за ритуални, лечебни и магически цели. Тамянът е горял на свещени места и енергийни центрове, в храмове, манастири, католически цъкви и джамии, както и в домовете на хората. Горенето на тамяна съпътства шаманските пътешествия, удълбочава молитвите и медитациите, укрепва връзката с Бох, духовете и предците. Осветеният тамян придружава мъртвите в отвъдния живот. Прогонва тъмните сили и злите духове.

      В медицината тамянът облекчава тревожността и има антидепресантни ефекти. На духовно ниво повдига настроението и увеличава яснотата на мисълта. Психоактивният ефект на тамяна е описан от Диоскорид.

      Тамянът е във фокуса на последните изследвания върху рака. Според имунолози от Оман, тамянът възстановява увредената ДНК на раковите клетки и правилния генетичен код, поволявайки им да функционират като здрави клетки. Въздейства дори върху ракови клетки, резистентни на химиотерапия.

      Антропософският препарат “Таламос” е потенцирано лекарство, направено от злато, смирна и тамян. Повлиява постенцефалитни състояния, ювенилна шизофрения и психози, детска истерия, аутизъм, липса на говор и емоции и т.н.”

      Complete Repertory

      В реперториума хомеопатичното лекарство се търси под ботаническото му название Boswellia sacra. По-долу виждате снимки от реперториалните рубрики, с позволението на Роджър ван Зандворт.

      Източници:

      Wachsmuth, Carmen und Jürgen – Olibanum sacrum, heiliger Weihrauch, Hahnemanninstitut, St. Ottilien 2001;

      Ruth Sagerer, Heilpraktikerin, München. www.ruthsagerer.de

    • Химична алгебра: плодовете (и различните видове сол) от откритието на Ян Шолтън

      Химична алгебра: плодовете (и различните видове сол) от откритието на Ян Шолтън

      Част II от IV

      От Ян Марс, Ванкувър, Канада

      Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009

      Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.

      Част втора: Развитие

      За краткото време, откакто се ползваме от книгите на Ян Шолтън и работата, последвала тази посока, практикуващите хомеопатия продължиха да практикуват хомеопатично, като понякога отделяха време за проучване, или по-точно, за възприемане на многото съвременни линии на развитие. В съответствие, продължават да се появяват клинични резултати. Лекторите, чиято практика бе направлявана от други метафори, на свой ред насочиха размишленията си към лекарствата, направени от елементи и минерали. В книгата на Масимо Манджалавори “Благородни и основни метали – алхимичен поглед“ (2005) откриваме подход, който съчетава за хомеопатията букет от „езотерични“ методи (алхимия, антропософия, дори поглед към таро). Във всички тези предложения виждаме съвпадения и различия между новата работа и тази, която вече е извършена (Манджалавори, например, поставя темите си йерархично, както прави Морисън в книгата си „Въглерод“.) Всеки от тези трудове илюстрира собственото разбиране на практикуващите за химичната алгебра. В книгата на Манджалавори сме свидетели на съчетаването на материали „извън хомеопатията“ (това е една нищо-незначеща фраза, която се саморазрушава още щом бъде изговорена: като универсална наука и изкуство, за хомеопатията няма понятие като „извън“) и това е знак, че всеки продължава да черпи идеи от всеки възможен източник в съответствие с единствения закон (sic), познат на несъзнаваното – а именно „използвайте всичко, което резонира…“ – така че да склони будните практикуващи към хомеопатично предписание. Присъствието на такъв материал у Манджалавори ни напомня и за аспекта на „вратата“ в Шолтъновия етап 4, и резонирането му с еврейската буква dalet, която има числова стойност 4:

      „Докато следваме уликите – звезди, числа, цветове, растения, форми, стихове, музика, структури, се разкрива огромна структура от връзки на много нива. Намираме се в отекващ колектор, в който всичко откликва и за всичко има отредено място и време.“ 

      Джорджио де Сантиляна и Херта фон Дехенд, „Мелницата на Хамлет“, Бостън, 1969 г.

      Като вземем предвид, че резонирането е реалният начин, по който работи нашия ум (а така работи и еволюцията, самата природа), а експериментите и новите открития се развиват бързо (в края на краищата, в хомеопатията живеем през златен век, вид ренесанс или период на културна еволюция), прилагащите хомеопатичната алгебра са изправени пред продължаващата задача (необходимост) да развиват и нашето изкуство и наука – по хода на Етапите и Епохите! (Седем епохи (серии), и да добавят към тях и лантанидите и актинидите…)

      Такава еволюция със сигурност се върти около една основна идея, която сама по себе си е следствие от групиращо, или тематично мислене: ако темите, извлечени от субстанциите, могат и трябва да бъдат комбинирани по някакъв начин, когато тези елементарни субстанции се комбинират в съединения, то тогава практиката на такова тематично комбиниране не зависи от темите, заявени от, да речем, Ян Шолтен или дори от който и да било учител. Не е необходимо робски да следваме (а и той искал ли го е някога от нас?) темата на Шолтен за дадено лекарство. Такова механично копиране или папагалско повтаряне на теми просто би показало нашето собствено фиксирано състояние или етап, правейки невъзможно добиването на прозрение като тези на Раджан Шанкаран по отношение на лекарството, известно преди като Natrum sulph (вижте Първата част на тази статия). И все пак, прозрението на Шанкаран само по себе си потвърждава алгебричния подход. Ето как се развиват нещата в науката: прави се еволюционен скок и въпреки че много подробности могат да бъдат променени с времето, самият скок остава неоспорим. С развитието на тематичното (групиращо) мислене чрез прилагането му в клиничната практика, неизбежно ставаме свидетели на културна еволюция, развиваща се в хомеопатията. Разглеждайки това като едно цяло, виждаме промяна на парадигмата. Следователно, не трябва да сближаваме трудовете на Ян Шолтън и Раджан Шанкаран, или на други учители, едни с други: а ние самите сме тези, които трябва да сближим мисленето си с взаимните ефекти на цялото, и следователно с онова, което всеки такъв учител ни предлага – ние трябва да израснем в тези нови дрехи. Да, някои ще продължат да казват, че виждат „новите дрехи на царя“; човешкият аспект у нас, наречен „гордост“, често не позволява на повечето да изразят ентусиазъм за работата на другите – работа, която се чувстваме принудени да критикуваме, преди да можем, неохотно, да я потвърдим, да кажем „да“. (Трябва да добавя обаче, че има и други гласове, които, напротив, винаги възкликват – като Елизабет Тейлър за всеки от браковете си – „Този ​​наистина е истинският!“)

      Да „разопаковаме“ въвеждането на тематична алгебра

      Казано просто, предполагам, че ако „разопаковаме“ тематичната алгебра, тя потенциално ще промени всичко в практикуването на хомеопатията. Ето един най-базов пример: нито дори една част от информацията, завещана ни от годините опит (чрез клиника, токсикология или доказване) и включен в този обемен труд, наречен „хомеопатична Materia Medica“, вече не е просто себе си. Не е достатъчно дори една част от тази информация да бъде просто прочетена като приложима към даденото лекарство, за което номинално е посочена. Повтарям, вече не можем да бъдем сигурни за нито една част от информацията, че принадлежи уникално и единствено на лекарството, за което традиционно е била прикрепена. Ако даден симптом е даден „за Sepia“ или „за Lachesis“ – да, той може да е „верен за това лекарство“, но истинността на това твърдение бледнее в сравнение с осъзнаването, че може да е верен и за цял клас лекарства, към който Sepia или Lachesis принадлежат и са само едни от членовете. Като имаме предвид колко голям може да бъде даден клас, какъвто е „Животни“, например, или толкова специфичен, колкото е Viperidae, или като неотдавна маркираниян като „подобни на котките“, това означава, че за всеки елемент от информацията ние трябва да намерим правилното ниво в йерархията от тематични групи, за да осъзнаем пълните възможности за предписание; стига, разбира се, да сме идентифицирали като активна  дадена тема в конкретния клиент, който седи пред нас.

      Втори аспект на този пример: Ако един практикуващ хомеопат ни преподава (демонстрира, илюстрира чрез излекуван случай, убеждава ни) аспекти на лекарство, които никой друг не е забелязал преди, тогава за нас, които използваме в практиката си алгебричния метод или които анализираме случаите си, използвайки тематично групиращо мислене, се очаква  (или се налага) да присвоим откритието на нашия лектор към моментното алгебрично разбиране на лекарството, за което става дума. Тоест, ако мислим в тематични групи, трябва да се постараем да поставим новооткрития (или отдавнашен) аспект на всяко лекарство под едно от съществуващите заглавия или да вникнем отново в комбинацията от темите му, или да допълним тематичните аспекти, които сме събрали дотогава.

      Ако искаме да изслушаме хомеопата Х – който (случва се) не практикува по систематичния подход на тематичната алгебра, но е учител/практик, чиято работа уважаваме, тогава трябва да присвоим тематичното прозрение, предложено ни от хомеопат Х, към нашето тематично разбиране на съответното лекарство. Не е добре да казваме: „Е, щом Х не е съгласен с нашия начин на мислене, не се налага интерпретираме, за да обясним клиничното му наблюдение!“ Търсейки интерпретация, може да се окаже, че систематичната рамка, която сме използвали, за да подходим тематично към въпросното лекарство, се променя в един или друг детайл. Ако стане така, можем да бъдем спокойни, защото знаем, че ние, като хомеопати, практикуваме „нормалната наука“ на Томас Кун: онази фаза, която настъпва след „революционната наука“, която установява новата парадигма (Кун, „Структурата на научните революции“).

      Тъй като излизат нови клинични доказателства, може да се образува „празнина“ в дотук установената алгебра за дадено лекарство – нека вземем за пример Merc iodatus flavus и един прекрасен случай на това лекарство – случай, при който поведението и симптоматиката на пациента са ясно структурирани чрез метафората „тигър“ (случай на Манджалавори):

      „Мечтая да имам зъби като на тигър… Но трябва да внимавам как си затварям устата, иначе ще си направя дупки и ще получа язви там…“

      (9-годишно момиче, у Манджалавори, „Благородни и базови метали: алхимичен поглед“, стр. 84)

      Такава пропаст между алгебрата и случая може да продължи да съществува в продължение на много години (или само за няколко месеца: в края на краищата има много от нас, чиято практика може да предложи решение на всеки конкретен проблем, поставен от алгебричната метафора), но в крайна сметка, освен ако прозрението („тигър“) не може да бъде разбрано чрез тематично (групиращо) мислене, тогава нашият подход няма да е успял да схване този аспект на особения рядък симптом, и, съответно, няма да сме си свършили работата: да разберем особените характеристики на дадения случай и на лекарството за целите на излекуването по избрания от нас начин (т.е. чрез хомеопатичната метафорична алгебра).

      Тезата, която защитавам в това есе, между другото, е, че тематичното (алгебрично, групиращо) мислене е неизбежна част от нашия ангажимент да практикуваме. Също така метафорите и аналогиите споделят състоянието на самата хомеопатия: не само че работят, но и функцията им, сама по себе си, е неизбежна част от реалността. Предвид на този факт, както всичко, което иска да оцелее, и алгебричният подход трябва да продължи да се развива – а това ни води към основната задача, пред която сме изправени.

      Според мен основният проблем, който алгебричният подход поставя пред хомеопата, е нуждата да разграничи (във всеки анализ) онова, което се появява от време на време от това, което е изграждащо. „Тигърът“ се появява (Манджалавори, цитиран по-горе) под хомеопатичното въздействие на Merc iodatus flavus; а неговите изграждащи, съставни елементи, са живак и йод, всеки разбиран тематично.

      Задължение на тези, които преподават тематичния подход, е непрекъснато да напомнят на студентите по хомеопатия да не прилагат метода повърхностно, и такива напомняния вече присъстват. В „Структура“ четем как д-р Шанкаран предупреждава читателя да не се ентусиазира от очевидната поява на животинска тема в случай, който всъщност може да изисква минерал. Тези коментари имат същото значение като мъдрата стара максима на Джеръми Шер, че „Helium изглежда като орел…“ Сега, след случая на Манджалавори, следващия път, когато видим нещо, което смятаме за тигър, няма да имаме извинение да не вземем предвид Merc iodatus flavus, наред с всичко друго, което би могло да изглежда като тигър (тигров комар; тигрово око, вариант на крокодилит); а също и, за съжаление, всичко, което може да се държи като тигър, но да не съдържа „тигър“ в името си (точно както Merc-i-f). Така след случая Rubidium на Шолтън („Хомеопатията и химичните елементи“), когато видим лъвове (клинично!), може би ще погледнем към някои или всички елементи от Етап 1; и в двата примера дори не споменавам хомеопатичните лекарства, приготвени от котки… Масимо Манджалавори добави Zincum phosphoricum към змиите, защото е наблюдавал в клиниката как това лекарство се държи като една от тях. Дивия Чабра открива тематично присъствие на гущерите в Strontium и свързаните с него лекарства. „Пластмасовата“ кутия на Вега Розенберг е пълна с арсеник!

      Не само че има безброй клинични примери, които разширяват тази теза, но имаме и достатъчно съвети от другаде относно многото и разнообразни последствия от един важен, основен факт – че не съществува единно, фиксирано тълкуване или превод на даден символ или метафора; и такива тези съвети традиционно биват както отрицателни, така и положителни. Завършвам тази част на статията с примери за тях:

      По аналогия

      „Да мислим хомеопатично означава да мислим метафорично. Ако не мислим с метафори, сме загубени.“

      Миша Норланд, Някои откъси от семинара на Миша Норланд от юли 1995 г., Хомеопатията преди новата ера, том 2 (1996)

      „Има сто хиляди минерали и растения и сто милиона животни и насекоми. Излекуването на подобното с подобно представлява метафора и аналогия, а не еднаквост, затова не може да има само един симилимум, и ние не искаме да има такъв, точно както никога не може една съвършена поема да се харесва на всеки човек.

      Хомеопатията е поезия или музика, защото е аналогия. Не казваш на някого: „Очите ти са красиви като очи!“ Казваш му: „Очите ти са като езерото през пролетта, а косата ти е като вятъра, който повява през меките листа, които падат на земята през есента.” Ако е правилната музика, ритъм и думи, ще го докосне. Много стихове ви докосват, и го направят по различни начини. Някои са по-добри от други и докосват по-дълбоко и по-дълго, отнасят по-далеч. А други са глупости и няма особено да докоснат никого!

      Искаме да работим „по образа на“ и е по-добре така, защото това означава, че практикуващият на всяко ниво може да постигне резултати. Така практикуващите могат да не са перфектни.“

      (Джеръми Шер, интервюиран от Роуина Дж. Ронсън)

      „Бързата интуиция зависи от „скрития под повърхността ум“, който бързо оглежда ситуацията и намира аналогия, която да предлага разбиране и прогноза. Тези несъзнателни аналогии изплуват като интуиция. Дали са верни или не, зависи не от това колко „интуитивни“ сме, а колко е уместна подлежащата аналогия. Често сме абсолютно прави. Но понякога „скритият под повърхността ум“ се заблуждава от външни прояви и ни отвежда в грешната посока.“

      Гай Клакстън, „Умът на костенурката със заешки мозък“

      „Може да отбележим, че в тези експерименти знакът „=“ може да означава думите „обърква се със“. ’

      Г. Спенсър Браун, „Законите на формата“

      „Е, трябва да се признае съвсем ясно и откровено, че методът на аналогията крие много отрицателни страни и много опасности, грешки и сериозни илюзии. Това е така, защото се основава изцяло на опит; и всеки повърхностен, непълен или фалшив опит винаги довежда до повърхностни, непълни и фалшиви заключения, по аналогия, в посока, успоредна на опита, от който те са резултат…

      Следователно трябва да се заключи, че методът на аналогията, от една страна, по никакъв начин не е безпогрешен, но от друга страна е способен да доведе до откриването на съществени истини. Неговата ефективност и стойност зависят от пълнотата и точността на опита, на който се основава.“

      Валентин Томберг, „Магьосникът“, „Медитации върху Таро“

      „Поетът и критик Матю Арнолд, по времето, когато беше инспектор на училищата, разказваше за свой колега, който се хвалел с тринадесетгодишния си опит – а всъщност, както би казал Арнолд, за всеки, който познаваше човека, беше напълно ясно, че нямаше нищо подобно. Човекът е имал една година опит, тринадесет пъти.“

      Гай Клакстън, „Умът на костенурката със заешки мозък“

      Май 2009

      Ян Марс практикува хомеопатия във Ванкувър, Канада; и като всички практикуващи, изследва както изкуството, така и науката в нея.
      Следва
    • Морските лекарства: огромният и недотам изследван потенциал на съкровището от морските дълбини

      Морските лекарства: огромният и недотам изследван потенциал на съкровището от морските дълбини

      От Гордън Адам, Interhomeopathy, 2013

      Тази статия дава кратко и стегнато представяне на лекарствата от морския свят. Те са особена група, която в сезона на кашлиците винаги представлява интерес.

      „Морето е символ на жизнения динамис. Всичко идва от морето и всичко се завръща в него. То е мястото, където животът се заражда, преобразява и преражда. Морските вълни символизират преходното състояние между аморфния потенциал и реалността, добила форма – амбивалентна ситуация на несигурност, съмнение и нерешителност.“

      Филип Робинс[1]

      Морето се смята за източник на живота; то покрива около 70% от повърхността на Земята и съдържа почти всички известни елементи[2]. Въпреки огромното му значение за живота на планетата, ние предписваме твърде малък брой хомеопатични лекарства, произхождащи от морето: Natrum muriaticum, Calcarea carbonica, Sepia, Ambra grisea и Spongia tosta; а има повече от 100 източника на морски лекарства. Морето е местообитание на 230 000 познати вида; смята се, че само 5 % от океана са проучени, а според биолозите могат да съществуват над два милиона морски вида!

      В морето дребе огромен лечебен потенциал, повече, отколкото в която и да е друга част на природата; латентно скрит в недоказаните морски животни и растения, а също и в рядко предписваните морски лекарства, с които вече разполагаме. Това ме накара да отдам последните 10 години на изучаването на морските лекарства, първоначално чрез създаването на проекта „Морски лекарства“[3]. В последно време водя поредица от семинари за морските лекарства, които включват кратки доказвания[4] на непознати морски източници.                                                             

      От работата, извършена от Масимо Манджалавори[5], и от моите собствени изследвания[6], се очертаха някои теми, които са характерни за морските лекарства:

      Море и вода

      Воден език, напр. „поток, носене по течението, потъване, плуване“.

      Влечение към водата; хората, които се нуждаят от морски лекарства, често обичат да са близо до вода или до морето; морски хобита; плуване, гмуркане, сърф, ветроходство, ходене по крайбрежни пътеки. Водата изглежда заплашително, със скрити невидими дълбини и заплахи, например страх от удавяне, страх от акули.

      Уязвимост и защита

      Уязвимост: Те се чувстват уязвими и имат нужда от защита. Страх от нараняване, докосване, нахлуване или проникване, включително сексуално; нужда от безопасност: „Оставам в черупката си“. Отдръпване от лоши преживявания; опитват се да се скрият или да избягат, оттеглят се емоционално. Физически може да има свиване, спазми, крампи и изтръпване.

      Чувствителност

      Чувствителност към болка и страдание, чувствителност към умствени впечатления; чувствителност към музика; шум; миризми. Емоции; наранен; изтръпване; емоционално безразличие; безчувственост; изтръпване на крайниците.

      Проблеми във взаимоотношенията

      Проблеми с откритостта, интимността, сексуалността. Липса на доверие. Проблеми с взаимодействието с околните; отдръпване в себе си; трудности в общуването. Проблеми, свързани с партньора, децата, близките роднини; отчуждение; чувстват се прокудени, изоставени, неразбрани. Болести от: загуба на връзка; разочарование в любовта. Наранен, скръб: склонност да се фокусира върху неприятни минали преживявания, отдръпва се, за да се защити от бъдещи наранявания или загуби.

      Нужда от лично пространство

      Нужда от интимност. Предпочитат да бъдат сами в собственото си пространство и да не бъдат обезпокоявани. Нахлуване. Клаустрофобия; агорафобия. Чувство на изолация, сами държат хората на разстояние.

      Задържане, забавяне, вина и срам

      Сдържани, а не спонтанни. Чувстват се неспособни да бъдат себе си; ограничени от чувството за вина и отговорност; чувстват се под натиск, тежки, обременени, приведени сякаш от товар. Болести от упреци. Засрамен; лошо мнение за себе си. Нужда от признание.

      Хранене и отглеждане

      Проблемите във взаимоотношенията могат да започнат от майката; храненето и отглеждането, обгрижването, хранителни разстройства, анорексия или преяждане. Хранителни алергии, непоносимости: сол, мляко, пшеница, риба и морски дарове, богата храна. Желания: за сол, мляко и риба.

      Незрялост и зависимост

      Проблеми с развитието; емоционални и психологически. Незрялост; неохота за напускане на дома; вътрешен конфликт между самодостатъчност, зависимост и независимост.

      Проблеми, свързани с пола

      Сексуална двойнственост; хомосексуалност. Обръщане на мъжките/женските роли и отговорности.

      Движение

      Устойчивост на промяна. Тревожност, свързана с преместването на дома. Затруднения с движението; скованост; парализа. При някои от лекарствата виждаме нужда от движение и активност; преумора от работа. Слабост, изтощение, миалгичен енцефалит от прекомерно натоварване.

      Тяло, болестни предразположения

      Хормонални промени: менопауза, предменстнруално напрежение, пролапс на матката (особено Calcarea carbonica, Sepia, Murex, Octopus).

      Жлези: всички, но най-често щитовидната и тестисите. Болка, подуване, втвърдяване, язви по жлезите (особено Calc carb, Sepia, Spongia, Nat mur, Sea Salt, Ambra grisea, Asterias, Murex)

      Сърце и кръвообращение: сърцебиене; ускорен или абнормен пулс; високо или ниско кръвно налягане. Варикозни вени; разширяване на кръвоносните съдове; забавено кръвообращение, болки в сърцето (особено Nat mur, Natrum marinum, също Octopus, Cephalopods, Anguilla).

      Бели дробове: астма; затруднено дишане; хрипове; свирене; конгестия в гръдния кош и белите дробове; пристягане и тежест в гръдния кош. Кашлици; задушаваща; или суха и спазматична; астматична кашлица (особено Spongia, Calc carb, Sepia, Pecten jacobaeus).

      Задържане на вода; воднисти секреции.

      Сухота: в гърлото; кашлица; вътрешността на носа; кожата (особено Nat mur, Natrum marinum, Calc carb, Spongia, Sepia, Octopus).

      Кожа: алергични кожни реакции; парене, сърбеж, смъдене. Херпес; уртикария; везикули; язви. Суха кожа (особено Cnidarians – медузи, таралежи, корали, също Nat mar)

      Рак: ракови язви. (особено Calc carb, Sepia, Nat mar, Ambra grisea, Asterias, Murex)

      Автоимунни болести: (особено Cnidarians – корали, медузи)

      Най-често използвани изрази от случаи на морски лекарства

      Езикът на „усещанията“, често използван от пациенти, които може да се нуждаят от морско лекарство:

      Море: „в морето“, на „дрейф“, заливат ме, на приливи и отливи, по течението, морска болест, солено, прозрачно, мрачно, вихрено, променливо, живо, диво, бурно.

      Дълбоко: дълбочина, „от дълбините“, „скрити дълбини“, тъмнина, потъване, потапяне, подвода, невидими неща, давя се, боря се за въздух, задушавам се, гмуркам се, безвремие, огромно пространство, необятност, безмерен.

      Плаване: „мятат ме насам-натам“, „като кораб в морето“, плувам, плавам, люлея се по вълните, жизненост, баланс, въздушни мехурчета, светлина, танцувам.

      Вълни: „идва на вълни“, приливи и отливи, „нагоре-надолу“, периоди, ритъм, приливна вълна, цунами, цикли, луна, пълнолуние.

      Риби: рибни, „мокра риба“, хлъзгаво, лигаво, стриди, русалки, Нептун, раци, китове, акули, делфини, скариди, калмари.

      Черупка: защита, „оставам вътре“, „къщата ми е важна за мен“, „в черупката си“, „мек и уязвим отвътре“, „твърда външна обвивка“, спирала, „затварям се“, „две половини“ (= двучерупчесто мекотело), „изграждам стена“, „оттеглям се“, „скривам се“, „затварям вратата“, „влизам в пещера“, пробиване, разбиване, нахлуване, смачкан, разбит.

      Крайбрежие: морски бряг, плаж, крайбрежие, на брега, ‘глава в пясъка’, черупки.

      Самотен остров: изгубен, захвърлен, изоставен на самотен остров, заседнал в пясъци, отдалечен, отделен, откъснат, отчужден, разстояние, на остров.

      Вода: поток, флуид, налягане, тежък, енергия, движение, непреодолимо, мощно, страхотно, потоп, наводнение, опасност, надвиснало зло, погълнат, залят, студ.

      Указания за предписване на малки морски лекарства

      Солта е основната минерална съставка на морската вода (3%). Тъй като Natrum mur е поликрест, добре представен в хомеопатичните реперториуми, той често се предписва в случаи, при които друго морско лекарство е повече показано.

      Появата на Natrum mur, Sepia и Calc carb сред първите шест лекарства в реперториума предполага да се разгледат и други морски лекарства като възможни за случая.

      Темите или езикът на животинското царство в случай, който прилича на Natrum mur, е подсказка да се разгледат други лекарства от морски източници (вода, растения и животни).

      Ако случаят е Natrum mur с представени морски теми (но без тематика или език от животинското царство), можете да разгледате и Aqua marina (морска вода от голяма дълбочина), Nat mar (морска вода от крайбрежието) и Sal mineralis himalayensis (хималайска кристална сол). Лекарствата, направени от черупки или други варовикови материали на морските обитатели, често използват думи и фрази, които подсказват за минералното царство. Ако пациентът се повлиява добре от едно морско лекарство, но лекарството прави по-малко от очакваното, разгледайте други лекарства от същата биологична група. Например ако Sepia помага до известна степен, но не съвсем достатъчно, можете да разгледате други лекарства за главоноги: Октопод (самотен, крие се в пещера) или Nautilus („нагоре-надолу“), или Squid (калмарите се събират в социална група и се движат, докато Sepia е самотна и в стаза).

      Случаите на нови морски лекарства, доказванията и информацията в Materia Medica постепенно стават все по-достъпни в Интернет, както и в по-съвременните публикации на Джо Евънс[7] и Раджан Шанкаран[8]. Въпреки това цялостното ни познание за морските лекарства и за самото море е все още в начален стадий и предстои да се свърши много работа.

      [1] Из доказването на Aqua marina от Филип Робинс (1999 г.)

      [2] Основните елементи, които се срещат в морето (по ред на разпространение), са хлор, натрий, магнезий, сяра, калций, калий, бром (както и йод, също халоген) и въглерод. Други важни елементи в морето, които са незаменими за органичния живот, са фосфорът, кислородът и азотът. Натриевият хлорид съставлява 3 % от общата маса на морската вода.

      [3] През 2004 г. е създаден проектът „Морски лекарства“. Той включваше група от около 20 местни хомеопати и студенти по хомеопатия, които изследваха по-малко известни и новодоказани морски лекарства, а след това ги представяха на останалите участници в проекта на срещи, провеждани два пъти месечно в Бристол. Проектът продължи 5 години.

      [4] Доказване чрез тритурация, Морска видра (Enhydra lutris). Кратки медитативни доказвания на лунна медуза (Aurelia aurita), на перла (Pearl immersion), морско конче (Hippocampus kuda) и морска костенурка (Lepidochelys oliveacea ovum).

      [5] „Оставане в безопасна среда: морските лекарства“ – транскрипция на курса на Масимо Манджалавори от Вики Бърли.

      [6]  Компютърно сравнение на реперториуми на рубрики, съдържащи всички морски полихрестови лекарства. Рубриките бяха поставени в групи и бяха изведени темите.

      [7] „Морските лекарства: Еволюция на сетивата“ от Джо Еванс.

      [8] „Оцеляване: Молуските“ от Раджан Шанкаран и Судир Балдота.

      Превод: Цветана Коджабашева, 2025.
      Снимката благодарение на: PaleoNeolitic, CC BY 4.0 https://creativecommons.org/licenses/by/4.0, via Wikimedia Commons

    • Химична алгебра: плодовете (и различните видове сол) от откритието на Ян Шолтън

      Химична алгебра: плодовете (и различните видове сол) от откритието на Ян Шолтън

      Част I от IV

      От Ян Марс, Ванкувър, Канада

      Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009

      Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.

      Част първа: Изучаване на алгебрическата концепция

      „Научните революции всъщност са метафорични.“ – Майкъл Арбиб и Мери Хесе, Конструкции на реалността, Кембридж, 1986

      „Може би всяка наука трябва да започне с метафора и да завършва с алгебра – а може би без метафората никога не би съществувала алгебра.“ – Макс Блак, Модели и метафори: Изучавания на езика и философията, Корнел, Итака, 1962

      В даден момент, преди 1993 година, Ян Шолтън откри (или преоткри?) една деятелност, заради която понякога името на Джеймс Т. Кент се споменаваше неуважително: алгебричната комбинация на теми, с цел да се постигне разбиране на минералните лекарства. Лектори като Пол Херскю, например, напоследък преподаваха как да наблюдаваме комбинацията на солите (по-нататък в статията ще възпроизведа един негов цитат от 1992); и тогава Шолтън радикално разгърна една цяла вселена (Hydrogen!) от минерални комбинации – за което ние, които днес се облягаме на този подход, му оставаме длъжници завинаги.

      Бихме окарикатурили труда на Шолтън, ако го възприемем като 100% систематичен. В реда, следван във всичките му трудове, има по-скоро изкуство, но ще започнем с първия аспект. Форматът на всяка книга досега представлява систематичен и тематичен изследователски прочит на Периодичната таблица. В съответствие, заглавието на всяка глава и секция предлагат до известна степен „алгебра“, и едва след това се достига до случаи на елементите или техните съединения.

      Въпреки че Шолтън представи общо взето една двустепенна система, това не е присъщо ограничение на неговия подход. Съответно на химиците и химичното използване на Периодичната таблица, в първата си книга „Хомеопатията и минералите“ Шолтън приветства в хомеопатията субстанции като „амоний“ (в химията с формула NH4, а в хомеопатията, Ammonium causticum). Една комбинация, която впоследствие влиза в състава на друга. Така NH4 действа като алкален химичен елемент (някои химици го слагат съответно между калий и рубидий), вмъкната октава в Етап 1; а неорганичните химици добавят друг псевдоелемент, CN (цианид), и го поставят на една октава между хлор и бром. Ходът на Шолтън (в „Хомеопатията и химичните елементи“) от групата на алуминия до тази на скандия (неговият Етап 3) има прецедент; той бе предложен също от един металург, Ф. Хабаши (както ни съобщава Сцери в The Periodic Table, стр. 278, наред с останалата информация, цитирана дотук). Защото всичко това представлява едно „метафорично“ движение, което следва духа, а не „буквата“ на периодичния закон.

      Ако прочетем Шолтъновите описания на лекарствата, намираме две ясно отличими категории информация (макар едната категория да може понякога да бъде спестена, защото има повече общо със „Загадъчните лантаниди“). Първият тип данни се извлича логически от темите, кръстосани алгебрично една с друга. Вторият тип данни произтича от излекуваните случаи, представени по-нататък в книгите. Основа за случаите представлява кръстосването на темите. Ако човек просто прочете заглавните описания, като доказателство за нагледната сила на дадените теми, лесно би пропуснал допълненията, извлечени от клиничната практика и/или от доказванията. Последните не са така изчерпателно обяснени от дадените теми, те предлагат индивидуални особености, които развиват (и в най-добрите случаи можем да кажем че дори провокират) алгебричните теми, макар че бихме използвали такава фразеология само ако прекараме твърде дълго време в Етап 16.

      Друг източник на информация са доказванията. В Шолтъновия Neon, например, откриваме думите „потоп“, „ключалка“ и „Синдром на Даун“, всяка от които произтича от доказването на Джереми Шер. Подборът на доказването закотвя, изпробва и осветлява алгебрата. Виждаме това и при други учители, например Луис Клайн в Клиничен фокус (Neon, т. 1, 2003, стр. 205-11) или Джаки Ехард, в случая на Neon в Структурата на Шанкаран (2008, стр. 114-23) – те потвърждават и допълнително развиват тези теми (независимо дали са извлечени от доказване или предвидени от алгебрата) в рамките на клиничната практика. Взаимодействието между тези две сили (от една страна дедуктивната, а от друга – експерименталната, от клиниката или доказванията), може да доведе до нова тема за даден елемент или минерална сол, или до нов прочит на вече зададената тема. Това е цикъл: развитие (развой), прилагане, разгръщане и повторен преглед. В обобщение: трудът на Шолтън генерира допълнителна основа, която би могла в един момент може да излезе извън обсега на неговите алгебрични описания наа едно или друго лекарство. От която точка историята продължава нататък. Парадигмата продължава да се разплита от навлизането на, например, случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (вижте по-долу) или от Морисъновото разгръщане на алгебрата до органичните съчетания на лекарствата, съдържащи Carbon, при което във всяка група се преплитат специфични теми – повече и по-малко важни.

      Наред с „химио-фобията“, блокираща пътя на някои хора към допълнителното проучване и използване на този материал, виждаме и „проблема“ на системите. Има хомеопати, които ненавиждат системите и такива, които ги обожават. Виждаме как някои „бързоноги“ хомеопати си играят с пътя Дао, като изглежда избягват систематизирането на онова, което преподават. Има други, които предлагат похвати, които са прецизно систематизирани. Тези две групи се съпътстват една друга, клиничните практикуващи, танцуващи на базата на опита, и клиничните практикуващи, които го организират и подреждат; и тези две сили, които тези групи произвеждат, работят заедно върху останалите – ние, които наблюдаваме двата аспекта и постепенно правим първите си стъпки на дансинга, учейки се сами да танцуваме танго. Комбинираният ефект е, че развиваме способността си да приветстваме и да разбираме по-големите мащаби на опита; за един хомеопат това означава, че може да помогне за подреждането на нещата така, както Бог и пациентите му желаят; а за по-нежеланите „неща“ (думата е употребена любезно…) да бъдат елиминирани от Унищожителя на Болестите.

      Случай от д-р Шанкаран и книга от д-р Морисън

      Химичната алгебра бързо навлезе в хомеопатичната култура, както е видно от появата на незаменимата книга на Роджър Морисън за въглеродните лекарства (Въглерод: Органични и хидровъглеродни лекарства в хомеопатията, 2006). Алгебрата се разгръща, както винаги е било, и в случаите от практиката; и пример на един такъв случай е представен от Раджан Шанкаран в неговата книга Структура. И двата примера, както и книгата на Джаеш Шах В Периодичната таблица, представляват следващото поколение, стъпващо на основите, положени от Ян Шолтън.

      Първо да видим един аспект от случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (Структура, 2008, том І, стр. 368, в удебелен от автора шрифт):

      „Но как разбираме темите на втори ред, които така силно излизат в нейния случай? Тогава потърсих в интернет и изучих Natrum sulphuricum. Химичната формула на съединението е NA2SO4! Това беше почти като да уцелиш джакпота!!! И много бързо цялата мистерия се разреши. Тогава разбрах наличието на всички характеристики на втори ред (Oxygen) в случая на Natrum sulphuricum, то се дължеше на преобладаването на кислородния елемент.“

      Заключението е директно, макар и недотам желано за онези от нас, които са мързеливи: списъците от теми за Natrum sulphuricum досега бяха извеждани от названието на лекарството. Неизказаното правило, следващо от това, гласеше, че: „ако от названието липсва дадена субстанция, забравете за нея“. Фактът, че в Natrum sulphuricum присъства кислород, а в Natrum phosphoricum – водород, усложнява нещата. Наистина, вероятно е нашата неприязън към сложните постройки да е причината да не предписваме субстанции със сложни имена. Това състояние на нещата е роднина на старата заблуда (мостът, който трябваше да прекосим), че „има големи и малки лекарства“. Новата заблуда (друг мост, по който трябва да преминем) гласи, че „има лекарства с прости названия и лекарства със сложни такива, и първите лекарства са прости.“ От всяко просто название може да бъде разкрита и изведена сложност – разкриването става в хомеопатичната ни практика, точно както показва случая на д-р Раджан Шанкаран.

      Нашият втори пример е от д-р Роджър Морисън. Имаме много книги, които комбинират хомеопатичната ММ и едновременното с това предлагат еволюционен скок напред за цялата хомеопатична култура. Например, книгата на Пол Херскю за Stramonium носи подзаглавието: С въведение към анализа, използващ Цикли и Сегменти. Подобно, заглавието на книгата на Йозеф Рийвс 24 глави в хомеопатията, е допълнено с фразата допълнена с Въведение в системите. Ян Шолтън, в своите революционни томове, предлага рамкова теория, с която да прилагаме на практика комбинационната алгебра, която той пионерски въведе на полето на Периодичната таблица.

      Д-р Морисън предлага друго такова развитие с книгата си върху въглеродните лекарства (Carbon, 2006): той описва тематично различните въглеродни групи в рамките на органичната химия. Това предлага той. Съзнателно използвам термина „предлага“. Това е дори още по- разрушително за онези от нас, които мечтаят за живот, по-лесен и от джакпота на Раджан Шанкаран… но, както казва Джереми Шер, някои култури не са така склонни към философия (теория), докато други безкрайно ѝ се наслаждават. Тази предварителна почва определя нивото на приемане на „теоретичните“ техники и инструменти, използвани във всички книги, които изредих дотук. Предложението на Роджър Морисън със сигурност е прегърнато от онези, които долавят неговия потенциал. Все още нямам клиничен опит, за да коментирам в дълбочина, но един пример привлече вниманието ми – Hydrocyanic acid (стр. 459-72). Казано просто, не само нямаме извинение да не знаем, че това лекарство е HCN (циановодород – б.пр.), но д-р Морисън също горещо ни насърчава да разчетем тази химична абревиатура. За тематизирания ум, вече подхранен с класовете по алгебра на Шолтън, Морисън събира доказателства и полето на химията, че цианидът (CN) действа като халоген (подобно на елементите от Етап 17); тази част от неговата токсикология разкрива подобие с тетануса, коклюша и холерата (всички миазми, които приканят да бъдат включени в схемата на етапите и които имат свое място сред тях; което извежда и предстоящия труд на Луис Клайн на тази тема (Миазмите в хомеопатията – б.пр.)); тази киселина се свързва избирателно със златото, среброто и медта (тоест, с три метала от Етап 11); тя е инхибитор за ензимната система, въвличащ и желязото, и кислорода; и  хомеопатично обработена, Hydrocyanic acid действа като Iodum, както четем в случая, който Морисън е избрал из случаите на практикуващия хомеопат и преподавател от ОК Дебора Колинс (случай, публикуван първо в Links), където лекарството успява да излекува нещо, което прилича на травма от предишен живот, която разрушава настоящия живот на пациента.

      Наистина, живеем в Златна ера.

      Ян Марс практикува хомеопатия във Ванкувър, Канада; и като всички практикуващи, изследва както изкуството, така и науката в нея.
      Следва
    • Lavandula angustifolia

      Lavandula angustifolia

      В деня на есенното равноденствие усетих необичайно силно мисълта за прекрасното растение Lavandula angustifolia. Едва ли е случайно, затова се зарових в многобройните източници. За пореден път се изумявам от способността на мозъка да подрежда в невидими тайни кътчета на съзнанието наученото през годините, за да изплува то в най-неочаквани моменти.

      Обширното, известно доказване на Клейтън Колиър и Джаки Дейвис от 1997 година, е забележително четиво не само заради хомеопатичната лекарствена картина на Lavandula. В тази статия ще намерите някои акценти, които ми направиха силно впечатление. Извадките не са подредени хронологично, номерацията е моя. Разбира се, основният ракурс е хомеопатичният. Но статията не изрежда симптомите на лекарството.

      – начало на извадката –

      І.

      Заинтригувани бяхме колко различно реагираха доказващите на лекарството – симптомите на някои от тях бяха диаметрално противоположни на тези на други, а имаше и симптоми, изпитани от всички. Това постави доста въпроси. Защо участниците доказват дадено лекарство? Защо те реагират по различни начини? Колко далеч би могъл да достигне човек, преди да антидотира реакциите си?

      Ето как ние си обясняваме тези въпроси.

      Ханеман пише (Органон, § 134): „Всички външни сили, особено лекарствата, имат тенденция да произвеждат специфични промени в здравето на живия организъм по свой собствен, характерен начин. Обаче симптомите, свойствени за дадено лекарство, не се проявяват само у един човек, или незабавно, или по време на един и същи експеримент: у един изпъкват някои симптоми при първия опит, други – при втория, а при трети се появяват съвсем различни симптоми. Някои симптоми, изпитани от втория, шестия или деветия доказващ, биха могли да се появят отново при четвъртия, осмия или десетия, и т.н., и не винаги по едно и също време.“ … И § 135: „Пълната картина на болестните симптоми, които едно лекарство може да произведе, се доближава до завършване едва след множество опитни наблюдения, направени върху достатъчно на брой подходящи индивиди от двата пола, чиито конституции са различни.“ … и § 136: „Както вече казах, измененията в здравето, които едно лекарство би могло да произведе, не могат да се появят изчерпателно само у един индивид, а единствено у множество различни хора с различни физически и психични конституции. Независимо от това, лекарството има тенденцията да предизвиква появата на всички тези симптоми у всекиго, защото действа на базата на вечния, непроменим природен закон…“.

      Относно различните реакции, които би могъл да усети един и същи доказващ, имаме мнението на Джереми Шер: „Има три възможни реакции. Едните са хомеопатични – това, че лекарството е доказано, се дължи на случайната прилика на доказващия с него – симиле или симилимум. Това е типична реакция на първоначално влошаване, последвана от подобрение, или на продължаващо подобрение, както посочва Кент в дванадесеттте възможни лекарствени реакции.

      Други реакции са антипатични – виждаме най-напред подобрение, последвано от влошаване. Това означава, че първичното действие на лекарството при доказването е да предизвика благосъстояние, или подобрение на симптомите, а вторичното – да влоши ситуацията на доказващия. Ако след разумен период от време няма подобрение в този случай, лекарството трябва да бъде антидотирано.

      Третите реакции са алопатични. Те настъпват, когато лекарството не проявява никаква – хомеопатична или алопатична – връзка с доказващия. Колкоко повече то е логично несвързано с доказващия, толкова по-алопатично ще бъде. Заради слабата връзка между лекарството и доказващия, ще получим и пропорционално по-малко симптоми при доказването. Колкото по-неподобно е едно лекарство, толкова по-малко симптоми ще произведе. За да може в такива случаи да се постигнат резултати, лекарството трябва да бъде често повтаряно.“

      Шер формулира следния закон: „Силата на дозата и необходимостта от повторение, за да се произведе ефект, са обратно пропорционални на подобието.“

      („The Dynamis and Methodology of Homeopathic Provings”, J. Sherr, 1994.)

      С други думи, колкото по-отдалечено е лекарството от симилимума на доказващия, толково по-често трябва да бъде повтаряно, за да произведе реакция. Макар теоретично да има само един симилимум, съществуват безброй алопатични връзки между доказващия и лекарството, покриващи необятни аспекти от лекарствената картина. Затова е ясно, че реакцията на доказващия ще зависи от неговата конституция по време на доказването и от степента на близост на лекарството със симилимума на доказващия. И понеже не познаваме действието на недоказаните лекарства, няма как да предвидим реакциите на хората, участващи в доказването. Можем обаче да подберем хора с дори конституции, които не страдат от болести и не са подложени на стрес. Затова и провеждаме доказванията върху здрави индивиди.

      ІІ.

      Антидот ли е кафето?

      Много хомеопати вярват, че хомеопатичните лекарства могат да бъдат и реално биват антидотирани от силни аромати и субстанции, като например от камфор и кафе. По време на нашето доказване може би настъпи такова антидотиране.

      Един от нашите доказващи взе шест дози от потенция 30с за два дни, без да изпита никакви симптоми. Понеже очакваше да има такива до втория ден и смяташе, че му е дадено плацебо (а ние нито използвахме плацебо, нито сме казвали на някого от групата доказващи, че сме използвали плацебо), той започна да пие големи количества кафе. Не смятаме, че това беше симптом на доказването лекарство, защото човекът си имаше такъв навик; две седмици преди да започнем доказването бе получил указание да престане да пие кафе като подготовка за доказването. Въпреки писмените инструкции, които получи и след снемането на случая му, всъщност на първия и втория ден от доказването не бяхме наясно дали бавната поява на симптомите не трябвааше да се очаква, или може би желанието му да пие кафе е било толкова силно, че е притъпило разбирането и наблюдението му. Няма нужда да казваме, че този доказващ не изпита никакви симптоми.

      Четири месеца по-късно обаче го помолихме да опита отново, със същата потенция и стриктна забрана да пие кафе, като изчака поне седмица за появата на симптоми. След 12 дози от лекарството, на четвъртия ден той прояви ясни симптоми, подобни на тези на останалите доказващи.

      Това е преживяването на един единствен доказващ, но то предполага, че кафето би могло да антидотира всяко хомеопатично лекарство.

      ІІІ.

      Билката и симптомите от доказването

      Поразяваща е историята на лавандулата – колко много и различни оплаквания са били излекувани чрез приема на билката вътрешно или външно, какво разнообразие от симптоми е облекчила. Изглежда, че уханното растение, което познаваме така добре като средство за отпускане и дезинфекция, през последните 2000 е било използвано при оплаквания във всяка област на тялото. Сметнахме, че едно сравнение между ефектите на лавандулата като билка и хомеопатично лекарство, ще представлява интерес. …

      Трите области, в които наблюдавахме най-много симптоми по време на доказването, бяха сънят, умът и емоциите, и нивото на енергия. Натуралистите обаче са предписвали лавандула за много други оплаквания, които се потвърдиха и от нашите доказващи. Наистина, много симптоми бяха изпитани само от по един доказващ. Смятаме, че ако не потвърждение на знанията по билкология, тези симптоми са поне интересни, за да бъдат споменати тук. Очевидно е, че тази връзка ще трябва да бъде допълнително потвърдена от клиничния опит.

      Лавандулата е използвана като газогонно средство. Един доказващ изпита отделяне на голямо количество газове през нощта, друг – подуване на корема, а трети страдаше от значително оригване. Всъщност, стомашните симптоми като колики, крампи и лошо храносмилане, са оплаквания, за които растението е прилагано от билколозите. А нашите доказващи усетиха лошо храносмилане, гадене, общо стомашно неразположение и крампи.

      С основание растението се смята за спазмолитично и е давано като лаксатив. А запекът също фигурира в списъка симптоми от доказването.

      Има сведения, че лекарството прочиства очите. Трима от доказващите получиха симптоми в очите – от тежки, падащи клепачи (от изтощение) до отслабване на зрението и двойни образи.

      Двама доказващи усетиха пристягане в гръдния кош, а дишането на трети беше много затруднено. В натуралистичната традиция виждаме астмата като оплакване, за което лавандулата е прилагана.

      Сухата кожа и възпаленото гърло също доста изявено се проявиха при доказването. Билколозите прилагат лавандулата като лосион при суха екзема, а също и за гаргара при болки в гърлото.

      В миналото билката е използвана за лечение на парализа на езика. Трудно бихме могли да си представим какво точно е това. Бихме могли да го приемем буквално, ако двама доказващи не написаха, че не могат да произнесат мислите си на глас, защото объркват думите или ги забравят напълно. Иначе казано, езикът им се „завръзва“.

      Лавандулата се употребява от векове за зарастване на рани. По време на доказването двама души се нараниха много зле – единият с макетен нож, а другият – с бръснач. И двамата останаха изумени колко бързо зараснаха дълбоките порязвания, почти без да оставят белези.

      И накрая стигаме до лавандулата и ароматните ѝ употреби. Тя е популярна като средство за успокояване. Няколко от доказващите спяха неспокойно, бяха свръхактивни, умът им се луташе, липсваше им фокус. Тук ароматерапията и билкологията споделят една и съща традиция, към която се присъединява и нашето доказване: хомеопатичното действие на Lavandula повишава концентрацията и дава хармония на индивида.

      ІV.

      Духът на лавандула

      Според Кевин Райерсън, който препредава написаното от апостол Йоан Богослов, предатлантическата цивилизация Лемурия, съществувала предполагаемо 500 000 години преди Христа, е използвала лавандулата за постигане на екстатично състояние. Получавали са реално освобождаване на важни енергии от физическото тяло. С израстването и съзряването си хората започнали да се страхуват, че способността за постигане на подобни състояния ще бъде изгубена за човечеството. Установили, че релаксацията, характерна за тях, ще бъде критична за хората, за да продължат да постигат състояние на екстаз в каквато и да е форма. …

      V.

      Кога предписваме хомеопатичното лекарство?

      Трябва ни нещо повече от това просто да се фокусираме върху тоталността от симптомите. Тя очевидно е по-голямата част от картината – но не е всичко. Другата важна част е колко дълго е страдал човекът от тези симптоми. Ако става дума за месеци или дори години, може би не се нуждае от Lavandula, а от друго лекарство.

      Симптомите на Lavandula се появяват и изчезват постепенно. Действието му е кратко. Произведените симптоми са по-скоро функционални: ниска жизненост, мудност, главоболия, болезнени крайници, депресия, дезориентация. Депресията обаче не е така дълбока като тази на Aurum или делирното състояние на Baptisia. По природа симптомите на Lavandula са по-скоро повърхностни. Можем да го използваме като първо лекарство, за да възвърнем енергията на всички нива, преди да започне развитието на реална стагнация. Състоянието на Lavandula според нас е обострена хроничност. Затова следващото предписание трябва да бъде насочено към дълбоките причини зад хроничното състояние. …

      – край на извадката –

      Очарователно четиво, с аромат на лавандула, лек полъх на легендарна античност и замечтано отпускане – да, наистина, но доказването на Колиърс и Дейвис е също и едно насочване на вниманието ни към някои от нашите случаи на хронична умора и депресия, които трудно се повлияват и се нуждаят от интеркурентно лекарство за обострянията в състоянието. Завършвам с извадки от Complete Dynamics за реперториалната ММ на Lavandula vera – това е английският двойник на Lavandula angustifolia.

      Желая на всички читатели прекрасно есенно равноденствие.

      Снимката е благодарение на: 
Irene Grassi from Italy, CC BY-SA 2.0 https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0, via Wikimedia Commons
    • Публикувана: Хомеопатията и минералите

      Публикувана: Хомеопатията и минералите

      от Ян Шолтън

      Излезе от печат книгата, с която през 1993 година започва поредицата на Шолтън за минералното царство в хомеопатията: „Хомеопатията и минералите“. При първата си поява книгата предизвиква голямо раздвижване в хомеопатичните среди и огромно вълнение, което обичайно съпровожда всички важни открития. Най-добре това усещане е обрисувано от Франс Кусе:

      Прочетете нататък
    • Strychninum

      Strychninum

      от Джонатан Шор

      Извадка от доклад, представен на конференция на Международната фондация по хомеопатия от 1991 година

      Ignatia и Nux vomica са лекарства, които познаваме като близки приятели. Активният принцип в двете субстанции е, разбира се, стрихнин. Друг член на това лекарствено семейство е Strychninum. Направено е от алкалоид, добит от няколко вида Strychnos, най-вече от Strychnos nyx vomica.

      прочетете нататък
    • Aqua Hochstein

      Aqua Hochstein

      Доказването на водата от изворите на река Илц край Хохщайн, близо до Пасау, Бавария, е направено от Ханс Еберле и Фридрих Ритцер през 1996 година. Хомеопатичното лекарство е приготвено в аптека „Хелиос“, ОК. Отскоро лекарството се намира и в нашата аптека в София.

      Информация за доказването намираме в книгата Arzneimittelehrel, Heilung von Krankheiten in modernen Lebenssituationen, München 1999. В тази статия ще намерите избрани цитати от нея. Съдържащите се в доказването симптоми са два вида: 1) доказани симптоми, потвърдени клинично, и 2) симптоми, проявени многократно от доказващите, или многократно клинично потвърждение на симптоми, които не са се появили в доказването. Авторите свидетелстват за 336 случая (към 1999 г.), в които лекарството е било предписването. От тези случаи излекуванията са 166, при остри и хронични болести.

      Темите на лекарството са особено актуални за днешните психо-емоционални проблеми на подрастващите, а и на немалко възрастни; но това са всъщност вечни теми, значими за хората от всички времена. Вероятно затова авторите са анотирали книгата си с цитат от Лао Дзъ:

      „Пътят ражда Едното.

      Едното ражда две.

      Две ражда три.

      Три ражда безброя.“ – Дао Дъ Дзин, -42-.

      Прочетете докрая
    • Някои аспекти на Cannabis sativa (и Cannabis indica)

      Някои аспекти на Cannabis sativa (и Cannabis indica)

      Хомеопатичното лекарство Cannabis sativa е доказано от Ханеман (1830) в сътрудничество с докторите Франц, Грос, Щапф, Хартлауб и др. Растението, използвано като източник за лекарството, е от семейство Cannabaceae. Същото семейство е дало на хомеопатията и друго лекарство от коноп (индийски) – Cannabis indica. Двете лекарства имат независими доказвания. Индийският коноп е доказан по-късно от хомеопатите в Северна Америка, а в наши дни има проведени и нови доказвания. Докато ботаниците все още спорят дали двете растения са в действителност два различни вида, чрез хомеопатичните доказвания ние виждаме различно изразените степени на тяхното твърде сходно въздействие в областите на тялото – но отбелязваме и различия.

      прочетете
    • Camphora officinalis

      Camphora officinalis

      Едно остро (и хронично) лекарство

      Camphora officinalis е най-известно с излекуването на холерата при епидемиите от времето на Ханеман и Бьонингхаузен. То обаче има приложение при редица други остри състояния, засягащи горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, двигателния апарат, кръвоносната система, психиката. А има и хронични случаи, излекувани с Camphora.

      прочетете
    • Стронциевите соли

      Стронциевите соли

      Стронций е елементът с номер 38 от периодичната таблица на химичните елементи. В хомеопатията се класифицира в сребърната серия (ред 5, заедно с молибден, паладий, платина, сребро, калай и др.), фаза 2 (втора колона, заедно с берилий, манган, калций, барий и радий). Има четири стабилни изотопа и един радиоактивен (90Sr) – изключително увреждащ, този изотоп се вгражда в костите, причинява рак на костите и левкемия.

      Единствената стронциева сол, която е хомеопатично доказана, е Strontium carbonicum; първото доказване е проведено от Хартлауб и Тринкс още в зората на хомеопатията, 1831 година (Алън, Енциклопедия на чистата ММ); в съвремието следват доказване от Шанкаран (1995, включено в неговата книга Доказвания) и Оуен (2001). Останалите стронциеви соли не са доказани; разполагаме обаче с клинични сведения за тяхната употреба като хомеопатични лекарства в ниски потенции, предимно приготвени по десетичната скала.

      Прочетете докрая
    • Positronium

      Positronium

      Positronium е въведено в хомеопатията от Миша Норланд през 1998 година. Изходната субстанция (ако може да бъде наречена така) на Positronium представлява система от един позитрон (анти-електрон) и един електрон във взаимна орбита – структура, подобна на тази на водорода, но почти лишена от маса. Всъщност това е състояние на електрон и анти-електрон, обикалящи един срещу друг по орбитата, докато не се анихилират взаимно, произвеждайки гама лъчи.Анихилацията се изразява чрез „проблясък“  на електромагнитна радиация. Понеже е съставен от частица и анти-частица, Positronium заема средното място между материя и антиматерия. Щом започне да се руши, нищожната му маса се конвертира в импулс от чиста енергия. Тези три фази от битието на Positronium проличават и в доказването. Материята, структурирана и стабилна (1) – проблясък на чиста енергия (2) – антиматерия: моментална разруха и нищо (3). Интересно е от гледна точка на хомеопатичната класификация, към кое царство принадлежи лекарството, защото източникът, поради своята нестабилност, е постоянно застрашен от преобразуване в енергия, което мигновено го анихилира; затова трудно е с чиста съвест да го причислим към минералното царство.

      прочетете нататък
    • Северноамерикански гарван – Аз създавам красота

      Северноамерикански гарван – Аз създавам красота

      Едно малко използвано лекарство, може би поради слабото му познаване. Доказването на Corvux corax principalis (sanguis) на Грег Бедейн[1] е частично публикувано в American Homeopath, 1998. В тази статия има превод на някои моменти.

      Прочетете нататък
    • Радон – невидим и опасен. „Аз завладях целия свят“

      Радон – невидим и опасен. „Аз завладях целия свят“

      Еманация – това е първото наименование на този инертен, тежък, радиоактивен газ; елемент в нулевата група на периодичната система, пореден номер 86. По – късно е прието по-точното име РАДОН, производно от радий, заради най-дълго съществуващия изотоп 222Rn, образуван при алфа разпада на радия 226Ra.

      Прочетете нататък
    • Jade – Камъкът на Пътя и Постигането

      Jade – Камъкът на Пътя и Постигането

      Мрежата представя много информация за историческия път на жадеита, който се проследява назад във времето до маите и ацтеките, до древен Китай и чак до каменната ера. Камъкът се среща в митологията, историята, културата и лечебното изкуство.

      Прочетете
    • Lobelia inflata

      Lobelia inflata

      От Владимир Петрочи

      Извадка от случай, публикувана в Interhomeopathy, брой 12/2015

      Владимир Петрочи е съвременен словашки хомеопат. След като завършва медицина, работи 12 години като пулмолог. Става поредния лекар, който се обръща към хомеопатията. Основава Словашката академия за класическа хомеопатия през 2005 година. Превежда и издава хомеопатична литература от съвременни автори.

      През май 2011 при мен дойде 40-годишна студентка по хомеопатия, на която бяха поставили фаталната диагноза белодробна фиброза. Лекарят ѝ беше казал, че може да доживее още 5 години на стероиди или 3 години без тях.

      Прочетете статията
    • Kalmia latifolia

      Kalmia latifolia

      “Kalmia е отлично лекарство за сърдечни проблеми, когато те са причинени от потискане на ревматизма с външни средства. Пулсът на Kalmia е бавен, но не толкова бавен, колкото е този на Digitalis.”

      Д-р Уилиам Дюи, „Хомеопатични терапевтици в практиката“

      Прочетете
    • Последният период

      Последният период

      от Маргрит Плувиер-Суйз

      „Последният период“ излезе от печат. Книгата представлява особен, синтезиран преглед на лекарствата от актиниди. Стилът на авторката е сбит, изключително натоварен със съдържание, изисквайки от просветения хомеопат сериозно ниво на познания. Книга, която ни води към слабо изследваните измерения на класическата хомеопатия. В нея ще откриете симбиоза от авторски размишления и достижения, случаи, споделени от други практикуващи, доказвания и теми на доказвания, извършени от други хомеопати и от самата авторка. Преамбюлът включва уводни статии от Дебора Колинс, класически хомеопат от Обединеното кралство, и Джереми Шер.

      Прочетете още
    • Quercus robur. – Желязна воля, отчаяние и алкохолизъм.

      Quercus robur. – Желязна воля, отчаяние и алкохолизъм.

      Quercus robur е добре познатият ни летен дъб. Известни са три типа негови употреби – като спиртен извлек, като Бахова есенция и като потенцирано лекарство. В хомеопатията приложението му е сравнително ограничено. Това е жалко, защото лекарството е доказало своята стойност.

      (още…)
    • Отвъд правилата. – Случай на Uranium metallicum. – Ян Шолтън.

      Отвъд правилата. – Случай на Uranium metallicum. – Ян Шолтън.

      (още…)

    • Desoxyribonucleicum acidum – ДНК. – Materia Medica Абсолют.

      Desoxyribonucleicum acidum – ДНК. – Materia Medica Абсолют.

      Непрестанното изучаване на лекарствата е момент от огромно значение в ежедневието на практикуващия хомеопат. Няма как да се работи бързо и правилно, ако нямаме запас от знания за поликрестите, големите, по-малките и най-малките лекарства; за старите и новите доказвания; за терапевтичните групи лекарства; и не на последно място, за степента, до която лекарствата са представени в реперториумите.

      В практиката срещаме разнообразни случаи, остри или хронични; и още при снемането на случая в ума ни се заражда особеният рисунък на болестта у човека пред нас. Този рисунък понякога бързо отключва спомена за твърде подобната патогенетична картина на някое лекарство. Но тъкмо тук често опираме и до липсата на подобен спомен – било заради това, че не сме и чували за това лекарство, било заради недоброто му изучаване (по-честият случай), което води до бързото забравяне на прочетеното. Materia Medica е безмилостна. Тя представлява един космос от сходни и недотам сходни обекти – горещи и студени планети, комети, метеорити, черни дупки и звезди. Те са толкова много, че пътешественикът в тяхното царство се чувства объркан, затрупан и надвит. Той, който прави опит да ги завладее, се оказва завладян.

      Прочетете повече
    • За алтернативното имунизиране

      За алтернативното имунизиране

      „Глупостта възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание… Разширявайки своите знания, човек преминава от по-голяма глупост към по-малка.“
      Из Притча за цар Давид

      „Скръбта е плод на невежеството.“ Из Притча за цар Соломон (още…)

    • Лаймската болест и хомеопатията

      Лаймската болест и хомеопатията

      Студия от Роналд Уитмънт, д.м., Президент на Американския институт по хомеопатия, създаден през 1844 година

      Journal of AIH, 90 (4) 1998: 186-198. Публикуването на български език стана възможно благодарение на личното любезно съгласие на д-р Уитмънт.

      (още…)

    • Lac felinum | Поведенческо разстройство и брадавици

      Lac felinum | Поведенческо разстройство и брадавици

      От Кейт Бърч

      Случай на Кейт Бърч, съвременен американски хомеопат в Минеаполис, практикуваща хомеопатия от 1994 година; публикуван в годишното списание ‘The American Homeopath Journal’, 2000

      Възпитаник на Тихоокеанската академия за хомеопатична медицина и The Dynamis School of Advanced Homeopathy на Джереми Шер, Англия.

      Автор на книгата „Vaccine Free Prevention and Treatment of Infectious Contagious Disease with Homeopathy“, 2007

      Настоящата публикация на български език е направена с личното разрешение на авторката, предоставено специално за читателите на Открито за Хомеопатията.

      (още…)

    • Сигурността в намирането на вярното лекарство

      Сигурността в намирането на вярното лекарство

      “В тази статия се изяснява, че принципът за сигурност в лечението, която може да бъде определена предварително, принадлежи глъбинно на хомеопатията на Ханеман. Осъществяването на този принцип е обусловено от радикалния и изключителен по своята същност подход на изследване на симптомите на лекарството, и на тези на пациента.

      По отношение на този принцип съществува гигантска пропаст между модерната хомеопатия и традиционната; в практиката, при опитите да се намери лекарство, се сравняват идеи, вместо да се наблюдават истинни факти (феномени). Търсят се скрити процеси, централни идеи и т.н., лежащи зад фактите.

      Днес разбирането на принципа за сигурност в лечението е застрашено от тези капани, и следователно от провал в практиката.”

      Антон Рохрер, Д.М.

      (още…)

    error: Не се разрешава сваляне на съдържанието.