Тази статия е опит да се очертаят основните белези на миазма на днешния ден.
В нея става дума за лудостта на света; за онова, което изпълзя незабелязано и коварно се промъкна или пък, готово под повърхността, дочака своя миг. За отдавна видимите признаци, че се разгръща и надгражда подлежащ миазматичен слой, върху който се гради съвременният свят, в който големи групи от хора проявяват силно схождащи си белези в поведението, начина на мислене и действията. „Разгръща се и се надгражда“ чрез добавяне на нови болестни уклони, скрито работещи под повърхността, все по-често пробиващи тук и там проявления, чрез добавянето на утвърждаващи се тенденции в поведението и стремежите на съвременния човек.
Светът е болен. Но пандемията е просто една остра болест. По-сериозният въпрос е разрастването на миазматичния слой, който я подхранва. Не можем да си позволим да мислим само на нивото на повърхността. Ако сме хомеопати, длъжни сме да погледнем по-навътре и да изпълним своята мисия.
Исторически погледнато, короната увенчава главите на избраници. Символично значението ѝ е същото. Тя не е масов атрибут. Онзи, който я е носел, е бил с царствен произход. Сам по себе си, този факт е бил достатъчен. Нямало нужда от заслуги под никаква форма, било то под формата на поведение, образование, културен пласт, талант, мъдрост, философска осъзнатост – въпреки че всички тези качества са се възпитавали у него. Той (или тя) става цар, защото произхожда от царе.
В противовес на тази изключителност на неговия символ, миазмът на днешния ден е белязан от масовост, първичност, страх. Грозен парадокс. Царствеността е развенчана, ведно с всичките си качества. Човечеството е преминало в друга фаза на своето развитие.
Без да проявяваме сълзливост по отминалите дни, трябва да се адаптираме към това, пред което сме изправени.
прочетете нататъкАко харесвате публикацията, споделете я
Like this:
Like Loading...
