Клеменс фон Бьонингхаузен, Германия

За автора

Клеменс Мария Франц, барон фон Бьонингхаузен е бил доктор по право и хомеопат по призвание от Оверейсел, Нидерландия. Името и гербът на неговите предшественици могат да се проследят до тринадесети век.

След като бил излекуван от гнойна туберкулоза от своя приятел А. Вайхе, който бил първият хомеопатичен лекар в провинциите Рейнланд и Вестфалия, Бьонингхаузен добил твърда вяра в хомеопатията.

На 1 март 1854 година Хомеопатичният медицински колеж в Кливланд, САЩ, го удостоил с диплом и докторска степен по медицина, а на 20 април 1861 императорът на Франция го произвел в рицар на Почетния легион. Бьонингхаузен починал от апоплектичен удар на 79 годишна възраст[1].

Всеизвестна е вярата на Ханеман в способностите на неговия приятел, събрана в следните няколко думи: Ако някога се разболея, ще ме лекува единствено той.“

Бьонингхаузен е поставял за своя главна цел да открие характеристиките на доказаните лекарства и да ги направи достъпни за практикуващите, без да се губи много време за търсене при източниците. Той свежда тоталността от симптомите до няколко съществени момента: разположението на оплакването; съществото на усещанията или оплакванията; условията на влошаване според време и обстоятелства; подобряване според време и обстоятелства; съпътстващи симптоми. Подробна теоретична обосновка на тази конструкция намираме в прочутото му есе за характеризиращата стойност на симптомите.

Със своята практика Бьонингхаузен доказва, че намаляването на дозата, увеличаването на потенцията и рядкото повторение обезпечават успеха на лечението при точна индивидуализация на лекарството. Хиляди са излекуваните от него животни и хора, при това включително от болести, смятани за нелечими. Сред по-крупните му трудове са: „Реперториум на антипсоричните лекарства“ с предговор от Ханеман относно повторенията на дозите (1832) „Общ преглед на главните сфери на действие на антипсоричните лекарства и на техните характеристики“ като приложение към реперториума (1833), „Хомеопатия, ръководство за непрофесионална публика“ (1834), „Реперториум на лекарствата, които не са антипсорични“ (1835), „Опит за проследяване на относителните връзки между хомеопатичните лекарства“ (1836), „Терапевтичен джобен наръчник на студентите по Materia Medica и на лекарите в тяхната практика“ (1846), „Двете страни на човешкото тяло и връзки“, хомеопатични проучвания (1853). За венец на литературното му творчество се смята книгата „Афоризмите на Хипократ през погледа на един хомеопат“ (1863).

Издания


За книгата

„Афоризмите на Хипократ през погледа на един хомеопат (избрано)“ в превод на български език. В нея се съдържат избрани коментари от секции ІІ, ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ от германския оригинал.

Цялостен превод на английски език на този крупен труд от 670 страници не е извършван. Единствените части от книгата, които са преведени от немски на английски, са публикувани през 1943 година в The Homeopathic Recorder. Преводът им е направен от анонимен хомеопат с инициали S.W.S.

За поръчки

За да поръчате екземпляр от книгата, моля изпратете имейл до tkodjabasheva@gmail.com и посочете дали желаете куриерска услуга или лично вземане на книгата от издателя.

Страници: 87. Формат: А5. Хартия: Бяла. Корица: Мека. Цена: 9 лева.

Контакт

tkodjabasheva@gmail.com

Дванадесет скъпоценни камъка

Днес излезе от печат книгата Дванадесет скъпоценни камъка на български език. Изданието става факт след 10 месеца работа по превода и редакцията. Издадена в оригинал през 2005 година под оригинално заглавие The Twelve Jewels, книгата е преведена в цялост и издадена на немски език през 2019 година. Частична версия на книгата е издадена на френски… Продължете да четете Дванадесет скъпоценни камъка

Cadmium sulphuratum

Това лекарство е било широко използвано от хомеопатичната школа, най-вече преди средата на ХХ-ти век. То има антипсорично действие, като въздейства специфично върху храносмилателния тракт, но засяга също нервната и дихателната система. Използвано е успешно при лечение на туморни образувания и алкохолизъм. Херинг го включва в Насочващите симптоми в нашата ММ, посочвайки, че то е… Продължете да четете Cadmium sulphuratum

Потенциран ихтиотоксин – Serum anguillae

Хемолитичният токсин, който се съдържа в слузта по кожата и в кръвта на сладководната змиорка Anguillae anguillae е източникът, от който е приготвено хомеопатичното лекарство. В класическите хомеопатични източници на Materia Medica присъстват само клинични данни, при това доста оскъдни, за приложението на Serum anguillae. Най-пълно е описанието на лекарството в „Джобното ръководство по ММ“… Продължете да четете Потенциран ихтиотоксин – Serum anguillae