Част I от IV

От Ян Марс, Ванкувър, Канада

Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009

Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.

Част първа: Изучаване на алгебрическата концепция

„Научните революции всъщност са метафорични.“ – Майкъл Арбиб и Мери Хесе, Конструкции на реалността, Кембридж, 1986

„Може би всяка наука трябва да започне с метафора и да завършва с алгебра – а може би без метафората никога не би съществувала алгебра.“ – Макс Блак, Модели и метафори: Изучавания на езика и философията, Корнел, Итака, 1962

В даден момент, преди 1993 година, Ян Шолтън откри (или преоткри?) една деятелност, заради която понякога името на Джеймс Т. Кент се споменаваше неуважително: алгебричната комбинация на теми, с цел да се постигне разбиране на минералните лекарства. Лектори като Пол Херскю, например, напоследък преподаваха как да наблюдаваме комбинацията на солите (по-нататък в статията ще възпроизведа един негов цитат от 1992); и тогава Шолтън радикално разгърна една цяла вселена (Hydrogen!) от минерални комбинации – за което ние, които днес се облягаме на този подход, му оставаме длъжници завинаги.

Бихме окарикатурили труда на Шолтън, ако го възприемем като 100% систематичен. В реда, следван във всичките му трудове, има по-скоро изкуство, но ще започнем с първия аспект. Форматът на всяка книга досега представлява систематичен и тематичен изследователски прочит на Периодичната таблица. В съответствие, заглавието на всяка глава и секция предлагат до известна степен „алгебра“, и едва след това се достига до случаи на елементите или техните съединения.

Въпреки че Шолтън представи общо взето една двустепенна система, това не е присъщо ограничение на неговия подход. Съответно на химиците и химичното използване на Периодичната таблица, в първата си книга „Хомеопатията и минералите“ Шолтън приветства в хомеопатията субстанции като „амоний“ (в химията с формула NH₄, а в хомеопатията, Ammonium causticum). Една комбинация, която впоследствие влиза в състава на друга. Така NH₄ действа като алкален химичен елемент (някои химици го слагат съответно между калий и рубидий), вмъкната октава в Етап 1; а неорганичните химици добавят друг псевдоелемент, CN (цианид), и го поставят на една октава между хлор и бром. Ходът на Шолтън (в „Хомеопатията и химичните елементи“) от групата на алуминия до тази на скандия (неговият Етап 3) има прецедент; той бе предложен също от един металург, Ф. Хабаши (както ни съобщава Сцери в The Periodic Table, стр. 278, наред с останалата информация, цитирана дотук). Защото всичко това представлява едно „метафорично“ движение, което следва духа, а не „буквата“ на периодичния закон.

Ако прочетем Шолтъновите описания на лекарствата, намираме две ясно отличими категории информация (макар едната категория да може понякога да бъде спестена, защото има повече общо със „Загадъчните лантаниди“). Първият тип данни се извлича логически от темите, кръстосани алгебрично една с друга. Вторият тип данни произтича от излекуваните случаи, представени по-нататък в книгите. Основа за случаите представлява кръстосването на темите. Ако човек просто прочете заглавните описания, като доказателство за нагледната сила на дадените теми, лесно би пропуснал допълненията, извлечени от клиничната практика и/или от доказванията. Последните не са така изчерпателно обяснени от дадените теми, те предлагат индивидуални особености, които развиват (и в най-добрите случаи можем да кажем че дори провокират) алгебричните теми, макар че бихме използвали такава фразеология само ако прекараме твърде дълго време в Етап 16.

Друг източник на информация са доказванията. В Шолтъновия Neon, например, откриваме думите „потоп“, „ключалка“ и „Синдром на Даун“, всяка от които произтича от доказването на Джереми Шер. Подборът на доказването закотвя, изпробва и осветлява алгебрата. Виждаме това и при други учители, например Луис Клайн в Клиничен фокус (Neon, т. 1, 2003, стр. 205-11) или Джаки Ехард, в случая на Neon в Структурата на Шанкаран (2008, стр. 114-23) – те потвърждават и допълнително развиват тези теми (независимо дали са извлечени от доказване или предвидени от алгебрата) в рамките на клиничната практика. Взаимодействието между тези две сили (от една страна дедуктивната, а от друга – експерименталната, от клиниката или доказванията), може да доведе до нова тема за даден елемент или минерална сол, или до нов прочит на вече зададената тема. Това е цикъл: развитие (развой), прилагане, разгръщане и повторен преглед. В обобщение: трудът на Шолтън генерира допълнителна основа, която би могла в един момент може да излезе извън обсега на неговите алгебрични описания наа едно или друго лекарство. От която точка историята продължава нататък. Парадигмата продължава да се разплита от навлизането на, например, случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (вижте по-долу) или от Морисъновото разгръщане на алгебрата до органичните съчетания на лекарствата, съдържащи Carbon, при което във всяка група се преплитат специфични теми – повече и по-малко важни.

Наред с „химио-фобията“, блокираща пътя на някои хора към допълнителното проучване и използване на този материал, виждаме и „проблема“ на системите. Има хомеопати, които ненавиждат системите и такива, които ги обожават. Виждаме как някои „бързоноги“ хомеопати си играят с пътя Дао, като изглежда избягват систематизирането на онова, което преподават. Има други, които предлагат похвати, които са прецизно систематизирани. Тези две групи се съпътстват една друга, клиничните практикуващи, танцуващи на базата на опита, и клиничните практикуващи, които го организират и подреждат; и тези две сили, които тези групи произвеждат, работят заедно върху останалите – ние, които наблюдаваме двата аспекта и постепенно правим първите си стъпки на дансинга, учейки се сами да танцуваме танго. Комбинираният ефект е, че развиваме способността си да приветстваме и да разбираме по-големите мащаби на опита; за един хомеопат това означава, че може да помогне за подреждането на нещата така, както Бог и пациентите му желаят; а за по-нежеланите „неща“ (думата е употребена любезно…) да бъдат елиминирани от Унищожителя на Болестите.

Случай от д-р Шанкаран и книга от д-р Морисън

Химичната алгебра бързо навлезе в хомеопатичната култура, както е видно от появата на незаменимата книга на Роджър Морисън за въглеродните лекарства (Въглерод: Органични и хидровъглеродни лекарства в хомеопатията, 2006). Алгебрата се разгръща, както винаги е било, и в случаите от практиката; и пример на един такъв случай е представен от Раджан Шанкаран в неговата книга Структура. И двата примера, както и книгата на Джаеш Шах В Периодичната таблица, представляват следващото поколение, стъпващо на основите, положени от Ян Шолтън.

Първо да видим един аспект от случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (Структура, 2008, том І, стр. 368, в удебелен от автора шрифт):

„Но как разбираме темите на втори ред, които така силно излизат в нейния случай? Тогава потърсих в интернет и изучих Natrum sulphuricum. Химичната формула на съединението е NA₂SO₄! Това беше почти като да уцелиш джакпота!!! И много бързо цялата мистерия се разреши. Тогава разбрах наличието на всички характеристики на втори ред (Oxygen) в случая на Natrum sulphuricum, то се дължеше на преобладаването на кислородния елемент.“

Заключението е директно, макар и недотам желано за онези от нас, които са мързеливи: списъците от теми за Natrum sulphuricum досега бяха извеждани от названието на лекарството. Неизказаното правило, следващо от това, гласеше, че: „ако от названието липсва дадена субстанция, забравете за нея“. Фактът, че в Natrum sulphuricum присъства кислород, а в Natrum phosphoricum – водород, усложнява нещата. Наистина, вероятно е нашата неприязън към сложните постройки да е причината да не предписваме субстанции със сложни имена. Това състояние на нещата е роднина на старата заблуда (мостът, който трябваше да прекосим), че „има големи и малки лекарства“. Новата заблуда (друг мост, по който трябва да преминем) гласи, че „има лекарства с прости названия и лекарства със сложни такива, и първите лекарства са прости.“ От всяко просто название може да бъде разкрита и изведена сложност – разкриването става в хомеопатичната ни практика, точно както показва случая на д-р Раджан Шанкаран.

Нашият втори пример е от д-р Роджър Морисън. Имаме много книги, които комбинират хомеопатичната ММ и едновременното с това предлагат еволюционен скок напред за цялата хомеопатична култура. Например, книгата на Пол Херскю за Stramonium носи подзаглавието: С въведение към анализа, използващ Цикли и Сегменти. Подобно, заглавието на книгата на Йозеф Рийвс 24 глави в хомеопатията, е допълнено с фразата допълнена с Въведение в системите. Ян Шолтън, в своите революционни томове, предлага рамкова теория, с която да прилагаме на практика комбинационната алгебра, която той пионерски въведе на полето на Периодичната таблица.

Д-р Морисън предлага друго такова развитие с книгата си върху въглеродните лекарства (Carbon, 2006): той описва тематично различните въглеродни групи в рамките на органичната химия. Това предлага той. Съзнателно използвам термина „предлага“. Това е дори още по- разрушително за онези от нас, които мечтаят за живот, по-лесен и от джакпота на Раджан Шанкаран… но, както казва Джереми Шер, някои култури не са така склонни към философия (теория), докато други безкрайно ѝ се наслаждават. Тази предварителна почва определя нивото на приемане на „теоретичните“ техники и инструменти, използвани във всички книги, които изредих дотук. Предложението на Роджър Морисън със сигурност е прегърнато от онези, които долавят неговия потенциал. Все още нямам клиничен опит, за да коментирам в дълбочина, но един пример привлече вниманието ми – Hydrocyanic acid (стр. 459-72). Казано просто, не само нямаме извинение да не знаем, че това лекарство е HCN (циановодород – б.пр.), но д-р Морисън също горещо ни насърчава да разчетем тази химична абревиатура. За тематизирания ум, вече подхранен с класовете по алгебра на Шолтън, Морисън събира доказателства и полето на химията, че цианидът (CN) действа като халоген (подобно на елементите от Етап 17); тази част от неговата токсикология разкрива подобие с тетануса, коклюша и холерата (всички миазми, които приканят да бъдат включени в схемата на етапите и които имат свое място сред тях; което извежда и предстоящия труд на Луис Клайн на тази тема (Миазмите в хомеопатията – б.пр.)); тази киселина се свързва избирателно със златото, среброто и медта (тоест, с три метала от Етап 11); тя е инхибитор за ензимната система, въвличащ и желязото, и кислорода; и  хомеопатично обработена, Hydrocyanic acid действа като Iodum, както четем в случая, който Морисън е избрал из случаите на практикуващия хомеопат и преподавател от ОК Дебора Колинс (случай, публикуван първо в Links), където лекарството успява да излекува нещо, което прилича на травма от предишен живот, която разрушава настоящия живот на пациента.

Наистина, живеем в Златна ера.

Ян Марс практикува хомеопатия във Ванкувър, Канада; и като всички практикуващи, изследва както изкуството, така и науката в нея.

Следва