Категория: Техники на предписание

  • Някои факти от Materia Medica и два хомеопатични случая

    Някои факти от Materia Medica и два хомеопатични случая

    Наскоро проучвах The Homeopathic Recorder и, както обикновено в такива случаи, попаднах на немалко находки. Споделям две от тях в тази статия.

    Първата е публикацията Някои факти от нашата Materia Medica от д-р Мороу. Тя грабва вниманието на хомеопата, защото дава детайли за лекарствата, които са особено полезни, когато трябва да бъде направен правилен и бърз анализ в практиката. Все пак трябва да се има предвид, че това са наблюдения, а не генерализирана истина, и да се подхожда аналитично и индивидуално към всеки случай.

    Някои факти от Materia Medica

    От Х. К. Мороу, публикувана в The Homeopathic Recorder, 1940, том LV, № 10.

    Sulphur, Hepar и Sepia са изключение; много малко от антипсоричните лекарства могат да бъдат повтаряни.

    Sulphur, Calcarea, Syphilinum, Tuberculinum и Carbo vegetabilis със сигурност предизвикват реакция, когато добре избрани лекарства не произвеждат действие. Особено вярно е това за Sulphur в острите случаи.

    Moschus действа благотворно, когато болестта не следва нормалния си ход, а остава неизлекувана или развива сериозни симптоми, които показват нервно изтощение.

    Aurum, Asafoetida и Castoreum могат понякога да бъдат прилагани за нервни жени, които не дават реакция след боледуване.

    Bovista, при уртикария или други обривни болести, когато Rhus toxicodendron се проваля, въпреки че е очевидно показан.

    Mercurius solubilis: трябва да бъде избягвано разтварянето на това лекарство във вода както при остри, така и при хронични случаи.

    Lachesis е особено полезен, когато пристъпите на треската се възобновяват след прием на киселини.

    Ако бъде даван твърде често, Colchicum ускорява релапса на подаграта.

    Phosphorus, Iodine и Mercurius като цяло действат по-добре при топло и сухо, отколкото при студено и влажно време.

    Arum triphyllum не трябва да бъде даван в ниска потенция или да бъде повтарян твърде често, защото нерядко от това следват вредни ефекти.

    Kali carbonicum ще предизвика мензиса, когато Natrum muriaticum, макар и показан, не успява.

    Belladonna подхожда на добре развити индивиди с остър ум и издръжлива нервна система.

    Pulsatilla: симптомите се появяват главно вечер, до полунощ.

    Ailanthus odorata засяга повече жените и децата, отколкото мъжете; най-малко ефективно е при стари хора.

    Agaricus phalloides: симптомите, получени от отравянето с тази дрога, не се развиват, преди да изминат осем-десет часа след вземането ѝ. Няма никакво подобие с Colchicum.

    Първичното действие на Causticum се проявява значително по-късно от това на останалите антипсорични лекарства.

    Lachesis: при остри болести трябва да бъде прилаган с внимание, защото почти веднага следва влошаване, в почти всички случаи.

    Когато Crotalus horridus, Lachesis и други лекарства не работят, Salamander често предизвиква желания ефект.

    Ambra grisea често заема мястото на Carbo vegetabilis и Petroleum, особено когато едното или другото изглежда показано, но не работи.

    Когато Lycopodium изглежда показан заради влошаването в 16.00 часа, но не работи, случаят нерядко се изяснява от Syphilinum.

    Ptelea може да накара всички симптоми да изчезнат внезапно след ядене на кисели неща.

    Calcarea fluorica или Fluoric acid следват Silicеа, когато тя не успява да постигне подобрение при разязвяване или некроза на костта.

    Bryonia alba: ако е правилно избрана при треска, ще работи 12 часа и ще предизвика обилно изпотяване. Трябва да се внимава, защото може да навреди през бременността.

    Nux vomica: да се внимава, защото може да предизвика аборт.

    Carbo vegetabilis, Lycopodium, Natrum muriaticum и Silicеa не са активни в ниски потенции и остават инертни.

    Belladonna може да бъде показана при деца с хидроцефалия, докато не започнат да се хранят – след това индикациите се променят.

    Iodum не трябва да бъде даван в периода след раждането, освен в много високи потенции.

    Phosphoric acid е полезен при пневмония, когато болестта не следва обичайния си ход заради изтощението на пациента от загуба на жизнени течности, стресиращи емоции или други сериозни фактори.

    Acidum aceticum е едно от най-опасните лекарства при пациенти с белодробна туберкулоза; то предразполага към хемоптиза. (Ferr-n)

    Hydrastis canadensis може да се приложи за укрепване на пациент, който е бил излекуван с Tuberculinum.

    Lachesis повтаря първичното си действие на всеки 14 дни.

    Physostigma, Tabacum и Conium maculatum могат да бъдат използвани за засилване на действието на Gelsemium.

    Bryonia alba действа добре в случаи на жълтеница, съсипани от употреба на живачен хлорид (HgCL).

    Nux vomica засилва действието на Sepia.

    Arsenicum album при тифоидна треска причинява непоправими вреди, ако не е недвусмислено показан.

    Mercurius е толкова рядко показан при тифоидна треска, че някои внимателни практикуващи казват „никога“.

    В никоя фаза на туберкулозата не е безопасно да се дават Phosphorus, Silica и Sulphur, без преди това да се проведе педантично проучване на пациента.

    Aconitum napellus: действието му може да бъде възпрепятствано от растителна киселина или вино.

    Cinchona и Pulsatilla не действат задоволително, ако пациентът пие чай (черен – б.пр.).

    Kali bichromicum, според Фарингтон, действа по-добре в ниски, отколкото във високи потенции.
    Arum triphyllum: веднага, щом детето се подобри при скарлатина, нерядко започва да отделя бледа урина. В този момент спрете лекарството (и което и да е друго).

    Calcarea не трябва да бъде повтаряна често у възрастни хора, но при децата може да се приложат безнаказано няколко последователни дози.

    Calcarea: на гаденето, което предизвиква, се противодейства чрез подушване на етил нитрит, което действа по-добре от камфора.

    Conium maculatum: за да действа благоприятно това лекарство, трябва често да бъде предшествано от някое друго, и да бъде прилагано в най-малките възможни дози.

    Capsicum: когато лекарствата не действат при отпуснати, лениви индивиди.

    Calcarea: помислете за нея след Sulphur, в чести повторения, особено когато зениците на очите лесно се разширяват.

    Calcarea като цяло действа добре след Nitric acid, когато дейтсвието на последното, макар и очевидно хомеопатично показано, се оказва по-скоро неблагоприятно. От друга страна, Nitric acid облекчава неприятните симптоми на хомеопатично избраната Calcarea и благоприятно допълва действието ѝ.

    Nitric acid действа мощно върху лигавиците и има особен афинитет към отверстията, където кожата и лигавиците се събират.

    Lycopodium действа особено добре, след като действието на Calcarea е изчерпано.

    Graphites е особено полезен след Lycopodium.

    Iodum е особено полезен след Mercurius.

    Graphites рядко може да бъде благоприятно повторен, дори след използването на интеркурентни лекарства.

    Cinchona засилва страданието на Digitalis дори до смъртна агония.

    Nitri spiritus dulcis засилва действието на Digitalis.

    Laurocerasus е показан, когато има недостатъчна реакция на нервната система и добре показаното лекарство не работи.

    Действието на Lycopodium се улеснява от Carbo vegetabilis на шестия или осмия ден.

    Zincum metallicum действа по-добре, ако се дава през нощта. Nux vomica може да прояви същата характеристика, но не е постоянна.

    Magnesia phosphorica понякога действа по-добре, ако се разтвори в гореща вода.

    Teucrium marum verum е полезно, когато твърде много лекарства са довели до свръхсензитивно състояние и лекарствата не работят.

    Действието на Mercurius protoiodatus се забавя от грижи и тревожност.

    Acidum muriaticum помага много при мускулна слабост, настъпила след ексцесивна употреба на опиеви или успокояващи сиропи. (Сравнете Gelsemium).

    Nux vomica е особено полезна, когато пациентът е бил дрогиран.

    Carbo vegetabilis, Laurocerasus, Aloe и Opium показват липса на податливост към лекарствата и недостатъчна жизнена реакция.

    Phosphorus е полезен, след като е било злоупотребено със сироп от кромид лук.

    Psorinum няма реакция след тежки болести.

    Mezereum може нерядко да бъде показан през януари и февруари (в Канада).

    Glonoin: казват, че ако се даде точно преди периода на мензиса, последният не се появява.

    Zincum valerianicum трябва да бъде обмислен при нервни оплаквания, когато добре избрани лекарства не работят.

    Sulphur: случаите, развалени от употребата на Aconitum napellus, може да бъдат поправени от Sulphur.

    Kali carbonicum: Nitric acid е особено активен след това лекарство.

    Hydrastis canadensis често е показан, когато пациентът е вземал калиев хлорид за болно гърло.

    Bovista: пушекът от Bovista действа по-силно на пчелите от всяка друга субстанция.

    Coffea cruda, Nux vomica, Pulsatilla, Asarum, Chamomilla, China, Ignatia, Teucrium marum verum, Valeriana и Zincum valerianicum могат да бъдат използвани понякога за коригиране на свръхсензитивността на жизнената сила, хиперестезия и раздразнителност.

    Mercurius: Hepar, при редуване с Nitric acid, може да бъде даден за свръхвъзбуда от злоупотребяването с второто лекарство.

    Colchicum, ако е даден в големи дози за ревматизъм, често води до болест на Брайт.

    Chamomilla (в ниски потенции) успокоява пристъпа, настъпващ при абстиненция към морфин.

    Ferrum: при сифилис лекарството засилва болестта.

    Phosphorus: лечебните ефекти са най-отчетливи на третия ден след даването на лекарството. Очаквайте влошаване от 36 часа, след като е бил даден при хронични болести.

    Rhus няма да помогне при скарлатина, когато има запек.

    Belladonna няма да помогне на имбецил.

    Lac caninum: когато Belladonna и Lachesis не работят при круп или дифтерия.

    Phosphorus антидотира гаденето и повръщането след употребата на хлороформ.

    Borax: симптомите, които изчезват след вземането му, се възобновяват след приема на оцет.

    Ambra grisea, дадена вечер, често причинява влошаване.

    Opium: наркотичният ефект значително намалява при голяма болка или скръб.

    Lachesis – когато внезапна уплаха прекъсне добрият ефект от друго лекарство.

    Tarentula: всички симптоми се влошават, когато види друг в беда.

    Arnica действа увреждащо след ухапване от куче или друго животно, което е бясно или гневно.

    Kreosote стои наред с Arsenicum при парещи болки, и нерядко излекува, след като Arsenicum се провали. Tuberculinum: при туберкулозни пациенти, когато добре показани лекарства не работят.

    Calcarea – лесно настъпва релапс и пациентът не достига до периодът на възстановяване.

    Lycopodium: да се дава доза от време на време, подпомага излекуванията на Berberis.

    Lachesis: при злокачествени пустули, да бъде прилагано заедно с бренди.

    Apis се характеризира с бавно действие; понякога трябва да се изчака 3-4 дни, преди да бъдат забелязани някакви ефекти. Благоприятният ефект от лекарството проличава най-напред от засилването на уринирането.

    Calcarea: когато лекарството не работи, да се разтвори в млякото на детето.

    Squilla, Colchicum и Sanguinaria действат по-добре, когато са приготвени с Acetic acid, а не със спирт. Phosphorus действа по-добре, когато преди това пациентът е бил хипнотизиран.

    Lycopodium действа по-добре, когато е предшествано от друго антипсорично лекарство.

    Belladonna: неприятните ефекти се засилват много, ако след нея се приеме оцет.

    Camphor действа палиативно, когато предизвиква симптоми. Подобрява се, когато мисли за болките си. Chelidonium: киселините, виното и кафето възпират действието му.

    Aconite трябва да се дава преди Dolichos pruriens в случаи на трудно поникване на зъби, за да се избегнат конвулсии.

    Fluoric acid действа благоприятно, когато язвите се влошат от твърде големи или твърде често повтаряни дози Silicea.

    Ignatia действа по-добре, ако се дава сутрин.

    Apis действа неблагоприятно, ако се дава в ниски потенции на жени, склонни към помятане.

    Lac caninum действа по-добре в единични дози; ако бъде повтарян, да бъде на точни интервали.

    Kali carbonicum е много опасно лекарство при стари случаи на подагра, докато Kali-iod често е благоприятно. Arsenic е опасно лекарство при лесно повишаваща се трескава горещина; опасно е при дизентерия, ако не е точният similimum.

    Syphilinum: не го забравяйте при стари сифилитици и техните деца.

    Iodine не трябва да бъде излаган на пряка слънчева светлина, защото става неактивен, особено в ниски потенции.

    Bromium (ниски потенции): ако не е прясно приготвено, не действа задоволително.

    Camphor не трябва никога да бъде държано в едно и също сандъче с други лекарства, защото антидотира активните им свойства.

    Lachesis, ако бъде оставен да действа, често бива последван от симптомите на Sulphur.

    Apis е антидотиран от Plantago и Lachesis, и е комплементарен на Nat-m.

    Два случая на сикоза

    На доктор Мануилов от, София, България. Публикувани в The Homeopathic Recorder, 1903, том ХVІІІ, с. 279.

    Втората публикация ми достави голяма радост, защото, макар и да е кратка, нейният автор е български хомеопатичен лекар, а гласът му е бил чут от София чак в Америка, при това още преди 111 години. Споделям двата случая на доктор Мануилов от 1903 година.

    І.

    На 10 януари 1900 година бях посетен от млад търговец заради сикотични обриви по лицето, със силен сърбеж; бе страдал от тях шест години. Различни алопатични специалисти го бяха лекували без никаква полза. Накрая се принудил да търси помощ във Виена, където останал около 2 месеца. Тук той иронично добави: „Не получих особена помощ там, но се завърнах в София олекнал с 1500 франка. Сега, докторе – добави той – може ли хомеопатията да направи нещо за това упорито оплакване?“

    Обещах му да направя най-доброто, на което съм способен.

    Състояние към 10 януари: Пациентът е на 29 години, добре сложен. Прегледът показа, че всичко е нормално, освен лицето, където забелязах:

    І. В областта на дясната скула имаше участък с големината на един златен долар, покрит от група твърди червени възли, през чийто център се подаваха няколко косъма; леко нагнояване.

    ІІ. По средата на горната устна имаше силно инфилтриран участък с големината на един дайм[1]. Тук окосмяването е опадало, само на места остава да стърчи по някой косъм.

    ІІІ. На дясната ноздра има малък инфилтриран участък, с нагнояване по средата.

    Терапия

    10 януари.

    1. Chelidonium majus, 5 капки от майчината тинктура, сутрин;

    2. Calcarea sulphurica d4 следобед, прахче на върха на ножа;

    3. Graphites d6 следобед, също прахче на върха на ножа; D. Chelidonium majus, 5 капки от тинктурата, вечер.

    28 януари.

    Сърбежът е значително намалял. Същото предписание.

    15 февруари.

    Пациентът се чувства значително по-добре. Няма повече сърбеж; нагнояването на фоликулите е почти изчезнало. Arsenicum iodatum d6, тритурация, два пъти дневно, прахче на върха на ножа; Chelidonium majus два пъти дневно, по 5 капки от тинктурата.

    28 февруари.

    Пациентът е много доволен. Засегнатите участъци са почти чисти. Кожата постепенно си възвръща нормалния цвят. Bacillinum 200c, сутрин и вечер по 5 капки; Thuja d30, два пъти дневно, по 5 капки.

    15 април.

    Люспите по кожата, както и  нагнояването, са изчезнали. Кожата отново има нормален цвят. Chelidonium majus, всяка сутрин по 5 капки от тинктурата.

    1 юни.

    Пациентът е освободен от терапия, излекуван. Преди около 2 седмици, тоест 2 години по-късно, лекувах същия човек от други оплаквания и установих, че сикотичният проблем не се е завръщал.

    ІІ.

    Около 30-годишен капитан от армията бе страдал от „сикоза“ около 2 години. Дойде на 15 август 1901 с обрив, подобен на описания по-горе. След терапия с тинктура Chelidonium majus, Calcarea sulphurica d6, Graphites 200 и Bacillinum 200, той бе излекуван и освободен от терапия на 1 ноември същата година.


    [1] Стара американска монета. – Б.пр.

    pokpok

  • Пет съвета за надеждно предписание при остри състояния

    Пет съвета за надеждно предписание при остри състояния

    От Йожен Андърхил – син, д.м., редактор

    Изнесена пред Катедрата по практическо водене на случаите. Публикувана в The Homeopathic Recorder, 03/1940, том LV

    (още…)

  • ММ потенции и множествени тоталности

    ММ потенции и множествени тоталности

    От Ф.К. Белокоси, д.м.

    Изнесена пред Бюрото по ММ на ИХА на 7 юли 1950 година. Публикувана в The Homeopathic Recorder, бр. 08/1951, том LXVІ/2.

    Заглавието на тази лекция може да ви се стори озадачаващо. Някои от вас ще се зачудят, каква може да бъде връзката между тези две теми. Няма друга връзка, освен че в тази беседа двете теми са илюстрирани в историята на един и същ случай. (още…)

  • Реперторизирате ли?

    Реперторизирате ли?

    От А.Д. Съдерланд

    Беседа и дискусия, изнесена пред Бюрото по хомеопатична философия при Международната Ханеманова Асоциация на 20 юни 1951 г.

    Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през м. юли 1953 година, том LХIX, № 7

    В отговор на заглавието ще започна с това: някои от нас реперторизират, а други – не. Тази не особено систематизирана беседа е насочена към втората група. (още…)

  • Наблюдение на лицето

    Наблюдение на лицето

    От С.Д. Рауи

    Извадка от „Особена патология и диагностика, с терапевтични насоки“ от Д-р С.Д. Рауи.

    Д-р Рауи е бил съвременник на Херинг, практикувал  ехомеопатия в Трентън и Филаделфия през втората половина на 19 век.

    Преподавател в Хомеопатичния колеж в Пенсилвания.

    (още…)

  • Техники в хомеопатията

    Техники в хомеопатията

    Беседа от Т.К. Мур, M.D.

    Есенции (82) на класици в хомеопатията: Робъртс, Богер, Липе, Тайлър, Кент, Ален, Ханеман, Шмид, Гример, Мур и други.

    Изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация, 27 Юли 1939 година.

    Публикувана в The Homeopathic Recorder, том LIV, 12/39

    (още…)

  • Поглед върху постиженията в хомеопатичното лечение на рак

    Поглед върху постиженията в хомеопатичното лечение на рак

    От А.Х. Гример

    Беседа, изнесена от доктор Артър Хил Гример, хомеопат (1874-1967), пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация през юни 1931 година.

    Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през септември 1931 година, том ХLVІ, № 9

    Преди две години имахме привилегията да изнесем пред тази група от наши колеги беседа, наречена „Излекувания на рак с Cadmium”, в която изложихме резултатите от лечението към онзи момент, на двеста двадесет и пет случая, с неуспех при петдесет от тях, за четири години. (още…)

  • Някои необичайни употреби на нозодите

    Някои необичайни употреби на нозодите

    От Е. Райт Хъбард

    Беседа, изнесена от доктор Елизабет Райт Хъбард, хомеопат, пред Бюрото по Материя Медика на Международната Ханеманова Асоциация на 17 юни 1938

    Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1939 година, том LIV, № 5

    (още…)

  • Как да изучаваме реперториума

    Как да изучаваме реперториума

    Тази публикация представя превод на кратката студия, написана от Дж.Т. Кент към неговия Реперториум, публикуван през 1897 година. Известно е, че Реперториумът на Кент представлява основата, върху която са създадени най-употребяваните от хомеопатите днес реперториуми.

    Студията ни предоставя фрагментарен поглед върху развитието на хомеопатията, и безценни указания за извършване на реперторизация от един безсмъртен учител, неизменно валидни и днес.

    (още…)

  • Хомеопатичната конституция | Трите групи на Гравол

    Хомеопатичната конституция | Трите групи на Гравол

    Способността на предписващия да забележи онези характеристики у пациента, които очертават миазма, конституцията и признаците на настоящата активна болест – тази способност е от изключително значение при снемането на хомеопатичния случай.

    Конституцията винаги има значение за хомеопатичното предписание, дори и отделният случай да е третиран от етиологична, миазматична или патологична гледна точка за определянето на вярното лекарство. Чрез познаването на конституцията на пациента и на активния към момента на предписанието миазматичен слой, хомеопатите разполагат с база за прогноза относно бъдещото развитие на случая, включително и за групата хомеопатични лекарства, които може би ще бъдат необходими на същия пациент; а всичко това е особено валидно в хронични случаи. (още…)

  • Хомеопатията и туберкулозата

    Хомеопатията и туберкулозата

    Хомеопатията изпреварва Кох

    Самюел Суон (1814-1893)

    Самюел Суон от Масачузетс е сред пионерите в хомеопатията, известен със своя интерес към употребата на нозоди и високи потенции на хомеопатичните лекарства. В своята практика Суон е разработил повече от 1000 хомеопатични препарата, направени от болестни продукти, нозоди и други лекарства. Най-известните сред тях са Syphylinum, Vaccininum, Variolinum, Lac caninum и Tuberculinum. Последното е приготвено от храчка на туберкулозен пациент, 20 години преди Робърт Кох.

    Американският хомеопат Едуард Полок Аншуц (1846-1918), носител на почетна степен от Медицинския колеж на Херинг, пише:

    „Четири години преди изследванията на Кох, трима хомеопати – Херинг, Суон и Биглър – вече са използвали хомеопатично лекарство, направено чрез мацерация на туберкулозен бял дроб, и от храчка на туберкулозно болни.

    Доктор Дж. К. Бърнет в своята книга „Ново лечение на туберкулозата” отбелязва симптоми, настъпили в резултат от препарат, който той нарекъл Bacillinum. ….

    … Нека да разграничаваме лекарството Bacillinum от туберкулина на Кох: Bacillinum представлява мацерация от типичен туберкулозен бял дроб, а лимфната тъкан на Кох е екстракт в глицерин от мъртъв туберкулозен бацил. Първият е смес от естествена инфекция, а вторият – продукт на лабораторен експеримент. С първия се асоциират няколко бактериологични вида, които дават клинична картина на кахексия и хектична треска; от втория понякога получаваме съдови, сърдечни и бъбречни изменения, които нямат връзка с клиничния „синдром” на белодробната туберкулоза. Да разглеждаме двата препарата като такива с еднаква патогенеза е абсолютно погрешно; и фактът, че и двата съдържат бацила на Кох, не ни дава основание да ги смесваме. По мое мнение, от хомеопатична гледна точка има отчетливи различия между Bacillinum и Кох.”

    Едуард Полок Аншуц, „Нови, стари и забравени хомеопатични лекарства” (1900)

    Днес в хомеопатията се използват няколко лекарства, производни от туберкулозни препарати. Най-известните сред тях са Tuberculinum bovinum Kent, Tuberculinum aviare и Bacillinum Burnett.

    Джеймс Комптън Бърнет (1814-1901)

    Джеймс Комптън Бърнет (1840-1901) е английски хомеопат и органотерапевт. Възпитаник на два медицински университета – във Виена и в Глазгоу, той изучава хомеопатия в Ливърпул, първоначално в пълна тайна от своите колеги алопати. Към хомеопатията се насочва по време на своята практика по вътрешни болести, вдъхновен от своя приятел и колега Алфред Едуард Хоукс. По-късно Бърнет става един от най-известните английски хомеопати, основател на известния „Купър клуб”, наред със своите приятели и колеги Джон Х. Кларк и Робърт Т. Купър; именно редовните срещи в клуба с водещите английски хомеопати стават източник на множество от симптомите, включени в „Речника на практическата ММ” на Кларк.

    В допълнение към хомеопатията, Бърнет е силно впечатлен от работата на Йохан Готфрид Радемахер *** – немски лекар, съвременник на Ханеман.

    *** Радемахер е считан за модерния баща на органопатията, въведена в медицината от Филип фон Хохенхайм, известен още като Парацелз, още през 16 век. Радемахер разработва, систематизира и допълва терапията на Парацелз. Книгата му „Общи и органни лекарства”е публикувана през 1841 година. – Б.а.

    Бърнет широко използва органотерапията в своята хомеопатична практика. Той посочва, че някои лекарства въздействат на някои органи лечебно, преимуществено или специфично – както, например Digitalis по отношение на сърцето. В книгата си „Болести на далака”, Бърнет пише: „Силата на една верига е равна на тази на всяка нейна брънка; така и ценността на човешкия живот може да се окаже сведена до тази на най-слабия орган на даден човек: ето в този случай конкретният орган е еднакво важен с организма.” „Обаче аз не считам органопатията за нещо, извън хомеопатията” – продължава той на същото място – „а за включена и обхваната от нея, макар и да не е идентична с хомеопатията, и да не притежава нейната всеобхватност….”

    По време на своята работа в Лондонската хомеопатична болница и в частната си хомеопатична практика, Бърнет въвежда и успешно лекува пациенти с множество хомеопатични нозоди:  Bacillinum, Coqueluchinum, Carcinosinum, Epihysterinum, Ergotinum, Morbillinum, Schirrinum, а вероятно и Influenzinum.

    През 1890 година той публикува първото издание на своята книга „Ново лечение на туберкулозата”, която съдържа 54 случая на излекувана туберкулоза с лекарство, приготвено от туберкулозна храчка, и наречено от него Bacillinum; по-късно към наименованието на лекарството е добавено и името „Burnett”.

    Лекарството е в болестта

    Самият Бърнет пише:

    „Поговорката, която казва „Вземете козина от кучето, което ви е ухапало”, показва, че идеята, че лекарството за една болест може да се съдържа в самата болест, е много стара на теория. Тя е стара и в практиката; може да бъде проследена в почти всеки период от историята. Има почти 6 години, откакто Lux публикува своята „Изопатия от заразата”.

    Weber публикува своя труд върху Anthracin като специфично лекарство за антракс в Лайпциг през 1836 година (Der Milzbrand und dessen sicherestes Heilmittel, von G. A. Weber), така че тази част от работата на Пастьор е всъщност работа на Вебер.

    Psorinum, Autopsorinum; Vaccininum, Morbillinum, Ozeninum, Syphilinum, Hydrophobinum, Gonorrhecinum, Loiminum, Hippozaeninum (използван от Грос при рак), както и други лекарства, са намерени лечебни по време на втората половина на века. …….. Кой първи е използвал Tuberculinum не зная; вярвам, че е бил доктор Суон от Ню Йорк; аз самият го взех от доктор Скинър от Лондон преди шестнадесет или седемнадесет години; но усещах, че начинът на получаването на лекарството е твърде неприятен, макар че двойното стотично разреждане от каквото и да било – дори от първородния грях – е пречистено!

    Вярвам, че доктор Суон е под впечатлението, че първи е използвал и препоръчал употребата на туберкулозната храчка – неговият Tuberculinum. Но той е в грешка; такова нещо е правено и преди, за което има следи в практиката. Обаче това не намалява заслугите на доктор Суон, макар да предполагам, че Суон е получил първите си идеи от Lux, чрез Константин Херинг. В книгите на Парацелз например е пълно с хомеопатия и изопатия, както отдавна съм посочил; и фактът, че Ханеман никога не ги е цитирал, не говори в негова полза – защото той не може да не ги е чел.”

    Дж.К. Бърнет, „Ново лечение на туберкулозата”

    Дж.Х. Кларк отбелязва за Bacillinum в своя „Речник на практическата ММ”: „Доктор Картие го намира особено полезно в случаите, при които изобилната слузесто-гнойна бронхиална секреция заплашва да задръсти дробовете. Доктор Бърнет доказва, че разноцветния лишей (Pytiriasis versicolor) и тинеа са индикации за туберкулозна диатеза, и реагират добре на това лекарство.”

    Георгос Витулкас дава следните общи характеристики на лекарството в своята съвременна „Жива ММ”: „Хората, нуждаещи се от Bacillinum, представят голяма чувствителност към множество външни влияния. Те са склонни към алергии, особено към такива, които се проявяват чрез респираторната система. Bacillinum е показан при случаи на сенна хрема, при които за една нощ се развива състояние на задушаване, последвано бързо от слузесто-гнойна секреция. Използвайте това лекарство, когато Tuberculinum се проваля, а също и в случаи, които приличат на Rhus tox, и при които моторното безпокойство се проявява нощем в леглото. Сънят е много тежък и дълбок.”

    Tuberculinum bovinum Kent

    Джеймс Тайлър Кент (1849-1916)

    Джеймс Тайлър Кент (1849-1916) е американски хомеопат, считан днес за баща на модерната хомеопатия. Той също започва кариерата си като конвенционален лекар в Сейнт Луис, Мисури. Обръща се към хомеопатията, след като неговата съпруга бива излекувана от тежка болест с хомеопатични средства.

    Приносът на Кент към хомеопатията е огромен. Той създава уникален реперториум, който превъзхожда останалите поради по-пълното описание на симптомите и по-голямата систематичност на рубриките. Реперториумът на Кент е основата, върху която е създаден популярният Synthesis на Фредерик Шройенс. Кент разработва картини на конституционалните типове. Неговите „Лекции по хомеопатична философия” са абсолютно базисно четиво за всеки, който желае да разбере, изучава и практикува хомеопатия.

    Така наречените „Кентианци” в хомеопатията използват метода за предписване на Кент – еднократно предписване на лекарство, директно във високи потенции. Самият Кент обаче в края на живота си започва да използва и Ханемановия метод – да предписва първоначално ниска потенция и постепенно да я увеличава.

    Кент въвежда в хомеопатията нов нозод, наречен Tuberculinum bovinum. Той се отличава от препаратите на Суон и Бърнет по това, че е приготвен от заразени лимфни тъкани от добитък. Tuberculinum на Кент е лекарството, което най-много се използва днес при конституционално антимиазматично (най-вече в псоричния и туберкулиновия миазъм) лечение, в сравнение с другите хомеопатични туберкулинови препарати. Самият Кент, в своите „Лекции по хомеопатичната Материя Медика”, пише по този въпрос:

    „Опасявам се, че при употребата на нозодите има твърде много презупмция. В някои случаи тя преобладава – че всичко, свързано със сифилис, трябва да се лекува със Syphylinum; всичко, свързано с гонорея, трябва да се лекува с Medorrhinum, всичко псорично – с Psorinum, а всичко, свързано с туберкулозата – с Tuberculinum. Някой ден това учение ще отпадне; то е чиста изопатия, и не представлява стабилна доктрина. … Tuberculinum е с дълбоко действие, с конституционална дълбочина, защото е продукт на болест, която протича с много дълбоко поставено конституционално състояние. … То е антипсорично, с дълго действие, и засяга конституциите по-дълбоко от повечето лекарства; и когато нашите най-дълбоки лекарства работят само няколко седмици и трябва да бъдат сменени, това лекарство следва като едно от тях – когато симптомите съвпадат – и предизвиква по-добро състояние на реакция, която позволява на другите лекарства да действат по-дълго.”

    Дж.Т. Кент, „Лекции по хомеопатичната Материя Медика

    Предразположението към туберкулоза

    През 1955 година аржентинският хомеопат Хорацио Ру отбелязва: „Хроничната болест е обичайно състояние на съществуване, към което организмът се е адаптирал, за да оцелее, установявайки нов поносим метаболизъм, който да подсигури отстраняването на отровите и да предпазва, доколкото му е възможно, повече или по-малко ефективното функциониране на жизненоважните органи.”

    В далечното начало на 20 век, Дж.Т. Кент лекува почти постоянно случаи на хронични болести у хора с туберкулозна диатеза – деца и възрастни – представена клинично под формата на аденоиди, увеличени шийни лимфни възли, умствени и емоционални състояния на апатия, буйства, насилие; кожни прояви; склонност към чести настинки; измършавяване, чревни патологии и много други хронични прояви на туберкулиновия миазъм. В неговите публикации четем:

    „След като наблюдавах голям брой случаи на предразположение към туберкулоза от тяхното начало до самият им край, не съм в състояние да кажа, че съответстващото им умствено състояние е фиксирано и положително. Умът е винаги небалансиран при децата, които са конституционално засегнати по наследяване. Понякога волята е много разстроена, а понякога – и разбирането.

    Когато белите дробове, бъбреците и вътрешностите са мястото, на което се е локализирала болестта, разбирането е силно разстроено. Когато болестта е локализирана в черния дроб, разстройството във волевите симптоми е най-изразено в ранната история.

    Всички случаи представят ранни умствени симптоми и винаги има нишка от симптоми – умствени и нервни – при развиването на туберкулозата, докато тя се прояви ясно; тогава умствените разстройства изчезват; в повечето случаи отсъстват умствени симптоми още в периода преди отлагането на депозитите. Това ни води към разбирането, че при почти всички случаи е налице предразположение към туберкулоза, и че това предразположение е наследено. Ако предразположение липсва, тогава е много възможно човек да се предпази от болестта. …

    … Ние не трябва да чакаме развитието на патологията, а да превантираме всички случаи. Ако родителите са наясно с възможностите за абсолютна превенция, те биха спомогнали за окончателното изкореняване на „бялата чума”.”

    Дж.Т. Кент, „Сборник публикации“

    Кент говори за хомеопатична превенция. Днес, 99 години след неговата смърт, въпреки прилаганите от конвенционалната медицина алопатични средства за превенция и лечение, туберкулозата си остава един от най-сериозните здравни проблеми на човечеството. Но не по вина на хомеопатите.

    *** По официални данни на сайта на СЗО, само в Източноевропейския и Средиземноморския регион за 2013 година има 670 000 регистрирани случаи на туберкулоза. Разбира се, хомеопатията не се споменава от въпросната организация. Не се говори нито за съществуването на хомеопатични лекарства за туберкулоза, нито за възможностите за превенция на болестта извън предлаганата ваксина, нито за ефектите от въпросната ваксина върху здравите деца.

    *******

    Източници: „Британската хомеопатия в две столетия” от Питър Морел (2000); Дж. Х. Кларк, „Речник на практическата Материя Медика”; О.А. Юлиан, „Материя Медика на биотерапевтиците”; Г. Витулкас, „Жива Материя Медика”; Дж.К. Бърнет, „Болести на далака”, „Ново лечение на туберкулозата”; Едуард Полок Аншуц, „Нови, стари и забравени хомеопатични лекарства”; Джеймс Тайлър Кент, „Лекции по хомеопатичната Материя Медика”; „Сборник публикации”.

    Снимката в началото на страницата e собственост на http://chestofbooks.com/. Адресът на оригинала се намира на: http://chestofbooks.com/health/disease/Pathology/Tuberculosis.html#.VUXRjo6vHDc.

    ©Цветана Коджабашева, 2015

error: Не се разрешава сваляне на съдържанието.