Positronium

Positronium е въведено в хомеопатията от Миша Норланд през 1998 година. Изходната субстанция (ако може да бъде наречена така) на Positronium представлява система от един позитрон (анти-електрон) и един електрон във взаимна орбита – структура, подобна на тази на водорода, но почти лишена от маса. Всъщност това е състояние на електрон и анти-електрон, обикалящи един срещу друг по орбитата, докато не се анихилират взаимно, произвеждайки гама лъчи.Анихилацията се изразява чрез „проблясък“  на електромагнитна радиация. Понеже е съставен от частица и анти-частица, Positronium заема средното място между материя и антиматерия. Щом започне да се руши, нищожната му маса се конвертира в импулс от чиста енергия. Тези три фази от битието на Positronium проличават и в доказването. Материята, структурирана и стабилна (1) – проблясък на чиста енергия (2) – антиматерия: моментална разруха и нищо (3). Интересно е от гледна точка на хомеопатичната класификация, към кое царство принадлежи лекарството, защото източникът, поради своята нестабилност, е постоянно застрашен от преобразуване в енергия, което мигновено го анихилира; затова трудно е с чиста съвест да го причислим към минералното царство.

прочетете нататък

Пътепоказатели от практиката

От Томас К. Мур, д.м.

Беседа, изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация на 27 юни 1936 година. Публикувана в The Homeopathic Recorder, том LI, 12/1936

Томас Мур е американски хомеопат, силно повлиян от Константин Херинг. Преведената статия представлява списък от кратки указания, събрани от практиката на много хомеопати, негови съвременници. Друга статия от автора може да прочетете тук.

Прочетете нататък

Jade – Камъкът на Пътя и Постигането

Мрежата представя много информация за историческия път на жадеита, който се проследява назад във времето до маите и ацтеките, до древен Китай и чак до каменната ера. Камъкът се среща в митологията, историята, културата и лечебното изкуство.

Прочетете

Fagopyrum aesculentum – Устойчивост въпреки недостига

За „малките“ лекарства в хомеопатията, които наред с „големите“ могат да удовлетворят очакванията на предписващия и да излекуват.

Голямо значение имат особените, странни, редки симптоми при класическотото предписание – но и общите, също толкова важни и характеризиращи симптоми – у лекарството и у болния човек. Но най-голяма тежест при избора на лекарство има, както винаги, свободният от предубеждение ум на наблюдателя (и познанията му по Materia Medica).

Прочетете

Lobelia inflata

От Владимир Петрочи

Извадка от случай, публикувана в Interhomeopathy, брой 12/2015

Владимир Петрочи е съвременен словашки хомеопат. След като завършва медицина, работи 12 години като пулмолог. Става поредния лекар, който се обръща към хомеопатията. Основава Словашката академия за класическа хомеопатия през 2005 година. Превежда и издава хомеопатична литература от съвременни автори.

През май 2011 при мен дойде 40-годишна студентка по хомеопатия, на която бяха поставили фаталната диагноза белодробна фиброза. Лекарят ѝ беше казал, че може да доживее още 5 години на стероиди или 3 години без тях.

Прочетете статията

Kalmia latifolia

Kalmia е отлично лекарство за сърдечни проблеми, когато те са причинени от потискане на ревматизма с външни средства. Пулсът на Kalmia е бавен, но не толкова бавен, колкото е този на Digitalis.”

Д-р Уилиам Дюи, „Хомеопатични терапевтици в практиката“

Прочетете

Quercus robur. – Желязна воля, отчаяние и алкохолизъм.

Quercus robur е добре познатият ни летен дъб. Известни са три типа негови употреби – като спиртен извлек, като Бахова есенция и като потенцирано лекарство. В хомеопатията приложението му е сравнително ограничено. Това е жалко, защото лекарството е доказало своята стойност.

Прочетете повече „Quercus robur. – Желязна воля, отчаяние и алкохолизъм.“

Отвъд правилата. – Случай на Uranium metallicum. – Ян Шолтън.

Прочетете повече „Отвъд правилата. – Случай на Uranium metallicum. – Ян Шолтън.“

Излекуване на уголемени сливици. – Дж. Комптън Бърнет.

На следващите редове са представени извадки от книгата на английския хомеопат Комптън Бърнет, д.м., „Уголемени сливици, излекувани с хомеопатични лекарства”. Интересно е да се видят случаите на излекувани хора и да се научи гледната точка на един от най-успешните хомеопати, изказана още в края на 19-ти век, когато микробиологията едва прохожда; особено в светлината на продължаващата до ден днешен крута медикаментозна терапия и ненужна радикална намеса при толкова много малки деца, страдащи от хронични сливици.

Прочетете повече „Излекуване на уголемени сливици. – Дж. Комптън Бърнет.“