Днес отново попаднах на една статия от Миша Норланд в Homeopathic Links от 1999 година. Авторът вече не е сред нас и това е един труден за вярване факт, макар да се натъквам на него за пореден път. Приносът на Миша Норланд към съвременната хомеопатия е забележителен, при това в повече от едно направление. Основател на School of Homeopathy, ръководител на повече от 30 доказвания, автор на 4 книги и любим учител на поколения хомеопати. Но това не би било толкова важно, ако зад него не стоеше благородната му душа.
Гледната му точка към едно от най-добре познатите ни лекарства е безценно допълнение към всичко, което вече ни е известно. Бих казала дори, че „допълнение“ е една много неточна дума за случая. Освен задълбоченото представяне на субстанцията и лекарството, Норланд споделя съветва и как да подходим към този тип хора при снемането на случая им.
Няма как да предам прочетеното, освен като го представя в неговия оригинал – опосредстван, разбира се, от думите на превода.
“Natrum muriaticum се намира в океаните и в течностите в живите междуклетъчни пространства. Като скална сол, той се добива от дъната на древните морета или се остъргва от стените на съдове, в които наскоро се е изпарявала морска вода. Natrum muriaticum ни навява образа на океана. Океанът представлява по-голямата част от повърхността на земята и съдържа в себе си всички земни маси. Водата е свързана с всичко, ако не пряко, то чрез подземни канали и тръби, тя обединява нещата, търси своето ниво, притежава огромна дълбочина. „Усещане за океан“, терминът, изкован от Зигмунд Фройд, който описва чувствата на психическо разтваряне; например когато чувствате, като че ли собствената ви малка идентичност е изгубена в цялото, като при религиозно изживяване, при дълбока любов, когато сте силно развълнувани от необятна красота и се чувствате поразени и смазани от усещането за „цялостност“.
Нека разгледаме циркулацията на водата. Водата се изпарява в атмосферата, кондензира, образува дъжд, който се просмуква в почвата и чрез малките рекички попада в големите, достига естуарите и накрая се влива в океана. По повърхността има постоянно движение, изпарение и пречистване, предизвикани от и създадени от слънцето (топлината и движещата енергия), а по-късно настъпва охлаждане. Гравитационното поле на луната също задвижва водата, забелязваме го в постоянния ритъм на приливите. Дълбините на океана обаче остават завинаги спокойни, завинаги непроменящи се. Така че можем да очакваме „подписът“ на Natrum muriaticum да има връзка със:
– циркулирането и протичането на водата в собствените ни тела: кръвта, лимфата, хремата, сълзите и ситуациите на скръб и любовни разочарования. (А също и обратната модалност – на сухота и неизразени емоции, и неизплакани сълзи. Заровени, погребани чувства. Изолация.)
– лунните и слънчевите модалности.
В алхимията се смята, че солта е представител на женския принцип, а сярата – на мъжкия. В традиционната астрология (чиито исторически европейски корени водят началото си от древните цивилизации на Месопотамия) се смята, че чувствата са свързани с „елемента“ вода. Същото се поддържа и в традиционната китайска медицина. Водният тип е типът, който чувства. Natrum muriaticum има своите корени на нивото на емоциите, където чувствата са дълбоки и замръзнали, непоклатими, но също е и подвластен на ритъма на приливите и бурите на повърхността на океана (например истеричните гневни пристъпи).
Животът на Земята се е зародил във водна среда, в соленото море. Когато организмите са еволюирали до степен да могат да колонизират сушата, всяка отделна клетка в тялото се е нуждаела да бъде заобиколена от солена водна среда. Ето защо извънклетъчната течност е солена, реминисценция от тези древни морета. Амниотичната течност също е солена. Развитието на човешкия ембрион включва водна фаза, по време на която има цепки за хриле, подобно на рибите. Natrum muriaticum пасва на дълбоки и основни състояния и болести. То представя един аспект на архетипа на кърмещата майка (и е полезно, когато този аспект на любовта се оказва недостатъчен); то е главен поликрест. Солта е абсолютно есенциална за живота и е била високо оценявана от редица пустинни култури (където солта, добита чрез изпаряване, трябва да бъде попълвана от нови запаси) – колкото и златото. Без сол човекът умира. В този смисъл е разбираемо, че почитаме някои хора, наричайки ги „Солта на земята“.
Друга важна употреба на солта, придаваща ѝ голяма търговска стойност, е било винаги съхраняването на храната. В ерата, предхождаща хладилниците, това е било критично за оцеляването на много хора. Концепцията за съхранение чрез дехидратация, какъвто е механизма на втвърдяването чрез сол, е друг уместен „подпис“ на лекарството. Чувствата, особено разочарованията и скърбите, се свиват, пресушават, само за да бъдат рехидратирани, когато е безопасно, в самота.
Друг начин на „работа“ с „подписа“ е да медитираме върху „историята“ за циркулацията на водата, но през призмата на психиката. Представете си момента, в който капка вода пада в езеро или океан. „Поезията“ на аналогията може да бъде изразена така: капката има „собствена“ идентичност, но е също и изолирана. Единствено в момента на падането във водното тяло, тя се слива и изгубва своята „индивидуалност“, добива чувство за единство и идентифициране с всички останали капки. Само тогава губи усещането си за изолация. За типа Natrum muriaticum (и Natrum carbonicum) въпросът „Дали съм Аз за мен самия, или съм Аз за общото?“ е от ключово значение. Такива хора са много чувствителни вътрешно и понеже чувстват всичко много силно, и приемат навътре всичко, това става централната арена на техните страдания. Те имат нужда да чувстват, че принадлежат към океана, вместо да бъдат изолирана капка вода, но „присъединявайки се“ към „океана“ от другите, и към страданията на другите, те също страдат.
Могат да бъдат небивало уязвими. Представете си бебе, родено с конституция на Natrum muriaticum. От близкия контакт с майката се заражда чувство на пълно единство на психичните аури на майката и на бебето – естественото състояние. В племената на Африка и Индия, поради топлия климат, голотата е съвсем естествена и е обичайно да има близък контакт и по-дълго кърмене. Дрехите не са нужни, както е в по-студения северен климат. Затова Natrum muriaticum, макар и да е конституционално лекарство за някои хора, много рядко преминава в патология. То не е нужно особено в страни, където се практикува концепцията на непрекъснатостта. Не е особено необходимо и в горещия Средиземноморски климат, например в Италия или Гърция, обаче е крайно необходимо лекарство за хората от британска, ирландска, шведска и руска националност, хората, обитаващи студените северни страни – и ние го даваме тук доста често.
Характерно е, че в ранните етапи на физическата патология винаги са засегнати устните – с херпесни обриви или с напукване на долната устна. Когато Константин Херинг се заел да изпробва „хомеопатичната хипотеза“, той вземал гранули от потенциран Natrum muriaticum, докато не постигнал напреднала фаза на доказването, когато на долната му устна се отворила дълбока фисура. Тъкмо с устните кърмачето прави първия интимен контакт с майката. Ние целуваме детето с устните, за да го „излекуваме“. Кърмачето развива малка подутина в центъра на долната устна. Типичен признак на Natrum muriaticum е дълбоката фисура на долната устна. Също типична е сухотата (или обилните и често разяждащи секрети) на лигавиците, като устните и вагината. Сухотата може да бъде разглеждана и като соматичен израз на отдръпване на жизнената енергия от онези места, на които се осъществява най-много и най-интимен контакт.
Представете си, че бебето страда от разочарование; това ще засегне типа Natrum muriaticum толкова дълбоко, че те ще започнат да изглаждат непроницаема водна стена. Бебето иска повече, отколкото майката може да даде. Когато майката излезе, бебето плаче. Ако майката не вдигне бебето, то най-накрая ще спре да плаче, ще стане тихо, много неподвижно и отделено – една мини картина на депресия. Следващата фаза е пълното изключване. Накрая детето изгражда собствен свят. Можем по аналогия да отнесем тези фази към три психологични отговора на ситуации, при които често откриваме Natrum muriaticum (особено в първите две):
1. Хистерични реакции. Те са гневни и крещят за помощ. Могат да развият силни психосоматични симптоми, при което самите симптоми крещят за помощ. За тези хора добивате усещането, че крещят, сграбчват, висят за ръба на урва, вкопчени с ръцете си.
2. Депресивни реакции. Те чувстват: „Никой не ме харесва; каквото и да направя, все е грешно; колкото и да се опитвам, всичко е безнадеждно. Не знам защо изобщо се опитах.“ Основното чувство не е хистерично, а самокритика и отдръпване.
3. Шизофренични реакции. Тук индивидът е изгладил абсолютна бариера. „Светът е там навън, но аз не съм свързан с него; аз съм в моя собствен свят. Те изобщо не ме забелязват.“ Понеже никой (освен най-просветлените) не може да се изправи пред празнотата и да я понесе, раздвоената личност създава случки и населява с хора своя собствен свят. Можем да наблюдаваме генезиса на тези състояния при самотни, често без братя и сестри деца, които си измислят въображаеми приятели. В този свят може да има страшни или ужасни неща, или красиви представи. При параноидната шизофрения (която не е свойствена на Natrum muriaticum) те могат да чувстват например, че всички им подслушват телефона, или че им шепнат откъм камината. Това е проекциа, разбира се, на външния свят, външният смут, който се случва и отвътре.
Прилагайки всичко това към Natrum muriaticum, какво ще видим? Във всички наши източници четем, че хистерията е първоначалното състояние, което впоследствие може да премине в депресивна фаза. Аз твърде често виждам депресивното лице на Natrum muriaticum.
В себе си Natrum muriaticum е уязвим и чувствителен, затова, за да избегнат да бъдат наранени, прогресивно изграждат защитна стена.
Когато например майката се доближи до своето дете Natrum muriaticum, за да му даде грижата и любовта, за които то очевидно копнее, то ще се държи така, сякаш изобщо не се интересува. Ако тази интровертност стане по-изразена, можем да наблюдаваме и добре известната черта на децата Natrum muriaticum: те не се научават да говорят до много късно, дори и след четиригодишна възраст. Това не се дължи на недостатъчно мозъчна сила, както е при Baryta carbonicum, а е резултат от интровертност. Те развиват сила на волята, за да държат под контрол емоциите си. Родителите могат да откликнат, дато отдават по-малко любов – тогава Natrum muriaticum ще се затвори още повече и в резултат ще получи още по-малко любов. Ако например нещо е отказано, ако не е спазено обещание или нещо отнето не е било върнато, това се преживява като дълбока рана. Това наравяване и вътрешно стягане могат да бъдат толкова силни, че детето да изпадне в изблик на гняв. Ако родителите се опитат да го утешат, то ще пищи още по-силно. Майката ще се опита да го гушне, но то ще се бори и ще удря. Единственият начин да го успокоят, е да го оставят само, за да се освободи от пристъпа си, когато само реши. Родителят ще каже, че не разбира детето си. Natrum muriaticum изглежда пълен с бодли и куки. Рубриките „Стои, заровен в мисли за неприятни събития“, „Мрази онези, които са го обидили“ и „Утехата влошава“, дават общата представа.
Някои ключови концепции са: Интровертност – „Аз в самия себе си“; Чувствителност – Изолация – Скръб.
За да обобщя:
Виждаме човек, който, ако има конфликт, ще напусне стаята, ще затръшне вратата, ще изтича до своята стая, ще затръшне и нейната врата, ще се хвърли на леглото и ще плаче във възглавницата. Малките разочарования могат да провокират това, както и емоционалните незачитания. Мълчалив плач, мълчалива скръб. Лоши ефекти от унижения. Болести след скръб. Това са „големите“ шокове, които засягат този лекарствен тип.
Младежка възраст
Време за преодоляване на силни, но все още неосъзнати емоции. Нерядко хората Natrum muriaticum обичат изкуствата, особено поезия и музика, защото те предизвикват такива мощни чувства на копнеж, които им помагат да се чувстват емоционално живи, а същевременно по начин, който е абсолютно безопасен. Не можете да се свържете емоционално с една поема, тя не може да ви застраши, не „разголвате“ уязвимата си сърцевина така, както би изисквала една връзка.
Човек очаква от порасналите хора да ходят на партита, да правят социални контакти, да изпробват всякакви неща, но типът Natrum muriaticum едва ли ще прави това. На парти те ще гледат мълчаливо, малцина от тях може би ще приседнат до другите, но няма да кажат много. Ще наблюдават как хората си взаимодействат, те са чудесни наблюдатели.
Това е човек, който предпочита да поддържа обективна позиция. Те стават доста сериозни, като под влиянието на Сатурн. Могат да станат по-мъдри за годините си и другите често да се обръщат към тях, за да им разрешават проблемите, защото съветите им често са здравомислещи, базирани на наблюденията им къде другите са сбъркали. Когато са в беда обаче, те самите не се обръщат към никого, защото това би означавало да признаят своята уязвимост. Не искат другите да бъдат наранени, както те самите често са били. Когато говорят, са много предпазливи, до степен да объркват думите, преди да ги изговорят. Не искат да кажат нищо, което да е емоционално двусмислено. Това е разширяване на симптома „късно се научава да говори“. Мъжът Natrum muriaticum може да отиде в кръчма с приятелите си и да си поръча питие (това няма да се случи чсето, защото такива хора се пазят строго). На сутринта той не помни нищо от събитията през вечерта, звънш на приятелите си и се извинява, ако случайно е казал или направил нещо обидно.
Любов
Нуждаят се силно от любов, но се страхуват да се обвържат. В своето защитено, обградено от стена състояние, те помнят всичко, което се е случило, най-вече лошите неща. Помнят всички наранявания и често си припомнят болката, за да засилят непроницаемостта на морската стена. Това е човек, който помни всички лоши неща, които са се случили по време на брака му. Не е много вероятно да разтрогнат брака си, защото не искат да нараняват своя партньор, затова няма и да искат да споменат всичко онова, което ги е наранило. В себе си предъвкват всичко това отново и отново. Може да си пуснат тъжна музика, която да поддържа вренето на емоционалния котел. Това е някакъв танц с емоциите, при които музиката помага да изкристализират на повърхността. Особено при младежите, това може да доведе до дълбок плач. Може да си мислят: „Животът е жесток, искам да умра“, но после си казват: „но тогава семейството ми ще страда ужасно“. Макар да имат суицидни мисли, не е много вероятно да ги осъществят.
Зрялост
В ситуация на скръб много рядко виждате неконтролируемо хлипане, освен може би при тежка загуба или смърт. Това е плач, който е страшен за гледане. Човекът е изградил щит около себе си, в който внезапно се появява пролука, емоциите се изливат навън, застрашавайки цялостта на защитната структура. Човекът ще се опита да се сдържи, преди тотално да рухне. Ако го утешите, това ще го постави в нужда да даде още повече, което носи риск от дори още по-тежък колапс на самозащитната структура около личността му. „Утехата влошава.“
Те стават много затворени, за да избегнат нови удари, които биха могли да ги засегнат. това е пациентът, който влиза в кабинета ви много сдържан, с отличен външен вид, с внимание към детайла, пристига точно в уговорения час. Внимателно е подготвил изказването си. Влиза, сяда, поглежда към часовника си и казва: „Колко време имаме?“ и продължава с физическите си симптоми. Би могъл да ви каже: „Имам мигрени. Добре съм, като се събудя, но главата започва да ме боли около 10 сутринта, влошава се и към обяд вече е толкова зле, че не мога да ям.“
Обикновено доста трябва да ги ръчкате, за да получите информация за емоциите им. Когато стигнете до чувствата им, те могат и да заплачат, и това може да бъде истеричен плач, но по-вероятно е да бъде мъчително сдържан. Важно е да не се доближавате до тях твърде бързо, трябва да им дадете много пространство. Тогава ще изградите доверие и те ще започнат да ви разказват как се чувстват. Например, често смятат другите за неблагодарни, докато те самите са много внимателни към чувствата на околните. Те винаги изпращат картички по пощата, но получават много малко. Горчиво си казват: „Така върви светът, това е място, където е много трудно.“ Може да не успеят да изразят чувствата си, дори към любимите си. Мъж, който никога не е успявал да каже на жена си: „Обичам те“. Той пази всичките си проблеми в работата за себе си, за да не безпокои семейството си. И тъгата задържа в себе си. Може да е толкова затворен, че да провокира околните също да се затворят. Той обича да бъде край морето, то духовно го повдига, обаче влошава симптомите му – хремата например, или астмата, се влошават на морския бряг.
Перфекционизъм
Предпазната стена е градена камък по камък, парче по парче. Тези хора стават крайно придирчиви – думите и действията трябва да бъдат съвсем точни. Това не се дължи на неспокойна тревожност, както е при личността на Arsenicum, която чувства, че космосът е опасно предизвикателство, и че единственият начин да има сигурна връзка с хаотичния свят, е като подрежда всичко. Тук (при Natrum) по-скоро има прецизност при заявяването и подреждането на концепции, емоции и време. това са много пунктуални хора. Марджъри Блеки описва как те дори вървят прецизно, с тенденция първо да стъпват на петите си и с леко пружиниране в походката. Събитията трябва да настъпват в правилното време и в точния ред. Natrum muriaticum ще каже: „Не харесвам безредието, обичам стаята ми да е спартанска, имам нужда от пространство.“ По въпросите на любовта са перфекционисти. Искат съвършената връзка, затова смятат за по-сигурно да имат въображаема такава, например с женен мъж.
Връзки
„След лоши ефекти от скръб.“ Например дъщеря, която има много силна връзка с баща си, но не е показала това на никого. Тогава бащата умира и тя минава в мълчалива депресия. Семейството не е осъзнавало, че тяхната връзка е била така силна. Тези хора могат да създадат въображаеми, платонични връзки, и да си представят какво би могло да бъде. Могат да пишат романтични поеми на въображаемите си любими. Могат да адресират плика, но рядко го изпращат наистина. Ако го изпратят, това означава, че са смъртно засрамени.
Могат истерично да се смеят, а после внезапно да преминат в плач, особено след внезапни лоши новини или смърт.
От депресия, патологията преминава в страхове. Главният страх е клаустрофобията. Natrum muriaticum обича пространството; не може да понася теснотията. Толкова е затворен в себе си, че не може да понесе да бъде затворен и отвън. Предпочита стълбите пред асансьора. Не понася тълпите. Не може да понася претъпканите магазини.
После могат да развият фиксирани идеи: често се страхуват от крадци – че някой ще пробие защитната им стена и ще нахлуе в пространството им. Ако имат кошмар за крадец, ще проведат внимателно претърсване на сутринта. След седмица може да са монтирали аларма в къщата. Фиксирани идеи за това, кое е добро и кое – лошо, придирчивостта засяга маниерите им, могат да станат педанти по добро поведение. Друга характеристика е хипохондриазата. Пазят добре подредена аптечка у дома. Главният им страх е от сърдечна болест. Това, в комбинация с хипохондриазата, може да доведе до страх от бактерии, паразити или зарази. Непрекъснато мият подовете и плотовете.
Физическите симптоми са добре документирани, затова няма да навлизам в тях.”
Misha Norland, Homeopathic Links, 1999, M.E.
