В деня на есенното равноденствие усетих необичайно силно мисълта за прекрасното растение Lavandula angustifolia. Едва ли е случайно, затова се зарових в многобройните източници. За пореден път се изумявам от способността на мозъка да подрежда в невидими тайни кътчета на съзнанието наученото през годините, за да изплува то в най-неочаквани моменти.
Обширното, известно доказване на Клейтън Колиър и Джаки Дейвис от 1997 година, е забележително четиво не само заради хомеопатичната лекарствена картина на Lavandula. В тази статия ще намерите някои акценти, които ми направиха силно впечатление. Извадките не са подредени хронологично, номерацията е моя. Разбира се, основният ракурс е хомеопатичният. Но статията не изрежда симптомите на лекарството.
– начало на извадката –
І.
Заинтригувани бяхме колко различно реагираха доказващите на лекарството – симптомите на някои от тях бяха диаметрално противоположни на тези на други, а имаше и симптоми, изпитани от всички. Това постави доста въпроси. Защо участниците доказват дадено лекарство? Защо те реагират по различни начини? Колко далеч би могъл да достигне човек, преди да антидотира реакциите си?
Ето как ние си обясняваме тези въпроси.
Ханеман пише (Органон, § 134): „Всички външни сили, особено лекарствата, имат тенденция да произвеждат специфични промени в здравето на живия организъм по свой собствен, характерен начин. Обаче симптомите, свойствени за дадено лекарство, не се проявяват само у един човек, или незабавно, или по време на един и същи експеримент: у един изпъкват някои симптоми при първия опит, други – при втория, а при трети се появяват съвсем различни симптоми. Някои симптоми, изпитани от втория, шестия или деветия доказващ, биха могли да се появят отново при четвъртия, осмия или десетия, и т.н., и не винаги по едно и също време.“ … И § 135: „Пълната картина на болестните симптоми, които едно лекарство може да произведе, се доближава до завършване едва след множество опитни наблюдения, направени върху достатъчно на брой подходящи индивиди от двата пола, чиито конституции са различни.“ … и § 136: „Както вече казах, измененията в здравето, които едно лекарство би могло да произведе, не могат да се появят изчерпателно само у един индивид, а единствено у множество различни хора с различни физически и психични конституции. Независимо от това, лекарството има тенденцията да предизвиква появата на всички тези симптоми у всекиго, защото действа на базата на вечния, непроменим природен закон…“.
Относно различните реакции, които би могъл да усети един и същи доказващ, имаме мнението на Джереми Шер: „Има три възможни реакции. Едните са хомеопатични – това, че лекарството е доказано, се дължи на случайната прилика на доказващия с него – симиле или симилимум. Това е типична реакция на първоначално влошаване, последвана от подобрение, или на продължаващо подобрение, както посочва Кент в дванадесеттте възможни лекарствени реакции.
Други реакции са антипатични – виждаме най-напред подобрение, последвано от влошаване. Това означава, че първичното действие на лекарството при доказването е да предизвика благосъстояние, или подобрение на симптомите, а вторичното – да влоши ситуацията на доказващия. Ако след разумен период от време няма подобрение в този случай, лекарството трябва да бъде антидотирано.
Третите реакции са алопатични. Те настъпват, когато лекарството не проявява никаква – хомеопатична или алопатична – връзка с доказващия. Колкоко повече то е логично несвързано с доказващия, толкова по-алопатично ще бъде. Заради слабата връзка между лекарството и доказващия, ще получим и пропорционално по-малко симптоми при доказването. Колкото по-неподобно е едно лекарство, толкова по-малко симптоми ще произведе. За да може в такива случаи да се постигнат резултати, лекарството трябва да бъде често повтаряно.“
Шер формулира следния закон: „Силата на дозата и необходимостта от повторение, за да се произведе ефект, са обратно пропорционални на подобието.“
(„The Dynamis and Methodology of Homeopathic Provings”, J. Sherr, 1994.)
С други думи, колкото по-отдалечено е лекарството от симилимума на доказващия, толково по-често трябва да бъде повтаряно, за да произведе реакция. Макар теоретично да има само един симилимум, съществуват безброй алопатични връзки между доказващия и лекарството, покриващи необятни аспекти от лекарствената картина. Затова е ясно, че реакцията на доказващия ще зависи от неговата конституция по време на доказването и от степента на близост на лекарството със симилимума на доказващия. И понеже не познаваме действието на недоказаните лекарства, няма как да предвидим реакциите на хората, участващи в доказването. Можем обаче да подберем хора с дори конституции, които не страдат от болести и не са подложени на стрес. Затова и провеждаме доказванията върху здрави индивиди.
ІІ.
Антидот ли е кафето?
Много хомеопати вярват, че хомеопатичните лекарства могат да бъдат и реално биват антидотирани от силни аромати и субстанции, като например от камфор и кафе. По време на нашето доказване може би настъпи такова антидотиране.
Един от нашите доказващи взе шест дози от потенция 30с за два дни, без да изпита никакви симптоми. Понеже очакваше да има такива до втория ден и смяташе, че му е дадено плацебо (а ние нито използвахме плацебо, нито сме казвали на някого от групата доказващи, че сме използвали плацебо), той започна да пие големи количества кафе. Не смятаме, че това беше симптом на доказването лекарство, защото човекът си имаше такъв навик; две седмици преди да започнем доказването бе получил указание да престане да пие кафе като подготовка за доказването. Въпреки писмените инструкции, които получи и след снемането на случая му, всъщност на първия и втория ден от доказването не бяхме наясно дали бавната поява на симптомите не трябвааше да се очаква, или може би желанието му да пие кафе е било толкова силно, че е притъпило разбирането и наблюдението му. Няма нужда да казваме, че този доказващ не изпита никакви симптоми.
Четири месеца по-късно обаче го помолихме да опита отново, със същата потенция и стриктна забрана да пие кафе, като изчака поне седмица за появата на симптоми. След 12 дози от лекарството, на четвъртия ден той прояви ясни симптоми, подобни на тези на останалите доказващи.
Това е преживяването на един единствен доказващ, но то предполага, че кафето би могло да антидотира всяко хомеопатично лекарство.
ІІІ.
Билката и симптомите от доказването
Поразяваща е историята на лавандулата – колко много и различни оплаквания са били излекувани чрез приема на билката вътрешно или външно, какво разнообразие от симптоми е облекчила. Изглежда, че уханното растение, което познаваме така добре като средство за отпускане и дезинфекция, през последните 2000 е било използвано при оплаквания във всяка област на тялото. Сметнахме, че едно сравнение между ефектите на лавандулата като билка и хомеопатично лекарство, ще представлява интерес. …
Трите области, в които наблюдавахме най-много симптоми по време на доказването, бяха сънят, умът и емоциите, и нивото на енергия. Натуралистите обаче са предписвали лавандула за много други оплаквания, които се потвърдиха и от нашите доказващи. Наистина, много симптоми бяха изпитани само от по един доказващ. Смятаме, че ако не потвърждение на знанията по билкология, тези симптоми са поне интересни, за да бъдат споменати тук. Очевидно е, че тази връзка ще трябва да бъде допълнително потвърдена от клиничния опит.
Лавандулата е използвана като газогонно средство. Един доказващ изпита отделяне на голямо количество газове през нощта, друг – подуване на корема, а трети страдаше от значително оригване. Всъщност, стомашните симптоми като колики, крампи и лошо храносмилане, са оплаквания, за които растението е прилагано от билколозите. А нашите доказващи усетиха лошо храносмилане, гадене, общо стомашно неразположение и крампи.
С основание растението се смята за спазмолитично и е давано като лаксатив. А запекът също фигурира в списъка симптоми от доказването.
Има сведения, че лекарството прочиства очите. Трима от доказващите получиха симптоми в очите – от тежки, падащи клепачи (от изтощение) до отслабване на зрението и двойни образи.
Двама доказващи усетиха пристягане в гръдния кош, а дишането на трети беше много затруднено. В натуралистичната традиция виждаме астмата като оплакване, за което лавандулата е прилагана.
Сухата кожа и възпаленото гърло също доста изявено се проявиха при доказването. Билколозите прилагат лавандулата като лосион при суха екзема, а също и за гаргара при болки в гърлото.
В миналото билката е използвана за лечение на парализа на езика. Трудно бихме могли да си представим какво точно е това. Бихме могли да го приемем буквално, ако двама доказващи не написаха, че не могат да произнесат мислите си на глас, защото объркват думите или ги забравят напълно. Иначе казано, езикът им се „завръзва“.
Лавандулата се употребява от векове за зарастване на рани. По време на доказването двама души се нараниха много зле – единият с макетен нож, а другият – с бръснач. И двамата останаха изумени колко бързо зараснаха дълбоките порязвания, почти без да оставят белези.
И накрая стигаме до лавандулата и ароматните ѝ употреби. Тя е популярна като средство за успокояване. Няколко от доказващите спяха неспокойно, бяха свръхактивни, умът им се луташе, липсваше им фокус. Тук ароматерапията и билкологията споделят една и съща традиция, към която се присъединява и нашето доказване: хомеопатичното действие на Lavandula повишава концентрацията и дава хармония на индивида.
ІV.
Духът на лавандула
Според Кевин Райерсън, който препредава написаното от апостол Йоан Богослов, предатлантическата цивилизация Лемурия, съществувала предполагаемо 500 000 години преди Христа, е използвала лавандулата за постигане на екстатично състояние. Получавали са реално освобождаване на важни енергии от физическото тяло. С израстването и съзряването си хората започнали да се страхуват, че способността за постигане на подобни състояния ще бъде изгубена за човечеството. Установили, че релаксацията, характерна за тях, ще бъде критична за хората, за да продължат да постигат състояние на екстаз в каквато и да е форма. …
V.
Кога предписваме хомеопатичното лекарство?
Трябва ни нещо повече от това просто да се фокусираме върху тоталността от симптомите. Тя очевидно е по-голямата част от картината – но не е всичко. Другата важна част е колко дълго е страдал човекът от тези симптоми. Ако става дума за месеци или дори години, може би не се нуждае от Lavandula, а от друго лекарство.
Симптомите на Lavandula се появяват и изчезват постепенно. Действието му е кратко. Произведените симптоми са по-скоро функционални: ниска жизненост, мудност, главоболия, болезнени крайници, депресия, дезориентация. Депресията обаче не е така дълбока като тази на Aurum или делирното състояние на Baptisia. По природа симптомите на Lavandula са по-скоро повърхностни. Можем да го използваме като първо лекарство, за да възвърнем енергията на всички нива, преди да започне развитието на реална стагнация. Състоянието на Lavandula според нас е обострена хроничност. Затова следващото предписание трябва да бъде насочено към дълбоките причини зад хроничното състояние. …
– край на извадката –
Очарователно четиво, с аромат на лавандула, лек полъх на легендарна античност и замечтано отпускане – да, наистина, но доказването на Колиърс и Дейвис е също и едно насочване на вниманието ни към някои от нашите случаи на хронична умора и депресия, които трудно се повлияват и се нуждаят от интеркурентно лекарство за обострянията в състоянието. Завършвам с извадки от Complete Dynamics за реперториалната ММ на Lavandula vera – това е английският двойник на Lavandula angustifolia.
Желая на всички читатели прекрасно есенно равноденствие.
Снимката е благодарение на: Irene Grassi from Italy, CC BY-SA 2.0 https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0, via Wikimedia Commons
