Неразгърнатата картина

От Сайръс М. Богър, д.м.

Изнесена пред Бюрото по хомеопатична философия на Международната Ханеманова асоциация, юни 1932 година

Прочетете

Органонът на лечебното изкуство. – Исторически преглед от Пиер Шмид, д.м.

Представена на Двестагодишнината от рождението на Ханеман

74-та годишна среща на Международната Ханеманова Асоциация във Вашингтон, 12 април 1955 година. 

Хипократ, Наблюдателят, въведе в медицината изкуството на клиничното наблюдение, като необходима база за диагноза на патологията.

Гален, Спомагателят, развивайки голяма част от учението на Хипократ, властно настоява за първостепенната важност на причините в медицината.

Парацелз, Борецът, швейцарски лекар, въвежда физикохимичния анализ в медицинската наука и показва връзката между външния свят и човешкия организъм.

Накрая идва Ханеман, Експериментаторът, който открива закон, обединяващ патологичната и терапевтичната диагноза и ни учи, че лекарството за една болест трябва да бъде търсено в самата болест. За първи път в историята, Ханеман дава научна основа на изучаването на медицина. Цялата публикация „Органонът на лечебното изкуство. – Исторически преглед от Пиер Шмид, д.м.“

Бернхард Финке. – Философия, потенции, доказвания.

„Философия, потенции, доказвания“ е сборник с избрани трудове от Бернхард Финке, д.м. В него са поместени философски тези, трактати и коментари на Органона, есета върху потенцирането, както и част от доказванията, проведени под ръководството на доктор Финке, измежду тях доказването на рентгеновите лъчи, лекарството X-ray. Цялата публикация „Бернхард Финке. – Философия, потенции, доказвания.“

Потенциите

От Бернхард Финке, д.м.

The Hahnemannian Monthly, 1865-1866, No. 2

Едно тяло има толкова потенции, колкото и свойства, и всяка една от тези потенции е част от това тяло. След като то притежава неограничен брой свойства, които непрестанно се увеличават заедно с подобряването на научните методи за изследването им, то съществуват и неограничен брой потенции, и то не само прилежащи на едно тяло, а на всички неща, от които вселената се състои. Нещо повече, както по времето на Талес светът е бил пълен с богове, така сега, след Ханемановото откритие за потенцирането, вселената е пълна с потенции. Цялата публикация „Потенциите“

Жизнената енергия. – Лекция по хомеопатична философия. – Сайръс Максуел Богър.

Публикувана в The Homeopathic Recorder, бр. 8/1931, том XLVI.

Необходима основа за изучаването на хомеопатичната философия е дълбокото разбиране на темата за енергията, стига изучаващият да желае да разбере принципите, на които се основава практикуването на Ханемановата хомеопатия.

Енергията, както ние я разбираме, съществува в троична форма – духовна, динамична и физическа. В практиката си ние мислим за източника на енергия като за нещо, от което можем да черпим. Ние черпим от духовната енергия, от динамичната, от физическата енергия. Говорейки за тези три форми на енергията, ние не искаме да кажем, че те са в съществото си различни. Не са такива. Различните форми преливат неусетно една в друга. Енергията е извор на жизнеността, която съществува навсякъде в природата; и наша специална задача ще бъде да ви обучим как да използвате тази сила, която наричаме енергия. Цялата публикация „Жизнената енергия. – Лекция по хомеопатична философия. – Сайръс Максуел Богър.“

Atropa Belladonna Linn. – Бьонингхаузен, Кратки трудове. – Част ІІ

Начело на всички антидоти против болестите, произведени от Belladonna, без съмнение стои Hyoscyamus. Но извън споменатите случаи, има и такива, които се нуждаят от Moschus или Sepia, или други лекарства, които според доказаните им симптоми кореспондират по-хомеопатично на някои от по-редките оплаквания. Защото тъкмо в тяхното хомеопатично действие се състои и тяхната антидотираща сила – другата лечебна сила на лекарството. Затова ние спокойно можем да заключим, че лекарството, което притежава свойството да отслаби или изкорени антидотиращо действието на повечето лекарства, притежава също и най-разнообразни качества и заслужава нашето внимание.

Atropa Belladonna Linn.

Това е първото лекарство, намерило място в Materia Medica Pura (MMP). Цялата публикация „Atropa Belladonna Linn. – Бьонингхаузен, Кратки трудове. – Част ІІ“

Кратките трудове на барон фон Бьонингхаузен

Част Първа

Предстоящо издание

В началото на ноември тази година за първи път на български език ще излезе от печат първата част от сборника „Lesser Writings“ на барон Клеменс фон Бьонингхаузен. Българското издание ще бъде в две части. Препратка към съдържанието тук.

В „Кратките трудове“ са поместени почти всички есета, памфлети и трактати на фон Бьонингхаузен, събрани от Томас Л. Брадфорд от архивите на периодичните хомеопатични издания от онзи период. Преводът от немските оригинали е извършен от проф. Л. Тафл.

Всички хомеопати знаят името на Бьонингхаузен и приноса му за развитието на хомеопатията. Известни са безспорните му достижения в практиката, снемането на случая, въвеждането на определение за характеризиращи симптоми, връзките между лекарствата, страните на тялото, афинитетите на лекарствата, създаването на първите реперториуми и т.н. И наред с всичко това около неговата фигура кръжи една особена подробност, споделена обща тайна – сред големите имена в хомеопатията, към които принадлежи по право, единствен той не е бил дипломиран лекар, преди да стане хомеопат. Ето част от неговата история. Цялата публикация „Кратките трудове на барон фон Бьонингхаузен“

Curantur versus Curentur

От Б. Финке, д.м.

Бруклин, Ню Йорк

Международна Ханеманова Асоциация, IHA 1896, p.90-95

Точно преди сто години, през 1796, Ханеман публикува в Журнала на Хуфеланд есе за новия принцип за приложение на лечебните сили на лекарствените субстанции, в което той за първи път прогласява великото откритие на хомеопатичния закон от 1790 година със следните думи: „Всеки ефикасен медикамент предизвиква в човешкото тяло вид собствена (на медикамента – б.пр.) болест; колкото по-характерна, по-отличителна и по-силна е тази болест, толкова по-ефикасен е медикаментът. Ние трябва да имитираме природата, която понякога лекува хронична болест посредством друга болест, засягаща тялото, и при лечението на болестите (особено хроничните) да прилагаме онова лекарство, което може да предизвика възможно най-подобната изкуствена болест; така хроничната болест ще бъде излекувана с подобната неи – Similia Similibus.“ (Сборник публикации)

Така за първи път изразът Similia Similibus се появява. Цялата публикация „Curantur versus Curentur“

Растителните алкалоиди

Измежду многото алкалоиди, открити напоследък от химията и доказвани много ревностно от младите последователи на Ескулап върху трупове на техни пациенти и върху животни (рядко върху самите тях), едва ли има друг, който да ни предоставя по-добра възможност да отговорим на така важния за нас въпрос, от Strychnine.

от Клеменс фон Бьонингхаузен

Публикувано в Allgemeine Homoeopathishe Zeitung, том 54, No. 15

Включено в „Сборник публикации” от Томас Л. Брадфорд в превод от немски език на проф. Луис Тафл, публикувани през 1908 г. от Бьорике и Тафл във Филаделфия

Старите, побелели в практиката хомеопати, от които, наистина, твърде малцина са останали сред нас и затова гласовете им тъй рядко се чуват, намират за ретроградно сляпото отричане на динамизациите и потенциите от страна на младите ни колеги, които подновяват напоследък предписването на ниските потенции, използвани в зората на хомеопатията от нейния създател и първите му ученици. Цялата публикация „Растителните алкалоиди“

ММ потенции и множествени тоталности

„Незадоволително и недостатъчно е да се проверява в реперториумите. Симптомите трябва да бъдат сравнявани с помощта на най-пълните справочници, каквито са „Отличителните симптоми“ на Херинг, „Енциклопедията“ на Ален и „Речникът“ на Кларк. Не трябва и да се бърза при снемането на историята на случая. Всичките ви случаи, които приличат на изложения, трябва да бъдат извадени и изучени под лупа, защото пропуските дебнат отвсякъде, а те струват скъпо; нужно е постоянно ровене, търсене и изучаване; защото само задълбочената работа носи трайни излекувания, а хомеопатията заслужава именно чрез тях да бъде оценена.“
Ф.К. Белокоси

От Ф.К. Белокоси, д.м.

Изнесена пред Бюрото по ММ на ИХА на 7 юли 1950 година. Публикувана в The Homeopathic Recorder, бр. 08/1951, том LXVІ/2.

Заглавието на тази лекция може да ви се стори озадачаващо. Някои от вас ще се зачудят, каква може да бъде връзката между тези две теми. Няма друга връзка, освен че в тази беседа двете теми са илюстрирани в историята на един и същ случай. Цялата публикация „ММ потенции и множествени тоталности“