Posted on

За трите начина на прилагане на лекарствата – Ханеман

Претенцията на конвенционалната медицина за единственост и непогрешимост, що се отнася до всички видове състояния на нарушено здраве, напоследък особено трябва да бъде, ако не преразгледана, то поне подложена на съмнение. Защото се вижда и от неподготвените в областта, че резултатите на медицината при епидемията от коронавирус далеч не са окуражаващи – нито при профилактиката, нито при лечението, нито при последващите острата болест хронични състояния. Изобщо не искам да засягам въпроса за окончателното възпиране на болестта, нито за така наречената имунизация срещу нея.

прочетете
Posted on

Същината на човека

Размисли върху истината – Джеймс Тайлър Кент

Истината е двуостър меч. Знанието, което може да се използва за добруването на човечеството, може да се употреби и за егоистични цели. В първия случай то издига човека, във втория го разрушава. Виждаме доказателства за това във всяка професия, във всеки бизнес; у художника, лекаря, адвоката, търговеца и политика. Единствено ни е нужно да погледнем лицата им, за да се убедим.

Прочетете докрай
Posted on

Неразгърнатата картина

От Сайръс М. Богър, д.м.

Изнесена пред Бюрото по хомеопатична философия на Международната Ханеманова асоциация, юни 1932 година

Прочетете
Posted on

Органонът на лечебното изкуство. – Исторически преглед от Пиер Шмид, д.м.

Представена на Двестагодишнината от рождението на Ханеман

74-та годишна среща на Международната Ханеманова Асоциация във Вашингтон, 12 април 1955 година. 

Хипократ, Наблюдателят, въведе в медицината изкуството на клиничното наблюдение, като необходима база за диагноза на патологията.

Гален, Спомагателят, развивайки голяма част от учението на Хипократ, властно настоява за първостепенната важност на причините в медицината.

Парацелз, Борецът, швейцарски лекар, въвежда физикохимичния анализ в медицинската наука и показва връзката между външния свят и човешкия организъм.

Накрая идва Ханеман, Експериментаторът, който открива закон, обединяващ патологичната и терапевтичната диагноза и ни учи, че лекарството за една болест трябва да бъде търсено в самата болест. За първи път в историята, Ханеман дава научна основа на изучаването на медицина. Continue reading Органонът на лечебното изкуство. – Исторически преглед от Пиер Шмид, д.м.

Posted on

Бернхард Финке. – Философия, потенции, доказвания.

“Философия, потенции, доказвания” е сборник с избрани трудове от Бернхард Финке, д.м. В него са поместени философски тези, трактати и коментари на Органона, есета върху потенцирането, както и част от доказванията, проведени под ръководството на доктор Финке, измежду тях доказването на рентгеновите лъчи, лекарството X-ray. Continue reading Бернхард Финке. – Философия, потенции, доказвания.

Posted on

Потенциите

От Бернхард Финке, д.м.

The Hahnemannian Monthly, 1865-1866, No. 2

Едно тяло има толкова потенции, колкото и свойства, и всяка една от тези потенции е част от това тяло. След като то притежава неограничен брой свойства, които непрестанно се увеличават заедно с подобряването на научните методи за изследването им, то съществуват и неограничен брой потенции, и то не само прилежащи на едно тяло, а на всички неща, от които вселената се състои. Нещо повече, както по времето на Талес светът е бил пълен с богове, така сега, след Ханемановото откритие за потенцирането, вселената е пълна с потенции. Continue reading Потенциите

Posted on

Жизнената енергия. – Лекция по хомеопатична философия. – Сайръс Максуел Богър.

Публикувана в The Homeopathic Recorder, бр. 8/1931, том XLVI.

Необходима основа за изучаването на хомеопатичната философия е дълбокото разбиране на темата за енергията, стига изучаващият да желае да разбере принципите, на които се основава практикуването на Ханемановата хомеопатия.

Енергията, както ние я разбираме, съществува в троична форма – духовна, динамична и физическа. В практиката си ние мислим за източника на енергия като за нещо, от което можем да черпим. Ние черпим от духовната енергия, от динамичната, от физическата енергия. Говорейки за тези три форми на енергията, ние не искаме да кажем, че те са в съществото си различни. Не са такива. Различните форми преливат неусетно една в друга. Енергията е извор на жизнеността, която съществува навсякъде в природата; и наша специална задача ще бъде да ви обучим как да използвате тази сила, която наричаме енергия. Continue reading Жизнената енергия. – Лекция по хомеопатична философия. – Сайръс Максуел Богър.

Posted on

Atropa Belladonna Linn. – Бьонингхаузен, Кратки трудове. – Част ІІ

Atropa Belladonna Linn.

Това е първото лекарство, намерило място в Materia Medica Pura (MMP). Continue reading Atropa Belladonna Linn. – Бьонингхаузен, Кратки трудове. – Част ІІ

Posted on

Кратките трудове на барон фон Бьонингхаузен

Част Първа

Предстоящо издание

В началото на ноември тази година за първи път на български език ще излезе от печат първата част от сборника “Lesser Writings” на барон Клеменс фон Бьонингхаузен. Българското издание ще бъде в две части. Препратка към съдържанието тук.

В “Кратките трудове” са поместени почти всички есета, памфлети и трактати на фон Бьонингхаузен, събрани от Томас Л. Брадфорд от архивите на периодичните хомеопатични издания от онзи период. Преводът от немските оригинали е извършен от проф. Л. Тафл.

Всички хомеопати знаят името на Бьонингхаузен и приноса му за развитието на хомеопатията. Известни са безспорните му достижения в практиката, снемането на случая, въвеждането на определение за характеризиращи симптоми, връзките между лекарствата, страните на тялото, афинитетите на лекарствата, създаването на първите реперториуми и т.н. И наред с всичко това около неговата фигура кръжи една особена подробност, споделена обща тайна – сред големите имена в хомеопатията, към които принадлежи по право, единствен той не е бил дипломиран лекар, преди да стане хомеопат. Ето част от неговата история. Continue reading Кратките трудове на барон фон Бьонингхаузен

Posted on

Curantur versus Curentur

От Б. Финке, д.м.

Бруклин, Ню Йорк

Международна Ханеманова Асоциация, IHA 1896, p.90-95

Точно преди сто години, през 1796, Ханеман публикува в Журнала на Хуфеланд есе за новия принцип за приложение на лечебните сили на лекарствените субстанции, в което той за първи път прогласява великото откритие на хомеопатичния закон от 1790 година със следните думи: „Всеки ефикасен медикамент предизвиква в човешкото тяло вид собствена (на медикамента – б.пр.) болест; колкото по-характерна, по-отличителна и по-силна е тази болест, толкова по-ефикасен е медикаментът. Ние трябва да имитираме природата, която понякога лекува хронична болест посредством друга болест, засягаща тялото, и при лечението на болестите (особено хроничните) да прилагаме онова лекарство, което може да предизвика възможно най-подобната изкуствена болест; така хроничната болест ще бъде излекувана с подобната неи – Similia Similibus.“ (Сборник публикации)

Така за първи път изразът Similia Similibus се появява. Continue reading Curantur versus Curentur