Студеният сезон всеки ни поставя предизвикателството да открием лекарствата, които покриват възможно най-пълно колективната картина на преобладаващата болест, и така попадат сред малкото на брой лекарства за множеството случаи. Между шестващите към момента болести е трудно да се открои една, която да можем да определим като преобладаваща. Това въобще е характерно за последните два студени сезона.

След като болестта с номер 19 поутихна, ситуацията съвсем се преобърна и се оказахме пред букет от всевъзможни инфекции сред хората, които работят в офис, и сред децата, които посещават учебни центрове. Повечето от тези инфекции не си приличат, макар понякога симптомите им привидно да се „смесват“; трудно се поддават на пълно излекуване, а когато постигнем такова, то е за кратко. Нерядко няколко зарази „се наслагват“ една върху друга и изискват повишено внимание. Те не могат да се отстранят взаимно, защото са неподобни една на друга (вижте Органон,§38, в края). Веднага щом по-силната отстъпи, по-слабата надига глава. В такива периоди излекуването се превръща в трудно постижима цел.

Изкушаващо е за хората да се лекуват сами с многото смесени „хомеопатични“ препарати, които се рекламират. Те помагат понякога, но това не е хомеопатия, която да излекува. Причината за това не е дори в смесването на многото лекарства (въпреки че според Ханеман това би била достатъчна причина). А защото, макар лекарствата да са тритурирани и потенцирани, комбинацията от тях не е подобна (хомеопатична) на болестта – не би могла и да бъде, защото тази комбинация не е подложена на хомеопатично доказване. Само чрез него бихме могли да получим нейната лекарствена картина, и да се опрем на подобието между нейните (на комбинацията) ключови характеристтики сред общите, местните и особените, странни и редки симптоми – да се опрем, повтарям, на подобието между тях и ключовите особености на болния човек в същите три направления.

Изобщо не обръщам поглед към умствените симптоми в комбинацията, защото лекарствата, включени в тези препарати, са избрани по признак патология, което прави препаратите генерализирани (каквито са и конвенционалните), а не индивидуално подобни (хомеопатични); едновременното им често прилагане в сравнително големи (от хомеопатична гледна точка) дози е необходимо, за да проявят първичното си действие и така да палиират случая. Не е много сигурно обаче дали първичното действие на всяко от лекарствата се проявява едновременно с това на останалите, защото при техните доказвания виждаме разлики в бързината на това проявление. Така или иначе до вторичното (тоест излекуващото) им действие изобщо не се стига. Състоянието се смекчава, но резултатите са посредствени и вината за това не бива да се търси у хомеопатията. Смея да кажа обаче, че дори в този си вид те са много повече за предпочитане от всякаквите „анти-нещо си“ медикаменти на фармацевтичния пазар – поне докато човек се добере до квалифицирана помощ.

Докато мисля по този въпрос, се сещам за genus epidemicus в хомеопатията. Но сега преобладаващите болести са много, а не една. За щастие хомеопатията не борави с отделни диагнози, а с лекарствени картини. Едно хомеопатично лекарство може да бъде показано в най-различни състояния – такива, каквито нашата комбинативна модерна реалност ни представя. И въпреки това, откакто се появи болестта, заради която всички останахме по домовете си, все по-рядко откриваме genus epidemicus, и това важеше и за нея самата, дори докато беше преобладаваща. Оттогава наблюдавам, че често показано при повече хора за даден период почти никога не е само едно лекарство. Случва се да има genus, но не е epidemicus, а dominatus, при това за много кратко време и не е само едно лекарство. Няколко лекарства са показани при групи от подобни случаи на болест, но само докато по-силната неподобна болест не отстъпи пред някоя от по-слабите, която на свой ред започва да доминира над останалите.

През миналия „грипен“ сезон прилагането на едно добре показано лекарство не беше достатъчно. Налагаше се последователно редуване на поне две добре избрани лекарства (едното от които антипсорично или нозод). През тази есен сравнително по-често виждам ясно проявени лекарствени картини. Отново обаче доминиращото лекарство, което покрива много на брой случаи на дадена преобладаваща болест (колективна лекарствена картина), не е само едно.

Заради всичко това е много изкушаващо да се прибягва до изпитаните „грипни“ лекарства  Rhus-t, Bryonia, Gelsemium и т.н., и към останалите поликрести, чиито лекарствени картини са огромни и обикновено винаги произвеждат действие, и със сигурност облекчават. Но този подход е подобен на подхода с комбинираните препарати – той е нехомеопатичен, защото лекарството се прилага по признак патология, а не според подобие (индивидуално или колективно) със случаите. Съществува и противоположната опасност: докато се стремим да не изписваме само поликрести, да пропуснем най-подобното лекарство измежду тях. И в двата случая става дума за предубеждение.

Когато е приложено нехомеопатично, ефектът от което и да е лекарство е подобен на този от комбинирания препарат. Затова и оставаме разочаровани. Болестта отстъпва, но мимикрира. Все остава по нещо – или кашлица, която нерядко е пристъпна, или упорита хрема, която заема задните носни ходове; или слабост в храносмилането, която се проявява в стомаха под формата на газове (оригвания), тежест или необичаен глад, или пък взема формата на странна диария, която прилича на хронична, или пък червата се запичат, и т.н. Рано или късно стигаме до необходимостта да намерим подобното лекарство, което да излекува.

Тази година повечето от острите случаи най-често ни насочват към Hep, Ars, Carbo-v, Bell, Kali-bi и Chin. Случаите на Hep, Ars, Bell и Kali-bi почти без изключение включват в картината дразнеща и задавяща кашлица, проблеми с гърлото и ушите, понякога и с храносмилането; те са неподобни по произход, но картините им обаче са сходни. Така отново и единствено модалностите, и по някой и друг особен симптом (както винаги), ни помагат за отграничаването на лекарствата.

Много ми бяха интересни група скорошни случаи на China officinalis. Не се случва често да прилагаме това лекарство в хода на грипоподобните състояния – много по-често прибягваме към него в периода на възстановяването. Затова споделям колективната картина на няколко случая от последните седмици, които се поддадоха на лекарството и то ги излекува напълно, без след него да се налага хронично лечение.

Изброените симптоми са снети от няколко човека с изключение на умствения, който принадлежеше на първия човек, който получи лекарството. Неговото излекуване завърши напълно за три дни. Но China подейства и на други, които представиха почти пълната картина, описана по-долу. Понеже получиха лекарството почти веднага след началото на болестта, излекуването им отне още по-кратко време. Симптомът, свързан с урината, също принадлежеше само на един човек. За това съм споделила някои бележки в края на статията.

Ето и симптомите:

• Слабост и умора, които настъпват изведнъж.
• Леко парене в горната част на гръдния кош.
• Гласът пада внезапно, но дрезгавостта е лека. Дразнене в гърлото. Силно подуто гърло, без особена болезненост.
• Мускулни и ставни болки.
• Много бледи ръце и стъпала. Студени ръце и стъпала по време на треската, и след това. След като се затоплят, остават много бледи.
• Треска, висока. Без главоболие, или само с тежест в челото. Без жажда. Без изразено втрисане, леко усещане за студ.
• Постоянна нужда да дъвче и преглъща нещо, по време на треската и след това. Иска да яде непрекъснато, но не се засища, усеща глад, по време на треската и по друго време. Не подбира какво да изяде, не му харесва нищо, но продължава да се тъпче. Постоянен глад след спадането на температурата.
• Желание за сочни, освежаващи плодове. Изяжда цял лимон с наслаждение, преди да започне треската. Желае цитрусови плодове.
• Много тъмна урина, с мирис на изгоряло, по време на треската и след това.
• Говори гневно и троснато, въпреки старанието си да го прикрие. Измежду всички симптоми, най-много се оплаква от слабостта и постоянния глад, и настойчиво, на няколко пъти, посочва необичайния блед цвят на ръцете и стъпалата си.

Ако познаваме лекарствата в ММ като петте пръста на ръката си, изборът е лесен. Обаче човек не може да бъде справочник. Затова прибягваме към реперториума. Ако вземем всички симптоми: локализацията на оплакването, модалностите, особените и редките (характеристиките), и общите симптоми, ще получим анализ с обичайното множество лекарства, повечето от които поликрести:

Фиг. 1

Виждаме веднага, че трябва да обмислим Chin, Ign, Phos, Nux-v, Bell, Carb-v, Ars и Hep. Твърде много са, затова вместо да търсим в ММ и да сравняваме, може да използваме съветника за диференциална диагноза в Complete Dynamics:

Фиг 2

Резултатът е под формата на избрани рубрики, в които сравняваните лекарства са изведени край рубриките в прозореца за търсене:

Фиг 3

Едно от предимствата на тази функция е, че в черен цвят ни показва и рубриките, които не сме взели в анализа, докато онези, които сме взели, са в червен цвят. Тук е добре да внимаваме да не си харесаме някоя от допълнителните рубрики и така да си нагласим картината на онова лекарство, за което сме си мислили (случва се доста често). Диференциалният анализ е разпределен по секции, но няма да се спирам подробно на всяка еднан.

Още тук обаче, ако обърнем внимание на рубриката в секция “Стомах” точно над една от нашите:

Фиг 4

… Appetite, wanting, thirst, with,

… Ще видим, че Ars и Phos например, които изглеждат много вероятни за нашия случай, притежават обратна на случая характеристика: жадни са, а апетитът липсва. По-долу забелязваме, че същите лекарства нямат жажда по време на втрисането. Но в нашия случай втрисане няма. Знаем също, че и двете лекарства са жадни по време на треската, макар и да има полярности. По същия начин обсъждаме и останалите лекарства.

Противоречията са достатъчни, за да изключим дадено лекарство, стига да няма изразени полярности във висока степен. Бихме могли обаче и да ограничим рубриките само до редките, странни и особени симптоми – тези, които се отличават, които правят впечатление на фона на обичайните оплаквания у повечето хора в подобните случаи, и които не са задължителна част от общата патология на заболяването.

Така ще получим следния съкратен анализ:

Фиг 5

Сега изборът е доста по-лесен. Нека все пак да повторим диференциацията:

Фиг 6

Виждаме, че софтуерът вече ни предлага само Chin и Ars. Ясно е защо изключва Phos – лекарството: освен че има обратни на случая характеристики, както видяхме, то не покрива и особения за случая симптом Mind; talk, talking, talks; angry. Същото важи и за Ars; обаче той пък покрива спадането на гласа, паренето в гръдния кош, желанието за лимони и сочни кисели плодове, както и странния симптом с бледността на ръцете: затова и присъства в диференциацията. Тя още веднъж ни показва противоречивите характеристики на Ars спрямо симптомите на случая. А и знаем, че лекарството не проявява гняв по време на остро състояние, а по-скоро тревожност, слабост и страдание. (Но вероятно Ars щеше значително да помогне. Винаги се питам дали simile не се оказва достатъчно, когато жизнената енергия на човека не е много разклатена.)

Добре би било да се обсъди и Hep в този случай. Виждаме, че лекарството излиза напред в съкратения анализ. Обаче в случая липсва огромната зиморничавост на Hepar sulphur, характерните болки в гърлото (което в случая не е болезнено) и особеностите на трескавото състояние.

Така стигаме до China officinalis.

Симптомът с урината е много особен. Виждаме лекарствата в рубриката Urine; dark, saturated; fever heat, during. Обаче мирисът на изгоряло не се открива в рубриките на реперториума. Цитираната рубрика не включва Chin. Затова потърсих потвърждения в ММ:

China officinalis, Урина: мътна, тъмна, оскъдна; бяла, мътна, с бяла утайка; бледа, става облачна или отлага кална, жълта, слузеста утайка; тъмна, с тухленочервена утайка. Оскъдна, зеленикаво-жълта, с цвят на тухлена прах, или розовееща утайка. – Херинг, Насочващи симптоми в нашата ММ, том ІV. Същото виждаме и в Енциклопедията на Алън: урината е по-тъмна на цвят; тъмно оцветена урина, с утайка като тухлен прах. ММ на Фатак потвърждава.

Миризмата на изгоряло остана без потвърждение. Тя изчезна под въздействието на лекарството, но не можах да открия такава негова характеристика. Затова добавих към реперториума рубриката Urine, burnt, odor like, за да мога да следя за бъдещи потвърждения. Засега в нея съм записала само Chin.