Най-новото издание на Quantum излезе от печат вчера. Това е „Излекуването е свобода“ от Ян Шолтън. Една немного дълга, но много съдържателна книга.
Книгата е публикувана за първи път през 2023 година в Утрехт, Нидерландия, и вече е преведена на четири езика. Представлява синтез на холистичната перспектива към болестта, излекуването и здравето – визията на Шолтън, развивана повече от 40 години в хомеопатичната му практика и научните му трудове.
НататъкПоследният, седми том на Materia Medica на антипсоричните лекарства, излезе от печат днес. С това поредицата завърши.
Ханеман беше първият ми автор. Първата част на „Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение“ преведох в периода януари – март 2014 година. Тогава качвах готовите части тук, на Открито за хомеопатията, и те останаха със свободен достъп онлайн до ноември 2016 година.
НататъкВторият том на “Прекрасните растения” от Ян Шолтън вече е отпечатан. Книгата е вече представена през декември, когато излезе от печат първият том. Подробности за Теорията на растенията може да прочетете и в тази статия.
прочететеТази статия се отнася до “Прекрасните растения” от Ян Шолтън, чийто първи том излезе от печат през декември 2025. В нея описвам основните прагове в класификацията на хомеопатичните лекарства от Растителното царство, имайки за цел да премахна привидната сложност, която би могла да попречи на усвояването на това знание в практиката. Подреждането на минералните лекарства в съзнанието на хомеопата, логиката при намирането на необходимото лекарство важи и по отношение на лекарствата от растения. Абстрахирайки се от обема на информацията, търсим логиката в нейната подредба.
прочететеС книгата „Прекрасните растения“ от 2015 година, Ян Шолтън приложи своята система на предписване на хомеопатични лекарства и в Растителното царство. „Прекрасните растения“ е внушителна книга от хиляда страници, издадена във формат А4, и между кориците ѝ са изложени картините на повече от 1900 лекарства. (Признавам, че се опитах да ги преброя точно, но се отказах..) Броят на лекарствените картини от Растителното царство е наистина сред големите достижения в книгата.
За да представя същината на този труд, ще погледна за кратко към Минералното царство.
прочететеДнес излиза от печат новото издание на Quantum на български език. Това е книгата на швейцарския хомеопатичен лекар, д-р Хайнц Витвер. Във фокуса на книгата са малката група лекарства, чиито източници са субстанциите, изграждащи новия живот.
Хайнц Витвер е практикуващ хомеопат и лектор. Има издадени редица професионални книги по хомеопатия, сред които са The Healing Power of Breast Milk; Matridonal Remedies in Daily Practice; Combined medicines in homeopathy, (в съавторство с д-р Волфганг Спрингер). През втората половина на 2025 година предстои да излезе най-новата му книга, The Nosodes in Daily Practice, също в съавторство с д-р Волфганг Спрингер.
прочететеНеотдавна си припомних това лекарство, по повод случай на хроничен синузит. Човекът работи като терапевт повече от 15 години. Освен за основното му оплакване, лекарството му помогна за избистряне на вътрешния поглед, при което човекът си възвърна увереността в правилната посока. Болките, които от години бе усещал в лявото рамо, също изчезнаха.
В статията е включена информация от доказванията и част от рубриките в Complete Repertory.
Boswellia sacra е вечнозелено дърво с едно или повече стъбла, без бодливи израстъци. Кората му е гладка, подобна на хартия и лесно се обелва. На височина израства между 2 и 8 метра, в полусухи до полупустинни местности, най-вече по скалисти сипеи и дерета, често върху варовикови камъни. Такова е описанието на дървото, което ни дарява ароматната смола, която познаваме като тамян. Широко разпространеното му название в Стария свят е frankincense, което идва от старофренски и означава чиста есенция.
прочетете
През този месец юни ще бъде отпечатано първото българско издание на “Миазмите на новото хилядолетие” – съвместен труд на Нанси Херик и Роджър Морисън от 2014 година.
Книгата е написана с изключително проникновение и фино развивани, сложно преплитащи се линии, които проследяват миазматичните характеристики в историите на пациентите. Тя съдържа едновременно описателното представяне на миазмите и илюстрирането им чрез човешките истории. Това е една различна книга.
прочететеОт Ян Марс, Ванкувър, Канада
Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009
Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.
За краткото време, откакто се ползваме от книгите на Ян Шолтън и работата, последвала тази посока, практикуващите хомеопатия продължиха да практикуват хомеопатично, като понякога отделяха време за проучване, или по-точно, за възприемане на многото съвременни линии на развитие. В съответствие, продължават да се появяват клинични резултати. Лекторите, чиято практика бе направлявана от други метафори, на свой ред насочиха размишленията си към лекарствата, направени от елементи и минерали. В книгата на Масимо Манджалавори “Благородни и основни метали – алхимичен поглед“ (2005) откриваме подход, който съчетава за хомеопатията букет от „езотерични“ методи (алхимия, антропософия, дори поглед към таро). Във всички тези предложения виждаме съвпадения и различия между новата работа и тази, която вече е извършена (Манджалавори, например, поставя темите си йерархично, както прави Морисън в книгата си „Въглерод“.) Всеки от тези трудове илюстрира собственото разбиране на практикуващите за химичната алгебра. В книгата на Манджалавори сме свидетели на съчетаването на материали „извън хомеопатията“ (това е една нищо-незначеща фраза, която се саморазрушава още щом бъде изговорена: като универсална наука и изкуство, за хомеопатията няма понятие като „извън“) и това е знак, че всеки продължава да черпи идеи от всеки възможен източник в съответствие с единствения закон (sic), познат на несъзнаваното – а именно „използвайте всичко, което резонира…“ – така че да склони будните практикуващи към хомеопатично предписание. Присъствието на такъв материал у Манджалавори ни напомня и за аспекта на „вратата“ в Шолтъновия етап 4, и резонирането му с еврейската буква dalet, която има числова стойност 4:
прочететеТази статия дава кратко и стегнато представяне на лекарствата от морския свят. Те са особена група, която в сезона на кашлиците винаги представлява интерес.
„Морето е символ на жизнения динамис. Всичко идва от морето и всичко се завръща в него. То е мястото, където животът се заражда, преобразява и преражда. Морските вълни символизират преходното състояние между аморфния потенциал и реалността, добила форма – амбивалентна ситуация на несигурност, съмнение и нерешителност.“
Филип Робинс[1]
Морето се смята за източник на живота; то покрива около 70% от повърхността на Земята и съдържа почти всички известни елементи[2]. Въпреки огромното му значение за живота на планетата, ние предписваме твърде малък брой хомеопатични лекарства, произхождащи от морето: Natrum muriaticum, Calcarea carbonica, Sepia, Ambra grisea и Spongia tosta; а има повече от 100 източника на морски лекарства. Морето е местообитание на 230 000 познати вида; смята се, че само 5 % от океана са проучени, а според биолозите могат да съществуват над два милиона морски вида!
В морето дребе огромен лечебен потенциал, повече, отколкото в която и да е друга част на природата; латентно скрит в недоказаните морски животни и растения, а също и в рядко предписваните морски лекарства, с които вече разполагаме. Това ме накара да отдам последните 10 години на изучаването на морските лекарства, първоначално чрез създаването на проекта „Морски лекарства“[3]. В последно време водя поредица от семинари за морските лекарства, които включват кратки доказвания[4] на непознати морски източници.
От работата, извършена от Масимо Манджалавори[5], и от моите собствени изследвания[6], се очертаха някои теми, които са характерни за морските лекарства:
Воден език, напр. „поток, носене по течението, потъване, плуване“.
Влечение към водата; хората, които се нуждаят от морски лекарства, често обичат да са близо до вода или до морето; морски хобита; плуване, гмуркане, сърф, ветроходство, ходене по крайбрежни пътеки. Водата изглежда заплашително, със скрити невидими дълбини и заплахи, например страх от удавяне, страх от акули.
Уязвимост: Те се чувстват уязвими и имат нужда от защита. Страх от нараняване, докосване, нахлуване или проникване, включително сексуално; нужда от безопасност: „Оставам в черупката си“. Отдръпване от лоши преживявания; опитват се да се скрият или да избягат, оттеглят се емоционално. Физически може да има свиване, спазми, крампи и изтръпване.
Чувствителност към болка и страдание, чувствителност към умствени впечатления; чувствителност към музика; шум; миризми. Емоции; наранен; изтръпване; емоционално безразличие; безчувственост; изтръпване на крайниците.
Проблеми с откритостта, интимността, сексуалността. Липса на доверие. Проблеми с взаимодействието с околните; отдръпване в себе си; трудности в общуването. Проблеми, свързани с партньора, децата, близките роднини; отчуждение; чувстват се прокудени, изоставени, неразбрани. Болести от: загуба на връзка; разочарование в любовта. Наранен, скръб: склонност да се фокусира върху неприятни минали преживявания, отдръпва се, за да се защити от бъдещи наранявания или загуби.
Нужда от интимност. Предпочитат да бъдат сами в собственото си пространство и да не бъдат обезпокоявани. Нахлуване. Клаустрофобия; агорафобия. Чувство на изолация, сами държат хората на разстояние.
Сдържани, а не спонтанни. Чувстват се неспособни да бъдат себе си; ограничени от чувството за вина и отговорност; чувстват се под натиск, тежки, обременени, приведени сякаш от товар. Болести от упреци. Засрамен; лошо мнение за себе си. Нужда от признание.
Проблемите във взаимоотношенията могат да започнат от майката; храненето и отглеждането, обгрижването, хранителни разстройства, анорексия или преяждане. Хранителни алергии, непоносимости: сол, мляко, пшеница, риба и морски дарове, богата храна. Желания: за сол, мляко и риба.
Проблеми с развитието; емоционални и психологически. Незрялост; неохота за напускане на дома; вътрешен конфликт между самодостатъчност, зависимост и независимост.
Сексуална двойнственост; хомосексуалност. Обръщане на мъжките/женските роли и отговорности.
Устойчивост на промяна. Тревожност, свързана с преместването на дома. Затруднения с движението; скованост; парализа. При някои от лекарствата виждаме нужда от движение и активност; преумора от работа. Слабост, изтощение, миалгичен енцефалит от прекомерно натоварване.
Хормонални промени: менопауза, предменстнруално напрежение, пролапс на матката (особено Calcarea carbonica, Sepia, Murex, Octopus).
Жлези: всички, но най-често щитовидната и тестисите. Болка, подуване, втвърдяване, язви по жлезите (особено Calc carb, Sepia, Spongia, Nat mur, Sea Salt, Ambra grisea, Asterias, Murex)
Сърце и кръвообращение: сърцебиене; ускорен или абнормен пулс; високо или ниско кръвно налягане. Варикозни вени; разширяване на кръвоносните съдове; забавено кръвообращение, болки в сърцето (особено Nat mur, Natrum marinum, също Octopus, Cephalopods, Anguilla).
Бели дробове: астма; затруднено дишане; хрипове; свирене; конгестия в гръдния кош и белите дробове; пристягане и тежест в гръдния кош. Кашлици; задушаваща; или суха и спазматична; астматична кашлица (особено Spongia, Calc carb, Sepia, Pecten jacobaeus).
Задържане на вода; воднисти секреции.
Сухота: в гърлото; кашлица; вътрешността на носа; кожата (особено Nat mur, Natrum marinum, Calc carb, Spongia, Sepia, Octopus).
Кожа: алергични кожни реакции; парене, сърбеж, смъдене. Херпес; уртикария; везикули; язви. Суха кожа (особено Cnidarians – медузи, таралежи, корали, също Nat mar)
Рак: ракови язви. (особено Calc carb, Sepia, Nat mar, Ambra grisea, Asterias, Murex)
Автоимунни болести: (особено Cnidarians – корали, медузи)
Езикът на „усещанията“, често използван от пациенти, които може да се нуждаят от морско лекарство:
Море: „в морето“, на „дрейф“, заливат ме, на приливи и отливи, по течението, морска болест, солено, прозрачно, мрачно, вихрено, променливо, живо, диво, бурно.
Дълбоко: дълбочина, „от дълбините“, „скрити дълбини“, тъмнина, потъване, потапяне, подвода, невидими неща, давя се, боря се за въздух, задушавам се, гмуркам се, безвремие, огромно пространство, необятност, безмерен.
Плаване: „мятат ме насам-натам“, „като кораб в морето“, плувам, плавам, люлея се по вълните, жизненост, баланс, въздушни мехурчета, светлина, танцувам.
Вълни: „идва на вълни“, приливи и отливи, „нагоре-надолу“, периоди, ритъм, приливна вълна, цунами, цикли, луна, пълнолуние.
Риби: рибни, „мокра риба“, хлъзгаво, лигаво, стриди, русалки, Нептун, раци, китове, акули, делфини, скариди, калмари.
Черупка: защита, „оставам вътре“, „къщата ми е важна за мен“, „в черупката си“, „мек и уязвим отвътре“, „твърда външна обвивка“, спирала, „затварям се“, „две половини“ (= двучерупчесто мекотело), „изграждам стена“, „оттеглям се“, „скривам се“, „затварям вратата“, „влизам в пещера“, пробиване, разбиване, нахлуване, смачкан, разбит.
Крайбрежие: морски бряг, плаж, крайбрежие, на брега, ‘глава в пясъка’, черупки.
Самотен остров: изгубен, захвърлен, изоставен на самотен остров, заседнал в пясъци, отдалечен, отделен, откъснат, отчужден, разстояние, на остров.
Вода: поток, флуид, налягане, тежък, енергия, движение, непреодолимо, мощно, страхотно, потоп, наводнение, опасност, надвиснало зло, погълнат, залят, студ.
Солта е основната минерална съставка на морската вода (3%). Тъй като Natrum mur е поликрест, добре представен в хомеопатичните реперториуми, той често се предписва в случаи, при които друго морско лекарство е повече показано.
Появата на Natrum mur, Sepia и Calc carb сред първите шест лекарства в реперториума предполага да се разгледат и други морски лекарства като възможни за случая.
Темите или езикът на животинското царство в случай, който прилича на Natrum mur, е подсказка да се разгледат други лекарства от морски източници (вода, растения и животни).
Ако случаят е Natrum mur с представени морски теми (но без тематика или език от животинското царство), можете да разгледате и Aqua marina (морска вода от голяма дълбочина), Nat mar (морска вода от крайбрежието) и Sal mineralis himalayensis (хималайска кристална сол). Лекарствата, направени от черупки или други варовикови материали на морските обитатели, често използват думи и фрази, които подсказват за минералното царство. Ако пациентът се повлиява добре от едно морско лекарство, но лекарството прави по-малко от очакваното, разгледайте други лекарства от същата биологична група. Например ако Sepia помага до известна степен, но не съвсем достатъчно, можете да разгледате други лекарства за главоноги: Октопод (самотен, крие се в пещера) или Nautilus („нагоре-надолу“), или Squid (калмарите се събират в социална група и се движат, докато Sepia е самотна и в стаза).
Случаите на нови морски лекарства, доказванията и информацията в Materia Medica постепенно стават все по-достъпни в Интернет, както и в по-съвременните публикации на Джо Евънс[7] и Раджан Шанкаран[8]. Въпреки това цялостното ни познание за морските лекарства и за самото море е все още в начален стадий и предстои да се свърши много работа.
[1] Из доказването на Aqua marina от Филип Робинс (1999 г.)
[2] Основните елементи, които се срещат в морето (по ред на разпространение), са хлор, натрий, магнезий, сяра, калций, калий, бром (както и йод, също халоген) и въглерод. Други важни елементи в морето, които са незаменими за органичния живот, са фосфорът, кислородът и азотът. Натриевият хлорид съставлява 3 % от общата маса на морската вода.
[3] През 2004 г. е създаден проектът „Морски лекарства“. Той включваше група от около 20 местни хомеопати и студенти по хомеопатия, които изследваха по-малко известни и новодоказани морски лекарства, а след това ги представяха на останалите участници в проекта на срещи, провеждани два пъти месечно в Бристол. Проектът продължи 5 години.
[4] Доказване чрез тритурация, Морска видра (Enhydra lutris). Кратки медитативни доказвания на лунна медуза (Aurelia aurita), на перла (Pearl immersion), морско конче (Hippocampus kuda) и морска костенурка (Lepidochelys oliveacea ovum).
[5] „Оставане в безопасна среда: морските лекарства“ – транскрипция на курса на Масимо Манджалавори от Вики Бърли.
[6] Компютърно сравнение на реперториуми на рубрики, съдържащи всички морски полихрестови лекарства. Рубриките бяха поставени в групи и бяха изведени темите.
[7] „Морските лекарства: Еволюция на сетивата“ от Джо Еванс.
[8] „Оцеляване: Молуските“ от Раджан Шанкаран и Судир Балдота.
Превод: Цветана Коджабашева, 2025.
Снимката благодарение на: PaleoNeolitic, CC BY 4.0 https://creativecommons.org/licenses/by/4.0, via Wikimedia Commons
От Ян Марс, Ванкувър, Канада
Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009
Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.
„Научните революции всъщност са метафорични.“ – Майкъл Арбиб и Мери Хесе, Конструкции на реалността, Кембридж, 1986
„Може би всяка наука трябва да започне с метафора и да завършва с алгебра – а може би без метафората никога не би съществувала алгебра.“ – Макс Блак, Модели и метафори: Изучавания на езика и философията, Корнел, Итака, 1962
В даден момент, преди 1993 година, Ян Шолтън откри (или преоткри?) една деятелност, заради която понякога името на Джеймс Т. Кент се споменаваше неуважително: алгебричната комбинация на теми, с цел да се постигне разбиране на минералните лекарства. Лектори като Пол Херскю, например, напоследък преподаваха как да наблюдаваме комбинацията на солите (по-нататък в статията ще възпроизведа един негов цитат от 1992); и тогава Шолтън радикално разгърна една цяла вселена (Hydrogen!) от минерални комбинации – за което ние, които днес се облягаме на този подход, му оставаме длъжници завинаги.
Бихме окарикатурили труда на Шолтън, ако го възприемем като 100% систематичен. В реда, следван във всичките му трудове, има по-скоро изкуство, но ще започнем с първия аспект. Форматът на всяка книга досега представлява систематичен и тематичен изследователски прочит на Периодичната таблица. В съответствие, заглавието на всяка глава и секция предлагат до известна степен „алгебра“, и едва след това се достига до случаи на елементите или техните съединения.
Въпреки че Шолтън представи общо взето една двустепенна система, това не е присъщо ограничение на неговия подход. Съответно на химиците и химичното използване на Периодичната таблица, в първата си книга „Хомеопатията и минералите“ Шолтън приветства в хомеопатията субстанции като „амоний“ (в химията с формула NH4, а в хомеопатията, Ammonium causticum). Една комбинация, която впоследствие влиза в състава на друга. Така NH4 действа като алкален химичен елемент (някои химици го слагат съответно между калий и рубидий), вмъкната октава в Етап 1; а неорганичните химици добавят друг псевдоелемент, CN (цианид), и го поставят на една октава между хлор и бром. Ходът на Шолтън (в „Хомеопатията и химичните елементи“) от групата на алуминия до тази на скандия (неговият Етап 3) има прецедент; той бе предложен също от един металург, Ф. Хабаши (както ни съобщава Сцери в The Periodic Table, стр. 278, наред с останалата информация, цитирана дотук). Защото всичко това представлява едно „метафорично“ движение, което следва духа, а не „буквата“ на периодичния закон.
Ако прочетем Шолтъновите описания на лекарствата, намираме две ясно отличими категории информация (макар едната категория да може понякога да бъде спестена, защото има повече общо със „Загадъчните лантаниди“). Първият тип данни се извлича логически от темите, кръстосани алгебрично една с друга. Вторият тип данни произтича от излекуваните случаи, представени по-нататък в книгите. Основа за случаите представлява кръстосването на темите. Ако човек просто прочете заглавните описания, като доказателство за нагледната сила на дадените теми, лесно би пропуснал допълненията, извлечени от клиничната практика и/или от доказванията. Последните не са така изчерпателно обяснени от дадените теми, те предлагат индивидуални особености, които развиват (и в най-добрите случаи можем да кажем че дори провокират) алгебричните теми, макар че бихме използвали такава фразеология само ако прекараме твърде дълго време в Етап 16.
Друг източник на информация са доказванията. В Шолтъновия Neon, например, откриваме думите „потоп“, „ключалка“ и „Синдром на Даун“, всяка от които произтича от доказването на Джереми Шер. Подборът на доказването закотвя, изпробва и осветлява алгебрата. Виждаме това и при други учители, например Луис Клайн в Клиничен фокус (Neon, т. 1, 2003, стр. 205-11) или Джаки Ехард, в случая на Neon в Структурата на Шанкаран (2008, стр. 114-23) – те потвърждават и допълнително развиват тези теми (независимо дали са извлечени от доказване или предвидени от алгебрата) в рамките на клиничната практика. Взаимодействието между тези две сили (от една страна дедуктивната, а от друга – експерименталната, от клиниката или доказванията), може да доведе до нова тема за даден елемент или минерална сол, или до нов прочит на вече зададената тема. Това е цикъл: развитие (развой), прилагане, разгръщане и повторен преглед. В обобщение: трудът на Шолтън генерира допълнителна основа, която би могла в един момент може да излезе извън обсега на неговите алгебрични описания наа едно или друго лекарство. От която точка историята продължава нататък. Парадигмата продължава да се разплита от навлизането на, например, случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (вижте по-долу) или от Морисъновото разгръщане на алгебрата до органичните съчетания на лекарствата, съдържащи Carbon, при което във всяка група се преплитат специфични теми – повече и по-малко важни.
Наред с „химио-фобията“, блокираща пътя на някои хора към допълнителното проучване и използване на този материал, виждаме и „проблема“ на системите. Има хомеопати, които ненавиждат системите и такива, които ги обожават. Виждаме как някои „бързоноги“ хомеопати си играят с пътя Дао, като изглежда избягват систематизирането на онова, което преподават. Има други, които предлагат похвати, които са прецизно систематизирани. Тези две групи се съпътстват една друга, клиничните практикуващи, танцуващи на базата на опита, и клиничните практикуващи, които го организират и подреждат; и тези две сили, които тези групи произвеждат, работят заедно върху останалите – ние, които наблюдаваме двата аспекта и постепенно правим първите си стъпки на дансинга, учейки се сами да танцуваме танго. Комбинираният ефект е, че развиваме способността си да приветстваме и да разбираме по-големите мащаби на опита; за един хомеопат това означава, че може да помогне за подреждането на нещата така, както Бог и пациентите му желаят; а за по-нежеланите „неща“ (думата е употребена любезно…) да бъдат елиминирани от Унищожителя на Болестите.
Химичната алгебра бързо навлезе в хомеопатичната култура, както е видно от появата на незаменимата книга на Роджър Морисън за въглеродните лекарства (Въглерод: Органични и хидровъглеродни лекарства в хомеопатията, 2006). Алгебрата се разгръща, както винаги е било, и в случаите от практиката; и пример на един такъв случай е представен от Раджан Шанкаран в неговата книга Структура. И двата примера, както и книгата на Джаеш Шах В Периодичната таблица, представляват следващото поколение, стъпващо на основите, положени от Ян Шолтън.
Първо да видим един аспект от случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (Структура, 2008, том І, стр. 368, в удебелен от автора шрифт):
„Но как разбираме темите на втори ред, които така силно излизат в нейния случай? Тогава потърсих в интернет и изучих Natrum sulphuricum. Химичната формула на съединението е NA2SO4! Това беше почти като да уцелиш джакпота!!! И много бързо цялата мистерия се разреши. Тогава разбрах наличието на всички характеристики на втори ред (Oxygen) в случая на Natrum sulphuricum, то се дължеше на преобладаването на кислородния елемент.“
Заключението е директно, макар и недотам желано за онези от нас, които са мързеливи: списъците от теми за Natrum sulphuricum досега бяха извеждани от названието на лекарството. Неизказаното правило, следващо от това, гласеше, че: „ако от названието липсва дадена субстанция, забравете за нея“. Фактът, че в Natrum sulphuricum присъства кислород, а в Natrum phosphoricum – водород, усложнява нещата. Наистина, вероятно е нашата неприязън към сложните постройки да е причината да не предписваме субстанции със сложни имена. Това състояние на нещата е роднина на старата заблуда (мостът, който трябваше да прекосим), че „има големи и малки лекарства“. Новата заблуда (друг мост, по който трябва да преминем) гласи, че „има лекарства с прости названия и лекарства със сложни такива, и първите лекарства са прости.“ От всяко просто название може да бъде разкрита и изведена сложност – разкриването става в хомеопатичната ни практика, точно както показва случая на д-р Раджан Шанкаран.
Нашият втори пример е от д-р Роджър Морисън. Имаме много книги, които комбинират хомеопатичната ММ и едновременното с това предлагат еволюционен скок напред за цялата хомеопатична култура. Например, книгата на Пол Херскю за Stramonium носи подзаглавието: С въведение към анализа, използващ Цикли и Сегменти. Подобно, заглавието на книгата на Йозеф Рийвс 24 глави в хомеопатията, е допълнено с фразата допълнена с Въведение в системите. Ян Шолтън, в своите революционни томове, предлага рамкова теория, с която да прилагаме на практика комбинационната алгебра, която той пионерски въведе на полето на Периодичната таблица.
Д-р Морисън предлага друго такова развитие с книгата си върху въглеродните лекарства (Carbon, 2006): той описва тематично различните въглеродни групи в рамките на органичната химия. Това предлага той. Съзнателно използвам термина „предлага“. Това е дори още по- разрушително за онези от нас, които мечтаят за живот, по-лесен и от джакпота на Раджан Шанкаран… но, както казва Джереми Шер, някои култури не са така склонни към философия (теория), докато други безкрайно ѝ се наслаждават. Тази предварителна почва определя нивото на приемане на „теоретичните“ техники и инструменти, използвани във всички книги, които изредих дотук. Предложението на Роджър Морисън със сигурност е прегърнато от онези, които долавят неговия потенциал. Все още нямам клиничен опит, за да коментирам в дълбочина, но един пример привлече вниманието ми – Hydrocyanic acid (стр. 459-72). Казано просто, не само нямаме извинение да не знаем, че това лекарство е HCN (циановодород – б.пр.), но д-р Морисън също горещо ни насърчава да разчетем тази химична абревиатура. За тематизирания ум, вече подхранен с класовете по алгебра на Шолтън, Морисън събира доказателства и полето на химията, че цианидът (CN) действа като халоген (подобно на елементите от Етап 17); тази част от неговата токсикология разкрива подобие с тетануса, коклюша и холерата (всички миазми, които приканят да бъдат включени в схемата на етапите и които имат свое място сред тях; което извежда и предстоящия труд на Луис Клайн на тази тема (Миазмите в хомеопатията – б.пр.)); тази киселина се свързва избирателно със златото, среброто и медта (тоест, с три метала от Етап 11); тя е инхибитор за ензимната система, въвличащ и желязото, и кислорода; и хомеопатично обработена, Hydrocyanic acid действа като Iodum, както четем в случая, който Морисън е избрал из случаите на практикуващия хомеопат и преподавател от ОК Дебора Колинс (случай, публикуван първо в Links), където лекарството успява да излекува нещо, което прилича на травма от предишен живот, която разрушава настоящия живот на пациента.
Наистина, живеем в Златна ера.
Ян Марс практикува хомеопатия във Ванкувър, Канада; и като всички практикуващи, изследва както изкуството, така и науката в нея.
Следва
Наскоро проучвах The Homeopathic Recorder и, както обикновено в такива случаи, попаднах на немалко находки. Споделям две от тях в тази статия.
Първата е публикацията Някои факти от нашата Materia Medica от д-р Мороу. Тя грабва вниманието на хомеопата, защото дава детайли за лекарствата, които са особено полезни, когато трябва да бъде направен правилен и бърз анализ в практиката. Все пак трябва да се има предвид, че това са наблюдения, а не генерализирана истина, и да се подхожда аналитично и индивидуално към всеки случай.
Sulphur, Hepar и Sepia са изключение; много малко от антипсоричните лекарства могат да бъдат повтаряни.
Sulphur, Calcarea, Syphilinum, Tuberculinum и Carbo vegetabilis със сигурност предизвикват реакция, когато добре избрани лекарства не произвеждат действие. Особено вярно е това за Sulphur в острите случаи.
Moschus действа благотворно, когато болестта не следва нормалния си ход, а остава неизлекувана или развива сериозни симптоми, които показват нервно изтощение.
Aurum, Asafoetida и Castoreum могат понякога да бъдат прилагани за нервни жени, които не дават реакция след боледуване.
Bovista, при уртикария или други обривни болести, когато Rhus toxicodendron се проваля, въпреки че е очевидно показан.
Mercurius solubilis: трябва да бъде избягвано разтварянето на това лекарство във вода както при остри, така и при хронични случаи.
Lachesis е особено полезен, когато пристъпите на треската се възобновяват след прием на киселини.
Ако бъде даван твърде често, Colchicum ускорява релапса на подаграта.
Phosphorus, Iodine и Mercurius като цяло действат по-добре при топло и сухо, отколкото при студено и влажно време.
Arum triphyllum не трябва да бъде даван в ниска потенция или да бъде повтарян твърде често, защото нерядко от това следват вредни ефекти.
Kali carbonicum ще предизвика мензиса, когато Natrum muriaticum, макар и показан, не успява.
Belladonna подхожда на добре развити индивиди с остър ум и издръжлива нервна система.
Pulsatilla: симптомите се появяват главно вечер, до полунощ.
Ailanthus odorata засяга повече жените и децата, отколкото мъжете; най-малко ефективно е при стари хора.
Agaricus phalloides: симптомите, получени от отравянето с тази дрога, не се развиват, преди да изминат осем-десет часа след вземането ѝ. Няма никакво подобие с Colchicum.
Първичното действие на Causticum се проявява значително по-късно от това на останалите антипсорични лекарства.
Lachesis: при остри болести трябва да бъде прилаган с внимание, защото почти веднага следва влошаване, в почти всички случаи.
Когато Crotalus horridus, Lachesis и други лекарства не работят, Salamander често предизвиква желания ефект.
Ambra grisea често заема мястото на Carbo vegetabilis и Petroleum, особено когато едното или другото изглежда показано, но не работи.
Когато Lycopodium изглежда показан заради влошаването в 16.00 часа, но не работи, случаят нерядко се изяснява от Syphilinum.
Ptelea може да накара всички симптоми да изчезнат внезапно след ядене на кисели неща.
Calcarea fluorica или Fluoric acid следват Silicеа, когато тя не успява да постигне подобрение при разязвяване или некроза на костта.
Bryonia alba: ако е правилно избрана при треска, ще работи 12 часа и ще предизвика обилно изпотяване. Трябва да се внимава, защото може да навреди през бременността.
Nux vomica: да се внимава, защото може да предизвика аборт.
Carbo vegetabilis, Lycopodium, Natrum muriaticum и Silicеa не са активни в ниски потенции и остават инертни.
Belladonna може да бъде показана при деца с хидроцефалия, докато не започнат да се хранят – след това индикациите се променят.
Iodum не трябва да бъде даван в периода след раждането, освен в много високи потенции.
Phosphoric acid е полезен при пневмония, когато болестта не следва обичайния си ход заради изтощението на пациента от загуба на жизнени течности, стресиращи емоции или други сериозни фактори.
Acidum aceticum е едно от най-опасните лекарства при пациенти с белодробна туберкулоза; то предразполага към хемоптиза. (Ferr-n)
Hydrastis canadensis може да се приложи за укрепване на пациент, който е бил излекуван с Tuberculinum.
Lachesis повтаря първичното си действие на всеки 14 дни.
Physostigma, Tabacum и Conium maculatum могат да бъдат използвани за засилване на действието на Gelsemium.
Bryonia alba действа добре в случаи на жълтеница, съсипани от употреба на живачен хлорид (HgCL).
Nux vomica засилва действието на Sepia.
Arsenicum album при тифоидна треска причинява непоправими вреди, ако не е недвусмислено показан.
Mercurius е толкова рядко показан при тифоидна треска, че някои внимателни практикуващи казват „никога“.
В никоя фаза на туберкулозата не е безопасно да се дават Phosphorus, Silica и Sulphur, без преди това да се проведе педантично проучване на пациента.
Aconitum napellus: действието му може да бъде възпрепятствано от растителна киселина или вино.
Cinchona и Pulsatilla не действат задоволително, ако пациентът пие чай (черен – б.пр.).
Kali bichromicum, според Фарингтон, действа по-добре в ниски, отколкото във високи потенции.
Arum triphyllum: веднага, щом детето се подобри при скарлатина, нерядко започва да отделя бледа урина. В този момент спрете лекарството (и което и да е друго).
Calcarea не трябва да бъде повтаряна често у възрастни хора, но при децата може да се приложат безнаказано няколко последователни дози.
Calcarea: на гаденето, което предизвиква, се противодейства чрез подушване на етил нитрит, което действа по-добре от камфора.
Conium maculatum: за да действа благоприятно това лекарство, трябва често да бъде предшествано от някое друго, и да бъде прилагано в най-малките възможни дози.
Capsicum: когато лекарствата не действат при отпуснати, лениви индивиди.
Calcarea: помислете за нея след Sulphur, в чести повторения, особено когато зениците на очите лесно се разширяват.
Calcarea като цяло действа добре след Nitric acid, когато дейтсвието на последното, макар и очевидно хомеопатично показано, се оказва по-скоро неблагоприятно. От друга страна, Nitric acid облекчава неприятните симптоми на хомеопатично избраната Calcarea и благоприятно допълва действието ѝ.
Nitric acid действа мощно върху лигавиците и има особен афинитет към отверстията, където кожата и лигавиците се събират.
Lycopodium действа особено добре, след като действието на Calcarea е изчерпано.
Graphites е особено полезен след Lycopodium.
Iodum е особено полезен след Mercurius.
Graphites рядко може да бъде благоприятно повторен, дори след използването на интеркурентни лекарства.
Cinchona засилва страданието на Digitalis дори до смъртна агония.
Nitri spiritus dulcis засилва действието на Digitalis.
Laurocerasus е показан, когато има недостатъчна реакция на нервната система и добре показаното лекарство не работи.
Действието на Lycopodium се улеснява от Carbo vegetabilis на шестия или осмия ден.
Zincum metallicum действа по-добре, ако се дава през нощта. Nux vomica може да прояви същата характеристика, но не е постоянна.
Magnesia phosphorica понякога действа по-добре, ако се разтвори в гореща вода.
Teucrium marum verum е полезно, когато твърде много лекарства са довели до свръхсензитивно състояние и лекарствата не работят.
Действието на Mercurius protoiodatus се забавя от грижи и тревожност.
Acidum muriaticum помага много при мускулна слабост, настъпила след ексцесивна употреба на опиеви или успокояващи сиропи. (Сравнете Gelsemium).
Nux vomica е особено полезна, когато пациентът е бил дрогиран.
Carbo vegetabilis, Laurocerasus, Aloe и Opium показват липса на податливост към лекарствата и недостатъчна жизнена реакция.
Phosphorus е полезен, след като е било злоупотребено със сироп от кромид лук.
Psorinum няма реакция след тежки болести.
Mezereum може нерядко да бъде показан през януари и февруари (в Канада).
Glonoin: казват, че ако се даде точно преди периода на мензиса, последният не се появява.
Zincum valerianicum трябва да бъде обмислен при нервни оплаквания, когато добре избрани лекарства не работят.
Sulphur: случаите, развалени от употребата на Aconitum napellus, може да бъдат поправени от Sulphur.
Kali carbonicum: Nitric acid е особено активен след това лекарство.
Hydrastis canadensis често е показан, когато пациентът е вземал калиев хлорид за болно гърло.
Bovista: пушекът от Bovista действа по-силно на пчелите от всяка друга субстанция.
Coffea cruda, Nux vomica, Pulsatilla, Asarum, Chamomilla, China, Ignatia, Teucrium marum verum, Valeriana и Zincum valerianicum могат да бъдат използвани понякога за коригиране на свръхсензитивността на жизнената сила, хиперестезия и раздразнителност.
Mercurius: Hepar, при редуване с Nitric acid, може да бъде даден за свръхвъзбуда от злоупотребяването с второто лекарство.
Colchicum, ако е даден в големи дози за ревматизъм, често води до болест на Брайт.
Chamomilla (в ниски потенции) успокоява пристъпа, настъпващ при абстиненция към морфин.
Ferrum: при сифилис лекарството засилва болестта.
Phosphorus: лечебните ефекти са най-отчетливи на третия ден след даването на лекарството. Очаквайте влошаване от 36 часа, след като е бил даден при хронични болести.
Rhus няма да помогне при скарлатина, когато има запек.
Belladonna няма да помогне на имбецил.
Lac caninum: когато Belladonna и Lachesis не работят при круп или дифтерия.
Phosphorus антидотира гаденето и повръщането след употребата на хлороформ.
Borax: симптомите, които изчезват след вземането му, се възобновяват след приема на оцет.
Ambra grisea, дадена вечер, често причинява влошаване.
Opium: наркотичният ефект значително намалява при голяма болка или скръб.
Lachesis – когато внезапна уплаха прекъсне добрият ефект от друго лекарство.
Tarentula: всички симптоми се влошават, когато види друг в беда.
Arnica действа увреждащо след ухапване от куче или друго животно, което е бясно или гневно.
Kreosote стои наред с Arsenicum при парещи болки, и нерядко излекува, след като Arsenicum се провали. Tuberculinum: при туберкулозни пациенти, когато добре показани лекарства не работят.
Calcarea – лесно настъпва релапс и пациентът не достига до периодът на възстановяване.
Lycopodium: да се дава доза от време на време, подпомага излекуванията на Berberis.
Lachesis: при злокачествени пустули, да бъде прилагано заедно с бренди.
Apis се характеризира с бавно действие; понякога трябва да се изчака 3-4 дни, преди да бъдат забелязани някакви ефекти. Благоприятният ефект от лекарството проличава най-напред от засилването на уринирането.
Calcarea: когато лекарството не работи, да се разтвори в млякото на детето.
Squilla, Colchicum и Sanguinaria действат по-добре, когато са приготвени с Acetic acid, а не със спирт. Phosphorus действа по-добре, когато преди това пациентът е бил хипнотизиран.
Lycopodium действа по-добре, когато е предшествано от друго антипсорично лекарство.
Belladonna: неприятните ефекти се засилват много, ако след нея се приеме оцет.
Camphor действа палиативно, когато предизвиква симптоми. Подобрява се, когато мисли за болките си. Chelidonium: киселините, виното и кафето възпират действието му.
Aconite трябва да се дава преди Dolichos pruriens в случаи на трудно поникване на зъби, за да се избегнат конвулсии.
Fluoric acid действа благоприятно, когато язвите се влошат от твърде големи или твърде често повтаряни дози Silicea.
Ignatia действа по-добре, ако се дава сутрин.
Apis действа неблагоприятно, ако се дава в ниски потенции на жени, склонни към помятане.
Lac caninum действа по-добре в единични дози; ако бъде повтарян, да бъде на точни интервали.
Kali carbonicum е много опасно лекарство при стари случаи на подагра, докато Kali-iod често е благоприятно. Arsenic е опасно лекарство при лесно повишаваща се трескава горещина; опасно е при дизентерия, ако не е точният similimum.
Syphilinum: не го забравяйте при стари сифилитици и техните деца.
Iodine не трябва да бъде излаган на пряка слънчева светлина, защото става неактивен, особено в ниски потенции.
Bromium (ниски потенции): ако не е прясно приготвено, не действа задоволително.
Camphor не трябва никога да бъде държано в едно и също сандъче с други лекарства, защото антидотира активните им свойства.
Lachesis, ако бъде оставен да действа, често бива последван от симптомите на Sulphur.
Apis е антидотиран от Plantago и Lachesis, и е комплементарен на Nat-m.
Втората публикация ми достави голяма радост, защото, макар и да е кратка, нейният автор е български хомеопатичен лекар, а гласът му е бил чут от София чак в Америка, при това още преди 111 години. Споделям двата случая на доктор Мануилов от 1903 година.
На 10 януари 1900 година бях посетен от млад търговец заради сикотични обриви по лицето, със силен сърбеж; бе страдал от тях шест години. Различни алопатични специалисти го бяха лекували без никаква полза. Накрая се принудил да търси помощ във Виена, където останал около 2 месеца. Тук той иронично добави: „Не получих особена помощ там, но се завърнах в София олекнал с 1500 франка. Сега, докторе – добави той – може ли хомеопатията да направи нещо за това упорито оплакване?“
Обещах му да направя най-доброто, на което съм способен.
Състояние към 10 януари: Пациентът е на 29 години, добре сложен. Прегледът показа, че всичко е нормално, освен лицето, където забелязах:
І. В областта на дясната скула имаше участък с големината на един златен долар, покрит от група твърди червени възли, през чийто център се подаваха няколко косъма; леко нагнояване.
ІІ. По средата на горната устна имаше силно инфилтриран участък с големината на един дайм[1]. Тук окосмяването е опадало, само на места остава да стърчи по някой косъм.
ІІІ. На дясната ноздра има малък инфилтриран участък, с нагнояване по средата.
10 януари.
1. Chelidonium majus, 5 капки от майчината тинктура, сутрин;
2. Calcarea sulphurica d4 следобед, прахче на върха на ножа;
3. Graphites d6 следобед, също прахче на върха на ножа; D. Chelidonium majus, 5 капки от тинктурата, вечер.
28 януари.
Сърбежът е значително намалял. Същото предписание.
15 февруари.
Пациентът се чувства значително по-добре. Няма повече сърбеж; нагнояването на фоликулите е почти изчезнало. Arsenicum iodatum d6, тритурация, два пъти дневно, прахче на върха на ножа; Chelidonium majus два пъти дневно, по 5 капки от тинктурата.
28 февруари.
Пациентът е много доволен. Засегнатите участъци са почти чисти. Кожата постепенно си възвръща нормалния цвят. Bacillinum 200c, сутрин и вечер по 5 капки; Thuja d30, два пъти дневно, по 5 капки.
15 април.
Люспите по кожата, както и нагнояването, са изчезнали. Кожата отново има нормален цвят. Chelidonium majus, всяка сутрин по 5 капки от тинктурата.
1 юни.
Пациентът е освободен от терапия, излекуван. Преди около 2 седмици, тоест 2 години по-късно, лекувах същия човек от други оплаквания и установих, че сикотичният проблем не се е завръщал.
ІІ.
Около 30-годишен капитан от армията бе страдал от „сикоза“ около 2 години. Дойде на 15 август 1901 с обрив, подобен на описания по-горе. След терапия с тинктура Chelidonium majus, Calcarea sulphurica d6, Graphites 200 и Bacillinum 200, той бе излекуван и освободен от терапия на 1 ноември същата година.
[1] Стара американска монета. – Б.пр.
pokpok
Предпоследният, шести том на Materia Medica на антипсоричните лекарства от „Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение“ излезе от печат днес.
В него са включени лекарствените картини от оригиналните доказвания на Petroleum, Phosphorus, Phosphoricum acidum, Platinum metallicum, Sarsaparilla, Sepia officinalis, Silicea terra и Stannum metallicum.
Преводач: Цветана Коджабашева. Редакция Екатерина Чамурлийска. Издава Център Хомеопатичен Форум, 2024; 316 страници. Поръчки оттук.
В деня на есенното равноденствие усетих необичайно силно мисълта за прекрасното растение Lavandula angustifolia. Едва ли е случайно, затова се зарових в многобройните източници. За пореден път се изумявам от способността на мозъка да подрежда в невидими тайни кътчета на съзнанието наученото през годините, за да изплува то в най-неочаквани моменти.
Обширното, известно доказване на Клейтън Колиър и Джаки Дейвис от 1997 година, е забележително четиво не само заради хомеопатичната лекарствена картина на Lavandula. В тази статия ще намерите някои акценти, които ми направиха силно впечатление. Извадките не са подредени хронологично, номерацията е моя. Разбира се, основният ракурс е хомеопатичният. Но статията не изрежда симптомите на лекарството.
– начало на извадката –
Заинтригувани бяхме колко различно реагираха доказващите на лекарството – симптомите на някои от тях бяха диаметрално противоположни на тези на други, а имаше и симптоми, изпитани от всички. Това постави доста въпроси. Защо участниците доказват дадено лекарство? Защо те реагират по различни начини? Колко далеч би могъл да достигне човек, преди да антидотира реакциите си?
Ето как ние си обясняваме тези въпроси.
Ханеман пише (Органон, § 134): „Всички външни сили, особено лекарствата, имат тенденция да произвеждат специфични промени в здравето на живия организъм по свой собствен, характерен начин. Обаче симптомите, свойствени за дадено лекарство, не се проявяват само у един човек, или незабавно, или по време на един и същи експеримент: у един изпъкват някои симптоми при първия опит, други – при втория, а при трети се появяват съвсем различни симптоми. Някои симптоми, изпитани от втория, шестия или деветия доказващ, биха могли да се появят отново при четвъртия, осмия или десетия, и т.н., и не винаги по едно и също време.“ … И § 135: „Пълната картина на болестните симптоми, които едно лекарство може да произведе, се доближава до завършване едва след множество опитни наблюдения, направени върху достатъчно на брой подходящи индивиди от двата пола, чиито конституции са различни.“ … и § 136: „Както вече казах, измененията в здравето, които едно лекарство би могло да произведе, не могат да се появят изчерпателно само у един индивид, а единствено у множество различни хора с различни физически и психични конституции. Независимо от това, лекарството има тенденцията да предизвиква появата на всички тези симптоми у всекиго, защото действа на базата на вечния, непроменим природен закон…“.
Относно различните реакции, които би могъл да усети един и същи доказващ, имаме мнението на Джереми Шер: „Има три възможни реакции. Едните са хомеопатични – това, че лекарството е доказано, се дължи на случайната прилика на доказващия с него – симиле или симилимум. Това е типична реакция на първоначално влошаване, последвана от подобрение, или на продължаващо подобрение, както посочва Кент в дванадесеттте възможни лекарствени реакции.
Други реакции са антипатични – виждаме най-напред подобрение, последвано от влошаване. Това означава, че първичното действие на лекарството при доказването е да предизвика благосъстояние, или подобрение на симптомите, а вторичното – да влоши ситуацията на доказващия. Ако след разумен период от време няма подобрение в този случай, лекарството трябва да бъде антидотирано.
Третите реакции са алопатични. Те настъпват, когато лекарството не проявява никаква – хомеопатична или алопатична – връзка с доказващия. Колкоко повече то е логично несвързано с доказващия, толкова по-алопатично ще бъде. Заради слабата връзка между лекарството и доказващия, ще получим и пропорционално по-малко симптоми при доказването. Колкото по-неподобно е едно лекарство, толкова по-малко симптоми ще произведе. За да може в такива случаи да се постигнат резултати, лекарството трябва да бъде често повтаряно.“
Шер формулира следния закон: „Силата на дозата и необходимостта от повторение, за да се произведе ефект, са обратно пропорционални на подобието.“
(„The Dynamis and Methodology of Homeopathic Provings”, J. Sherr, 1994.)
С други думи, колкото по-отдалечено е лекарството от симилимума на доказващия, толково по-често трябва да бъде повтаряно, за да произведе реакция. Макар теоретично да има само един симилимум, съществуват безброй алопатични връзки между доказващия и лекарството, покриващи необятни аспекти от лекарствената картина. Затова е ясно, че реакцията на доказващия ще зависи от неговата конституция по време на доказването и от степента на близост на лекарството със симилимума на доказващия. И понеже не познаваме действието на недоказаните лекарства, няма как да предвидим реакциите на хората, участващи в доказването. Можем обаче да подберем хора с дори конституции, които не страдат от болести и не са подложени на стрес. Затова и провеждаме доказванията върху здрави индивиди.
Антидот ли е кафето?
Много хомеопати вярват, че хомеопатичните лекарства могат да бъдат и реално биват антидотирани от силни аромати и субстанции, като например от камфор и кафе. По време на нашето доказване може би настъпи такова антидотиране.
Един от нашите доказващи взе шест дози от потенция 30с за два дни, без да изпита никакви симптоми. Понеже очакваше да има такива до втория ден и смяташе, че му е дадено плацебо (а ние нито използвахме плацебо, нито сме казвали на някого от групата доказващи, че сме използвали плацебо), той започна да пие големи количества кафе. Не смятаме, че това беше симптом на доказването лекарство, защото човекът си имаше такъв навик; две седмици преди да започнем доказването бе получил указание да престане да пие кафе като подготовка за доказването. Въпреки писмените инструкции, които получи и след снемането на случая му, всъщност на първия и втория ден от доказването не бяхме наясно дали бавната поява на симптомите не трябвааше да се очаква, или може би желанието му да пие кафе е било толкова силно, че е притъпило разбирането и наблюдението му. Няма нужда да казваме, че този доказващ не изпита никакви симптоми.
Четири месеца по-късно обаче го помолихме да опита отново, със същата потенция и стриктна забрана да пие кафе, като изчака поне седмица за появата на симптоми. След 12 дози от лекарството, на четвъртия ден той прояви ясни симптоми, подобни на тези на останалите доказващи.
Това е преживяването на един единствен доказващ, но то предполага, че кафето би могло да антидотира всяко хомеопатично лекарство.
Билката и симптомите от доказването
Поразяваща е историята на лавандулата – колко много и различни оплаквания са били излекувани чрез приема на билката вътрешно или външно, какво разнообразие от симптоми е облекчила. Изглежда, че уханното растение, което познаваме така добре като средство за отпускане и дезинфекция, през последните 2000 е било използвано при оплаквания във всяка област на тялото. Сметнахме, че едно сравнение между ефектите на лавандулата като билка и хомеопатично лекарство, ще представлява интерес. …
Трите области, в които наблюдавахме най-много симптоми по време на доказването, бяха сънят, умът и емоциите, и нивото на енергия. Натуралистите обаче са предписвали лавандула за много други оплаквания, които се потвърдиха и от нашите доказващи. Наистина, много симптоми бяха изпитани само от по един доказващ. Смятаме, че ако не потвърждение на знанията по билкология, тези симптоми са поне интересни, за да бъдат споменати тук. Очевидно е, че тази връзка ще трябва да бъде допълнително потвърдена от клиничния опит.
Лавандулата е използвана като газогонно средство. Един доказващ изпита отделяне на голямо количество газове през нощта, друг – подуване на корема, а трети страдаше от значително оригване. Всъщност, стомашните симптоми като колики, крампи и лошо храносмилане, са оплаквания, за които растението е прилагано от билколозите. А нашите доказващи усетиха лошо храносмилане, гадене, общо стомашно неразположение и крампи.
С основание растението се смята за спазмолитично и е давано като лаксатив. А запекът също фигурира в списъка симптоми от доказването.
Има сведения, че лекарството прочиства очите. Трима от доказващите получиха симптоми в очите – от тежки, падащи клепачи (от изтощение) до отслабване на зрението и двойни образи.
Двама доказващи усетиха пристягане в гръдния кош, а дишането на трети беше много затруднено. В натуралистичната традиция виждаме астмата като оплакване, за което лавандулата е прилагана.
Сухата кожа и възпаленото гърло също доста изявено се проявиха при доказването. Билколозите прилагат лавандулата като лосион при суха екзема, а също и за гаргара при болки в гърлото.
В миналото билката е използвана за лечение на парализа на езика. Трудно бихме могли да си представим какво точно е това. Бихме могли да го приемем буквално, ако двама доказващи не написаха, че не могат да произнесат мислите си на глас, защото объркват думите или ги забравят напълно. Иначе казано, езикът им се „завръзва“.
Лавандулата се употребява от векове за зарастване на рани. По време на доказването двама души се нараниха много зле – единият с макетен нож, а другият – с бръснач. И двамата останаха изумени колко бързо зараснаха дълбоките порязвания, почти без да оставят белези.
И накрая стигаме до лавандулата и ароматните ѝ употреби. Тя е популярна като средство за успокояване. Няколко от доказващите спяха неспокойно, бяха свръхактивни, умът им се луташе, липсваше им фокус. Тук ароматерапията и билкологията споделят една и съща традиция, към която се присъединява и нашето доказване: хомеопатичното действие на Lavandula повишава концентрацията и дава хармония на индивида.
Духът на лавандула
Според Кевин Райерсън, който препредава написаното от апостол Йоан Богослов, предатлантическата цивилизация Лемурия, съществувала предполагаемо 500 000 години преди Христа, е използвала лавандулата за постигане на екстатично състояние. Получавали са реално освобождаване на важни енергии от физическото тяло. С израстването и съзряването си хората започнали да се страхуват, че способността за постигане на подобни състояния ще бъде изгубена за човечеството. Установили, че релаксацията, характерна за тях, ще бъде критична за хората, за да продължат да постигат състояние на екстаз в каквато и да е форма. …
Кога предписваме хомеопатичното лекарство?
Трябва ни нещо повече от това просто да се фокусираме върху тоталността от симптомите. Тя очевидно е по-голямата част от картината – но не е всичко. Другата важна част е колко дълго е страдал човекът от тези симптоми. Ако става дума за месеци или дори години, може би не се нуждае от Lavandula, а от друго лекарство.
Симптомите на Lavandula се появяват и изчезват постепенно. Действието му е кратко. Произведените симптоми са по-скоро функционални: ниска жизненост, мудност, главоболия, болезнени крайници, депресия, дезориентация. Депресията обаче не е така дълбока като тази на Aurum или делирното състояние на Baptisia. По природа симптомите на Lavandula са по-скоро повърхностни. Можем да го използваме като първо лекарство, за да възвърнем енергията на всички нива, преди да започне развитието на реална стагнация. Състоянието на Lavandula според нас е обострена хроничност. Затова следващото предписание трябва да бъде насочено към дълбоките причини зад хроничното състояние. …
– край на извадката –
Очарователно четиво, с аромат на лавандула, лек полъх на легендарна античност и замечтано отпускане – да, наистина, но доказването на Колиърс и Дейвис е също и едно насочване на вниманието ни към някои от нашите случаи на хронична умора и депресия, които трудно се повлияват и се нуждаят от интеркурентно лекарство за обострянията в състоянието. Завършвам с извадки от Complete Dynamics за реперториалната ММ на Lavandula vera – това е английският двойник на Lavandula angustifolia.
Желая на всички читатели прекрасно есенно равноденствие.
Снимката е благодарение на: Irene Grassi from Italy, CC BY-SA 2.0 https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0, via Wikimedia Commons
Сами или с учител?
Голяма част от читателите на този сайт се самообразоват в прилагането на класическа хомеопатия – зная това от самите тях. Лесно е да усетим интуитивно притегляне към лечебното изкуство, към ключа от свободата да бъдем господари на себе си. Но темата за образованието е обширна и няма как да бъде изчерпателно разгледана накратко. Затова тук ще разкажа само някои основни стъпки, които според мене не могат да бъдат заменени. Така онези, които са ги пропуснали, могат да преподредят приоритетите си правилно.
Самостоятелното образование е трудна мисия. Не всеки се решава на такъв скок в дълбоката вода без учител, който да го направлява и да му дава увереност, че върви по правилния път. Не е невъзможно. Разбира се, на смисъла, вложен в думата „учител“, може да се погледне и откъм друг зрителен ъгъл. Всеки автор е наш учител. Общувате с умове на философи, лекари и учени с аналитичен ум, призвание и сърцатост. Такива са били класическите хомеопати, благодарение на които днес имаме достъп до хомеопатията. Такива са и много от съвременните хомеопати. В обществото на такива ярки личности за спътници всичко изглежда по-лесно.
Несъмнено обаче ще достигнете до момент, в който ще осъзнаете нуждата от учител, тук и сега. Но аз вярвам също, че когато човек е решил да започне сам, не бива да бъде възпиран. Стремежът към задълбочена култура на мисленето, каквато само образованието може да даде, трябва да бъде подхранван, подпомаган и защитаван, защото е белег на човешката същност и двигател на прогреса. Вярвам, че същото важи и за стремежа към самостоятелност и независимост. Всеки човек със собствена скорост стига до осъзнатостта, че няма как да открие пламъка или колелото повторно.
Онзи, който е достатъчно осъзнат, за да изучава класическата хомеопатия, несъмнено има и опит в образованието. Повечето хора, преминали университетската школа – независимо в коя научна дисциплина, имат изградена система на учене. Добре ще бъде да си припомняте от време на време как беше структурирано обучението ни, особено в началните университетски курсове. Защото и тук не е много по-различно. Винаги започваме от основите – принципите – и вървим към подробностите.
Само че и в нашия случай, и в този на другите науки, „подробностите“ са точно толкова важни, колкото и основите. Старият спор за яйцето и кокошката не е случаен. Нито без едното може, нито без другото. В тази връзка ще кажа още нещо: хомеопатичната литература не дава цялото необходимо знание. Нужни са познания за човека, каквито се добиват чрез общо медицинско образование – и те не могат да бъдат поставени на второ място.
Но аз в тази статия ще се огранича само до хомеопатичното образование.
Той не може да бъде пропускан. Въпреки че е труден, че понякога изказът му ни се струва архаичен, че не винаги го разбираме. Неговите трудове няма как да бъдат подминати. Те са наистина особено трудни за хората, които тепърва са решили да навлязат в материята. Голяма част просто се отказват, защото не успяват да ги разберат.
Но трудно е да четем Ханеман с разбиране и това важи не само за начинаещите, а и за тези, които са ги чели по веднъж, даже и по два пъти. Това просто не е достатъчно. Нужно е да мине време, прочетенето да отлежи, да бъде сравнено и интегрирано с общите и специфични знания в едно цялостно разбиране. След изкачването на всяко следващо стъпало в хомеопатията трябва да се завръщаме към Ханеман. Защото тогава ще четем с други очи, и ще постигнем друг вид разбиране. И така до безкрай.
Хомеопатията не е просто медицина. Да, медицина е, но е и много повече. Тя е и начин на мислене, и философски поглед към света и към човека, който е част от него, и лечебно изкуство. Затова Ханеман трябва да бъде първи и постоянен ваш спътник. Без него ще строите къща без основи.
Ханеман, освен всичките си изключителни качества, е бил необикновено образован. Но се е стараел да пише разбираемо. За него е било важно посланието му да бъде разбрано. Насърчавал е образованата общественост от средните и висшите класи да се запознае с основите на хомеопатията. За него това е било основно условие, за да поеме случая им за лечение.
Затова и забелязваме по колко много пъти и различни начини той повтаря едно и също обяснение или теза в своите трудове. Но в това се състои и едно от техните предимства. Повторението – майка на знанието.
Най-известните трудове на Ханеман са книгите: Органон на лечебното изкуство; Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение и Materia Medica Pura. Той обаче е автор на впечатляващ обем от есета, трактати, тези, статии, малки книжки. Пълен списък е поместен в сборника Медицина, базирана на опита.
С коя от всички тези книги да започнем? Всичките ли трябва да прочетем? В какъв ред?
Всички сериозни образователни институции по класическа хомеопатия в света опират обучението си върху Органона на лечебното изкуство. Той трябва да е прочетен – не – а да се чете, глаголът е в сегашно време. Иначе тъкмо в Органона се препъваме още в самото начало и така навлизаме в порочен кръг – набираме в главата си информация, но не знаем как да я подредим, действаме на принципа „проба – грешка“ и се проваляме в практиката. Може би ще забележите, че не изключвам себе си от братството на учещите се. Образованието е единственото нещо, което според мен не може да бъде завършено, докато сме живи – независимо колко дипломи и титли натрупаме.
Органонът няма глави. Той е структуриран под формата на афоризми, затова е необикновена книга, подобна на сборниците с цитати, изречени от мъдреците на цивилизацията. Афоризъм е сентенция, изречена сбито, но изпълнена с много смисъл. Той съдържа общовалидна истина. Затова и Ханеман е приел такава форма за своя основен труд – защото е бил убеден, че неговата книга съдържа истината (както се и доказва, и постоянно потвърждава в практиката). Несъмнено знаете, че съществуват и Афоризми от Хипократ. Няма случайни неща при Ханеман (казвам го с приятелско намигване J).
Органонът трябва да бъде първо прочетен, а след това – разискван. Затова тук няма да навлизам в подробности, няма да давам план на книгата, нито по същество да разглеждам афоризмите. Почти всеки един от тях може да бъде предмет на серия от статии.
Измежду всички афоризми в Органона няма такъв, който да не е важен. Ориентирането в тях изглежда много трудно, но само в началото и само привидно. За онези, на които е трудно да навлязат бързо в синтезираната структура на Органона, ще бъде полезно от време на време да проучват есето Медицина, базирана на опита. В него Ханеман дава всички основни белези на класическата хомеопатия. Там излага и своите две максими на опита. По-късно тези максими в разгърнат вид залягат в параграфи 35 – 45 на Органона на лечебното изкуство. Есето съдържа и Ханемановите правила за изследване на пациента и всичките му симптоми, тоест правилата за снемането на случая. Не на последно място, пак там се указват правилата за прилагането на лекарствата и по-точно за повторенията на дозите – великото правило на Ханеман, залегнало в Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение като едно от Трите предупреждения на Ханеман[1] – а именно, че на хомеопатично показаното лекарство трябва да бъде оставено време, за да произведе своето действие, без да бъде ненавременно прекъсвано от повтаряне на дозата или даване на друго лекарство.
Това есе ще направи скелета на Органона по-плътен, по-познат, и ще ви помогне да групирате афоризмите, да ги подредите в ума си и да ги разбирате, докато ги четете.
Разбира се, има и книги, написани от съвременни и стари автори, които обрисуват, разказват и обясняват Органона. Една от тях, съвременна, е Лекции по Органон на лечебното изкуство от доктор Маниш Батия от Индия. На български език беше издаден първия том от издателство „Хомеохелп“ преди 10 години (може би е изчерпан вече). Но на английски книгата е достъпна през Интернет.
Втората много известна книга на Ханеман са Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение. Не пристъпяйте към нея твърде скоро. Направете първо натрупване върху Органона, Materia Medica, обща медицина, реперторизация. Иначе рискувате да приемете съдържанието ѝ, особено в частта Природа на хроничните болести, твърде буквално, а частта Лечение и Лекарствата – твърде лековато.
Също като Органона, и тази книга четем интеркурентно. Не можем да практикуваме хомеопатия без нея. Но тя е надграждане – едно от многото – и трябва да бъде въздържано обмисляна. Правилата в теоретичната част са все още напълно валидни, обаче трябва да бъдат оценявани през призмата на съвременното развитие на хомеопатията (и медицината като цяло). Книгата дава указания как да бъдат лекувани хроничните болести. Подразбира се, че първо трябва да сме се научили да лекуваме – като при велосипеда: първо овладяваме равновесието върху него, после се учим да държим правата линия, и доста по-късно – да правим скокове и бързи маневри.
Безспорно това е дял, към който най-охотно пристъпяме, познанието за лекарствата. Тук ще кажа същото, каквото казах за Хроничните болести. Опознаването на няколко или десетки, дори на 100 лекарства, е чудесна основа. Съчетано с четенето на Органона и Хроничните болести, то дава по-цялостно усещане за увереност в хомеопатията. Обаче все още не означава, че сме готови да ги прилагаме върху други хора.
Изучаването на едно лекарство трябва да бъде правилно, иначе няма да го запомните и няма да можете да го отличите от друго, което много му прилича. Много голяма част от лекарствата си приличат толкова, че могат да доведат до лудост незапознатите с доказванията им. Затова недейте да се образовате за лекарствата от сайтове и наръчници. Четете големите, подробни книги по ММ – Енциклопедията на Т. Ф. Алън, Насочващите симптоми на К. Херинг, Materia Medica Pura на Ханеман, антипсоричните лекарства в Хроничните болести на Ханеман, после по-кратките, включително съвременните ММ, после Лекциите по ММ на Кент, трудовете на Богър, Фарингтон, и чак тогава – сайтовете и наръчниците. Това е правилният начин. Ако предпочетете кратки и лесни начини, ще извървите още по-дълъг път от този, който ви препоръчвам и накрая сами ще се убедите в това. Стремежът към лесното ни обрича на неуспех в практиката, а това е много горчива глътка не само за провалилия се, но и за хомеопатията като цяло.
Това е изключително важна част от образоването, даже незаменима. Щом изучите едно лекарство, потърсете в литературата случаи на излекувания с него. Когато видите какво е направило лекарството у някой човек, как е било избрано, какво се е случило в хода на лечението – тогава ще усетите, че със сигурност сте го опознали.
Тук си трябва учител. Щом преминете всичко, изброено дотук, стигате до още нещо – методите на предписване, които са предмет на книгите и лекциите на много автори – стари и съвременни. Реперторизацията е част от практическото упражнение на бъдещите хомеопати. Намерете при кого да се учите на нея, защото тя може да бъде много измамна и да ви подхлъзне с предлаганите в анализа лекарства.
Източници на знание за предписването са Ханеман, Херинг, Кент, Липе и много други. Потърсете в онлайн библиотеките старите журнали по хомеопатия: The Homeopathic Recorded, Homeopathic World, Homeopathy, The Homeopathician. В тях има много, много статии – теоретични, философски, практически, за реперторизации, случаи, лекарства, терапевтици и т.н., и т.н. Използвайте ги, нищо че са стари. Те са безценни.
За да разбираме цялостно мястото, на което се намираме днес, трябва да познаваме предците си. Историята на хомеопатията е много обемна, затова не казвам да я прочетете цялата веднага, или изобщо. Но ще бъде полезно и интересно да научите за откриването, развитието и разпространението ѝ в Европа и Америка, и после обратно в Европа. В Интернет има достатъчно сайтове, български и англоезични, които дават достатъчно информация. Тук все пак изреждам заглавия на книги, които я разглеждат в детайли:
R. E. Dudgeon, The Lesser Writings of Samuel Hahnemann; Th. L. Bradford, The Life and Letters of Samuel Hahnemann; Wilhelm Ameke, History of Homeopathy: Its Origin; Its Conflicts; Richard Haehl, Samuel Hahnemann – His Life and Work.
Частично за историята на хомеопатията научаваме и от Кратките трудове на Бьонингхаузен, от Скритите съкровища в Шестото издание на Органона на Пиер Шмид, издадени от Куантум на български език.
Много информация дава и съвременната книга Divided Legacy: The Conflict between Homeopathy and The American Medical Association от Harris Coulter, която хвърля светлина върху причините за състоянието на хомеопатията днес и върху безпочвеността на отхвърлянето ѝ от конвенционалната медицина.
За тях ще кажа, че влизат в категорията Повишаване на квалификацията. Грешка ще бъде да започнете с тях, но не ги и пренебрегвайте.
Все още има доста хомеопати, които напълно отхвърлят съвременните течения като теорията на елементите, методът на усещането, прилагането на смесени препарати, детокс терапията, комбинирането на лекарства и т.н., и т.н. Сред отхвърлящите има много големи имена. Те смятат, че написаното от Ханеман и старите хомеопати е достатъчно, че си имаме „достатъчно лекарства“ и не ни трябва да доказваме нови, и че хомеопатията трябва да бъде запазена „чиста“, каквато той я е създал. Но дали той я е създал с такова намерение? Та той до края на живота си я е допълвал и усъвършенствал.
Ние живеем и работим днес. Длъжни сме поне да се запознаем с тези нови системи – а някои от тях са толкова прилагани, че се смятат вече за стандарт в практикуването на хомеопатия. Да се запознаем, за да следваме научния метод, препоръчан някога от Ханеман и приложен от Херинг: „повторете опитите ми, но повторете ги точно, за да се убедите“ (цитирам свободно). После, новите системи не отхвърлят Ханеман, те надграждат върху него. Тоест, правят онова, което е присъщо на всяка наука: стъпват върху раменете на предците и вървят напред.
Познаването на повече е винаги за предпочитане пред познаването на по-малко. Най-малкото ще имате повече възможности за избор. Към лечение пристъпват всякакви хора. Умението за боравене с повече методи ни позволява да бъдем по-точни в избора си на лекарство.
Сами започнете, но потърсете спътници. Събирайте се в групи, бъдещи колеги. Обсъждайте наученото. Споделяйте въпросите си, търсете заедно литература. Създавайте общества. Редувайте отделните области. Не се задълбавайте само върху Органона и философските трудове. Четете разнообразно, опитвайте се да сравнявате и отрано да се упражнявате едни на други. И когато дойде момента, потърсете учител и го привлечете към вашето общество.
Нека бъдем повече.
[1] Вижте Хронични болести и Кратки трудове на Бьонингхаузен.
Излезе от печат книгата, с която през 1993 година започва поредицата на Шолтън за минералното царство в хомеопатията: „Хомеопатията и минералите“. При първата си поява книгата предизвиква голямо раздвижване в хомеопатичните среди и огромно вълнение, което обичайно съпровожда всички важни открития. Най-добре това усещане е обрисувано от Франс Кусе:
Прочетете нататъкИзвадка от доклад, представен на конференция на Международната фондация по хомеопатия от 1991 година
Ignatia и Nux vomica са лекарства, които познаваме като близки приятели. Активният принцип в двете субстанции е, разбира се, стрихнин. Друг член на това лекарствено семейство е Strychninum. Направено е от алкалоид, добит от няколко вида Strychnos, най-вече от Strychnos nyx vomica.
прочетете нататъкПочти не минава ден, в който да не благодаря на Вселената, че е създала Ханеман. Благодарна съм за неговата инкарнация в света, защото е позволила той да инспирира поредния квантов скок в развитието на човечеството. Личните му качества на индивид, родителите, покровителите, последователите и хулителите му са не по-малко важни за неговото дело. Те са спомогнали за изграждането на личността, която част от човечеството днес слави под името Самуел Ханеман. Познаваме ли го? Може би донякъде.
нататък
Как да разпознаем кристалната структура, която безпогрешно ни насочва към лекарство от скъпоценни и полускъпоценни камъни? Бляскавата кристална чистота е изключително привлекателна за въображението на хомеопата. Но точността при предписанието е решаваща, както при всяко хомеопатично лекарство.
Пътешествието на Питър Туминело, станало достъпно чрез издадената от Quantum през 2021 година книга, за щастие не е единствено в тази област. Нужно ни е да боравим с повече „кристални“ хомеопатични лекарства освен дванадесетте, описани от Питър, да споделяме случаи от практиката и разширяваме опита си с лекарствата от скъпоценни и полускъпоценни камъни.
В тази статия ще разкажа един случай на Вийт ван Хелмонд, публикуван на hpathy в началото на 2022 година.
Нататък Скъпоценните камъни | Един случай на SeleniteРеперториалният терапевтичен наръчник на британския хомеопат доктор Джон Х. Кларк излезе от печат днес.
Кларк е представител на Британската хомеопатична школа, чиито важни трудове досега не са издавани на български език. Настоящата книга е първата стъпка на издателство „Quantum“ в тази посока.
НататъкДоказването на водата от изворите на река Илц край Хохщайн, близо до Пасау, Бавария, е направено от Ханс Еберле и Фридрих Ритцер през 1996 година. Хомеопатичното лекарство е приготвено в аптека „Хелиос“, ОК. Отскоро лекарството се намира и в нашата аптека в София.
Информация за доказването намираме в книгата Arzneimittelehrel, Heilung von Krankheiten in modernen Lebenssituationen, München 1999. В тази статия ще намерите избрани цитати от нея. Съдържащите се в доказването симптоми са два вида: 1) доказани симптоми, потвърдени клинично, и 2) симптоми, проявени многократно от доказващите, или многократно клинично потвърждение на симптоми, които не са се появили в доказването. Авторите свидетелстват за 336 случая (към 1999 г.), в които лекарството е било предписването. От тези случаи излекуванията са 166, при остри и хронични болести.
Темите на лекарството са особено актуални за днешните психо-емоционални проблеми на подрастващите, а и на немалко възрастни; но това са всъщност вечни теми, значими за хората от всички времена. Вероятно затова авторите са анотирали книгата си с цитат от Лао Дзъ:
„Пътят ражда Едното.
Едното ражда две.
Две ражда три.
Три ражда безброя.“ – Дао Дъ Дзин, -42-.
Това е книгата, с която трудът на Ян Шолтън върху Периодичната таблица стига до своя завършек.
Дългият път през минералното царство започва през 1996 година с книгата „Хомеопатия и минерали“. С нея Шолтън въвежда в хомеопатията груповия анализ, който формира основите на Теорията на елементите, представена цялостно в книгата „Хомеопатията и химичните елементи“.
Теорията на елементите използва периодичната система на химичните елементи, за да класифицира хомеопатичните лекарства от минералното царство. Седемте периода са наречени „серии“: Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна, Сребърна, Златна и Уранова.
Лантанидите заемат особено място в Златната серия. Думите на автора най-добре описват това:
„Етапите на лантанидите са тези след Baryta. Baryta е в етап 2. Lanthanum е след Baryta в Периодичната таблица, затова е етап 3, Cerium е в етап 4, Praseodymium – в етап 5, и т.н., до Lutetium, в етап 17. Hafnium идва след Lutetium, но започва на нов ред и затова се намира в етап 4. В известен смисъл бихме могли да кажем, че всички лантаниди се намират в етап 3 на Златната серия. Но диференцирането между тях е като нов процес, серия с 18 етапа. Ето защо те са изобразени като отделен ред в таблицата, макар да са част от Златната серия. Също както при фракталите: моделът в голямата структура се повтаря в малката частица от нея. Процесът, съставен от 18-е етапа на Златната серия, се разкрива отново при диференциацията на лантанидите.
Хората ме питат, какво е според мен значението на Теорията на елементите за минералното царство в частност и за хомеопатията като цяло. Или пък изразяват съмнения относно стойността или легитимността на самата теория. За да отдам дължимото на теоретичната дискусия по този въпрос, написах главата „Хомеопатията и науката“. Практическата стойност на Теорията на елементите нарасна много през годините, следващи нейното първо публикуване през 1996 г. Тя се оказа ценен, и най-вече надежден инструмент. Промениха се и по-точно, бяха усъвършенствани, само някои детайли.
Докато преди прилагах теорията в част от моите случаи, сега я прилагам през цялото време. Тя се превърна в указателна рамка, надхвърляща Минералното царство. Темите на сериите и етапите могат да се прилагат във всички случаи и за всички лекарства, включително тези от растителното и животинското царство. Тези теми са универсални и покриват целия обхват на човешкия опит.“
Теорията на елементите в „Хомеопатията и химичните елементи“ и „Загадъчните лантаниди“ обхваща първите шест периода на Периодичната таблица, включително елементите от лантан до лутеций (лантанидите). Върху последния период са работили няколко автора. Един от тях е Маргрит Плувиер-Суйз, чиято едноименна книга беше издадена на български език преди няколко години.
Работата по превода на трудовете на Шолтън върху Периодичната таблица ми отне близо една година. Това бяха месеци на постоянни усилия, които представляваха много повече от простото намиране на най-правилния израз на български език. Това бе процес на осъзнаване и вербализиране на дълбокото лично преживяване във всяка една лекарствена картина. Преминаването през всяка серия и всеки етап беше поредно пътуване към себе си. Искрено желая на всекиго, който пожелае да се задълбочи в Теорията на елементите, да изпита духовния триумф, който е моето лично възнаграждение от постигнатото.
Поетите ангажименти трябва да се спазват, започнатото трябва да бъде довеждано докрай. Пред осъществяването на „Загадъчните лантаниди“ бе поставено едно немалко препятствие, което ме сблъска със сянката на човешката природа. Твърдата подкрепа на автора ми позволи да продължа напред. Сега изпитвам умиротворение, докато държа книгата в ръцете си, защото нейното постигане беше път към достиженията на човешкия дух.
Фондация „Куантум“ е единственото издателство, а аз в частност съм единственият преводач в България, с изрично право да превежда и издава трудовете на Ян Шолтън. Всички ангажименти към автора и законите са спазени. Това важи, впрочем, за всички издания на „Куантум“.
Завършвам с думи на благодарност към Екатерина Чамурлийска. Един голям хомеопат и истински приятел, чиято стойност за пореден път се доказа в изключително трудно за мен време. Тя и аз направихме най-доброто, на което сме способни, за да завършим „Пътят към независимостта“.
За поръчки последвайте линка.
Студеният сезон всеки ни поставя предизвикателството да открием лекарствата, които покриват възможно най-пълно колективната картина на преобладаващата болест, и така попадат сред малкото на брой лекарства за множеството случаи. Между шестващите към момента болести е трудно да се открои една, която да можем да определим като преобладаваща. Това въобще е характерно за последните два студени сезона.
НататъкЧетвъртият том от „Насочващите симптоми в нашата ММ“ от Константин Херинг излезе от печат вчера. Книгата съдържа потвърдените в практиката симптоми на 43 хомеопатични лекарства на 540 страници. Следван е обичайният формат 165х234, корица от твърд картон с маншети.
Можете да надникнете вътре:
Поръчки се приемат в електронната книжарница.
Днес отново попаднах на една статия от Миша Норланд в Homeopathic Links от 1999 година. Авторът вече не е сред нас и това е един труден за вярване факт, макар да се натъквам на него за пореден път. Приносът на Миша Норланд към съвременната хомеопатия е забележителен, при това в повече от едно направление. Основател на School of Homeopathy, ръководител на повече от 30 доказвания, автор на 4 книги и любим учител на поколения хомеопати. Но това не би било толкова важно, ако зад него не стоеше благородната му душа.
Гледната му точка към едно от най-добре познатите ни лекарства е безценно допълнение към всичко, което вече ни е известно. Бих казала дори, че „допълнение“ е една много неточна дума за случая. Освен задълбоченото представяне на субстанцията и лекарството, Норланд споделя съветва и как да подходим към този тип хора при снемането на случая им.
Няма как да предам прочетеното, освен като го представя в неговия оригинал – опосредстван, разбира се, от думите на превода.
Прочетете повечеНа вчерашната лекция, завършвайки бележките си върху киселините като цяло, ви говорих за двата класа киселини: растителни и минерални. Тогава наблегнах върху характерната слабост при тези субстанции като цяло и споменах, че при растителните киселини слабостта се отличава с мек, слаб пулс, докато при минералните се съпровожда от раздразнителност, а пулсът е като връв, силен и чест. После привлякох вниманието ви към хранителната стойност на киселините и техните лекарствени свойства. Споменах силата им да засилват алкалната секреция и да намаляват киселинната. Затова те усилват отделянето на слюнка и намаляват секрецията на стомашен сок. Имах предвид употребата на кисели напитки в хода на треските с цел да се засили слюнкоотделянето и говорих за псевдомембраните, чието образуване много от тези киселини, особено млечната и оцетната, могат да предизвикат. Особено силата на млечната киселина да разтваря дори зъбния емайл.
прочетете ощеТази статия дава преглед на някои гледни точки към хомеопатичното лекарство Iodum. В хомеопатичната литература са налични хиляди документирани случаи на излекувания с него. Из всички хомеопатични лекарства, Iodum е едно от най-дълбоко въздействащите върху човека. Негов източник е химичният елемент йод от групата на халогените. Това са най-активните неметали. Реактивността им е толкова голяма, че реагират сами със себе си, създавайки двойни (двуатомни) молекули. В твърдо състояние йодът е блестящ, металносив или металночерен, а в газообразно състояние добива виолетов цвят.
ПрочететеДнес излезе от печат сборникът „Философия, Афоризми, Практика“, с трудове на Джеймс Тайлър Кент.
ПрочететеВсички войници бяха съвсем еднакви, само един от тях не приличаше на другите: той имаше само един крак, защото беше излян последен и оловото не бе стигнало за него. Но той стоеше върху единия си крак също тъй здраво, както и останалите, и тъкмо поради тая причина изглеждаше най-интересен от всички.
Ханс Кристиян Андерсен, из „Храбрият оловен войник“
Тази статия е интересна със сравнителния подход, използван от автора. Тръгвайки от патологията към лекарствата - един възможен подход при предписанието - той извършва проучване на симптомите из хомеопатичните доказвания, които са подобни на симптомите при някои тежки заболявания. Статията третира конкретно Plumbum metallicum, но подходът към изучаването на лекарствата е онова, което също заслужава внимание в нея, защото дава изходна точка за сравнителен анализ на нашите лекарства от друг аспект. - Цв. К.Нататък Plumbum metallicum и множествената склероза
Днес излезе от печат сборникът „Медицина, базирана на опита“от Самуел Ханеман.
ПрочететеMateria Medica на антипсоричните лекарства, том 5 M-N вече е факт.
Книгата съдържа доказванията на Magnesium carbonicum, Magnesium muriaticum, Manganum, Mezereum, Muriaticum acidum, Natrum carbonicum, Natrum muriaticum, Nitricum acidum, и Nitrum (Kalium nitricum).
Преводач Цветана Коджабашева. Редакция Екатерина Чамурлийска. Издава Център Хомеопатичен Форум, 2022; 346 страници. Цена 25 лв.
За да поръчате, изпратете имейл на адрес tkodjabasheva@gmail.com, като посочите избраните заглавия и количества, телефонен номер, имена и адрес на получателя (частен или на куриерски офис на Спиди или Еконт). Доставката е за сметка на поръчващия.
Потенцирането е неотделима част от хомеопатията, нейното велико откритие. Специфичното само за хомеопатията обработване на субстанциите, за да разгърнат своите лекарствени свойства, е изключителна заслуга на Самуел Ханеман.
прочететеИма лекарства, за които винаги има какво ново да научим, макар и да са много добре изучени. На следващите редове ще прочетете извадка от Клиничната Materia Medica на Фарингтон – и по-точно, от забележителната му лекция за змиите. Доктор Ърнест Фарингтон е умел в насочването на вниманието на изучаващите по начин, който оставя неизличима следа в съзнанието.
прочететеПретенцията на конвенционалната медицина за единственост и непогрешимост, що се отнася до всички видове състояния на нарушено здраве, напоследък особено трябва да бъде, ако не преразгледана, то поне подложена на съмнение. Защото се вижда и от неподготвените в областта, че резултатите на медицината при епидемията от коронавирус далеч не са окуражаващи – нито при профилактиката, нито при лечението, нито при последващите острата болест хронични състояния. Изобщо не искам да засягам въпроса за окончателното възпиране на болестта, нито за така наречената имунизация срещу нея.
прочететеХомеопатичното лекарство Cannabis sativa е доказано от Ханеман (1830) в сътрудничество с докторите Франц, Грос, Щапф, Хартлауб и др. Растението, използвано като източник за лекарството, е от семейство Cannabaceae. Същото семейство е дало на хомеопатията и друго лекарство от коноп (индийски) – Cannabis indica. Двете лекарства имат независими доказвания. Индийският коноп е доказан по-късно от хомеопатите в Северна Америка, а в наши дни има проведени и нови доказвания. Докато ботаниците все още спорят дали двете растения са в действителност два различни вида, чрез хомеопатичните доказвания ние виждаме различно изразените степени на тяхното твърде сходно въздействие в областите на тялото – но отбелязваме и различия.
прочететеCamphora officinalis е най-известно с излекуването на холерата при епидемиите от времето на Ханеман и Бьонингхаузен. То обаче има приложение при редица други остри състояния, засягащи горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, двигателния апарат, кръвоносната система, психиката. А има и хронични случаи, излекувани с Camphora.
прочететеДнес излезе от печат книгата Дванадесет скъпоценни камъка на български език. Изданието става факт след 10 месеца работа по превода и редакцията. Издадена в оригинал през 2005 година под оригинално заглавие The Twelve Jewels, книгата е преведена в цялост и издадена на немски език през 2019 година. Частична версия на книгата е издадена на френски език, но в силно съкратен вариант. Така българското издание е второто (след немското), което репликира оригинала в неговата цялост.
прочетете нататъкТова лекарство е било широко използвано от хомеопатичната школа, най-вече преди средата на ХХ-ти век. То има антипсорично действие, като въздейства специфично върху храносмилателния тракт, но засяга също нервната и дихателната система. Използвано е успешно при лечение на туморни образувания и алкохолизъм. Херинг го включва в Насочващите симптоми в нашата ММ, посочвайки, че то е важен антипсорик и аналог на Zincum metallicum, с който често бива открит в природата. Същият автор смята, че Cadm-s силно наподобява, но е по-мощен от Zinc. Цитира симптоми от доказването на Петроз и от клиничния опит на Харденщайн при жълта треска.
Лекарството няма съвременно доказване. Прилага се предимно по данни на Херинг, Кларк и Гример. Стомашните му показания го правят важно средство за противодействие на вредите от химиотерапията. По-долу да изложени случаи и белези на лекарството, цитирани в хомеопатичните източници.
прочетете нататъкХемолитичният токсин, който се съдържа в слузта по кожата и в кръвта на сладководната змиорка Anguillae anguillae е източникът, от който е приготвено хомеопатичното лекарство.
В класическите хомеопатични източници на Materia Medica присъстват само клинични данни, при това доста оскъдни, за приложението на Serum anguillae. Най-пълно е описанието на лекарството в „Джобното ръководство по ММ“ на Уилям Бьорике; оттам то е възпроизведено в трудовете по Materia Medica на Франц Вермьолен („Синоптична ММ 2“) и на Робин Мърфи („Наръчник на хомеопатичните лекарства“).
Лекарството се споменава от френския хомеопатичен лекар Жан Поарие („Хомеопатично лечение на сърдечните заболявания“) при лечението на ендокардит; от доктор Шанкаран („Елементите на хомеопатията“) по повод излекуване на уремична кома; от доктор Чатърджи („Моите случайни бележки върху някои хомеопатични лекарства“) като особено ефективно при понижаване на уреята в кръвта (Чатърджи цитира случаят на доктор Хариш Чанд).
прочетете нататъкСтронций е елементът с номер 38 от периодичната таблица на химичните елементи. В хомеопатията се класифицира в сребърната серия (ред 5, заедно с молибден, паладий, платина, сребро, калай и др.), фаза 2 (втора колона, заедно с берилий, манган, калций, барий и радий). Има четири стабилни изотопа и един радиоактивен (90Sr) – изключително увреждащ, този изотоп се вгражда в костите, причинява рак на костите и левкемия.
Единствената стронциева сол, която е хомеопатично доказана, е Strontium carbonicum; първото доказване е проведено от Хартлауб и Тринкс още в зората на хомеопатията, 1831 година (Алън, Енциклопедия на чистата ММ); в съвремието следват доказване от Шанкаран (1995, включено в неговата книга Доказвания) и Оуен (2001). Останалите стронциеви соли не са доказани; разполагаме обаче с клинични сведения за тяхната употреба като хомеопатични лекарства в ниски потенции, предимно приготвени по десетичната скала.
Прочетете докраяИстината е двуостър меч. Знанието, което може да се използва за добруването на човечеството, може да се употреби и за егоистични цели. В първия случай то издига човека, във втория го разрушава. Виждаме доказателства за това във всяка професия, във всеки бизнес; у художника, лекаря, адвоката, търговеца и политика. Единствено ни е нужно да погледнем лицата им, за да се убедим.
Прочетете докрайPositronium е въведено в хомеопатията от Миша Норланд през 1998 година. Изходната субстанция (ако може да бъде наречена така) на Positronium представлява система от един позитрон (анти-електрон) и един електрон във взаимна орбита – структура, подобна на тази на водорода, но почти лишена от маса. Всъщност това е състояние на електрон и анти-електрон, обикалящи един срещу друг по орбитата, докато не се анихилират взаимно, произвеждайки гама лъчи.Анихилацията се изразява чрез „проблясък“ на електромагнитна радиация. Понеже е съставен от частица и анти-частица, Positronium заема средното място между материя и антиматерия. Щом започне да се руши, нищожната му маса се конвертира в импулс от чиста енергия. Тези три фази от битието на Positronium проличават и в доказването. Материята, структурирана и стабилна (1) – проблясък на чиста енергия (2) – антиматерия: моментална разруха и нищо (3). Интересно е от гледна точка на хомеопатичната класификация, към кое царство принадлежи лекарството, защото източникът, поради своята нестабилност, е постоянно застрашен от преобразуване в енергия, което мигновено го анихилира; затова трудно е с чиста съвест да го причислим към минералното царство.
прочетете нататъкПрочетете нататъкБеседа, изнесена пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация на 27 юни 1936 година. Публикувана в The Homeopathic Recorder, том LI, 12/1936
Томас Мур е американски хомеопат, силно повлиян от Константин Херинг. Преведената статия представлява списък от кратки указания, събрани от практиката на много хомеопати, негови съвременници. Друга статия от автора може да прочетете тук.
Прочетете нататъкЕдно малко използвано лекарство, може би поради слабото му познаване. Доказването на Corvux corax principalis (sanguis) на Грег Бедейн[1] е частично публикувано в American Homeopath, 1998. В тази статия има превод на някои моменти.
„Многото учене не води до разбиране.“ Хераклит (544-483 п.н.е.)
Образованието на един хомеопат е тема, която сериозно занимава моя ум години наред. По-нататък в това изложение съм поместила превод на статията на Пиер Шмид по темата, изнесена пред Международната Ханеманова Асоциация в Ню Йорк през далечната 1925 година. Днес тази Асоциация е вече история, както са история големия брой хомеопатични колежи в Щатите, свободата на практикуване на хомеопатия в Стария, а и в Новия свят, свободния достъп до хомеопатични лекарства в Европа … но тезата на д-р Шмид е още актуална и се потвърждава. Няма да навлизам в коментари на водената срещу хомеопатията политика и пропаганда, защото вярвам, че достатъчно се изписа за това, какво не се прави. Важният въпрос, към отговора на който искам да гледам сега, е какво трябва да се направи. Очевидно е, че не можем да спрем голословното говорене, продиктувано от финансови интереси. Нека си говорят; истината не може да бъде скрита от онези, които имат буден ум.
ПрочететеЕманация – това е първото наименование на този инертен, тежък, радиоактивен газ; елемент в нулевата група на периодичната система, пореден номер 86. По – късно е прието по-точното име РАДОН, производно от радий, заради най-дълго съществуващия изотоп 222Rn, образуван при алфа разпада на радия 226Ra.
Прочетете нататъкМрежата представя много информация за историческия път на жадеита, който се проследява назад във времето до маите и ацтеките, до древен Китай и чак до каменната ера. Камъкът се среща в митологията, историята, културата и лечебното изкуство.
ПрочететеГолямо значение имат особените, странни, редки симптоми при класическотото предписание – но и общите, също толкова важни и характеризиращи симптоми – у лекарството и у болния човек. Но най-голяма тежест при избора на лекарство има, както винаги, свободният от предубеждение ум на наблюдателя (и познанията му по Materia Medica).
ПрочететеВторият том от 10-томния сборник Materia Medica от Херинг излезе от печат. Както бе анонсирано, поделянето на всеки оригинален том на две части в българското издание се прекратява. Всеки том на български език ще бъде издаван еднотипно спрямо оригинала, в едно книжно тяло.
Новото издание е в уголемен формат (165х234), на обемна кремава хартия и корица от устойчив картон с маншети; леко и удобно, остава разтворено без натиск или допълнителни усилия, което много улеснява работата.
ПРочететеЗдравейте, читатели, търсачи, хомеопати и единомишленици.
Насред и въпреки карантина, зараза и страх, работата по „Насочващите симптоми“ не е спирала. С този анонс искам да споделя как се развива проекта по издаването на 10-томната Materia Medica на Херинг на български език.
ПрочететеОт Владимир Петрочи
Извадка от случай, публикувана в Interhomeopathy, брой 12/2015
Владимир Петрочи е съвременен словашки хомеопат. След като завършва медицина, работи 12 години като пулмолог. Става поредния лекар, който се обръща към хомеопатията. Основава Словашката академия за класическа хомеопатия през 2005 година. Превежда и издава хомеопатична литература от съвременни автори.
През май 2011 при мен дойде 40-годишна студентка по хомеопатия, на която бяха поставили фаталната диагноза белодробна фиброза. Лекарят ѝ беше казал, че може да доживее още 5 години на стероиди или 3 години без тях.
Прочетете статиятаМрежата кипи от спорове между колеги: дали е възможно да предпазим хората от заразяване чрез хомеопатично лекарство, тоест да приложим хомеопатичните лекарства като профилактика на болестта. Още повече се спори, дали резултатите от работата по намиране на genus epidemicus на тази епидемия трябва да стават обществено достояние. Има по този въпрос дори публични неодобрителни изказвания от колеги към колеги.
прочетете статиятаПричината за тази публикация е пандемията от коронавирус, респираторният синдром при тежко протичане на заболяването и видеосеминарите на Джеръми Шер, в които описва симптомите на заболелите. Всичко това насочи мисълта ми към Hydrogenium като вероятно лекарство.
Прочетете статиятаНасочи ме и заръката му не просто да търсим добри лекарства, а да разберем какво ни казва вируса, каква е енергията му; защото всеки излекуван случай стига до източника и променя енергията на самия вирус.
Прочетете“Kalmia е отлично лекарство за сърдечни проблеми, когато те са причинени от потискане на ревматизма с външни средства. Пулсът на Kalmia е бавен, но не толкова бавен, колкото е този на Digitalis.”
Д-р Уилиам Дюи, „Хомеопатични терапевтици в практиката“
От днес е достъпна за читателите втората част на „ММ на някои важни нозоди“, с която изданието става пълно.
Този сборник по Materia Medica съдържа общо 28 лекарства. Българското издание е в две части – 15 лекарства в първата, 13 лекарства във втората част. Те са: Malandrinum, Malaria officinalis, Medorrhinum, Psorinum, Pyrogenium, Secale cornitum, Syphilinum, Thyroidinum, Tuberculinum, Ustilago, Variolinum, Vaccininum, X-ray.
Извадки от книгата могат да се прочетат на сайта, под категорията „Ален“. За поръчки последвайте линка.
