Насочващите симптоми в нашата Materia Medica – том IV
от Константин Херинг Четвъртият том от “Насочващите симптоми в нашата ММ” от Константин Херинг излезе от печат вчера. Книгата съдържа потвърдените в практиката симптоми на 43 хомеопатични лекарства на 540 страници. Следван е обичайният формат 165х234, корица от твърд картон … Нататък Насочващите симптоми в нашата Materia Medica – том IV
Астрофизика и хомеопатия
Статия от Артър Гримър
Астрофизиката е съвременно разширение на физиката и химията, включващо в своята сфера радионауката и малко по-далечната биология. Всички те обаче изтъкват пълното единство на Космоса, действащ под един закон. Тези науки също ни учат на тясното взаимодействие и връзката между неизмеримо голямото и безкрайно малкото в цялата природа. Най-могъщото слънце, танцуващо из дълбините на Космоса, и най-малкият атом, въртящ се около централното ядро, се създават и управляват от една и съща интелигентност и сила, идваща от Създателя.
Прочетете повече
Основни неща за едно хомеопатично предписание
Статия от Артър Гримър
Всеки хомеопат знае, че ако може да избере истинския симилимум във всеки даден случай, ще може да постигне максимални резултати в лечението. За тази цел обаче трябва да бъдат преодолени много трудности в търсенето на най-доброто хомеопатично лекарство. Най-важният фактор в хомеопатичния метод е успешното снемане на случая, и няма по-добра техника от тази, създадена от Ханеман за тази работа. Оставете пациента да разкаже историята на своя случай без прекъсване и когато приключи, следват въпросите на хомеопата (за подробности и изясняване на историята и симптомите). Не трябва да се задават директни или насочващи въпроси. Всеки въпрос, отговорен с „Да“ или „Не“, е зададен неправилно и отговорите ще бъдат със съмнителна стойност при избора на лекарство. Всеки симптом от патогенезата трябва да се изтъква като несъмнен факт. Понякога на пациента трябва да се зададат редица косвени въпроси, за да получим точното състояние на даден симптом. Това е особено вярно, когато симптомът е или силно умствен, или е общ симптом на висока степен, определящ силно природата на пациента и неговото заболяване.
прочети повече
Преглед на хомеопатичната философия
Статия от Артър Гримър
Началото на хомеопатичната философия започва с Ханеман, преоткривателя на закона за подобието. Други преди него, най-значимият от които е Хипократ, бащата на медицината, са предсказали този закон, но никога не са развили неговите големи възможности и неограничена му употреба в областта на лечението.
Ханеман обаче направи нещо повече от това да преоткрие и да разшири терапевтичния закон, а чрез доказването и записването на симптомите на над сто лекарства, той положи основите на обширната днес Материя Медика.
Прочетете повече
Относителната важност на симптомите
от Артър Гримър
Когато хомеопатичният случай е снет цялостно и по правилен начин, трябва да се оценят симптомите по реда на тяхната важност.
Преди да се направи тази преценка обаче, са от жизненоважно значение снемането на случая, начинът и методът, използвани за получаване на симптомите на случая. Симптомите, получени без техниката на Ханеман, са със съмнителна стойност и могат да бъдат грешни и подвеждащи. Всеки един от всички снети симптоми трябва да представлява изложение на факти и тези факти трябва да бъдат дадени по начина на съдебната процедура.
прочетете
Медицинска астрология
От Артър Гримър, д.м.
Тази статия е в превод на Деян Пенчев, доктор по философия и изследовател на хомеопатията, и на връзките между нея и други науки. Той извърши превода и написа няколко думи за автора - един от именитите американски хомеопати на ХХ век.
Артър Гримър (1874–1967) е американски хомеопат, ученик и секретар на Джеймс Тайлър Кент. От малък той е запознат с хомеопатията, баща му е притежавал хомеопатичен комплект за лечение, който той проучвал, и още на 8-годишна възраст предписвал хомеопатия на околните, и проявявал желание да стане хомеопат. По-късно учи в Херинг академията в Чикаго при Кент, където става негов ученик и сътрудник. Той му помага при работата върху Реперториума, води негови лекции, когато Кент е зает и му помага в хомеопатичната дейност. В последните години от живота си Кент му прехвърля своите пациенти и той продължава да ги лекува и след смъртта му през 1916 г. Гримър практикува над 50 години в Чикаго, след това във Флорида. Бил е президент на Международната Ханеманова асоциация, както и на Американския институт по хомеопатия.
Настоящата статия “Медицинска астрология” е писана през 1956 г. и е открита като ръкопис в личния архив на Гримър. Публикувана е в неговите „Събрани съчинения“. – Деян Пенчев.
Медицинска астрология
от А. Гримър, в превод на Деян Пенчев
От най-древни времена и цивилизации, през Средновековието и чак до XVIII век, астрологията и медицината са били тясно свързани и използвани при лечението на болните.
прочетете
Излезе от печат: Хомеопатията и химичните елементи
от Ян Шолтън
“Хомеопатията и химичните елементи” най-сетне е факт.
За появата й на български език, най-голяма роля изиграха трима души: Ян Шолтън, с това, че не отказа своето позволение, а напротив – оказа голяма подкрепа за появата на “Homeopathy and the Elements” на български; Екатерина Чамурлийска, с нейните знания в областта на хомеопатията, компетентната редакция на текста и голямото й приятелство към мен; и Цветана Коджабашева, тоест аз, която извърших превода.
Книгата представлява масив – голям масив – от информация за лекарствата от минерали и тяхното значение за разбирането на психиката и душата на хората, търсещи подкрепа от хомеопатите. Доста от колегите в България са запознати с този труд и го прилагат. Сега те ще имат възможност да го държат в ръцете си, при това на родния си език.
Прочетете нататък
Natrum muriaticum – подписът на субстанцията
Днес отново попаднах на една статия от Миша Норланд в Homeopathic Links от 1999 година. Авторът вече не е сред нас и това е един труден за вярване факт, макар да се натъквам на него за пореден път. Приносът на Миша Норланд към съвременната хомеопатия е забележителен, при това в повече от едно направление. Основател на School of Homeopathy, ръководител на повече от 30 доказвания, автор на 4 книги и любим учител на поколения хомеопати. Но това не би било толкова важно, ако зад него не стоеше благородната му душа.
Гледната му точка към едно от най-добре познатите ни лекарства е безценно допълнение към всичко, което вече ни е известно. Бих казала дори, че „допълнение“ е една много неточна дума за случая. Освен задълбоченото представяне на субстанцията и лекарството, Норланд споделя съветва и как да подходим към този тип хора при снемането на случая им.
Няма как да предам прочетеното, освен като го представя в неговия оригинал – опосредстван, разбира се, от думите на превода.
Прочетете повече
Бележки върху някои киселини
От Ърнест Фарингтон, д.м.
На вчерашната лекция, завършвайки бележките си върху киселините като цяло, ви говорих за двата класа киселини: растителни и минерални. Тогава наблегнах върху характерната слабост при тези субстанции като цяло и споменах, че при растителните киселини слабостта се отличава с мек, слаб пулс, докато при минералните се съпровожда от раздразнителност, а пулсът е като връв, силен и чест. После привлякох вниманието ви към хранителната стойност на киселините и техните лекарствени свойства. Споменах силата им да засилват алкалната секреция и да намаляват киселинната. Затова те усилват отделянето на слюнка и намаляват секрецията на стомашен сок. Имах предвид употребата на кисели напитки в хода на треските с цел да се засили слюнкоотделянето и говорих за псевдомембраните, чието образуване много от тези киселини, особено млечната и оцетната, могат да предизвикат. Особено силата на млечната киселина да разтваря дори зъбния емайл.
прочетете още
Iodum
Тази статия дава преглед на някои гледни точки към хомеопатичното лекарство Iodum. В хомеопатичната литература са налични хиляди документирани случаи на излекувания с него. Из всички хомеопатични лекарства, Iodum е едно от най-дълбоко въздействащите върху човека. Негов източник е химичният елемент йод от групата на халогените. Това са най-активните неметали. Реактивността им е толкова голяма, че реагират сами със себе си, създавайки двойни (двуатомни) молекули. В твърдо състояние йодът е блестящ, металносив или металночерен, а в газообразно състояние добива виолетов цвят.
Прочетете