Бернхард Финке е американски хомеопат от германски произход. Съвременник на Константин Херинг. Изобретател на флукционния метод за хомеопатично потенциране. Създател на флукционните високи потенции.
ХІХ-то годишно събрание на Международната Ханеманова Асоциация, Атлантик сити, Ню Джързи, юни 1898
1-ви юли 1879 година. Г-жа С.Ф., на 56 години, държала в лявата си ръка необработен диамант от Африка, тежък около 25-32 грана, голям колкото грахово зърно. Наблюдавала следните симптоми:
Към статията
„Философия, потенции, доказвания“ е сборник с избрани трудове от Бернхард Финке, д.м. В него са поместени философски тези, трактати и коментари на Органона, есета върху потенцирането, както и част от доказванията, проведени под ръководството на доктор Финке, измежду тях доказването на рентгеновите лъчи, лекарството X-ray. (още…)
От Бернхард Финке, д.м.
The Hahnemannian Monthly, 1865-1866, No. 2
Едно тяло има толкова потенции, колкото и свойства, и всяка една от тези потенции е част от това тяло. След като то притежава неограничен брой свойства, които непрестанно се увеличават заедно с подобряването на научните методи за изследването им, то съществуват и неограничен брой потенции, и то не само прилежащи на едно тяло, а на всички неща, от които вселената се състои. Нещо повече, както по времето на Талес светът е бил пълен с богове, така сега, след Ханемановото откритие за потенцирането, вселената е пълна с потенции. (още…)
От Б. Финке, д.м.
Бруклин, Ню Йорк
Международна Ханеманова Асоциация, IHA 1896, p.90-95
Точно преди сто години, през 1796, Ханеман публикува в Журнала на Хуфеланд есе за новия принцип за приложение на лечебните сили на лекарствените субстанции, в което той за първи път прогласява великото откритие на хомеопатичния закон от 1790 година със следните думи: „Всеки ефикасен медикамент предизвиква в човешкото тяло вид собствена (на медикамента – б.пр.) болест; колкото по-характерна, по-отличителна и по-силна е тази болест, толкова по-ефикасен е медикаментът. Ние трябва да имитираме природата, която понякога лекува хронична болест посредством друга болест, засягаща тялото, и при лечението на болестите (особено хроничните) да прилагаме онова лекарство, което може да предизвика възможно най-подобната изкуствена болест; така хроничната болест ще бъде излекувана с подобната неи – Similia Similibus.“ (Сборник публикации)
Така за първи път изразът Similia Similibus се появява. (още…)