Най-новото издание на Quantum излезе от печат вчера. Това е „Излекуването е свобода“ от Ян Шолтън. Една немного дълга, но много съдържателна книга.
Книгата е публикувана за първи път през 2023 година в Утрехт, Нидерландия, и вече е преведена на четири езика. Представлява синтез на холистичната перспектива към болестта, излекуването и здравето – визията на Шолтън, развивана повече от 40 години в хомеопатичната му практика и научните му трудове.
НататъкВторият том на “Прекрасните растения” от Ян Шолтън вече е отпечатан. Книгата е вече представена през декември, когато излезе от печат първият том. Подробности за Теорията на растенията може да прочетете и в тази статия.
прочететеТази статия се отнася до “Прекрасните растения” от Ян Шолтън, чийто първи том излезе от печат през декември 2025. В нея описвам основните прагове в класификацията на хомеопатичните лекарства от Растителното царство, имайки за цел да премахна привидната сложност, която би могла да попречи на усвояването на това знание в практиката. Подреждането на минералните лекарства в съзнанието на хомеопата, логиката при намирането на необходимото лекарство важи и по отношение на лекарствата от растения. Абстрахирайки се от обема на информацията, търсим логиката в нейната подредба.
прочететеС книгата „Прекрасните растения“ от 2015 година, Ян Шолтън приложи своята система на предписване на хомеопатични лекарства и в Растителното царство. „Прекрасните растения“ е внушителна книга от хиляда страници, издадена във формат А4, и между кориците ѝ са изложени картините на повече от 1900 лекарства. (Признавам, че се опитах да ги преброя точно, но се отказах..) Броят на лекарствените картини от Растителното царство е наистина сред големите достижения в книгата.
За да представя същината на този труд, ще погледна за кратко към Минералното царство.
прочететеОт Ян Марс, Ванкувър, Канада
Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009
Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.
За краткото време, откакто се ползваме от книгите на Ян Шолтън и работата, последвала тази посока, практикуващите хомеопатия продължиха да практикуват хомеопатично, като понякога отделяха време за проучване, или по-точно, за възприемане на многото съвременни линии на развитие. В съответствие, продължават да се появяват клинични резултати. Лекторите, чиято практика бе направлявана от други метафори, на свой ред насочиха размишленията си към лекарствата, направени от елементи и минерали. В книгата на Масимо Манджалавори “Благородни и основни метали – алхимичен поглед“ (2005) откриваме подход, който съчетава за хомеопатията букет от „езотерични“ методи (алхимия, антропософия, дори поглед към таро). Във всички тези предложения виждаме съвпадения и различия между новата работа и тази, която вече е извършена (Манджалавори, например, поставя темите си йерархично, както прави Морисън в книгата си „Въглерод“.) Всеки от тези трудове илюстрира собственото разбиране на практикуващите за химичната алгебра. В книгата на Манджалавори сме свидетели на съчетаването на материали „извън хомеопатията“ (това е една нищо-незначеща фраза, която се саморазрушава още щом бъде изговорена: като универсална наука и изкуство, за хомеопатията няма понятие като „извън“) и това е знак, че всеки продължава да черпи идеи от всеки възможен източник в съответствие с единствения закон (sic), познат на несъзнаваното – а именно „използвайте всичко, което резонира…“ – така че да склони будните практикуващи към хомеопатично предписание. Присъствието на такъв материал у Манджалавори ни напомня и за аспекта на „вратата“ в Шолтъновия етап 4, и резонирането му с еврейската буква dalet, която има числова стойност 4:
прочететеОт Ян Марс, Ванкувър, Канада
Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009
Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.
„Научните революции всъщност са метафорични.“ – Майкъл Арбиб и Мери Хесе, Конструкции на реалността, Кембридж, 1986
„Може би всяка наука трябва да започне с метафора и да завършва с алгебра – а може би без метафората никога не би съществувала алгебра.“ – Макс Блак, Модели и метафори: Изучавания на езика и философията, Корнел, Итака, 1962
В даден момент, преди 1993 година, Ян Шолтън откри (или преоткри?) една деятелност, заради която понякога името на Джеймс Т. Кент се споменаваше неуважително: алгебричната комбинация на теми, с цел да се постигне разбиране на минералните лекарства. Лектори като Пол Херскю, например, напоследък преподаваха как да наблюдаваме комбинацията на солите (по-нататък в статията ще възпроизведа един негов цитат от 1992); и тогава Шолтън радикално разгърна една цяла вселена (Hydrogen!) от минерални комбинации – за което ние, които днес се облягаме на този подход, му оставаме длъжници завинаги.
Бихме окарикатурили труда на Шолтън, ако го възприемем като 100% систематичен. В реда, следван във всичките му трудове, има по-скоро изкуство, но ще започнем с първия аспект. Форматът на всяка книга досега представлява систематичен и тематичен изследователски прочит на Периодичната таблица. В съответствие, заглавието на всяка глава и секция предлагат до известна степен „алгебра“, и едва след това се достига до случаи на елементите или техните съединения.
Въпреки че Шолтън представи общо взето една двустепенна система, това не е присъщо ограничение на неговия подход. Съответно на химиците и химичното използване на Периодичната таблица, в първата си книга „Хомеопатията и минералите“ Шолтън приветства в хомеопатията субстанции като „амоний“ (в химията с формула NH4, а в хомеопатията, Ammonium causticum). Една комбинация, която впоследствие влиза в състава на друга. Така NH4 действа като алкален химичен елемент (някои химици го слагат съответно между калий и рубидий), вмъкната октава в Етап 1; а неорганичните химици добавят друг псевдоелемент, CN (цианид), и го поставят на една октава между хлор и бром. Ходът на Шолтън (в „Хомеопатията и химичните елементи“) от групата на алуминия до тази на скандия (неговият Етап 3) има прецедент; той бе предложен също от един металург, Ф. Хабаши (както ни съобщава Сцери в The Periodic Table, стр. 278, наред с останалата информация, цитирана дотук). Защото всичко това представлява едно „метафорично“ движение, което следва духа, а не „буквата“ на периодичния закон.
Ако прочетем Шолтъновите описания на лекарствата, намираме две ясно отличими категории информация (макар едната категория да може понякога да бъде спестена, защото има повече общо със „Загадъчните лантаниди“). Първият тип данни се извлича логически от темите, кръстосани алгебрично една с друга. Вторият тип данни произтича от излекуваните случаи, представени по-нататък в книгите. Основа за случаите представлява кръстосването на темите. Ако човек просто прочете заглавните описания, като доказателство за нагледната сила на дадените теми, лесно би пропуснал допълненията, извлечени от клиничната практика и/или от доказванията. Последните не са така изчерпателно обяснени от дадените теми, те предлагат индивидуални особености, които развиват (и в най-добрите случаи можем да кажем че дори провокират) алгебричните теми, макар че бихме използвали такава фразеология само ако прекараме твърде дълго време в Етап 16.
Друг източник на информация са доказванията. В Шолтъновия Neon, например, откриваме думите „потоп“, „ключалка“ и „Синдром на Даун“, всяка от които произтича от доказването на Джереми Шер. Подборът на доказването закотвя, изпробва и осветлява алгебрата. Виждаме това и при други учители, например Луис Клайн в Клиничен фокус (Neon, т. 1, 2003, стр. 205-11) или Джаки Ехард, в случая на Neon в Структурата на Шанкаран (2008, стр. 114-23) – те потвърждават и допълнително развиват тези теми (независимо дали са извлечени от доказване или предвидени от алгебрата) в рамките на клиничната практика. Взаимодействието между тези две сили (от една страна дедуктивната, а от друга – експерименталната, от клиниката или доказванията), може да доведе до нова тема за даден елемент или минерална сол, или до нов прочит на вече зададената тема. Това е цикъл: развитие (развой), прилагане, разгръщане и повторен преглед. В обобщение: трудът на Шолтън генерира допълнителна основа, която би могла в един момент може да излезе извън обсега на неговите алгебрични описания наа едно или друго лекарство. От която точка историята продължава нататък. Парадигмата продължава да се разплита от навлизането на, например, случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (вижте по-долу) или от Морисъновото разгръщане на алгебрата до органичните съчетания на лекарствата, съдържащи Carbon, при което във всяка група се преплитат специфични теми – повече и по-малко важни.
Наред с „химио-фобията“, блокираща пътя на някои хора към допълнителното проучване и използване на този материал, виждаме и „проблема“ на системите. Има хомеопати, които ненавиждат системите и такива, които ги обожават. Виждаме как някои „бързоноги“ хомеопати си играят с пътя Дао, като изглежда избягват систематизирането на онова, което преподават. Има други, които предлагат похвати, които са прецизно систематизирани. Тези две групи се съпътстват една друга, клиничните практикуващи, танцуващи на базата на опита, и клиничните практикуващи, които го организират и подреждат; и тези две сили, които тези групи произвеждат, работят заедно върху останалите – ние, които наблюдаваме двата аспекта и постепенно правим първите си стъпки на дансинга, учейки се сами да танцуваме танго. Комбинираният ефект е, че развиваме способността си да приветстваме и да разбираме по-големите мащаби на опита; за един хомеопат това означава, че може да помогне за подреждането на нещата така, както Бог и пациентите му желаят; а за по-нежеланите „неща“ (думата е употребена любезно…) да бъдат елиминирани от Унищожителя на Болестите.
Химичната алгебра бързо навлезе в хомеопатичната култура, както е видно от появата на незаменимата книга на Роджър Морисън за въглеродните лекарства (Въглерод: Органични и хидровъглеродни лекарства в хомеопатията, 2006). Алгебрата се разгръща, както винаги е било, и в случаите от практиката; и пример на един такъв случай е представен от Раджан Шанкаран в неговата книга Структура. И двата примера, както и книгата на Джаеш Шах В Периодичната таблица, представляват следващото поколение, стъпващо на основите, положени от Ян Шолтън.
Първо да видим един аспект от случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (Структура, 2008, том І, стр. 368, в удебелен от автора шрифт):
„Но как разбираме темите на втори ред, които така силно излизат в нейния случай? Тогава потърсих в интернет и изучих Natrum sulphuricum. Химичната формула на съединението е NA2SO4! Това беше почти като да уцелиш джакпота!!! И много бързо цялата мистерия се разреши. Тогава разбрах наличието на всички характеристики на втори ред (Oxygen) в случая на Natrum sulphuricum, то се дължеше на преобладаването на кислородния елемент.“
Заключението е директно, макар и недотам желано за онези от нас, които са мързеливи: списъците от теми за Natrum sulphuricum досега бяха извеждани от названието на лекарството. Неизказаното правило, следващо от това, гласеше, че: „ако от названието липсва дадена субстанция, забравете за нея“. Фактът, че в Natrum sulphuricum присъства кислород, а в Natrum phosphoricum – водород, усложнява нещата. Наистина, вероятно е нашата неприязън към сложните постройки да е причината да не предписваме субстанции със сложни имена. Това състояние на нещата е роднина на старата заблуда (мостът, който трябваше да прекосим), че „има големи и малки лекарства“. Новата заблуда (друг мост, по който трябва да преминем) гласи, че „има лекарства с прости названия и лекарства със сложни такива, и първите лекарства са прости.“ От всяко просто название може да бъде разкрита и изведена сложност – разкриването става в хомеопатичната ни практика, точно както показва случая на д-р Раджан Шанкаран.
Нашият втори пример е от д-р Роджър Морисън. Имаме много книги, които комбинират хомеопатичната ММ и едновременното с това предлагат еволюционен скок напред за цялата хомеопатична култура. Например, книгата на Пол Херскю за Stramonium носи подзаглавието: С въведение към анализа, използващ Цикли и Сегменти. Подобно, заглавието на книгата на Йозеф Рийвс 24 глави в хомеопатията, е допълнено с фразата допълнена с Въведение в системите. Ян Шолтън, в своите революционни томове, предлага рамкова теория, с която да прилагаме на практика комбинационната алгебра, която той пионерски въведе на полето на Периодичната таблица.
Д-р Морисън предлага друго такова развитие с книгата си върху въглеродните лекарства (Carbon, 2006): той описва тематично различните въглеродни групи в рамките на органичната химия. Това предлага той. Съзнателно използвам термина „предлага“. Това е дори още по- разрушително за онези от нас, които мечтаят за живот, по-лесен и от джакпота на Раджан Шанкаран… но, както казва Джереми Шер, някои култури не са така склонни към философия (теория), докато други безкрайно ѝ се наслаждават. Тази предварителна почва определя нивото на приемане на „теоретичните“ техники и инструменти, използвани във всички книги, които изредих дотук. Предложението на Роджър Морисън със сигурност е прегърнато от онези, които долавят неговия потенциал. Все още нямам клиничен опит, за да коментирам в дълбочина, но един пример привлече вниманието ми – Hydrocyanic acid (стр. 459-72). Казано просто, не само нямаме извинение да не знаем, че това лекарство е HCN (циановодород – б.пр.), но д-р Морисън също горещо ни насърчава да разчетем тази химична абревиатура. За тематизирания ум, вече подхранен с класовете по алгебра на Шолтън, Морисън събира доказателства и полето на химията, че цианидът (CN) действа като халоген (подобно на елементите от Етап 17); тази част от неговата токсикология разкрива подобие с тетануса, коклюша и холерата (всички миазми, които приканят да бъдат включени в схемата на етапите и които имат свое място сред тях; което извежда и предстоящия труд на Луис Клайн на тази тема (Миазмите в хомеопатията – б.пр.)); тази киселина се свързва избирателно със златото, среброто и медта (тоест, с три метала от Етап 11); тя е инхибитор за ензимната система, въвличащ и желязото, и кислорода; и хомеопатично обработена, Hydrocyanic acid действа като Iodum, както четем в случая, който Морисън е избрал из случаите на практикуващия хомеопат и преподавател от ОК Дебора Колинс (случай, публикуван първо в Links), където лекарството успява да излекува нещо, което прилича на травма от предишен живот, която разрушава настоящия живот на пациента.
Наистина, живеем в Златна ера.
Ян Марс практикува хомеопатия във Ванкувър, Канада; и като всички практикуващи, изследва както изкуството, така и науката в нея.
Следва
Излезе от печат книгата, с която през 1993 година започва поредицата на Шолтън за минералното царство в хомеопатията: „Хомеопатията и минералите“. При първата си поява книгата предизвиква голямо раздвижване в хомеопатичните среди и огромно вълнение, което обичайно съпровожда всички важни открития. Най-добре това усещане е обрисувано от Франс Кусе:
Прочетете нататъкТова е книгата, с която трудът на Ян Шолтън върху Периодичната таблица стига до своя завършек.
Дългият път през минералното царство започва през 1996 година с книгата „Хомеопатия и минерали“. С нея Шолтън въвежда в хомеопатията груповия анализ, който формира основите на Теорията на елементите, представена цялостно в книгата „Хомеопатията и химичните елементи“.
Теорията на елементите използва периодичната система на химичните елементи, за да класифицира хомеопатичните лекарства от минералното царство. Седемте периода са наречени „серии“: Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна, Сребърна, Златна и Уранова.
Лантанидите заемат особено място в Златната серия. Думите на автора най-добре описват това:
„Етапите на лантанидите са тези след Baryta. Baryta е в етап 2. Lanthanum е след Baryta в Периодичната таблица, затова е етап 3, Cerium е в етап 4, Praseodymium – в етап 5, и т.н., до Lutetium, в етап 17. Hafnium идва след Lutetium, но започва на нов ред и затова се намира в етап 4. В известен смисъл бихме могли да кажем, че всички лантаниди се намират в етап 3 на Златната серия. Но диференцирането между тях е като нов процес, серия с 18 етапа. Ето защо те са изобразени като отделен ред в таблицата, макар да са част от Златната серия. Също както при фракталите: моделът в голямата структура се повтаря в малката частица от нея. Процесът, съставен от 18-е етапа на Златната серия, се разкрива отново при диференциацията на лантанидите.
Хората ме питат, какво е според мен значението на Теорията на елементите за минералното царство в частност и за хомеопатията като цяло. Или пък изразяват съмнения относно стойността или легитимността на самата теория. За да отдам дължимото на теоретичната дискусия по този въпрос, написах главата „Хомеопатията и науката“. Практическата стойност на Теорията на елементите нарасна много през годините, следващи нейното първо публикуване през 1996 г. Тя се оказа ценен, и най-вече надежден инструмент. Промениха се и по-точно, бяха усъвършенствани, само някои детайли.
Докато преди прилагах теорията в част от моите случаи, сега я прилагам през цялото време. Тя се превърна в указателна рамка, надхвърляща Минералното царство. Темите на сериите и етапите могат да се прилагат във всички случаи и за всички лекарства, включително тези от растителното и животинското царство. Тези теми са универсални и покриват целия обхват на човешкия опит.“
Теорията на елементите в „Хомеопатията и химичните елементи“ и „Загадъчните лантаниди“ обхваща първите шест периода на Периодичната таблица, включително елементите от лантан до лутеций (лантанидите). Върху последния период са работили няколко автора. Един от тях е Маргрит Плувиер-Суйз, чиято едноименна книга беше издадена на български език преди няколко години.
Работата по превода на трудовете на Шолтън върху Периодичната таблица ми отне близо една година. Това бяха месеци на постоянни усилия, които представляваха много повече от простото намиране на най-правилния израз на български език. Това бе процес на осъзнаване и вербализиране на дълбокото лично преживяване във всяка една лекарствена картина. Преминаването през всяка серия и всеки етап беше поредно пътуване към себе си. Искрено желая на всекиго, който пожелае да се задълбочи в Теорията на елементите, да изпита духовния триумф, който е моето лично възнаграждение от постигнатото.
Поетите ангажименти трябва да се спазват, започнатото трябва да бъде довеждано докрай. Пред осъществяването на „Загадъчните лантаниди“ бе поставено едно немалко препятствие, което ме сблъска със сянката на човешката природа. Твърдата подкрепа на автора ми позволи да продължа напред. Сега изпитвам умиротворение, докато държа книгата в ръцете си, защото нейното постигане беше път към достиженията на човешкия дух.
Фондация „Куантум“ е единственото издателство, а аз в частност съм единственият преводач в България, с изрично право да превежда и издава трудовете на Ян Шолтън. Всички ангажименти към автора и законите са спазени. Това важи, впрочем, за всички издания на „Куантум“.
Завършвам с думи на благодарност към Екатерина Чамурлийска. Един голям хомеопат и истински приятел, чиято стойност за пореден път се доказа в изключително трудно за мен време. Тя и аз направихме най-доброто, на което сме способни, за да завършим „Пътят към независимостта“.
За поръчки последвайте линка.
