Някои необичайни употреби на нозодите

От Е. Райт Хъбард

Беседа, изнесена от доктор Елизабет Райт Хъбард, хомеопат, пред Бюрото по Материя Медика на Международната Ханеманова Асоциация на 17 юни 1938

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1939 година, том LIV, № 5

Най-възхитителната от книгите – „Речника на ММ” – определя нозода като „болестен продукт, употребен като лекарство”. Много от нашите хомеопатични лекари биха определили нозодите с противоречиви термини; някои ги използват, за да започнат почти всеки хроничен случай; други ги дават, когато миазматичната история е ясна и симптомите са смесени или неясни; някои предписващи ги определят като „интеркурентни”; Френската школа комбинира или редува миазматично подходящ нозод с най-подобното лекарство за повърхностния слой, или за скорошните симптоми.В случаите, при които не се откроява никое лекарство, и след като пациентът бъде разпитан и реперторизиран, някои колеги дават нозода на главния миазъм, за да раздвижат дълбинно пациента и да получат на повърхността индикатори за лечебно предписание.

Много сме чували за ролята на нозода, когато привидно добре подбрани лекарства не действат, или спират да действат; а също и когато трябва да спрат неподатливи релапси. Стриктният хомеопат използва често обривните нозоди за имунизация, макар че в тези случаи преобладаващо се използват и Merc-cy, Bell и Dros.

Списъкът на нозодите, които понастоящем се употребяват в хомеопатията, е значителен; в безценния четвърти том на Кларковия „Речник на практическата Материя Медика”, „Клиничния Реперториум”, намираме споменати двадесет и два, включително добре известното лекарство Secale. Във Великобритания Бах разработи нова група нозоди, състояща се предимно от чревни разновидности. Добавени са някои от обривните, като Scarlatinum и Pertussin. Някои са твърде редки, като Melitagrinum, кожен нозод от eczema capitis (себореен дерматит – бел. пр.) или Nectrianinum – лекарството от дървесен рак. Големите три нозода, кореспондиращи на Ханемановите миазми – Psorinum, Medorrhinum и Syphilinum – са ни добре познати, както и Tuberculinum и Bacillinum.

Нозодите” на Ален е класика в тази област; но трябва също да се изгради адекватно познание за нозодите, като се изучават книгите на Дж.Х. Ален за два от трите миазма, както и съвременните източници – като майсторските лекции на Х.А. Робъртс пред Американската Фондация за Лятно училище по хомеопатия.

Най-добри резултати според мен се постигат с нозодите според тяхната определена симптоматика, както с всяко друго лекарство; и тази всеизвестна истина ме доведе до някои поразителни ефекти в острите случаи. Когато се въртите в кръг и търсите изход, запитайте се за острите приложения на Syphilinum или на Psorinum.

Пролапс на ануса, запек и хемороиди | Syphylinum

Нека вземем за пример случая на госпожица Х, която бе извън себе си от агония след като ú бе направена клизма от една сръчна медицинска сестра. Усещане за непоносимо свиване в ректума, придружено с болка, която притиска надолу и с реален пролапс на ануса; кичури от твърди, чувствителни хемороиди с фисури и парене; история на упорит запек с години; обичайно прилагане на клизма два пъти седмично и очакване на това изпитание с ужас, граничещ с истерия. Сифилитична семейна история. Страхове нощем, когато тя се влошава, и изтощение при събуждане; също безумие. Лекарства като Aesc, и дори Lach, бяха давани без успех. След една доза Syphylinum 1M: отпускане на ректалните спазми за няколко минути, последвано от почти нормално действие на червата, за първи път, откакто се помни, с облекчение на депресията, и т.н.

Затруднено дишане | Medorrhinum

Госпожица М, в колянно-гръдна позиция, с цианоза, бореща се за въздух и дишаща с хриптене, грубата ú непокорна коса стърчаща във всички посоки, мърморейки: „Да можех да достигна брега на морето – само ако можех.” Medorrhinum 10M, една доза, с облекчение за 5 минути, докато наблюдавах (преди това е прилаган адреналин, без резултат при пристъпите).

Секреция от ухото с висока температура, otitis media | Psorinum

Единадесетгодишно момче, на легло, с температура над 39 градуса по Целзий, стаята е задушна, но то стои с глава, омотана във вълнен парцал; бледа, мръсна кожа, напоена с воняща пот; лека, тънка струйка секрет от ухото, който може да бъде подушен още на влизане в стаята. Никаква болка, освен при повдигане на главата върху възглавница, което аз открих при въпроса, защо възглавницата е на пода. История на течащо ухо, изчезващо и възобновяващо се откакто е боледувал от скарлатина на четири години. Psorinum 10M, една доза.

Температурата падна за два часа, ухото секретираше обилно за около седмица; зиморничавостта, потта и смрадта изчезнаха. Три седмици по-късно майката каза, че момчето никога не е било така добре; нямаше никакви секрети от ушите за следващите 10 месеца, след което се наложи да повторя дозата.

Обсъждане

Д-р Бейкър: Съгласен съм с д-р Хъбард, че най-добрите резултати с нозодите се постигат, когато те се предписват като редовни хомеопатични лекарства, на база на симптомите – но не винаги можете да получите симптомите. Тогава трябва да ги използвате, докато получите симптомите – особено в онзи случай на колянно-гръдна позиция на тялото и Medorrhinum. Виждал съм това да работи като магия.

Д-р Гример: Тази беседа трябва да се обсъди. Предметът и е важен; това е предмет, който е бил прилаган по множество добри начини. Няма съмнение обаче, че с нозодите много се е злоупотребявало в миналото. От друга страна няма съмнение, че те са от много ценна помощ за реалната лечебна работа.

Съгласен съм с д-р Хъбард, че най-логичното нещо при използването им е да разполагаме с техните симптоми и история; има случаи, при които с много оскъдни симптоми, с други лекарства или с това лекарство, с фамилна и лична история на определен миазъм, с който те са свързани, ще получите понякога блестящо отключване на случая, ако не и излекуване.

Мисля, обаче, че мога да си припомня много малко случаи на истинско излекуване с нозоди.

Пневмония | Tuberculinum bovinum Kent

Моят опит е, че те помагат, но доколкото си спомням, само в един случай наистина излекуваха, и това бе случай на Tuberculinum – много лош случай на преселническа пневмония , дете на 6 години. Изминах 2 хиляди мили, за да сложа под езика на това дете прахче Tuberculinum, когато то беше почти умиращо. Трима други доктори от Сиатъл, Вашингтон, най-добрите доктори от „старата школа” в града, го бяха лекували, и казали, че няма надежда.

Детето имаше само няколко симптома, когато пристигнах. Бе имало около две седмици много висока температура и силни тръпки. Всеки път, щом се появявала нова област на инфекцията, то получавало втрисане, последвано от висока температура, малки участъци в целите дробове, пневмонийни участъци; верига от подути твърди лимфни възли по врата, нокти като на птица, изключителна слабост.

Аз поех случая с тяхно съгласие. Лекарите ми казаха: „Да, докторе, ние сме доволни да поемете случая, ако смятате, че можете да направите нещо. Ние не можем.” Те преустановиха своите лекарства. Даваха му отхрачващи. Позволиха ми да дам лекарство и аз дадох Tuberculinum 10M; след десет часа случаят приключи с криза, не постепенно. Детето получи пристъп на кашлица и изплю около една пинта гной, след това свали температурата от 41 на 35,5 градуса. Той имаше просмукваща се, много обилна пот, и естествено, лекарите започнаха своите уверения към семейството: „Е, детето умира”. „Не, не умира” – казах аз.
Пулсът му, въпреки всичко, беше добър. Аз казах: „Това е само реакция. Той ще се оправи за късо време”.

Той наистина се оправи. Излекуването му беше забележително, последвано от идеално възстановяване, без повече лекарство.

Д-р Левандовски: Тоталността от симптомите, както ние я разбираме, е решаващият фактор при избора на лекарство, и наред с моята оценка искам да добавя и своя опит с нозодите. Изглежда, че тоталността от симптоми не винаги работи при селекцията на нозод. При реперторизацията на който и да било случай, нозоди много рядко излизат. Това ме стресна, дали правя достатъчно проучване, и след като нозодите рядко се появяват на реперторизация, реших да използвам нозод винаги, когато се появи.

Това извежда въпроса, дали когато разпознаете нозода, трябва да го използвате внимателно, защото всички разбираме, че той е много мощно средство. Отново ще повторя, че реперторизацията с нозоди за резултат е много рядко срещана, и ако и когато се срещне, със сигурност е след допълнително изследване, и се превръща в симилимума на случая.

Д-р Варенсмит: Един аспект, който не е засегнат в тази беседа, а е много ценен според моя опит, това е евтаназийната мощ на Tuberculinum. Много често след предписването на лекарства за нелечимо остро състояние, откриваме, че лекарствата са показани серийно и се провалят, а това разбира се сочи към положителна диагноза за нелечимост. Докато пациентът се приближава към последната фаза, семейството е неспокойно, страстите се нажежават, и понякога очаквано е да се направи нещо, което да неутрализира крайната решителна агония на смъртта.

Ето тук, ако изучавате Tuberculinum много внимателно и ако откриете, че в историята на случая има симптоми, насочващи към него, или семейна история на туберкулоза, често ще наблюдавате забележително подобряване преди смъртта. Много често сестрата ще ви каже, че вярва, че пациентът ще се оправи. Не позволявайте на това да ви заблуди. То ще е за кратко. Пациентът, който дотогава е е можел дори да преглътне лекарството, което му давате, или течности изобщо, може за много кратък период да поиска храна и да може да я поглъща, но вие пак не позволявайте това да ви заблуди – защото това е предсмъртна евтаназия, която настъпва с всеки симилимум, но особено с нозода Tuberculinum в много случаи. Това често е било безценно лекарство в моята практика.

Д-р Фарингтон: Както каза последният оратор, има много интересни моменти, които могат да се изтъкнат в тази дискусия, но аз предполагам, че не бихте искали тя да отнеме много време. Вярвам, че случаите, докладвани от нашата колега, изобщо не са били остри, а обострени проявления на подлежащи хронични състояния. Вярно е, че рядко получаваме нозод при реперторизация, и аз мисля, че това е защото познанието за особените симптоми на тези болестни продукти е ограничено – а реперториумите съдържат сравнително малко от тях.

Ако по-задълбочено прегледате „Нозодите” на д-р Х.К. Ален, ще видите, че има цяло богатство от симптоми, особено за Psorinum и Medorrhinum, и някои от тях могат да се намерят и при доста други лекарства. Това е особено вярно за Medorrhinum. Ако някога сте използвали Реперториума на д-р Ален, сте имали по-честа поява на нозоди. Много от симптомите в него са записани в другите реперториуми и са маркирани във висока степен.

Д-р Ален е бил обвиняван, че злоупотребява с нозодите, но аз не го вярвам. Той повече от всеки жив човек познаваше тези лекарства, подобно на Гърнзи, с неговите ключови симптоми и някои други колеги, които имаха специален начин на предписване или линия на работа; те знаеха толкова много за клиничните симптоми, че в един или два симптоми те виждаха други неща, и може би без да го осъзнават дори, предписваха наистина върху тоталността.

Виждал съм редица излекувания с нозоди, особено с Tuberculinum, при което той беше единственото лекарство в случая. Вярно е обаче, че по правило те довеждат случая до известна точка, след което са нужни други лекарства, за да довършат излекуването.

Друга мисъл: Имали ли сте много влошавания от нозоди? Аз никога не съм имал. Д-р Гример сподели, че в неговия случай момчето се е подобрило чрез криза. Не е ли вероятно да е вярно, че макар при добро хомеопатично предписание лобарната пневмония да се подобрява постепенно, то ако е налице хиперпирексия, това не е възможно; че когато температурата е 41 градуса, или както в един случай на така наречената „синя” пневмония (която предполагам, не е била пневмония, както разбрах), при температура 42 градуса, след една доза Phosphor температурата спадна за два часа до 38 градуса пациентът го втресе, изпоти се и почти колабира. Беше млада жена на двадесет и шест, която току що се бе възстановила, след дълъг период на хомеопатично лечение, от туберкулоза; затова не зная дали в този случай ставаше дума за скоротечна туберкулоза, или за пневмония. Тя се възстанови, но косата ú опада. Стана плешива като яйце. След което косата ú стана къдрава, моят най-голям син се влюби в нея и се ожениха. Не знаех, че върша толкова добра работа!

Д-р Панос: Нозодите са много широка тема и заемат значително място в нашата Материя Медика; трябва да се изучават повече, отколкото в момента.
Наскоро съпругата на един от най-добрите ни хомеопати в Дейтън страдаше от нещо, което бе определено като колит, и естествено той се обърна към симптомите. След две години най-добри предписания и консултации с хомеопати извън града, ме помоли да помогна. Каза ми лекарствата, които са били давани: Arsenicum, Lachesis, Carbo vegetabilis и няколко други.
Решихме да продължим с Ars. Той донесе някакво облекчение. Изчакахме два месеца, но нямаше по-нататъшно подобрение. Тогава тя хвана настинка и лекарят предписа набързо Aconite и Bryonia. Тогава решихме, че доза Sepia ще изчисти нещата. Тя не постигна нищо. Изпотяването и характеристиките на Psorinum бяха налице, затова дадохме доза Psorinum. Имаше влошаване за седмица, след това тя се върна към предишното си състояние и остана така четири седмици. Тогава Lachesis се прояви ясно и една доза 10М изчисти случая прекрасно, та тя и до днес си е добре.

Д-р Уилсън: Един аспект на нозодите не сме засегнали, и това е употребата на някои от тях срещу епидемичните болести.

Когато бях студент по хомеопатия в Ханемановия колеж, горните курсове бяха привилегировани да ходят до общинската болница и да видят едрата шарка. Аз исках да видя също, защото си мислех, че никога няма да я срещна, когато започна практиката си.

Отидохме да видим дифтерия, скарлатина и после, след два дни – едра шарка. Първия ден старшият поиска да види нашите ваксинации. Аз бях най-възрастен в класа, но той само ме погледна и ме подмина. Не разбрах защо. Накрая попитах: „Не искате ли да ме погледнете? Моята е направена през осемдесетте”. Той каза: „Колко време е минало?” „Двадесет или двадесет и пет години”, отговорих аз. „Бих направил едно-две драсвания, ако бях на ваше място” – каза той.

Някои от другите колеги бяха ваксинирани. Някои от тях не бяха добре, когато настъпи критичното време, но аз започнах да вземам Variolinum, и го вземах за определено време, след като бях видял случая на едра шарка.

Миналата година в Ингълууд, Ню Джърси, имаха сериозна епидемия от коремен тиф, и училищните власти настояха всички деца да бъдат инокулирани против болестта. Доктор Пауърс познаваше семейство в Ингълууд, което консултира заедно с мен. Постави се въпроса за инокулация, и аз се възпротивих. Същото направи и доктор Пауърс, и аз поръчах няколко прахчета СМ от тифоидния и паратифоидния нозод на д-р Стърнс. Изпратих ги с инструкции да дадат на всяко от децата по едно прахче СМ от тифа.
В Ню Джърси настояваха, че всички деца трябвало да се тестват по Shick (Shick – тест за наличие на имунитет против дифтерия от 1910 година – бел.пр.). знаете, те правят Shick и бог знае какъв още тест. Настояваха да проверят всички деца в училището – а там имах едно малко пациентче. Моето отношение към ваксинирането винаги е било, че колкото по-здраво е детето, толкова по-малко е подходящо да бъде ваксинирано, и като следствие аз никога никого не ваксинирам, нито бих ваксинирал себе си, ако може да се избегне; така че пратих на майката няколко прахчета СМ от Diphtherinum, за да няма нужда да проверяват детето по Шик.

Здравните власти ме повикаха и искаха да знаят защо. Аз не им казах какво съм направил, но просто казах, че по моя преценка детето е достатъчно инокулирано против дифтерията.

Така че аз използвам тези нозоди, Variolinum, Thyphoid и Diphtherinum по този начин, макар разбира се, подобно на д-р Хъбард, да трябва да ги използваме и когато смятаме, че има (а при някои от нас наистина има) подлежаща туберкулоза, сифилис, гонорея. Не можем да го избегнем, тези болести съществуват около нас и в много случаи интеркурентно предписание на някой нозод върши много работа.

Д-р Ван Норден: За нозода Tuberculinum доктор Ален ни казваше, че когато хората са слаби и се уморяват лесно, и когато не можете да постигнете много с другите лекарства, Tuberculinum ще свърши работа. Правил съм това в много случаи от моята практика и намирам, че работи почти без отклонения.

Д-р Кембъл: Когато прегледате старите броеве на Recorder, ще видите, че почти всяка година има обсъждане за нозодите, и всяка година има някаква клевета, хвърлена по тези лекарства, а именно върху този им ефект, че никога не излекуват докрай, а все се налага даването и на друго лекарство. Защо това се придава само на нозодите не зная, защото те се използват най-вече в хронични състояния; и ако размислите върху случаите, които сте лекували през годините и си припомните, колко от тях сте излекували с едно единствено лекарство, независимо кое, ще се изненадате според мене, колко малко са тези случаи; така че да се казва, че нозодите не могат да излекуват сами е неправилно, защото твърде малко наши лекарства могат да излекуват хроничен случай, без помощта на други.

Д-р Макларън: Variolinum ще излекува едра шарка и ще ви предпази от едра шарка. Аз съм го пробвал. Бях повикан да видя мъж, болен от едра шарка, който имаше три деца. Беше много ясен случай на едра шарка, те живееха в малка къща. Трите деца не бяха ваксинирани и бяха контактни с болния. Дадох и на трите Variolinum. Най-голямото имаше пустули без гной в тях, и само един ден температура; второто имаше един ден температура и един или два преходни възела или розови места; третото дете нищо нямаше.

Д-р Кнер: Винаги съм използвал Variolinum за предотвратяване на едра шарка. Имах особен случай на жена около петдесетте, на която дадох Variolinum и тя незабавно разви прекрасна пустула на дясната си ръка. Това се случи по време на епидемия; тя никога повече не прояви никакви симптоми.

Искам да говоря за нещо друго. Знае се, че химическите съставки на слюнката съдържат серен цианид на калия, и по време на епидемия във Филаделфия е открито, че когато е правят сребърно покритие, при което е използван калиев цианид, сред работниците няма случаи на едра шарка. Това накара доктор Херинг да разследва случаи на едра шарка в болницата във Филаделфия. Той отиде там и изследва тяхната слюнка, и откри, че цианидът е изчезнал от слюнката, но се намира в пустулите; веднага, щом пациентите се подобрили, цианидът изчезнал от пустулите и се върнал обратно в слюнката.

Това го накара да започне да използва серен цианид на калия в течна форма, който като бъдеше разпръснат по чаршафите в стаята на болните, имаше ефекта, че след това не се появяваше нов случай на шарката. Самият аз съм ползвал тази практика много пъти.

Тогава доктор Херинг пожела да намери лекарство от растение. Той мислеше за лекарство, извлечено от растение, което съдържа серен цианид на калия, и го откри в черния синап, Synapis nigra.

Д-р Хъбард: Искам да благодаря на д-р Кнер. Със сигурност ще запомня Sinapis nigra. Това е съвсем ново.

Съгласна съм с д-р Левандовски, че лекарствата, които излизат на шесто и седмо място в реперториума, ако са редки лекарства, са много важни. Лично аз по-вероятно давам онова, което идва на трето място, вместо на първо.

Мисля, че във всеки случай трябва да действаме по чудесния метод на д-р Сполдинг, да преценяваме кои от нозодите на основните миазми са най-близко свързани с конкретния случай. Знаем, че лекарствата са миазматично групирани, и трябва да се стараем да мислим за това, когато обмисляме някое лекарство.

Разбира се, доктор Фарингтон е прав, когато казва, че моите случаи са по-скоро хронични, отколкото остри; но в този момент те бяха в остра фаза. Мисля, че в крайна сметка всеки случай е хроничен, независимо колко остър изглежда.

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2015, от ‘The Homeopathic Recorder’, 1939 година, том LIV, № 5