Поглед върху постиженията в хомеопатичното лечение на рак

От А.Х. Гример

Беседа, изнесена от доктор Артър Хил Гример, хомеопат (1874-1967), пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация през юни 1931 година.

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през септември 1931 година, том ХLVІ, № 9

Преди две години имахме привилегията да изнесем пред тази група от наши колеги беседа, наречена „Излекувания на рак с Cadmium”, в която изложихме резултатите от лечението към онзи момент, на двеста двадесет и пет случая, с неуспех при петдесет от тях, за четири години.

Казахме също, че двадесет и два от случаите приключиха със смърт поради рака; но тези хора живяха допълнителни шест години, повечето от тях комфортно и изпълнявайки свойствените си занимания; при всичките смъртта настъпи с минимални страдания. Много не страдаха изобщо, и без прилагане на морфин или други някакви нартокични или анестетични дроги, преминаха границата тихо и в мир.

Останалите сто и петдесет случая дават всички надежди за живот в продължение на още много години, с изключение на онези от тях, при които напредналата възраст може във всеки момент да прекъсне живота. От тези цифри можем да заявим, че за шест години са излекувани две трети от всички случаи, със стриктното прилагане на хомеопатични методи, защото повечето – ако не и всички – останали живи пациенти, ще умрат поради други причини, не поради рак. Запомнете, това не бяха случаи в начална фаза, те всички имаха кахексия, както и клинични и лабораторни доказателства за развита и активна ракова болест. Много от тях бяха третирани хирургически и с радий и рентген, от което бяха получили само вреда, преди да се обърнат към хомеопатията. Предвид тези факти и поради новите данни, събрани при по-широк и по-разнообразен опит в прилагането на хомеопатията при рак, аз се надявам на още по-големи постижения в близко бъдеще за излекуването и за стихването на тази неумолима болест. Те ще бъдат извършени от истинските последователи на Ханемановата хомеопатия.

Ние трябва да обвържем предписанията на нашите лекарства с диетични и хигиенни мерки, за да постигнем дори по-удивителни резултати от тези в миналото (за да излекуваме). Трябва също да открием метод за поставяне на абсолютна диагноза на преканцерозната фаза. Когато тази пожелателна възможност стане сигурна – а тя дори сега е видима, макар и не перфектна – ние ще станем свидетели на признаванего на силата на хомеопатичния закон над това най-разрушително и досега неизкоренимо човешко зло. След преглед на съвременните изследвания, и след безплодните и обезкуражаващи резултати, постигани от хирургията, рентгеновите лъчи и радия в един продължителен период от време, ние вече знаем, че Ханемановата хомеопатия носи на засегнатите единствената истинска надежда за излекуване в ранните фази, и за облекчаване на страданията и удължаване на живота в напредналите случаи.

Колкото повече опит добивам с препаратите на Cadmium, толкова по-убеден съм в тяхната крайна необходимост при рак. Не защото те постигат идеалното излекуване сами и без помощ, но защото те са най-ефективният антидот, с който за момента разполагам, на отравянето с алуминий; и този фактор играе далеч по-важна роля при рака, отколкото повечето от нас в миналото вярваха. Чревните форми на болестта особено много се влошават от присъствието на тази неуловима отрова. Алуминият е един от най-често срещаните дразнители, служещи като подбуждащи причини в много случаи на рак. Cadmium iodatum е най-ефективният антидот на радия и рентгеновото облъчване, който може да бъде открит сред хомеопатичните лекарства; състезава се с Phos за радиевото отравяне и с Fluoricum acidum и Silicea за злоупотребяването с рентгеновите лъчи. Тези лекарства са най-ефективните агенти, които досега са открити, против ужасяващите ефекти, произвеждани от радия и рентгеновите лъчи – както местни, така и системни.

От хомеопатична гледна точка, проблемът „рак” представя четири базисни аспекта, всеки от които сам по себе си подлежи на изучаване:

Първият е физиологичната фаза, и тя е свързана както с лекаря, така и с пациента. Ужасът и депресията, които настъпват след диагнозата „рак” – вярна или погрешна – сами по себе си са смазващи в повечето случаи. За пациента не остава никаква надежда, безполезно е да се опитва, единствено му остава да избегне колкото е възможно повече страданията си, и да удължи за известно време своя обречен живот. За лекаря, особено ако той е научно настроен и пропит със съвременните идеи на така наречените авторитети, това означава поредната съдбовна жертва, за която няма лекарство и помощ, и която е просто обект на експериментално осакатяване и изтезания – всичко в името на науката и прогреса. Не се прави никакъв опит с интелигентно усилие да се потърсят причините и да се изведе закон – който представлява първият признак за истинска философия и наука. Пациентът в това си състояние е оставен дасе носи, да прави, мисли и се храни с каквото избере, без помощ и без насока, като парче отломка по бурното море, без компас или подкрепа.

Вторият аспект е този на дразненето, което идва от много източници, някои от тях много фини и недоловими. Медикаментите, особено дериватите на въглищния катран, серумите, ваксините, отровите от метали; също обработените, примесени, деминерализирани, девитализирани дразнещи храни – всички те попадат в тази група.

Третият аспект е този на диетата, премахването на всички дразнещи и увреждащи храни и правилният подбор на нездразнещо, балансирано, индивидуализирано хранене.

Четвъртият аспект е този на подбора на лекарство. Той е още по-труден и усложнен, отколкото е обичайното предписание, защото твърде много фактори попадат в историята и причината за рака, и защото няма два еднакви случая. Може да се налага да антидотираме някои специфични лекарствени отрови в даден случай, преди всичко останало. Друг може да изисква уталожване на даден специфичен миазъм или инфекция, какъвто е сифилиса. Серия от комплементарни лекарства често са нужни, за да се справим със състоянията на много случаи – но всички те в съответствие с хомеопатичния закон, в единични дози и на достатъчни интервали от време – за да може случаите да се проявяват и еволюират.

Много можем да научим чрез наблюдения върху природата и нарастването на рака, както когато бъдат оставени на жизнената сила, неподпомогната от лекарствено въздействие, така и когато бъдат повлияни от нашите лекарства.

Миналата година при мене дойде жена на шестдесет и три години, която имаше рак на гърдата в активна фаза, много напреднал, и то за кратко време преди тя да ме потърси; болезнен. Тя каза, че за първи път забелязала бучка в гърдата си преди двадесет и три години, но се страхувала да потърси лекар, защото се ужасявала от операцията; не се лекувала с нищо, не спазвала никакви диетични норми, работела много при повече или по-малко тежки обстоятелства; и въпреки това природата, неподпомогната, я удържала жива и без болка, в добро състояние, за повече от двадесет години. Каква полза би донесла хомеопатията в този случай, ако бе приложена в неговия зародиш? Всички ние виждаме отговора в множеството бучки и възли, които изчезват при правилното предписание.

Това ни води към най-жизненоважната част от предмета на нашата беседа – тази на превенцията; защото, щом можем да излекуваме голям брой развити случаи, и щом природата, неподпомогната, може да задържи опустошението от болестта за двадесет години, то знаем какво ще постигнем с добро предписание плюс правилно хранене и здравословен живот, за да предотвратим развитието на рак. Отдавна е известно, че конституционалното хомеопатично лечение предотвратява развитието на рак в огромната част от случаите. В тези времена на мълчалив терор, доминиращ над света – особено света на преобладаващата медицина – наш тежък дълг е да съобщим на човечеството тези важни факти. Милиони долари годишно се изразходват за подхранване на алопатичното невежество; разпиляват се за жестоки експерименти с животни, които игнорират и извращават божиите и природните закони и донасят само допълнителни страдания и жертви на една вече прекомерно обременена раса. Погрешно е да оставяме света в страдание и терор, когато знаем, че хомеопатията е лечебен балсам, който може да прекъсне разрушителния поход на това грозно чудовище, заченато от престъпен закон, родено в болест и подхранвано от невежество.

Чикаго, Илинойс

Обсъждане

Д-р Е. Ъндърхил младши: Това бе една славна лекция. Бих искал да я видя отпечатана и разпространена до всеки лекар в Съединените щати. Доктор Гример наблегна на трите есенциални момента – хомеопатичното лекарство, храненето и начина на живот. Без трите в синхрон, аз не смятам, че ще постигнем излекуване в голям процент от случаите.

Д-р П.Л. Бентак: Както каза докторът, трябва да отстраните причината. Ще ви дам кратък обзор на казаното от доктор Емил Шлегел в неговата немска книга, отпечатана през 1923 година, в която той излага собствения си опит. Той практикува четиридесет години и е излекувал рак. Неговият труд върху рака според мене е най-добрият в света. Добре би било да преведете тази книга на английски език. Тя е много съдържателна. Той казва, че трябва да премахнете причината за проблема. Неговите ракови случаи са подобни на всички останали хронични болести. Той не казва, че кафето антидотира нашите лекарства – а поддържа, че твърде много кафе не действа добре. Ако не успее да откаже пациентите си от кафето, той им препоръчва да пият по едно сутрин. Той постоянно има работа с работническите класи. Казва, че хората са недохранени, че трябва да се хранят с добра храна, малко повече месо; но ако са свръх-охранени или преяждат, те трябва да ядат по-малко, и особено по-малко месо. Могат да се хранят със супа от говежди кости, защото фосфорът и калцият, които се отделят в нея, са добри за хора с рак. През септември 1930 публикувах статия в Homeopathic News, върху нещо, което наричам „ограничаване на дренирането”. Би било полезно да я погледнете.

Аз предписвам лекарството най-вече в тинктури и ниски потенции. Доктор Небел в Швейцария използва съставни лекарства. Синът му ми даде списък на тези лекарства, и някои индикации за тяхното приложение. Аз съм ги давал в добър хомеопатичен порядък, само показаното лекарство, едно лекарство.

Бърнет премина от висока потенция към ниска, защото високата е твърде силна. Когато пациентът е прекомерно обременен с отрови, ниската функционална потенция е по-добра помощ, защото природата не може да отхвърли състоянието без помощ.

Ако навреме поемем раковите случаи, вярвам, че можем да излекуваме 90 на сто от тях; а онези, които не успеем да излекуваме, ще живеят много повече и много по-леко. Аз почти никога не съм бил принуден да прибягвам до доза морфин, освен в екстремните случаи. Имам много добри случаи, при които при мене идваха хора, излъчващи отвратителна миризма; с хомеопатичните лекарства успявах да ги освободя от нея, да удължа живота им и да им даря една сравнително лека смърт.

Д-р С.М. Богер: Тази прекрасна лекция ми дава възможност да кажа две-три неща. Ще започна с два случая на рак.

Първият беше случай на жена на средна възраст, чиято майка умря от злокачествен рак на гърдата. Майката живя осем години на хомеопатично лечение за злокачествения рак. Дъщерята също имаше бучка в гърдата и се довери на хирург, който я отстрани. Това беше преди шест години. Преди четири месеца тя дойде при мен и ми каза: „Докторе, имам болка в този стар белег. Има нещо не-наред в мишницата ми.” Аз я прегледах и със сигурност го установих. Тя имаше болка в стария белег и бучка в мишницата. Дадох ú една доза Bellis perenis 30C, и повторих след две седмици. Бучката беше напълно изчезнала, а болката я нямаше. Жената каза, че се чувства съвсем добре, и преизпълнена с радост.

С този случай бих искал да кажа следното: Водени от източниците на старата школа, много години сме вярвали, че ракът и нараняванията са във връзка едни с други. Мъжете от старата школа не са грешали във всичко. Имат някои добри моменти. В случая с тази жена съберете двете неща заедно, и ще получите решението.

Вторият случай беше жена на осемдесет и четири години. Дванадесет години по-рано тя имала камъни в жлъчката, отстранени хирургически. Шест години след това се появила бучка в дясната ú гърда, която постепенно се увеличила до размер, който сега се разпростира под зърното и е колкото чинийка за кафе. На цвят е тъмно синя. Особеното в този случай е, че тя не усеща много болка в тази бучка, но често получава пристъпи на остър възпалителен еризипел. Най-сетне, аз открих, че Arnica покрива и двата симптома – еризипелът и големият рак. Последният пристъп на еризипел тя получи преди по-малко от десет дни. Той настъпи остро, с висока температура, интензивен оток, ужасна изнемощялост и обрив по гръдния кош. Тя лежа тридесет и шест часа. Това бе най-краткият пристъп, който изобщо бе имала. Атаките от еризипел стават все по-кратки. Това показва нашите възможности в случай на рак.

Има друга част от тази лекция, за която искам да говоря. Тя няма нищо общо с рака. Има много изследователи днес, които изглежда работят с илюзията, че могат да причиняват зло и в същото време да получат добри резултати от това. Това са хората, които правят вивисекции и подобни на тях. О, да, нас старата школа ни е учила, че много победи в медицината се дължат на вивисекцията  и така нататък, но как да затворим очи за моралните норми и за логиката на нещата – това не разбирам. Ако някой тук може да ме осветли и да ми каже, как така ще получим добри резултати от нарушаването на моралните норми и от сътвореното зло, ще съм доволен.

Д-р А.Х. Гример: Докторът обърна внимание на потенцията. Тя е важен фактор; и имаме нужда от много повече практика, отколкото аз имам до този момент, за да очертаем относителните качества на отделните потенции. Всички потенции имат значение.

Можете да се върнете към литературата и да откриете, че много излекувания са постигнати; и че Бъкли, Бърнет и Купър са постигнали без съмнение автентични излекувания. Вярно е, както забеляза докторът, че ако дадем твърде висока потенция отначало, особено в напредналите случаи, ще причиним ненужно страдание и вероятно ще създадем влошаване, от което няма да можем да се освободим после в тези напреднали ракови случаи. Така че, аз започвам с потенция около 30С в повечето случаи, и чакам да наблюдавам какви са реакциите на тази потенция. Ако реакцията започне добре, последващите потенции ще продължат работата по чудесен начин.

Намаляването на миризмата е благоприятен симптом в случаите на рак. Когато наблюдавате това, разполагате с един от най-сигурните признаци, че лекарството ви работи, че пациентът се чувства, изглежда и е по-добре. Може да отнеме малко време, преди образуванието да започне да показва намаляването, на което се надяваме, но ако случаят се развива в тази последователност, лекарството ви си върши работата. Ако случаят се развие в друга последователност – тоест, ракът намалява, но има повече болка и по-силна миризма – тогава лекарството ви не е най-доброто.

Докторът спомена и диетата. Аз отбелязах в лекцията, че храненето трябва да бъде индивидуално подбрано. Мисля, че това покрива въпроса достатъчно добре, с едно изключение. Не трябва да ограничавате месото ва раковите пациенти, защото пикочната киселина в месото има специфично вредно въздействие върху рака. Това е доказано от достатъчен брой надеждни наблюдатели, и то извън нашите хомеопатични среди, някои от които имат добри резултати. Един от първите, забелязали това, е представител на старата школа, доктор Бъкли от Ню Йорк, който е излекувал доста случаи без нищо друго, освен с правилно хранене.

Наблюденията на доктор Богер са напълно верни. Те се отнасят до онази част от нашата лекция, която засяга дразнителите, каквито са и нараняванията. Ние имаме прекрасни лекарства, които кореспондират с тези неща; тези лекарства, както той спомена, особено Bellis, са ни донесли много добри излекувания. Bellis може би ни е дал повече излекувания при рака на гърдата, отколкото всяко друго лекарство – ако успеете да получите специфична история на пост-нараняване. То се състезава с Conium. При Conium гърдата обикновено е свободна от болка. При Bellis е вероятно да има някаква болка.

Хипотезите и хазарта не са част от хомеопатичното предписание; хомеопатът не се опитва да преведе простия, истинен език на симптомите на вечно променящия се и винаги не-интелигентен жаргон на патологичната диагноза. Диагностиката на симптомите на някой случай може наистина да сочи към мастна дегенерация на сърцето или към цироза на черния дроб, или друга някаква изкуствена класификация; независимо от това обаче, истинският хомеопат прилага лекарството, което покрива тоталността от симптомите; без да се спира, за да се увери, дали това лекарство някога е причинявало мастна дегенерация или цироза. Всеки опит за хомеопатично предписание на база патология по необходимост изключва умствените и субективните симптоми; а те именно са често нашият най-сигурен водач към правилния подбор на лекарство, дори и да са патологично незначителни.

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2015, от ‘The Homeopathic Recorder’, 1931 година, том XLVI, № 9