Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1954 година, том LХХ, № 2
С излагането на своята теория за относителността, Айнщайн направи невалидни всички предшестващи я концепции – за гравитацията, етера, геометрията и други. Някои циници биха могли да му нанесат удар с възражението, че неговата теория за относителността е само относително вярна. Каквато и да е тя обаче, ние можем да свидетелстваме, че е факт и в областта на медицинските решения. Когато разни авторитети, специалисти или превъзходни хирурзи отсекат, че даден случай е изцяло безнадежден, озадачаващо нелечим или типично хирургичен, ние трудно потискаме усмивката си, защото знаем, че присъдите на тези почитани люде са показателни за техните велики грешки, провали и пропуски – които при по-близък преглед се оказват да варират между петдесет и деветдесет процента. Ето няколко случая, които да илюстрират нашето твърдение. Нататък Относителността на медицинските присъди
Както суеверията, неточните наблюдения и лековерните догадки са източник на неизброими неверни изявления относно достойнствата на лекарствата в алопатичната материя медика, така и липсата на доказвания и безпочвените теоретични мотиви на лекарите отричат без причина всякакви лекарствени свойства на изключително мощни, и следователно високо лечебни субстанции, като по този начин са лишили хората от ценни лекарства.
Тази публикация съдържа извадки от беседа от Х. А. Найсвандер и от лекция от Дж. Дженис, изнесени пред Бюрото по клинична медицина към Международната Ханеманова Асоциация.
Публикувани в ‘The Homeopathic Recorder’ съответно през месеците април 1955 година, том LХХ, № 4 и април 1951 година, том LХVІ, № 10.
Последното заглавие, което прочетох по този въпрос, беше: „Лечението с хомеопатия има единствено плацебо ефект, доказаха учени“.
Как точно го доказаха, от статията не се разбира. Някой изобщо може ли да ми обясни, що е това „метаанализ на 176 проучвания, съсредоточени върху 68 конкретни заболявания“? Едва ли. Обаче виждат се още четири статии, свързани с темата на тази, първата от които датира от септември 2015, и то само в тази медия. Нататък Кой и защо напада хомеопатията?
Публикувана в Homeopathy, Май 1938/том VІІ, брой 5
Когато чете доказванията и отравянията с терпентин в Енциклопедията на лекарствените патогенези, човек остава поразен от няколко неща. В Материя Медика винаги четем, че при терпентина „урината мирише на виолетки“: този любопитен факт винаги настъпва – дори при отравянията на животни с терпентин. Урината може да е прозрачна, кървава, опушена, черна, но тя явно мирише на виолетки: или, както понякога го изразяват, мирише сладко. Нататък Терпентин | Terebinthinae oleum
Това есе е представено през 1835 година пред алопатичното медицинско общество на Мюнстер.
Включено в сборника „Кратки трудове” на Бьонингхаузен.
Вярвам, че това научно общество, на което имам честта да бъда член, очаква темата на моята лекция да има някакво отношение към хомеопатията. В отговор на това предполагаемо очакване аз ще се опитам – накратко – да докажа как едно лекарство, което предизвиква болест у здрав индивид, може да облекчи подобна естествена болест. Нататък За зъбобола
Извадка от „Семейният хомеопатичен наръчник“ от Константин Херинг
Най-честите последствия от хващането на настинка са катарът и кашлицата, понякога температура, колики, диария, болки в зъбите, ушите или крайниците. Когато избираме лекарство, може да се окаже нужно да се обърнем към онази глава, в която тези разстройства са най-пълно описани. Тук само ще споменем какво трябва да се направи в най-общите случаи. Нататък Последствия от настинки | Част І
Случай на Кейт Бърч, съвременен американски хомеопат в Минеаполис, практикуваща хомеопатия от 1994 година; публикуван в годишното списание ‘The American Homeopath Journal’, 2000
Възпитаник на Тихоокеанската академия за хомеопатична медицина и The Dynamis School of Advanced Homeopathy на Джереми Шер, Англия.
Настоящата публикация на български език е направена с личното разрешение на авторката, предоставено специално за читателите на Открито за Хомеопатията.
Беседа, изнесена от Харви Фарингтон, д.м., пред Бюрото по Материя Медика на Международната Ханеманова Асоциация през Януари 1930
Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през 1930 година, том ХLVІ, № 1
„Ако лекарят ясно долавя какво трябва да бъде излекувано във всеки индивидуален случай на болест и какво е лечебно във всяко отделно лекарство, и ако той знае как да адаптира лечебното към несъмнено болестното съгласно неизменно определени принципи, тогава той разбира как да лекува разумно и рационално, и е истински майстор на лечебното изкуство”. Нататък Някои клинични аспекти на Aesculus hippocastanum
„Орпимент на алхимиците. Двата сулфида на арсеника, орпимент и реалгар, са били използвани по някак общ начин в случаи, при които е имало комбинирани силни симптоми на двата елемента. Независими наблюдения и доказвания са направени и на двете соли.
Гример нарича това лекарство онзи арсеник, който силно засяга кожата и лигавиците, причинява злокачествени и периодични разязвявания, особено на стомаха, който е арена на изключително силни парещи болки, с повръщане и диария. Налице са симптомите и на двата компонента, има интензивна, мъчителна тревожност и очакване, заедно с неспокойствието на арсеника.”
Следващите наблюдения са резултат от много дози с различна сила, приложени върху хора с различна чувствителност. Един интелигентен хомеопатичен лекар няма да предпише своето лекарство, дори в неговата минимална доза, преди да бъде убеден, че особените му симтпоми са възможно най-подобни на тези на болестта, която трябва да излекува. Но ако има такова подобие, лекарството със сигурност ще излекува.
Във всеки случай обаче, поради човешката погрешимост, лекарят може да не е предписал правилно; тогава едно или няколко подушвания на Ipecacuanha, на Hepar sulphuris calcareum или на Nux vomica – според обстоятелствата – ще премахне лошите ефекти. Нататък Arsenicum album | Част ІІ
Беседа, изнесена от доктор Артър Хил Гример, хомеопат (1874-1967), пред Бюрото по клинична медицина на Международната Ханеманова Асоциация през юни 1931 година.
Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през септември 1931 година, том ХLVІ, № 9
Преди две години имахме привилегията да изнесем пред тази група от наши колеги беседа, наречена „Излекувания на рак с Cadmium”, в която изложихме резултатите от лечението към онзи момент, на двеста двадесет и пет случая, с неуспех при петдесет от тях, за четири години. Нататък Поглед върху постиженията в хомеопатичното лечение на рак
„Относно естеството на тази книга, „Нозодите”, може да се каже, че доктор Ален винаги и през цялото време е смятал, че тези дроги са хомеопатични, а не изопатични лекарства; че те са доказани като хомеопатични лекарства и са предписвани според тоталността от симптомите.
Предварителните бележки към картините на лекарствата, представени в тази книга, дават цялата ни известна информация за източниците на доказванията.
Доктор Ален отдаваше голямо значение на този негов последен труд, който той – както вярваме – считаше за най-велик.
„Относно естеството на тази книга, „Нозодите”, може да се каже, че доктор Ален винаги и през цялото време е смятал, че тези дроги са хомеопатични, а не изопатични лекарства; че те са доказани като хомеопатични лекарства и са предписвани според тоталността от симптомите.
Предварителните бележки към картините на лекарствата, представени в тази книга, дават цялата ни известна информация за източниците на доказванията.
Доктор Ален отдаваше голямо значение на този негов последен труд, който той – както вярваме – считаше за най-велик.
Тази публикация представя превод на кратката студия, написана от Дж.Т. Кент към неговия Реперториум, публикуван през 1897 година. Известно е, че Реперториумът на Кент представлява основата, върху която са създадени най-употребяваните от хомеопатите днес реперториуми.
Студията ни предоставя фрагментарен поглед върху развитието на хомеопатията, и безценни указания за извършване на реперторизация от един безсмъртен учител, неизменно валидни и днес.
Сива антимонова руда, антимонов трисулфид, черен сулфид от антимоний[1]
Естествената руда от антимонов трисулфид се намира в блокове от паралелни черни игли с почти метален блясък, съставени от двадесет и осем части сяра в съединение със сто части металически антимон.
След като предварително бъде химически тестван, за да се провери липсата на примеси от други метали, се приготвя хомеопатичното лекарство по начина, указан за сухите лекарствени субстанции в края на първия том, и се потенцира до 30-та потенция за хомеопатична употреба.
Чистите ефекти на лекарството върху здравото човешко тяло, изложени тук, показват честата необходимост от минимална доза от него, в подходящите случаи на хронични болести. Нататък Антимониум крудум | Antumonium crudum
“В тази статия се изяснява, че принципът за сигурност в лечението, която може да бъде определена предварително, принадлежи глъбинно на хомеопатията на Ханеман. Осъществяването на този принцип е обусловено от радикалния и изключителен по своята същност подход на изследване на симптомите на лекарството, и на тези на пациента.
По отношение на този принцип съществува гигантска пропаст между модерната хомеопатия и традиционната; в практиката, при опитите да се намери лекарство, се сравняват идеи, вместо да се наблюдават истинни факти (феномени). Търсят се скрити процеси, централни идеи и т.н., лежащи зад фактите.
Днес разбирането на принципа за сигурност в лечението е застрашено от тези капани, и следователно от провал в практиката.”
Способността на предписващия да забележи онези характеристики у пациента, които очертават миазма, конституцията и признаците на настоящата активна болест – тази способност е от изключително значение при снемането на хомеопатичния случай.
Конституцията винаги има значение за хомеопатичното предписание, дори и отделният случай да е третиран от етиологична, миазматична или патологична гледна точка за определянето на вярното лекарство. Чрез познаването на конституцията на пациента и на активния към момента на предписанието миазматичен слой, хомеопатите разполагат с база за прогноза относно бъдещото развитие на случая, включително и за групата хомеопатични лекарства, които може би ще бъдат необходими на същия пациент; а всичко това е особено валидно в хронични случаи. Нататък Хомеопатичната конституция | Трите групи на Гравол
Самюел Суон от Масачузетс е сред пионерите в хомеопатията, известен със своя интерес към употребата на нозоди и високи потенции на хомеопатичните лекарства. В своята практика Суон е разработил повече от 1000 хомеопатични препарата, направени от болестни продукти, нозоди и други лекарства. Най-известните сред тях са Syphylinum, Vaccininum, Variolinum, Lac caninum и Tuberculinum. Последното е приготвено от храчка на туберкулозен пациент, 20 години преди Робърт Кох.
Американският хомеопат Едуард Полок Аншуц (1846-1918), носител на почетна степен от Медицинския колеж на Херинг, пише:
„Четири години преди изследванията на Кох, трима хомеопати – Херинг, Суон и Биглър – вече са използвали хомеопатично лекарство, направено чрез мацерация на туберкулозен бял дроб, и от храчка на туберкулозно болни.
Доктор Дж. К. Бърнет в своята книга „Ново лечение на туберкулозата” отбелязва симптоми, настъпили в резултат от препарат, който той нарекъл Bacillinum. ….
… Нека да разграничаваме лекарството Bacillinum от туберкулина на Кох: Bacillinum представлява мацерация от типичен туберкулозен бял дроб, а лимфната тъкан на Кох е екстракт в глицерин от мъртъв туберкулозен бацил. Първият е смес от естествена инфекция, а вторият – продукт на лабораторен експеримент. С първия се асоциират няколко бактериологични вида, които дават клинична картина на кахексия и хектична треска; от втория понякога получаваме съдови, сърдечни и бъбречни изменения, които нямат връзка с клиничния „синдром” на белодробната туберкулоза. Да разглеждаме двата препарата като такива с еднаква патогенеза е абсолютно погрешно; и фактът, че и двата съдържат бацила на Кох, не ни дава основание да ги смесваме. По мое мнение, от хомеопатична гледна точка има отчетливи различия между Bacillinum и Кох.”
Едуард Полок Аншуц, „Нови, стари и забравени хомеопатични лекарства” (1900)
Днес в хомеопатията се използват няколко лекарства, производни от туберкулозни препарати. Най-известните сред тях са Tuberculinum bovinum Kent, Tuberculinum aviare и Bacillinum Burnett.
Джеймс Комптън Бърнет (1814-1901)
Джеймс Комптън Бърнет (1840-1901) е английски хомеопат и органотерапевт. Възпитаник на два медицински университета – във Виена и в Глазгоу, той изучава хомеопатия в Ливърпул, първоначално в пълна тайна от своите колеги алопати. Към хомеопатията се насочва по време на своята практика по вътрешни болести, вдъхновен от своя приятел и колега Алфред Едуард Хоукс. По-късно Бърнет става един от най-известните английски хомеопати, основател на известния „Купър клуб”, наред със своите приятели и колеги Джон Х. Кларк и Робърт Т. Купър; именно редовните срещи в клуба с водещите английски хомеопати стават източник на множество от симптомите, включени в „Речника на практическата ММ” на Кларк.
В допълнение към хомеопатията, Бърнет е силно впечатлен от работата на Йохан Готфрид Радемахер *** – немски лекар, съвременник на Ханеман.
***Радемахер е считан за модерния баща на органопатията, въведена в медицината от Филип фон Хохенхайм, известен още като Парацелз, още през 16 век. Радемахер разработва, систематизира и допълва терапията на Парацелз. Книгата му „Общи и органни лекарства”е публикувана през 1841 година. – Б.а.
Бърнет широко използва органотерапията в своята хомеопатична практика. Той посочва, че някои лекарства въздействат на някои органи лечебно, преимуществено или специфично – както, например Digitalis по отношение на сърцето. В книгата си „Болести на далака”, Бърнет пише: „Силата на една верига е равна на тази на всяка нейна брънка; така и ценността на човешкия живот може да се окаже сведена до тази на най-слабия орган на даден човек: ето в този случай конкретният орган е еднакво важен с организма.” „Обаче аз не считам органопатията за нещо, извън хомеопатията” – продължава той на същото място – „а за включена и обхваната от нея, макар и да не е идентична с хомеопатията, и да не притежава нейната всеобхватност….”
По време на своята работа в Лондонската хомеопатична болница и в частната си хомеопатична практика, Бърнет въвежда и успешно лекува пациенти с множество хомеопатични нозоди: Bacillinum, Coqueluchinum, Carcinosinum, Epihysterinum, Ergotinum, Morbillinum, Schirrinum, а вероятно и Influenzinum.
През 1890 година той публикува първото издание на своята книга „Ново лечение на туберкулозата”, която съдържа 54 случая на излекувана туберкулоза с лекарство, приготвено от туберкулозна храчка, и наречено от него Bacillinum; по-късно към наименованието на лекарството е добавено и името „Burnett”.
Лекарството е в болестта
Самият Бърнет пише:
„Поговорката, която казва „Вземете козина от кучето, което ви е ухапало”, показва, че идеята, че лекарството за една болест може да се съдържа в самата болест, е много стара на теория. Тя е стара и в практиката; може да бъде проследена в почти всеки период от историята. Има почти 6 години, откакто Lux публикува своята „Изопатия от заразата”.
Weber публикува своя труд върху Anthracin като специфично лекарство за антракс в Лайпциг през 1836 година (Der Milzbrand und dessen sicherestes Heilmittel, von G. A. Weber), така че тази част от работата на Пастьор е всъщност работа на Вебер.
Psorinum, Autopsorinum; Vaccininum, Morbillinum, Ozeninum, Syphilinum, Hydrophobinum, Gonorrhecinum, Loiminum, Hippozaeninum (използван от Грос при рак), както и други лекарства, са намерени лечебни по време на втората половина на века. …….. Кой първи е използвал Tuberculinum не зная; вярвам, че е бил доктор Суон от Ню Йорк; аз самият го взех от доктор Скинър от Лондон преди шестнадесет или седемнадесет години; но усещах, че начинът на получаването на лекарството е твърде неприятен, макар че двойното стотично разреждане от каквото и да било – дори от първородния грях – е пречистено!
Вярвам, че доктор Суон е под впечатлението, че първи е използвал и препоръчал употребата на туберкулозната храчка – неговият Tuberculinum. Но той е в грешка; такова нещо е правено и преди, за което има следи в практиката. Обаче това не намалява заслугите на доктор Суон, макар да предполагам, че Суон е получил първите си идеи от Lux, чрез Константин Херинг. В книгите на Парацелз например е пълно с хомеопатия и изопатия, както отдавна съм посочил; и фактът, че Ханеман никога не ги е цитирал, не говори в негова полза – защото той не може да не ги е чел.”
Дж.К. Бърнет, „Ново лечение на туберкулозата”
Дж.Х. Кларк отбелязва за Bacillinum в своя „Речник на практическата ММ”: „Доктор Картие го намира особено полезно в случаите, при които изобилната слузесто-гнойна бронхиална секреция заплашва да задръсти дробовете. Доктор Бърнет доказва, че разноцветния лишей (Pytiriasis versicolor) и тинеа са индикации за туберкулозна диатеза, и реагират добре на това лекарство.”
Георгос Витулкас дава следните общи характеристики на лекарството в своята съвременна „Жива ММ”: „Хората, нуждаещи се от Bacillinum, представят голяма чувствителност към множество външни влияния. Те са склонни към алергии, особено към такива, които се проявяват чрез респираторната система. Bacillinum е показан при случаи на сенна хрема, при които за една нощ се развива състояние на задушаване, последвано бързо от слузесто-гнойна секреция. Използвайте това лекарство, когато Tuberculinum се проваля, а също и в случаи, които приличат на Rhus tox, и при които моторното безпокойство се проявява нощем в леглото. Сънят е много тежък и дълбок.”
Tuberculinum bovinum Kent
Джеймс Тайлър Кент (1849-1916)
Джеймс Тайлър Кент (1849-1916) е американски хомеопат, считан днес за баща на модерната хомеопатия. Той също започва кариерата си като конвенционален лекар в Сейнт Луис, Мисури. Обръща се към хомеопатията, след като неговата съпруга бива излекувана от тежка болест с хомеопатични средства.
Приносът на Кент към хомеопатията е огромен. Той създава уникален реперториум, който превъзхожда останалите поради по-пълното описание на симптомите и по-голямата систематичност на рубриките. Реперториумът на Кент е основата, върху която е създаден популярният Synthesis на Фредерик Шройенс. Кент разработва картини на конституционалните типове. Неговите „Лекции по хомеопатична философия” са абсолютно базисно четиво за всеки, който желае да разбере, изучава и практикува хомеопатия.
Така наречените „Кентианци” в хомеопатията използват метода за предписване на Кент – еднократно предписване на лекарство, директно във високи потенции. Самият Кент обаче в края на живота си започва да използва и Ханемановия метод – да предписва първоначално ниска потенция и постепенно да я увеличава.
Кент въвежда в хомеопатията нов нозод, наречен Tuberculinum bovinum. Той се отличава от препаратите на Суон и Бърнет по това, че е приготвен от заразени лимфни тъкани от добитък. Tuberculinum на Кент е лекарството, което най-много се използва днес при конституционално антимиазматично (най-вече в псоричния и туберкулиновия миазъм) лечение, в сравнение с другите хомеопатични туберкулинови препарати. Самият Кент, в своите „Лекции по хомеопатичната Материя Медика”, пише по този въпрос:
„Опасявам се, че при употребата на нозодите има твърде много презупмция. В някои случаи тя преобладава – че всичко, свързано със сифилис, трябва да се лекува със Syphylinum; всичко, свързано с гонорея, трябва да се лекува с Medorrhinum, всичко псорично – с Psorinum, а всичко, свързано с туберкулозата – с Tuberculinum. Някой ден това учение ще отпадне; то е чиста изопатия, и не представлява стабилна доктрина. … Tuberculinum е с дълбоко действие, с конституционална дълбочина, защото е продукт на болест, която протича с много дълбоко поставено конституционално състояние. … То е антипсорично, с дълго действие, и засяга конституциите по-дълбоко от повечето лекарства; и когато нашите най-дълбоки лекарства работят само няколко седмици и трябва да бъдат сменени, това лекарство следва като едно от тях – когато симптомите съвпадат – и предизвиква по-добро състояние на реакция, която позволява на другите лекарства да действат по-дълго.”
Дж.Т. Кент, „Лекции по хомеопатичната Материя Медика
Предразположението към туберкулоза
През 1955 година аржентинският хомеопат Хорацио Ру отбелязва: „Хроничната болест е обичайно състояние на съществуване, към което организмът се е адаптирал, за да оцелее, установявайки нов поносим метаболизъм, който да подсигури отстраняването на отровите и да предпазва, доколкото му е възможно, повече или по-малко ефективното функциониране на жизненоважните органи.”
В далечното начало на 20 век, Дж.Т. Кент лекува почти постоянно случаи на хронични болести у хора с туберкулозна диатеза – деца и възрастни – представена клинично под формата на аденоиди, увеличени шийни лимфни възли, умствени и емоционални състояния на апатия, буйства, насилие; кожни прояви; склонност към чести настинки; измършавяване, чревни патологии и много други хронични прояви на туберкулиновия миазъм. В неговите публикации четем:
„След като наблюдавах голям брой случаи на предразположение към туберкулоза от тяхното начало до самият им край, не съм в състояние да кажа, че съответстващото им умствено състояние е фиксирано и положително. Умът е винаги небалансиран при децата, които са конституционално засегнати по наследяване. Понякога волята е много разстроена, а понякога – и разбирането.
Когато белите дробове, бъбреците и вътрешностите са мястото, на което се е локализирала болестта, разбирането е силно разстроено. Когато болестта е локализирана в черния дроб, разстройството във волевите симптоми е най-изразено в ранната история.
Всички случаи представят ранни умствени симптоми и винаги има нишка от симптоми – умствени и нервни – при развиването на туберкулозата, докато тя се прояви ясно; тогава умствените разстройства изчезват; в повечето случаи отсъстват умствени симптоми още в периода преди отлагането на депозитите. Това ни води към разбирането, че при почти всички случаи е налице предразположение към туберкулоза, и че това предразположение е наследено. Ако предразположение липсва, тогава е много възможно човек да се предпази от болестта. …
… Ние не трябва да чакаме развитието на патологията, а да превантираме всички случаи. Ако родителите са наясно с възможностите за абсолютна превенция, те биха спомогнали за окончателното изкореняване на „бялата чума”.”
Дж.Т. Кент, „Сборник публикации“
Кент говори за хомеопатична превенция. Днес, 99 години след неговата смърт, въпреки прилаганите от конвенционалната медицина алопатични средства за превенция и лечение, туберкулозата си остава един от най-сериозните здравни проблеми на човечеството. Но не по вина на хомеопатите.
*** По официални данни на сайта на СЗО, само в Източноевропейския и Средиземноморския регион за 2013 година има 670 000 регистрирани случаи на туберкулоза. Разбира се, хомеопатията не се споменава от въпросната организация. Не се говори нито за съществуването на хомеопатични лекарства за туберкулоза, нито за възможностите за превенция на болестта извън предлаганата ваксина, нито за ефектите от въпросната ваксина върху здравите деца.
*******
Източници: „Британската хомеопатия в две столетия” от Питър Морел (2000); Дж. Х. Кларк, „Речник на практическата Материя Медика”; О.А. Юлиан, „Материя Медика на биотерапевтиците”; Г. Витулкас, „Жива Материя Медика”; Дж.К. Бърнет, „Болести на далака”, „Ново лечение на туберкулозата”; Едуард Полок Аншуц, „Нови, стари и забравени хомеопатични лекарства”; Джеймс Тайлър Кент, „Лекции по хомеопатичната Материя Медика”; „Сборник публикации”.
Тази статия е насочена към аудиторията, която има известни хомеопатични познания и понякога прилага самолечение. Към написването ú ме подтикнаха множество случаи на мои познати. Част от тях използват комбинирани хомеопатични препарати, включително и за децата си и смятат това за правилно. Друга част сами си предписват хомеопатични лекарства, използвайки хомеопатична литература, и интернет.
Самолечението е известна практика у нас. Аз не познавам човек, който не е опитвал да го прилага; и себе си слагам в това число. Използваните методи са най-разнообразни, от лекарствата без рецепта в аптеките, през билковите препарати, хранителните добавки, имуностимулантите и комбинираните хомеопатични препарати, до предписването на хомеопатични лекарства. Мотивите за самолечение най-често са свързани със спестяване на пари и време. Нататък Някои аспекти на самолечението с хомеопатия
В последните месеци като че отвсякъде се чува за Хомеопатията. Телевизиите излъчват интервюта, вестниците правят публикации, мрежата гъмжи от информация по темата. Човек като се замисли, открива че все повече негови познати се лекуват или поне са пробвали да се лекуват с хомеопатия. Но на пръсти се броят онези, които са убедени в правотата на своя избор.
Не всеки, който отнася проблема си до хомеопат, е сигурен, че постъпва правилно. Може би защото информацията, която се тиражира, често е противоречива и объркваща. Някои просто искат да опитат, за да разберат какво е това поредно чудо (за три дни). Други вярват на своите приятели. Има и една голяма група от хора, които се намират в безизходица. Те са се „лекували” – себе си или децата си – с години, обикаляли са разни специалисти, сменяли са терапии, наслушали са се на диагнози и прогнози, пробвали са бабешки рецепти и са стигнали почти до абсолютната идея. Те се обръщат към хомеопатията, защото са загубили надежда. Нататък Непознатата хомеопатия
Ходенето при хомеопат прилича на психотерапевтичен сеанс. Самото интервю дава облекчение при повечето хора, заради простичкото споделяне на грижите с друг човек, който слуша. Колцина от нас имат привилегията да бъдат слушани? Да, но след като бъдете изслушани, започва лекуването, което често се оказва сложен за измерване от ваша страна процес. Той зависи от много неща – болестта, нивото на здраве, продължителността на подтискане с алопатия, от хомеопата, от вас самите. Много хора се отказват от лечението и се връщат към традиционната медицина, защото алопатичното въздействие е лесно за отчитане. То трае наистина кратко, но пък проличава веднага, и човек може да си отиде на работа. Нататък Хомеопатичният пациент – мотивация, отворен ум и просветление
