Потенцирането е неотделима част от хомеопатията, нейното велико откритие. Специфичното само за хомеопатията обработване на субстанциите, за да разгърнат своите лекарствени свойства, е изключителна заслуга на Самуел Ханеман.
прочететеПътят (1796 – ???)
Онова, което води човек по неговия път, е неговата мисия. Който все още не е осъзнал своята, остава люшкан от съдбата – а тя е опасно оръжие в ръцете на опасни хора. Събитията по света, но особено из Европа и Щатите – където бе люлката на изкуството и свободата, потвърждават по страшен начин това.
В последните часове на 2021 година искам за пореден път да споделя с хората фрагменти от мислите на един велик човек с мисия. До този момент никой не е успял да обори резултатите от нея. Постигнатото продължава да изумява със своето новаторство, простота и благотворност. Милиони хора продължават да се радват на здраве, благодарение на него. Празнословията са безсилни да опровергаят фактите, плод на точни експерименти и наблюдения. Разбира се, става дума за Ханеман. Следват цитати от негови думи, откъснали се от душата му.
прочететеИз Лекция за някои змии – Три особености на Lachesis muta – Ърнест Фарингтон
Има лекарства, за които винаги има какво ново да научим, макар и да са много добре изучени. На следващите редове ще прочетете извадка от Клиничната Materia Medica на Фарингтон – и по-точно, от забележителната му лекция за змиите. Доктор Ърнест Фарингтон е умел в насочването на вниманието на изучаващите по начин, който оставя неизличима следа в съзнанието.
прочететеЗа трите начина на прилагане на лекарствата – Ханеман
Претенцията на конвенционалната медицина за единственост и непогрешимост, що се отнася до всички видове състояния на нарушено здраве, напоследък особено трябва да бъде, ако не преразгледана, то поне подложена на съмнение. Защото се вижда и от неподготвените в областта, че резултатите на медицината при епидемията от коронавирус далеч не са окуражаващи – нито при профилактиката, нито при лечението, нито при последващите острата болест хронични състояния. Изобщо не искам да засягам въпроса за окончателното възпиране на болестта, нито за така наречената имунизация срещу нея.
прочететеНякои аспекти на Cannabis sativa (и Cannabis indica)
Хомеопатичното лекарство Cannabis sativa е доказано от Ханеман (1830) в сътрудничество с докторите Франц, Грос, Щапф, Хартлауб и др. Растението, използвано като източник за лекарството, е от семейство Cannabaceae. Същото семейство е дало на хомеопатията и друго лекарство от коноп (индийски) – Cannabis indica. Двете лекарства имат независими доказвания. Индийският коноп е доказан по-късно от хомеопатите в Северна Америка, а в наши дни има проведени и нови доказвания. Докато ботаниците все още спорят дали двете растения са в действителност два различни вида, чрез хомеопатичните доказвания ние виждаме различно изразените степени на тяхното твърде сходно въздействие в областите на тялото – но отбелязваме и различия.
прочететеCamphora officinalis
Едно остро (и хронично) лекарство
Camphora officinalis е най-известно с излекуването на холерата при епидемиите от времето на Ханеман и Бьонингхаузен. То обаче има приложение при редица други остри състояния, засягащи горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, двигателния апарат, кръвоносната система, психиката. А има и хронични случаи, излекувани с Camphora.
прочететеСтатуята на свободата
Събитията от календарната 2020 година бяха лавинообразни и присвиха значително личното ни жизнено пространство. Доскоро виртуалната реалност стана реална. Почти всички аспекти на обществения живот бяха пренасочени към нея.
ПрочететеДванадесет скъпоценни камъка
Днес излезе от печат книгата Дванадесет скъпоценни камъка на български език. Изданието става факт след 10 месеца работа по превода и редакцията. Издадена в оригинал през 2005 година под оригинално заглавие The Twelve Jewels, книгата е преведена в цялост и издадена на немски език през 2019 година. Частична версия на книгата е издадена на френски език, но в силно съкратен вариант. Така българското издание е второто (след немското), което репликира оригинала в неговата цялост.
прочетете нататъкCadmium sulphuratum
Това лекарство е било широко използвано от хомеопатичната школа, най-вече преди средата на ХХ-ти век. То има антипсорично действие, като въздейства специфично върху храносмилателния тракт, но засяга също нервната и дихателната система. Използвано е успешно при лечение на туморни образувания и алкохолизъм. Херинг го включва в Насочващите симптоми в нашата ММ, посочвайки, че то е важен антипсорик и аналог на Zincum metallicum, с който често бива открит в природата. Същият автор смята, че Cadm-s силно наподобява, но е по-мощен от Zinc. Цитира симптоми от доказването на Петроз и от клиничния опит на Харденщайн при жълта треска.
Лекарството няма съвременно доказване. Прилага се предимно по данни на Херинг, Кларк и Гример. Стомашните му показания го правят важно средство за противодействие на вредите от химиотерапията. По-долу да изложени случаи и белези на лекарството, цитирани в хомеопатичните източници.
прочетете нататъкПотенциран ихтиотоксин – Serum anguillae
Хемолитичният токсин, който се съдържа в слузта по кожата и в кръвта на сладководната змиорка Anguillae anguillae е източникът, от който е приготвено хомеопатичното лекарство.
В класическите хомеопатични източници на Materia Medica присъстват само клинични данни, при това доста оскъдни, за приложението на Serum anguillae. Най-пълно е описанието на лекарството в „Джобното ръководство по ММ“ на Уилям Бьорике; оттам то е възпроизведено в трудовете по Materia Medica на Франц Вермьолен („Синоптична ММ 2“) и на Робин Мърфи („Наръчник на хомеопатичните лекарства“).
Лекарството се споменава от френския хомеопатичен лекар Жан Поарие („Хомеопатично лечение на сърдечните заболявания“) при лечението на ендокардит; от доктор Шанкаран („Елементите на хомеопатията“) по повод излекуване на уремична кома; от доктор Чатърджи („Моите случайни бележки върху някои хомеопатични лекарства“) като особено ефективно при понижаване на уреята в кръвта (Чатърджи цитира случаят на доктор Хариш Чанд).
прочетете нататък