Потенциран ихтиотоксин – Serum anguillae

Хемолитичният токсин, който се съдържа в слузта по кожата и в кръвта на сладководната змиорка Anguillae anguillae е източникът, от който е приготвено хомеопатичното лекарство.

В класическите хомеопатични източници на Materia Medica присъстват само клинични данни, при това доста оскъдни, за приложението на Serum anguillae. Най-пълно е описанието на лекарството в „Джобното ръководство по ММ“ на Уилям Бьорике; оттам то е възпроизведено в трудовете по Materia Medica на Франц Вермьолен („Синоптична ММ 2“) и на Робин Мърфи („Наръчник на хомеопатичните лекарства“).

Лекарството се споменава от френския хомеопатичен лекар Жан Поарие („Хомеопатично лечение на сърдечните заболявания“) при лечението на ендокардит; от доктор Шанкаран („Елементите на хомеопатията“) по повод излекуване на уремична кома; от доктор Чатърджи („Моите случайни бележки върху някои хомеопатични лекарства“) като особено ефективно при понижаване на уреята в кръвта (Чатърджи цитира случаят на доктор Хариш Чанд).

прочетете нататък

Positronium

Positronium е въведено в хомеопатията от Миша Норланд през 1998 година. Изходната субстанция (ако може да бъде наречена така) на Positronium представлява система от един позитрон (анти-електрон) и един електрон във взаимна орбита – структура, подобна на тази на водорода, но почти лишена от маса. Всъщност това е състояние на електрон и анти-електрон, обикалящи един срещу друг по орбитата, докато не се анихилират взаимно, произвеждайки гама лъчи.Анихилацията се изразява чрез „проблясък“  на електромагнитна радиация. Понеже е съставен от частица и анти-частица, Positronium заема средното място между материя и антиматерия. Щом започне да се руши, нищожната му маса се конвертира в импулс от чиста енергия. Тези три фази от битието на Positronium проличават и в доказването. Материята, структурирана и стабилна (1) – проблясък на чиста енергия (2) – антиматерия: моментална разруха и нищо (3). Интересно е от гледна точка на хомеопатичната класификация, към кое царство принадлежи лекарството, защото източникът, поради своята нестабилност, е постоянно застрашен от преобразуване в енергия, което мигновено го анихилира; затова трудно е с чиста съвест да го причислим към минералното царство.

прочетете нататък

Реперторизирате ли?

От А.Д. Съдерланд

Беседа и дискусия, изнесена пред Бюрото по хомеопатична философия при Международната Ханеманова Асоциация на 20 юни 1951 г.

Публикувана в ‘The Homeopathic Recorder’ през м. юли 1953 година, том LХIX, № 7

В отговор на заглавието ще започна с това: някои от нас реперторизират, а други – не. Тази не особено систематизирана беседа е насочена към втората група. Прочетете повече „Реперторизирате ли?“

Как да изучаваме реперториума

Тази публикация представя превод на кратката студия, написана от Дж.Т. Кент към неговия Реперториум, публикуван през 1897 година. Известно е, че Реперториумът на Кент представлява основата, върху която са създадени най-употребяваните от хомеопатите днес реперториуми.

Студията ни предоставя фрагментарен поглед върху развитието на хомеопатията, и безценни указания за извършване на реперторизация от един безсмъртен учител, неизменно валидни и днес.

Прочетете повече „Как да изучаваме реперториума“