За избора на потенция и хомеопатичното потенциране

от Пиер Шмид, д.м.

Когато лекарството е избрано: каква потенция да предпишем?

На този въпрос може да бъде отговорено само от практиката. Трябва да знаем, че един Ханеманов хомеопат прилага всяка потенция, от майчината тинктура до най-високите потенции: М, 10М, СМ, ММ!

През своя живот Ханеман сравнително често променя своята скала на потенциране, а също и броя на сукусиите, които се правят при приготвянето на потенциите. Той е експериментирал два, десет, сто пъти и повече даже, докато най-сетне се е спрял на десет сукусионни удара. Той изнамира стотичните потенции от С1 до С30, които надписва по следния начин: 0/VІ, където 0 = глобула, а VІ = секстилион (10³⁶) (=С18).

Относно приготвянето на тази малка доза, в § 269 от Органона Ханеман пояснява основните и ключови разлики между разтваряне, разреждане и потенциране. Той пише така:

Всеки ден чуваме, че хомеопатичната лекарствена потенция е смятана за просто разреждане; а тя представлява точно обратното: същинско развитие на естествената субстанция и разгръщане на силата, лежаща скрита в нея, посредством фрикции и разтърсване, при които нелекарственият течен носител, който се използва, има само вторично значение. Разтварянето от своя страна, например на зрънце сол – то става вода; зрънцето сол изчезва в разтвора на водата и никога не може да стане онова „натриево лекарство“ от нашите добре приготвени динамизации, издигнати до изумително висока степен на сила.

А още през 1886 година в Женева, един лекар на име Граниер пише: „Произвеждането на лекарство от дадена субстанция не трябва да отслабва, а да разгръща латентните сили в нея, да я потенцира, тоест да я изтръгне от латентното ѝ състояние“.

Както винаги съм казвал, изборът на потенция е въпрос на практическа опитност. Истина е, че всички хомеопати са започнали с ниски потенции, чакали са и са се маели, и без особено убеждение са отивали от майчините тинктури до С12. Други са стигали до С30, която за дълго е останала границата и за самия Ханеман, през която той не е прекрачвал.

Какво тогава се съдържа в С30, която е постигната по метода на използване на отделни стъклени виали, в които капки от лекарството са смесени с 99 капки от 90-процентов спирт? И какво представляват високите и най-високите потенции, така наречените „потенции по Корсаков“? Последните са приговени по метода на едно стъклено шишенце до хилядната потенция, разгърнати от С30, с 10 машинни удара за всяка потенция. Отвъд хилядната е използван флукционният метод.

Всичко, което се отнася до приготвянето на хомеопатичното лекарство, може да се прочете подробно в Органона. Препоръчвам ви § 123, както и §§ 264-272. Със забележителна точност и съвестност Ханеман е описал там как се приготвят хомеопатичните лекарства. Моля ви да ги проучите задълбочено и внимателно още веднъж.

Обратно на разпространеното схващане, Кент и учениците му по никой начин не са използвали изключително и само високи потенции; те са прилагали всички потенции – от майчината тинктура до най-високите. Но обширният им опит и най-вече техните резултати са ги накарали да придадат висша ценност на високите потенции, заради безбройните предимства на последните.

Моля да имате предвид, че в основите на хомеопатичното предписание не е дозата, а принципа на подобието. Този принцип има такава стойност, че всъщност няма граници пред намаляването на концентрацията на хомеопатичното лекарство, стига актуалните симптоми на пациента да хармонизират със симптомите, получени при доказването върху здрави хора.

Наистина, поддръжниците на ниските потенции повтарят същите възражения, които алопатите повдигат срещу хомеопатите: как се предполага лекарството да работи, когато с ежедневната диета и питейната вода се консумират толкова много субстанции в ниски дози?

Ето как отговарям аз: Това не е въпрос на академичен спор, а на практически опит. Какво биха казали за следния случай? Едно великолепно куче германска овчарка бе лекувано от именит френски ветеринарен лекар в продължение на повече от два месеца. Целият арсенал от най-модерни противовъзпалителни препарати, сулфонамид, най-ефективните антибиотици – всичко това бе използвано за септикопиемия, гноен метрит и перитонит. При стисване на вимето на горкото животно пръскаше гной в количество един литър дневно, и това седмици наред. Гнойта вонеше отвратително на гнило сирене. Кучето бе обгрижвано добре, почиствано на всеки два часа и лежеше единствено в стаята на собственичката си. Устата му беше напълно суха, слабото животно не можеше изобщо да помръдне, отказваше храна и лежеше в жална поза. След 30 дена интензивно лечение, ветеринарят посъветва собственичката да я приспи завинаги с инжекция, тъй като бил използвал вече максималните дози сулфонамид и прочее, и чувствал, че нищо повече не може да се направи, без да се постигне нов провал и жестокост спрямо животното, което бе страдало достатъчно.

Собственичката на това куче бе моя пациентка, която бе дошла за месечната си консултация, потънала в сълзи, задето трябваше да сложи край на живота на кучето, съгласявайки се на тази инжекция.

Попитах я:

– Тогава защо не позволите да я лекуваме хомеопатично?

– Но, докторе, моментът не е подходящ за остроумие. За мене хомеопатията е ок, защото аз вярвам в нея. Но какво ще правите с вашите дребни гранули при едно животно, за което ветеринарят твърди, че страда от септикопиемия?

– Вижте, мадам, дайте на кучето лекарството, което сега ще ви приготвя и после ще видим.

Най-напред дадох Staphylococcinum 10M, три пъти дневно. След два дни Pyrogenium 10M. След още два, заради зловонната гной, Hepar 10M. Накрая, след още два дни, заради изобилието от гной, дадох Medorrhinum 10M.

Още с първата доза количеството на гнойта значително намаля, с 80 %, зловонието започна бавно да отслабва и след 8 дни кучето бе излекувано; то тичаше, ядеше и спеше като здраво.

При това лечение използваните потенции бяха десетхилядни! Човек може да се шегува и присмива на тези потенции. Но как може фатално болестно състояние като сепсиса да бъде преодоляно, а здравето възстановено? Материалистичните хомеопати лесно се объркват пред тези факти. А зад тях не стои нищо друго, освен великия Закон за подобието, открит от Ханеман. В § 160 той пише:

След като не е възможно хомеопатичното лекарство да бъде направено в толкова малка доза, че да не може да превъзмогне своята аналогична, недълготрайна, все още неразвалена естествена болест, а може даже да я унищожи и излекува, то лесно може да се разбере защо една доза, която не е най-малката възможна от подходящото хомеопатично лекарство винаги дава реакция през първите часове след вземането си – едно доловимо хомеопатично влошаване.

И в параграф 249а:

След като опитът показва, че почти няма доза от високо потенцирано, специфично показано хомеопатично лекарство, която да може да бъде приготвена в толкова малко количество, че да не може да произведе ясно подобрение при болестта, за която е подходящо, то неразумно и вредно е да се повтаря или увеличава дозата с погрешното вярване, че слабото влошаване или липсата на подобрение от нея се дължи на пренебрежимо малкото ѝ количество (тоест че е твърде малка доза и не може да бъде от полза).

А в параграф 279:

Тези истински практики показват, че … дозата от хомеопатично избраното, високо потенцирано лекарство за започване на лечението на сериозни болести (частично хронични), по правило никога не може да бъде прекалено малка, така че да не е по-силна от естествената болест; че не може да не преодолее поне една порция, да не изтръгне поне част от болестните усещания у жизнения принцип и да постави по този начин началото на излекуването.

Дами и господа, четете отново и отново, и медитирайте върху тези наблюдения на Ханеман, така поразително утвърдени в посочените параграфи.

Минаха вече шест месеца, откакто онова куче се излекува от сепсиса – сепсис, който материалистичната алопатия с нейните „героични“ лекарства не можеше да излекува, а даже утежняваше и влошаваше състоянието с всеки изминал ден, така че ветеринарят да загуби всяка надежда. Как може да се спори с алопат, ветеринар и материалистичен хомеопат[1]? Аз се съмнявам, че е възможно такова излекуване да бъде постигнато с потенции С3 или С6. Това излекуване ни разкрива четири неоспорими факта:

1. Хомеопатията постига излекувания там, където алопатията е безпомощна, въпреки модерния си токсичен арсенал.

2. Хомеопатията, благодарение на открития от Ханеман Закон за подобието, е способна да направи микробите и вирусите неувреждащи.

3. Хомеопатичното лекарство в безкрайно малка доза работи качествено, не количествено.

4. При екстремно сериозни, очевидно фатални болести, може да бъде постигнато пълно излекуване – cito, tuto et jucunde, както подчертава Ханеман в първия параграф на Органона.

Аз съм имал подобен случай на сепсис, развил се от перфорация на апендикса и генерализиран перитонит у 10-годишно момче, което бе обезводнено и лежеше в болницата на Медицинския колеж в Женева, очаквайки своя край след хирургичната намеса. Нито детето, нито родителите му, нито професорът, който го лекуваше тогава, знаеха това. Само една доза Arnica 10M, последвана от една доза Pyrogenium 10M. Аз уважавам потенцията 10М.

За да изключа всякакво съмнение за сугестия или някакъв вид повлияване, тук ви представих случая на животното – така скептиците ще могат да бъдат убедени.

Искам да ви покажа, че високите потенции притежават безценна стойност, че тези малки дози никога не загубват своите терапевтични сили, стига да са запазени от миризми и да са приготвени с необходимото прилежание. Аз притежавам високи потенции от Ханемановото време – тези на Йенихен например. Имам още такива от предишното столетие, приготвени от Финке, Суон, Алън, Кент – и те са все още ефективни и надеждни.

Много лекари – имена като Наш, Кент, Карлтън, Ерастус Кейс, Гладуин, Шерууд, Кънингам, Финке, Маджумдар, Гибсън Милър, г-жа Тайлър, сър Джон Вир и други – са публикували свои излекувания с високи потенции.

Ханеман, основоположникът на хомеопатичните принципи, естествено е започнал от майчина тинктура, субстанциални лекарства, материално и химически поддаващи се на анализ. По-късно той е започнал да прави концентрациите все по-малки чрез разреждания или тритурирации, и е наблюдавал, че въпреки прогресивното им раздробяване, тези субстанции стават все по-ефективни.

През времето на своя дълъг живот – дой достига до 88-годишна възраст – Ханеман по мнението на своята епоха е представлявал изключение, революционер и опозиционер от гледна точка на всички практики и традиции. Той достига потенция С30, като използва 30 отделни стъклени виали от по 10 грама, с по 100 капки спирт във всяка от тях. В първата е поставял една капка от растителната майчина тинктура или 5 грана от химичната субстанция, или 3-та стотична потенция от неразтворимата субстанция; и с всяко следващо шишенце е продължавал да ги разрежда в съотношение 1:100.

В последните години на неговия живот се надигат разлики в мненията на неговите ученици. Някои смятат, че при никакви обстоятелства не бива да се използва потенция, по-висока от С30. Други, измежду които най-добрите – Херинг и Грос – експериментират с потенции като 1000, 1500, 2000 и по-високи, радостни и изумени от техния успех. За да избегне недоразумения и враждебност от страна на учениците си, Ханеман се въздържа да пише за потенции над С30, въпреки че одобрява тяхната ефикасност.

Извън това, като изследовател и експериментатор, той признава два интересни факта:

1. Някои лекарства притежават оптимална ефикасност на всяка доза при специфични потенции; за тях в Materia Medica Pura Ханеман посочва трета, шеста, дванадесета и тридесета потенция, като най-ефикасни.

2. В същото време той наблюдава, че в общия случай втора, четвърта и седма потенция имат, казано така, „повърхностна“, отслабена, намалена, скъсена ефикасност – накратко казано, незадълбочено действие, поради което трябва да се правят интервали между отделните потенции. По тази причина в неговото семейно ковчеже са се съдържали само следните потенции: 1-3-6-9-12-24-30.

През определен период Финке, Алън, Суон и други постигат успех, прилагайки особено високи потенции.

В конкретен период работят и „високи потентисти“, както ги наричат, които след избора на лекарство според симптоматичната картина го дават в най-високата достъпна потенция веднага, още в началото на лечението. Доктор А. Небел, който е практукивал тук доста дълго, е предписвал например СМ или DM веднага, за да започне, и често с най-добри резултати – защото избраното лекарство е било точно специфицирано.

Кент, един систематично експериментиращ ум, посредством безбройни опити дръзва да открие правило, или поне метод за степенуване. След дълги години на практика той установява своята скала, която аз наричам „Кентианска скала“.  Както потвърждават учениците на Кент, придържането към следната градация дава най-добрите резултати: 30, 200, 1М, 10М, 50М, СМ, DM, ММ. На базата на опита си, Кент е смятал С30 за отличен препарат, с който лечението да бъде започнато: защото тази потенция не носи никакво или почти никакво първоначално влошаване; нея и С200 Кент е смятал за ниски потенции, с които случаят може да бъде открит. Държал ги особено за остри случаи, или при хронични случаи с обективни и прогресиращи органни изменения. Иначе той препоръчвал в хронични случаи 1000-та потенция, от която насетне през подходящи интервали от време – които успял да определи след дългогодишна практика – може да се отиде към по-високите потенции. …….

Следва…

Публикацията представлява откъс от предстоящото издание на сборник съчинения от д-р Пиер Шмид от Женева в превод на български език, със специалното позволение на Fondation Homeopathique Pierre Schmidt – Швейцария. Книгата се очаква през месец август 2019.

Превод от английски, ©Цветана Коджабашева, 2019.

---

[1] Хомеопат, прилагащ само ниски потенции. – Шмид.