Наскоро проучвах The Homeopathic Recorder и, както обикновено в такива случаи, попаднах на немалко находки. Споделям две от тях в тази статия.
Първата е публикацията Някои факти от нашата Materia Medica от д-р Мороу. Тя грабва вниманието на хомеопата, защото дава детайли за лекарствата, които са особено полезни, когато трябва да бъде направен правилен и бърз анализ в практиката. Все пак трябва да се има предвид, че това са наблюдения, а не генерализирана истина, и да се подхожда аналитично и индивидуално към всеки случай.
Някои факти от Materia Medica
От Х. К. Мороу, публикувана в The Homeopathic Recorder, 1940, том LV, № 10.
Sulphur, Hepar и Sepia са изключение; много малко от антипсоричните лекарства могат да бъдат повтаряни.
Sulphur, Calcarea, Syphilinum, Tuberculinum и Carbo vegetabilis със сигурност предизвикват реакция, когато добре избрани лекарства не произвеждат действие. Особено вярно е това за Sulphur в острите случаи.
Moschus действа благотворно, когато болестта не следва нормалния си ход, а остава неизлекувана или развива сериозни симптоми, които показват нервно изтощение.
Aurum, Asafoetida и Castoreum могат понякога да бъдат прилагани за нервни жени, които не дават реакция след боледуване.
Bovista, при уртикария или други обривни болести, когато Rhus toxicodendron се проваля, въпреки че е очевидно показан.
Mercurius solubilis: трябва да бъде избягвано разтварянето на това лекарство във вода както при остри, така и при хронични случаи.
Lachesis е особено полезен, когато пристъпите на треската се възобновяват след прием на киселини.
Ако бъде даван твърде често, Colchicum ускорява релапса на подаграта.
Phosphorus, Iodine и Mercurius като цяло действат по-добре при топло и сухо, отколкото при студено и влажно време.
Arum triphyllum не трябва да бъде даван в ниска потенция или да бъде повтарян твърде често, защото нерядко от това следват вредни ефекти.
Kali carbonicum ще предизвика мензиса, когато Natrum muriaticum, макар и показан, не успява.
Belladonna подхожда на добре развити индивиди с остър ум и издръжлива нервна система.
Pulsatilla: симптомите се появяват главно вечер, до полунощ.
Ailanthus odorata засяга повече жените и децата, отколкото мъжете; най-малко ефективно е при стари хора.
Agaricus phalloides: симптомите, получени от отравянето с тази дрога, не се развиват, преди да изминат осем-десет часа след вземането ѝ. Няма никакво подобие с Colchicum.
Първичното действие на Causticum се проявява значително по-късно от това на останалите антипсорични лекарства.
Lachesis: при остри болести трябва да бъде прилаган с внимание, защото почти веднага следва влошаване, в почти всички случаи.
Когато Crotalus horridus, Lachesis и други лекарства не работят, Salamander често предизвиква желания ефект.
Ambra grisea често заема мястото на Carbo vegetabilis и Petroleum, особено когато едното или другото изглежда показано, но не работи.
Когато Lycopodium изглежда показан заради влошаването в 16.00 часа, но не работи, случаят нерядко се изяснява от Syphilinum.
Ptelea може да накара всички симптоми да изчезнат внезапно след ядене на кисели неща.
Calcarea fluorica или Fluoric acid следват Silicеа, когато тя не успява да постигне подобрение при разязвяване или некроза на костта.
Bryonia alba: ако е правилно избрана при треска, ще работи 12 часа и ще предизвика обилно изпотяване. Трябва да се внимава, защото може да навреди през бременността.
Nux vomica: да се внимава, защото може да предизвика аборт.
Carbo vegetabilis, Lycopodium, Natrum muriaticum и Silicеa не са активни в ниски потенции и остават инертни.
Belladonna може да бъде показана при деца с хидроцефалия, докато не започнат да се хранят – след това индикациите се променят.
Iodum не трябва да бъде даван в периода след раждането, освен в много високи потенции.
Phosphoric acid е полезен при пневмония, когато болестта не следва обичайния си ход заради изтощението на пациента от загуба на жизнени течности, стресиращи емоции или други сериозни фактори.
Acidum aceticum е едно от най-опасните лекарства при пациенти с белодробна туберкулоза; то предразполага към хемоптиза. (Ferr-n)
Hydrastis canadensis може да се приложи за укрепване на пациент, който е бил излекуван с Tuberculinum.
Lachesis повтаря първичното си действие на всеки 14 дни.
Physostigma, Tabacum и Conium maculatum могат да бъдат използвани за засилване на действието на Gelsemium.
Bryonia alba действа добре в случаи на жълтеница, съсипани от употреба на живачен хлорид (HgCL).
Nux vomica засилва действието на Sepia.
Arsenicum album при тифоидна треска причинява непоправими вреди, ако не е недвусмислено показан.
Mercurius е толкова рядко показан при тифоидна треска, че някои внимателни практикуващи казват „никога“.
В никоя фаза на туберкулозата не е безопасно да се дават Phosphorus, Silica и Sulphur, без преди това да се проведе педантично проучване на пациента.
Aconitum napellus: действието му може да бъде възпрепятствано от растителна киселина или вино.
Cinchona и Pulsatilla не действат задоволително, ако пациентът пие чай (черен – б.пр.).
Kali bichromicum, според Фарингтон, действа по-добре в ниски, отколкото във високи потенции.
Arum triphyllum: веднага, щом детето се подобри при скарлатина, нерядко започва да отделя бледа урина. В този момент спрете лекарството (и което и да е друго).
Calcarea не трябва да бъде повтаряна често у възрастни хора, но при децата може да се приложат безнаказано няколко последователни дози.
Calcarea: на гаденето, което предизвиква, се противодейства чрез подушване на етил нитрит, което действа по-добре от камфора.
Conium maculatum: за да действа благоприятно това лекарство, трябва често да бъде предшествано от някое друго, и да бъде прилагано в най-малките възможни дози.
Capsicum: когато лекарствата не действат при отпуснати, лениви индивиди.
Calcarea: помислете за нея след Sulphur, в чести повторения, особено когато зениците на очите лесно се разширяват.
Calcarea като цяло действа добре след Nitric acid, когато дейтсвието на последното, макар и очевидно хомеопатично показано, се оказва по-скоро неблагоприятно. От друга страна, Nitric acid облекчава неприятните симптоми на хомеопатично избраната Calcarea и благоприятно допълва действието ѝ.
Nitric acid действа мощно върху лигавиците и има особен афинитет към отверстията, където кожата и лигавиците се събират.
Lycopodium действа особено добре, след като действието на Calcarea е изчерпано.
Graphites е особено полезен след Lycopodium.
Iodum е особено полезен след Mercurius.
Graphites рядко може да бъде благоприятно повторен, дори след използването на интеркурентни лекарства.
Cinchona засилва страданието на Digitalis дори до смъртна агония.
Nitri spiritus dulcis засилва действието на Digitalis.
Laurocerasus е показан, когато има недостатъчна реакция на нервната система и добре показаното лекарство не работи.
Действието на Lycopodium се улеснява от Carbo vegetabilis на шестия или осмия ден.
Zincum metallicum действа по-добре, ако се дава през нощта. Nux vomica може да прояви същата характеристика, но не е постоянна.
Magnesia phosphorica понякога действа по-добре, ако се разтвори в гореща вода.
Teucrium marum verum е полезно, когато твърде много лекарства са довели до свръхсензитивно състояние и лекарствата не работят.
Действието на Mercurius protoiodatus се забавя от грижи и тревожност.
Acidum muriaticum помага много при мускулна слабост, настъпила след ексцесивна употреба на опиеви или успокояващи сиропи. (Сравнете Gelsemium).
Nux vomica е особено полезна, когато пациентът е бил дрогиран.
Carbo vegetabilis, Laurocerasus, Aloe и Opium показват липса на податливост към лекарствата и недостатъчна жизнена реакция.
Phosphorus е полезен, след като е било злоупотребено със сироп от кромид лук.
Psorinum няма реакция след тежки болести.
Mezereum може нерядко да бъде показан през януари и февруари (в Канада).
Glonoin: казват, че ако се даде точно преди периода на мензиса, последният не се появява.
Zincum valerianicum трябва да бъде обмислен при нервни оплаквания, когато добре избрани лекарства не работят.
Sulphur: случаите, развалени от употребата на Aconitum napellus, може да бъдат поправени от Sulphur.
Kali carbonicum: Nitric acid е особено активен след това лекарство.
Hydrastis canadensis често е показан, когато пациентът е вземал калиев хлорид за болно гърло.
Bovista: пушекът от Bovista действа по-силно на пчелите от всяка друга субстанция.
Coffea cruda, Nux vomica, Pulsatilla, Asarum, Chamomilla, China, Ignatia, Teucrium marum verum, Valeriana и Zincum valerianicum могат да бъдат използвани понякога за коригиране на свръхсензитивността на жизнената сила, хиперестезия и раздразнителност.
Mercurius: Hepar, при редуване с Nitric acid, може да бъде даден за свръхвъзбуда от злоупотребяването с второто лекарство.
Colchicum, ако е даден в големи дози за ревматизъм, често води до болест на Брайт.
Chamomilla (в ниски потенции) успокоява пристъпа, настъпващ при абстиненция към морфин.
Ferrum: при сифилис лекарството засилва болестта.
Phosphorus: лечебните ефекти са най-отчетливи на третия ден след даването на лекарството. Очаквайте влошаване от 36 часа, след като е бил даден при хронични болести.
Rhus няма да помогне при скарлатина, когато има запек.
Belladonna няма да помогне на имбецил.
Lac caninum: когато Belladonna и Lachesis не работят при круп или дифтерия.
Phosphorus антидотира гаденето и повръщането след употребата на хлороформ.
Borax: симптомите, които изчезват след вземането му, се възобновяват след приема на оцет.
Ambra grisea, дадена вечер, често причинява влошаване.
Opium: наркотичният ефект значително намалява при голяма болка или скръб.
Lachesis – когато внезапна уплаха прекъсне добрият ефект от друго лекарство.
Tarentula: всички симптоми се влошават, когато види друг в беда.
Arnica действа увреждащо след ухапване от куче или друго животно, което е бясно или гневно.
Kreosote стои наред с Arsenicum при парещи болки, и нерядко излекува, след като Arsenicum се провали. Tuberculinum: при туберкулозни пациенти, когато добре показани лекарства не работят.
Calcarea – лесно настъпва релапс и пациентът не достига до периодът на възстановяване.
Lycopodium: да се дава доза от време на време, подпомага излекуванията на Berberis.
Lachesis: при злокачествени пустули, да бъде прилагано заедно с бренди.
Apis се характеризира с бавно действие; понякога трябва да се изчака 3-4 дни, преди да бъдат забелязани някакви ефекти. Благоприятният ефект от лекарството проличава най-напред от засилването на уринирането.
Calcarea: когато лекарството не работи, да се разтвори в млякото на детето.
Squilla, Colchicum и Sanguinaria действат по-добре, когато са приготвени с Acetic acid, а не със спирт. Phosphorus действа по-добре, когато преди това пациентът е бил хипнотизиран.
Lycopodium действа по-добре, когато е предшествано от друго антипсорично лекарство.
Belladonna: неприятните ефекти се засилват много, ако след нея се приеме оцет.
Camphor действа палиативно, когато предизвиква симптоми. Подобрява се, когато мисли за болките си. Chelidonium: киселините, виното и кафето възпират действието му.
Aconite трябва да се дава преди Dolichos pruriens в случаи на трудно поникване на зъби, за да се избегнат конвулсии.
Fluoric acid действа благоприятно, когато язвите се влошат от твърде големи или твърде често повтаряни дози Silicea.
Ignatia действа по-добре, ако се дава сутрин.
Apis действа неблагоприятно, ако се дава в ниски потенции на жени, склонни към помятане.
Lac caninum действа по-добре в единични дози; ако бъде повтарян, да бъде на точни интервали.
Kali carbonicum е много опасно лекарство при стари случаи на подагра, докато Kali-iod често е благоприятно. Arsenic е опасно лекарство при лесно повишаваща се трескава горещина; опасно е при дизентерия, ако не е точният similimum.
Syphilinum: не го забравяйте при стари сифилитици и техните деца.
Iodine не трябва да бъде излаган на пряка слънчева светлина, защото става неактивен, особено в ниски потенции.
Bromium (ниски потенции): ако не е прясно приготвено, не действа задоволително.
Camphor не трябва никога да бъде държано в едно и също сандъче с други лекарства, защото антидотира активните им свойства.
Lachesis, ако бъде оставен да действа, често бива последван от симптомите на Sulphur.
Apis е антидотиран от Plantago и Lachesis, и е комплементарен на Nat-m.
Два случая на сикоза
На доктор Мануилов от, София, България. Публикувани в The Homeopathic Recorder, 1903, том ХVІІІ, с. 279.
Втората публикация ми достави голяма радост, защото, макар и да е кратка, нейният автор е български хомеопатичен лекар, а гласът му е бил чут от София чак в Америка, при това още преди 111 години. Споделям двата случая на доктор Мануилов от 1903 година.
І.
На 10 януари 1900 година бях посетен от млад търговец заради сикотични обриви по лицето, със силен сърбеж; бе страдал от тях шест години. Различни алопатични специалисти го бяха лекували без никаква полза. Накрая се принудил да търси помощ във Виена, където останал около 2 месеца. Тук той иронично добави: „Не получих особена помощ там, но се завърнах в София олекнал с 1500 франка. Сега, докторе – добави той – може ли хомеопатията да направи нещо за това упорито оплакване?“
Обещах му да направя най-доброто, на което съм способен.
Състояние към 10 януари: Пациентът е на 29 години, добре сложен. Прегледът показа, че всичко е нормално, освен лицето, където забелязах:
І. В областта на дясната скула имаше участък с големината на един златен долар, покрит от група твърди червени възли, през чийто център се подаваха няколко косъма; леко нагнояване.
ІІ. По средата на горната устна имаше силно инфилтриран участък с големината на един дайм[1]. Тук окосмяването е опадало, само на места остава да стърчи по някой косъм.
ІІІ. На дясната ноздра има малък инфилтриран участък, с нагнояване по средата.
Терапия
10 януари.
1. Chelidonium majus, 5 капки от майчината тинктура, сутрин;
2. Calcarea sulphurica d4 следобед, прахче на върха на ножа;
3. Graphites d6 следобед, също прахче на върха на ножа; D. Chelidonium majus, 5 капки от тинктурата, вечер.
28 януари.
Сърбежът е значително намалял. Същото предписание.
15 февруари.
Пациентът се чувства значително по-добре. Няма повече сърбеж; нагнояването на фоликулите е почти изчезнало. Arsenicum iodatum d6, тритурация, два пъти дневно, прахче на върха на ножа; Chelidonium majus два пъти дневно, по 5 капки от тинктурата.
28 февруари.
Пациентът е много доволен. Засегнатите участъци са почти чисти. Кожата постепенно си възвръща нормалния цвят. Bacillinum 200c, сутрин и вечер по 5 капки; Thuja d30, два пъти дневно, по 5 капки.
15 април.
Люспите по кожата, както и нагнояването, са изчезнали. Кожата отново има нормален цвят. Chelidonium majus, всяка сутрин по 5 капки от тинктурата.
1 юни.
Пациентът е освободен от терапия, излекуван. Преди около 2 седмици, тоест 2 години по-късно, лекувах същия човек от други оплаквания и установих, че сикотичният проблем не се е завръщал.
ІІ.
Около 30-годишен капитан от армията бе страдал от „сикоза“ около 2 години. Дойде на 15 август 1901 с обрив, подобен на описания по-горе. След терапия с тинктура Chelidonium majus, Calcarea sulphurica d6, Graphites 200 и Bacillinum 200, той бе излекуван и освободен от терапия на 1 ноември същата година.
[1] Стара американска монета. – Б.пр.
pokpok
