Сами или с учител?
Голяма част от читателите на този сайт се самообразоват в прилагането на класическа хомеопатия – зная това от самите тях. Лесно е да усетим интуитивно притегляне към лечебното изкуство, към ключа от свободата да бъдем господари на себе си. Но темата за образованието е обширна и няма как да бъде изчерпателно разгледана накратко. Затова тук ще разкажа само някои основни стъпки, които според мене не могат да бъдат заменени. Така онези, които са ги пропуснали, могат да преподредят приоритетите си правилно.
Самостоятелното образование е трудна мисия. Не всеки се решава на такъв скок в дълбоката вода без учител, който да го направлява и да му дава увереност, че върви по правилния път. Не е невъзможно. Разбира се, на смисъла, вложен в думата „учител“, може да се погледне и откъм друг зрителен ъгъл. Всеки автор е наш учител. Общувате с умове на философи, лекари и учени с аналитичен ум, призвание и сърцатост. Такива са били класическите хомеопати, благодарение на които днес имаме достъп до хомеопатията. Такива са и много от съвременните хомеопати. В обществото на такива ярки личности за спътници всичко изглежда по-лесно.
Несъмнено обаче ще достигнете до момент, в който ще осъзнаете нуждата от учител, тук и сега. Но аз вярвам също, че когато човек е решил да започне сам, не бива да бъде възпиран. Стремежът към задълбочена култура на мисленето, каквато само образованието може да даде, трябва да бъде подхранван, подпомаган и защитаван, защото е белег на човешката същност и двигател на прогреса. Вярвам, че същото важи и за стремежа към самостоятелност и независимост. Всеки човек със собствена скорост стига до осъзнатостта, че няма как да открие пламъка или колелото повторно.
Онзи, който е достатъчно осъзнат, за да изучава класическата хомеопатия, несъмнено има и опит в образованието. Повечето хора, преминали университетската школа – независимо в коя научна дисциплина, имат изградена система на учене. Добре ще бъде да си припомняте от време на време как беше структурирано обучението ни, особено в началните университетски курсове. Защото и тук не е много по-различно. Винаги започваме от основите – принципите – и вървим към подробностите.
Само че и в нашия случай, и в този на другите науки, „подробностите“ са точно толкова важни, колкото и основите. Старият спор за яйцето и кокошката не е случаен. Нито без едното може, нито без другото. В тази връзка ще кажа още нещо: хомеопатичната литература не дава цялото необходимо знание. Нужни са познания за човека, каквито се добиват чрез общо медицинско образование – и те не могат да бъдат поставени на второ място.
Но аз в тази статия ще се огранича само до хомеопатичното образование.
Откъде да започнем – Самуел Ханеман
Той не може да бъде пропускан. Въпреки че е труден, че понякога изказът му ни се струва архаичен, че не винаги го разбираме. Неговите трудове няма как да бъдат подминати. Те са наистина особено трудни за хората, които тепърва са решили да навлязат в материята. Голяма част просто се отказват, защото не успяват да ги разберат.
Но трудно е да четем Ханеман с разбиране и това важи не само за начинаещите, а и за тези, които са ги чели по веднъж, даже и по два пъти. Това просто не е достатъчно. Нужно е да мине време, прочетенето да отлежи, да бъде сравнено и интегрирано с общите и специфични знания в едно цялостно разбиране. След изкачването на всяко следващо стъпало в хомеопатията трябва да се завръщаме към Ханеман. Защото тогава ще четем с други очи, и ще постигнем друг вид разбиране. И така до безкрай.
Хомеопатията не е просто медицина. Да, медицина е, но е и много повече. Тя е и начин на мислене, и философски поглед към света и към човека, който е част от него, и лечебно изкуство. Затова Ханеман трябва да бъде първи и постоянен ваш спътник. Без него ще строите къща без основи.
Ханеман, освен всичките си изключителни качества, е бил необикновено образован. Но се е стараел да пише разбираемо. За него е било важно посланието му да бъде разбрано. Насърчавал е образованата общественост от средните и висшите класи да се запознае с основите на хомеопатията. За него това е било основно условие, за да поеме случая им за лечение.
Затова и забелязваме по колко много пъти и различни начини той повтаря едно и също обяснение или теза в своите трудове. Но в това се състои и едно от техните предимства. Повторението – майка на знанието.
Най-известните трудове на Ханеман са книгите: Органон на лечебното изкуство; Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение и Materia Medica Pura. Той обаче е автор на впечатляващ обем от есета, трактати, тези, статии, малки книжки. Пълен списък е поместен в сборника Медицина, базирана на опита.
С коя от всички тези книги да започнем? Всичките ли трябва да прочетем? В какъв ред?
Органон
Всички сериозни образователни институции по класическа хомеопатия в света опират обучението си върху Органона на лечебното изкуство. Той трябва да е прочетен – не – а да се чете, глаголът е в сегашно време. Иначе тъкмо в Органона се препъваме още в самото начало и така навлизаме в порочен кръг – набираме в главата си информация, но не знаем как да я подредим, действаме на принципа „проба – грешка“ и се проваляме в практиката. Може би ще забележите, че не изключвам себе си от братството на учещите се. Образованието е единственото нещо, което според мен не може да бъде завършено, докато сме живи – независимо колко дипломи и титли натрупаме.
Органонът няма глави. Той е структуриран под формата на афоризми, затова е необикновена книга, подобна на сборниците с цитати, изречени от мъдреците на цивилизацията. Афоризъм е сентенция, изречена сбито, но изпълнена с много смисъл. Той съдържа общовалидна истина. Затова и Ханеман е приел такава форма за своя основен труд – защото е бил убеден, че неговата книга съдържа истината (както се и доказва, и постоянно потвърждава в практиката). Несъмнено знаете, че съществуват и Афоризми от Хипократ. Няма случайни неща при Ханеман (казвам го с приятелско намигване J).
Органонът трябва да бъде първо прочетен, а след това – разискван. Затова тук няма да навлизам в подробности, няма да давам план на книгата, нито по същество да разглеждам афоризмите. Почти всеки един от тях може да бъде предмет на серия от статии.
Измежду всички афоризми в Органона няма такъв, който да не е важен. Ориентирането в тях изглежда много трудно, но само в началото и само привидно. За онези, на които е трудно да навлязат бързо в синтезираната структура на Органона, ще бъде полезно от време на време да проучват есето Медицина, базирана на опита. В него Ханеман дава всички основни белези на класическата хомеопатия. Там излага и своите две максими на опита. По-късно тези максими в разгърнат вид залягат в параграфи 35 – 45 на Органона на лечебното изкуство. Есето съдържа и Ханемановите правила за изследване на пациента и всичките му симптоми, тоест правилата за снемането на случая. Не на последно място, пак там се указват правилата за прилагането на лекарствата и по-точно за повторенията на дозите – великото правило на Ханеман, залегнало в Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение като едно от Трите предупреждения на Ханеман[1] – а именно, че на хомеопатично показаното лекарство трябва да бъде оставено време, за да произведе своето действие, без да бъде ненавременно прекъсвано от повтаряне на дозата или даване на друго лекарство.
Това есе ще направи скелета на Органона по-плътен, по-познат, и ще ви помогне да групирате афоризмите, да ги подредите в ума си и да ги разбирате, докато ги четете.
Разбира се, има и книги, написани от съвременни и стари автори, които обрисуват, разказват и обясняват Органона. Една от тях, съвременна, е Лекции по Органон на лечебното изкуство от доктор Маниш Батия от Индия. На български език беше издаден първия том от издателство „Хомеохелп“ преди 10 години (може би е изчерпан вече). Но на английски книгата е достъпна през Интернет.
Хроничните болести
Втората много известна книга на Ханеман са Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение. Не пристъпяйте към нея твърде скоро. Направете първо натрупване върху Органона, Materia Medica, обща медицина, реперторизация. Иначе рискувате да приемете съдържанието ѝ, особено в частта Природа на хроничните болести, твърде буквално, а частта Лечение и Лекарствата – твърде лековато.
Също като Органона, и тази книга четем интеркурентно. Не можем да практикуваме хомеопатия без нея. Но тя е надграждане – едно от многото – и трябва да бъде въздържано обмисляна. Правилата в теоретичната част са все още напълно валидни, обаче трябва да бъдат оценявани през призмата на съвременното развитие на хомеопатията (и медицината като цяло). Книгата дава указания как да бъдат лекувани хроничните болести. Подразбира се, че първо трябва да сме се научили да лекуваме – като при велосипеда: първо овладяваме равновесието върху него, после се учим да държим правата линия, и доста по-късно – да правим скокове и бързи маневри.
Materia Medica (ММ)
Безспорно това е дял, към който най-охотно пристъпяме, познанието за лекарствата. Тук ще кажа същото, каквото казах за Хроничните болести. Опознаването на няколко или десетки, дори на 100 лекарства, е чудесна основа. Съчетано с четенето на Органона и Хроничните болести, то дава по-цялостно усещане за увереност в хомеопатията. Обаче все още не означава, че сме готови да ги прилагаме върху други хора.
Изучаването на едно лекарство трябва да бъде правилно, иначе няма да го запомните и няма да можете да го отличите от друго, което много му прилича. Много голяма част от лекарствата си приличат толкова, че могат да доведат до лудост незапознатите с доказванията им. Затова недейте да се образовате за лекарствата от сайтове и наръчници. Четете големите, подробни книги по ММ – Енциклопедията на Т. Ф. Алън, Насочващите симптоми на К. Херинг, Materia Medica Pura на Ханеман, антипсоричните лекарства в Хроничните болести на Ханеман, после по-кратките, включително съвременните ММ, после Лекциите по ММ на Кент, трудовете на Богър, Фарингтон, и чак тогава – сайтовете и наръчниците. Това е правилният начин. Ако предпочетете кратки и лесни начини, ще извървите още по-дълъг път от този, който ви препоръчвам и накрая сами ще се убедите в това. Стремежът към лесното ни обрича на неуспех в практиката, а това е много горчива глътка не само за провалилия се, но и за хомеопатията като цяло.
Случаите
Това е изключително важна част от образоването, даже незаменима. Щом изучите едно лекарство, потърсете в литературата случаи на излекувания с него. Когато видите какво е направило лекарството у някой човек, как е било избрано, какво се е случило в хода на лечението – тогава ще усетите, че със сигурност сте го опознали.
Реперториуми
Тук си трябва учител. Щом преминете всичко, изброено дотук, стигате до още нещо – методите на предписване, които са предмет на книгите и лекциите на много автори – стари и съвременни. Реперторизацията е част от практическото упражнение на бъдещите хомеопати. Намерете при кого да се учите на нея, защото тя може да бъде много измамна и да ви подхлъзне с предлаганите в анализа лекарства.
Източници на знание за предписването са Ханеман, Херинг, Кент, Липе и много други. Потърсете в онлайн библиотеките старите журнали по хомеопатия: The Homeopathic Recorded, Homeopathic World, Homeopathy, The Homeopathician. В тях има много, много статии – теоретични, философски, практически, за реперторизации, случаи, лекарства, терапевтици и т.н., и т.н. Използвайте ги, нищо че са стари. Те са безценни.
История на хомеопатията
За да разбираме цялостно мястото, на което се намираме днес, трябва да познаваме предците си. Историята на хомеопатията е много обемна, затова не казвам да я прочетете цялата веднага, или изобщо. Но ще бъде полезно и интересно да научите за откриването, развитието и разпространението ѝ в Европа и Америка, и после обратно в Европа. В Интернет има достатъчно сайтове, български и англоезични, които дават достатъчно информация. Тук все пак изреждам заглавия на книги, които я разглеждат в детайли:
R. E. Dudgeon, The Lesser Writings of Samuel Hahnemann; Th. L. Bradford, The Life and Letters of Samuel Hahnemann; Wilhelm Ameke, History of Homeopathy: Its Origin; Its Conflicts; Richard Haehl, Samuel Hahnemann – His Life and Work.
Частично за историята на хомеопатията научаваме и от Кратките трудове на Бьонингхаузен, от Скритите съкровища в Шестото издание на Органона на Пиер Шмид, издадени от Куантум на български език.
Много информация дава и съвременната книга Divided Legacy: The Conflict between Homeopathy and The American Medical Association от Harris Coulter, която хвърля светлина върху причините за състоянието на хомеопатията днес и върху безпочвеността на отхвърлянето ѝ от конвенционалната медицина.
Съвременни системи на хомеопатията
За тях ще кажа, че влизат в категорията Повишаване на квалификацията. Грешка ще бъде да започнете с тях, но не ги и пренебрегвайте.
Все още има доста хомеопати, които напълно отхвърлят съвременните течения като теорията на елементите, методът на усещането, прилагането на смесени препарати, детокс терапията, комбинирането на лекарства и т.н., и т.н. Сред отхвърлящите има много големи имена. Те смятат, че написаното от Ханеман и старите хомеопати е достатъчно, че си имаме „достатъчно лекарства“ и не ни трябва да доказваме нови, и че хомеопатията трябва да бъде запазена „чиста“, каквато той я е създал. Но дали той я е създал с такова намерение? Та той до края на живота си я е допълвал и усъвършенствал.
Ние живеем и работим днес. Длъжни сме поне да се запознаем с тези нови системи – а някои от тях са толкова прилагани, че се смятат вече за стандарт в практикуването на хомеопатия. Да се запознаем, за да следваме научния метод, препоръчан някога от Ханеман и приложен от Херинг: „повторете опитите ми, но повторете ги точно, за да се убедите“ (цитирам свободно). После, новите системи не отхвърлят Ханеман, те надграждат върху него. Тоест, правят онова, което е присъщо на всяка наука: стъпват върху раменете на предците и вървят напред.
Познаването на повече е винаги за предпочитане пред познаването на по-малко. Най-малкото ще имате повече възможности за избор. Към лечение пристъпват всякакви хора. Умението за боравене с повече методи ни позволява да бъдем по-точни в избора си на лекарство.
И така, сами или с учител?
Сами започнете, но потърсете спътници. Събирайте се в групи, бъдещи колеги. Обсъждайте наученото. Споделяйте въпросите си, търсете заедно литература. Създавайте общества. Редувайте отделните области. Не се задълбавайте само върху Органона и философските трудове. Четете разнообразно, опитвайте се да сравнявате и отрано да се упражнявате едни на други. И когато дойде момента, потърсете учител и го привлечете към вашето общество.
Нека бъдем повече.
[1] Вижте Хронични болести и Кратки трудове на Бьонингхаузен.
