от Джонатан Шор
Извадка от доклад, представен на конференция на Международната фондация по хомеопатия от 1991 година
Ignatia и Nux vomica са лекарства, които познаваме като близки приятели. Активният принцип в двете субстанции е, разбира се, стрихнин. Друг член на това лекарствено семейство е Strychninum. Направено е от алкалоид, добит от няколко вида Strychnos, най-вече от Strychnos nyx vomica.
Въпросът, който се появява пред нас в самото начало, е интересен. Как този активен принцип, или казано другояче, пречистената есенция, се отличава от по-комплексните естествени модели? Като врата към дискусията искам да прегледам симптомите, които смятаме за общи между тези лекарства – един начин да отворим мислите си към същностните характеристики на стрихнина. Чувствам, че всички сме съгласни, че тези лекарства притежават изразено действие върху централната и периферната нервна система. Те изострят чувствителността на нервите, карайки ги да бъдат по-активни – по-реактивни към стимули – в противовес на лекарство като Cocculus, например, което привнася притъпяване, понижаване на нервната чувствителност. Нуждаещите си от стрихниновите лекарства клонят към активност, бързо движение, бързо мислене и възприемчивост. Тази реактивност, когато е по-изразена, се проявява като раздразнителност – емоционална и физическа.
Виждаме играта на сенки и акценти, която придава индивидуалност на всяко лекарство. Nux vomica клони към прагматизъм, с акцент върху организацията и ефективността. Ignatia резонира с определен вид идеализъм и изтънченост на възприятията. Така обстоятелствата, които изваждат на показ раздразнителността у Nux vomica, гравитират около инцидентните пречки пред движението напред, докато тези за Ignatia са по-скоро междуличностни, повече свързани с взаимодействията между хората. Добре е да се отбележи, че от двете лекарства Nux vomica определено е по-реактивен към сетивните впечатления, като светлината и звука. В този си аспект Nux vomica е много по-близо до Strychninum, за чиято изходна субстанция се явява главен източник.
Както при Nux vomica, така и при Ignatia наблюдаваме, че физическото изражение на раздразнителността е центрирано най-вече в мускулната система. Симптоматиката на двете лекарства прелива от спазми и крампи, във всички части на тялото. У Nux vomica акцентът клони към храносмилателната система. Ignatia засяга повече мускулите, отговорни за емоционалната експресия и за дишането, и така произвежда симптоми като ларингеално пристягане и въздишки.
Стигаме до лекарствената картина на пречистеният екстракт – Strychninum. Първата обща характеристика, която ще забележите, е интензивността на проявите. Симптомите разкриват устойчивост и насилственост. Достатъчно е да се прочетат записите за отравяния в Енциклопедията на Алън, за да се добие ясно усещане за интензивността и силата на тези прояви. Хората изразяват страданията си без граници и с такъв интензитет, какъвто бихме очаквали от високо пречистена, смъртоносна отрова.
Трябва да се отклоня за момент към Енциклопедията. Огромното множество записи на Алън за Strychninum се отнасят до резултати от големи и фатални дози, а симптомите са на смърт или почти смъртна агония на нещастниците. Все пак при два от тези записа, случаи с номера 127 и 128, у една жена-доказващ, виждаме разгръщането на симптоми, произведени от малки и постепенно увеличавани дози стрихнин, прилагани по начин, който да прояви недоловимите, фини нюанси, които са благословията в нашата наука.
Следващото качество на Strychninum е възмущението от съдбата. Със сигурност това е дена от най-индивидуализиращите характеристики на това лекарство. Семената на тази идея, посети у мен от Витулкас, доведоха до плода в тази картина. Това са хора, които таят дълбоко възмущение, упорито продължаващо усещане за нечестност и грубо неравенство в „ръката“, която им е била раздадена в житейската игра (на покер – б.пр.). Имам потвърждение на това оплакване и у Nux vomica, и у Ignatia. Вярвам, че то е свойство на есенцията на стрихнина и поради това намира по-силно и по-централно изражение в симптоматиката на пречистената субстанция.
Що се отнася до пораждащият импулс, около който изкристализира тази гледна точка към света, ще си позволя риска да направя едно (образовано) предположение. Смятам, че става дума или за скръб от това, че любим човек им е отнет, вероятно доста рано в живота, или за дълбоко разочарование от резултата от някакво житейско обстоятелство. Конкретният оттенък на възмущението им включва не само усещане за неравенство или несправедливост, но също и чувство, че са хванати в капан, че са приковани в своята орис, без възможен изход.чувството за безнадеждност и убеждението, че нямат никаква власт да внесат промяна в своята ситуация, поражда огромно недоволство – те са недоволни, неудовлетворени и раздразнителни. Раздразнителността, макар и да не е така първостепенно изразена, както е при Nux vomica, е въпреки това силно подчертана и често прицелена към тяхното семейство.
Тревожността и страхът представляват алтернативен гравитационен център спрямо възмущението – или едното, или другото са главната движеща сила в патологията на конкретния пациент. Казано с други думи, възмущението, което винаги присъства до известна степен, би могло да бъде засенчено от страх под формата на панически пристъпи. Като цяло, оплакванията на това лекарство силно клонят към епизодичност, появявайки се на много силни пристъпи. Доминиращи са страховете от смъртта, от безумие или от някаква ужасна болест, добавени към страховете от тъмното и от това да бъдат сами в тъмното.
Тези пристъпи са субстрат от екстремната нервна възбудимост, както казва Алън в случай 128. … За да разширя обсъждането на този момент, искам да предложа да бъде проведено доказване с висока потенция – тогава ще наблюдаваме огромна чувствителност към определени въздействия на физическо ниво. Според моето схващане, стрихнинът изостря чувствителността на нервната система към долавянето (или най-малкото към усещането за съществуването) на психични състояния, особено такива, присъщи на злото. Дали съществува такъв феномен е въпрос, който остава извън обсега на нашата дискусия; и все пак остава фактът, че тези пациенти имат подобни преживявания и остават ужасени от тях. Те се страхуват от психични пристъпи. Този страх се изразява или директно, или като страх от тъмното, и особено страх от това да бъдат сами в тъмното. Или пък този страх е напълно потиснат, за да изплува на друго ниво – като огромна тревожност със страх от някоя ужасна болест, от смъртта или от обезумяване. Но, обратно на очакванията, тези хора не се страхуват от призраци.
Те не виждат неща; нито са ясновидци, нито чуват неща, недоловими за ухото. Те просто улавят физическите енергии чрез нервната си система. Усещат нещо в стаята, нещо, което често не могат да изразят, но което ги ужасява.
Ето някои извадки от Алън:
Умът е измъчван от ужас; той се страхува и рони сълди непрекъснато; когато го попитат защо, отговаря: „Не знам“.
Има чувството за нещо ужасно и умолява да не бъде оставян сам.
Страх от нещо, което ще настъпи всеки момент.
Изкрещява: „Те идват за мен.“.
Четвъртата главна характеристика на Strychninum са спазмите. Тя се появява така силно и надеждно, че се налага да бъде поставена много близо до централната част на есенцията – както стои въпросът с гастроинтестиналните смущения на Lycopodium или с подобрението от мензис на Lachesis – но вероятно тук тя е още по-важна. На този етап от знанията ни не би било мъдро да предпишем Strychninum, ако нямаме потвърждение на тази характеристика. Изглежда, че когато тази болест (подобната на Strychninum – б.пр.) достигне „връхна точка“ – заемам този израз от Кент – тоест, когато нейното изражение навлезе във физическото тяло и го разстрои, силата на атаката се поема от мускулната система, което води до състояние на болезнени тонични контракции. …
––
Джонатан Шор, д.м. | Jonathan Shore, MD, DHt
Доктор Шор е сред най-известните съвременни хомеопати с 40-годишна хомеопатична практика, съучредител на Ханемановата клиника в Бъркли, Калифорния, изключително обичан лектор по хомеопатия зад океана и в Европа, пионер във въвеждането и използването на лекарства от птици в хомеопатията, автор и доказващ.
Сбогувал се е с този свят през февруари 2023 година.
Завършвам с два негови цитата:
“ Хомеопатията е наука, която стои като мост между видимото и невидимото, между законите, владеещи този свят и онези, властващи над света, за който можем единствено да правим догадки. Нашата порта към невидия свят са преживяванията по време на доказванията. Те са пролуката, през която можем да проникнем през ограниченията на нашия конвенционален, материален свят.“
„Птиците притежават особена привлекателност за мен заради своята лекота, желанието им за свобода и факта, че те са част, по особен начин, от един друг свят.“
Да бъде вечно жив.
Превод Цветана Кооджабашева, 2024
Картинката благодарение на: Vinayaraj, CC BY 2.0 <https://creativecommons.org/licenses/by/2.0>, via Wikimedia Commons
