Positronium е въведено в хомеопатията от Миша Норланд през 1998 година. Изходната субстанция (ако може да бъде наречена така) на Positronium представлява система от един позитрон (анти-електрон) и един електрон във взаимна орбита – структура, подобна на тази на водорода, но почти лишена от маса. Всъщност това е състояние на електрон и анти-електрон, обикалящи един срещу друг по орбитата, докато не се анихилират взаимно, произвеждайки гама лъчи.Анихилацията се изразява чрез „проблясък“  на електромагнитна радиация. Понеже е съставен от частица и анти-частица, Positronium заема средното място между материя и антиматерия. Щом започне да се руши, нищожната му маса се конвертира в импулс от чиста енергия. Тези три фази от битието на Positronium проличават и в доказването. Материята, структурирана и стабилна (1) – проблясък на чиста енергия (2) – антиматерия: моментална разруха и нищо (3). Интересно е от гледна точка на хомеопатичната класификация, към кое царство принадлежи лекарството, защото източникът, поради своята нестабилност, е постоянно застрашен от преобразуване в енергия, което мигновено го анихилира; затова трудно е с чиста съвест да го причислим към минералното царство.