Част II от IV

От Ян Марс, Ванкувър, Канада

Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009

Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.

Част втора: Развитие

За краткото време, откакто се ползваме от книгите на Ян Шолтън и работата, последвала тази посока, практикуващите хомеопатия продължиха да практикуват хомеопатично, като понякога отделяха време за проучване, или по-точно, за възприемане на многото съвременни линии на развитие. В съответствие, продължават да се появяват клинични резултати. Лекторите, чиято практика бе направлявана от други метафори, на свой ред насочиха размишленията си към лекарствата, направени от елементи и минерали. В книгата на Масимо Манджалавори “Благородни и основни метали – алхимичен поглед“ (2005) откриваме подход, който съчетава за хомеопатията букет от „езотерични“ методи (алхимия, антропософия, дори поглед към таро). Във всички тези предложения виждаме съвпадения и различия между новата работа и тази, която вече е извършена (Манджалавори, например, поставя темите си йерархично, както прави Морисън в книгата си „Въглерод“.) Всеки от тези трудове илюстрира собственото разбиране на практикуващите за химичната алгебра. В книгата на Манджалавори сме свидетели на съчетаването на материали „извън хомеопатията“ (това е една нищо-незначеща фраза, която се саморазрушава още щом бъде изговорена: като универсална наука и изкуство, за хомеопатията няма понятие като „извън“) и това е знак, че всеки продължава да черпи идеи от всеки възможен източник в съответствие с единствения закон (sic), познат на несъзнаваното – а именно „използвайте всичко, което резонира…“ – така че да склони будните практикуващи към хомеопатично предписание. Присъствието на такъв материал у Манджалавори ни напомня и за аспекта на „вратата“ в Шолтъновия етап 4, и резонирането му с еврейската буква dalet, която има числова стойност 4:

„Докато следваме уликите – звезди, числа, цветове, растения, форми, стихове, музика, структури, се разкрива огромна структура от връзки на много нива. Намираме се в отекващ колектор, в който всичко откликва и за всичко има отредено място и време.“

Джорджио де Сантиляна и Херта фон Дехенд, „Мелницата на Хамлет“, Бостън, 1969 г.

Като вземем предвид, че резонирането е реалният начин, по който работи нашия ум (а така работи и еволюцията, самата природа), а експериментите и новите открития се развиват бързо (в края на краищата, в хомеопатията живеем през златен век, вид ренесанс или период на културна еволюция), прилагащите хомеопатичната алгебра са изправени пред продължаващата задача (необходимост) да развиват и нашето изкуство и наука – по хода на Етапите и Епохите! (Седем епохи (серии), и да добавят към тях и лантанидите и актинидите…)

Такава еволюция със сигурност се върти около една основна идея, която сама по себе си е следствие от групиращо, или тематично мислене: ако темите, извлечени от субстанциите, могат и трябва да бъдат комбинирани по някакъв начин, когато тези елементарни субстанции се комбинират в съединения, то тогава практиката на такова тематично комбиниране не зависи от темите, заявени от, да речем, Ян Шолтен или дори от който и да било учител. Не е необходимо робски да следваме (а и той искал ли го е някога от нас?) темата на Шолтен за дадено лекарство. Такова механично копиране или папагалско повтаряне на теми просто би показало нашето собствено фиксирано състояние или етап, правейки невъзможно добиването на прозрение като тези на Раджан Шанкаран по отношение на лекарството, известно преди като Natrum sulph (вижте Първата част на тази статия). И все пак, прозрението на Шанкаран само по себе си потвърждава алгебричния подход. Ето как се развиват нещата в науката: прави се еволюционен скок и въпреки че много подробности могат да бъдат променени с времето, самият скок остава неоспорим. С развитието на тематичното (групиращо) мислене чрез прилагането му в клиничната практика, неизбежно ставаме свидетели на културна еволюция, развиваща се в хомеопатията. Разглеждайки това като едно цяло, виждаме промяна на парадигмата. Следователно, не трябва да сближаваме трудовете на Ян Шолтън и Раджан Шанкаран, или на други учители, едни с други: а ние самите сме тези, които трябва да сближим мисленето си с взаимните ефекти на цялото, и следователно с онова, което всеки такъв учител ни предлага – ние трябва да израснем в тези нови дрехи. Да, някои ще продължат да казват, че виждат „новите дрехи на царя“; човешкият аспект у нас, наречен „гордост“, често не позволява на повечето да изразят ентусиазъм за работата на другите – работа, която се чувстваме принудени да критикуваме, преди да можем, неохотно, да я потвърдим, да кажем „да“. (Трябва да добавя обаче, че има и други гласове, които, напротив, винаги възкликват – като Елизабет Тейлър за всеки от браковете си – „Този ​​наистина е истинският!“)

Да „разопаковаме“ въвеждането на тематична алгебра

Казано просто, предполагам, че ако „разопаковаме“ тематичната алгебра, тя потенциално ще промени всичко в практикуването на хомеопатията. Ето един най-базов пример: нито дори една част от информацията, завещана ни от годините опит (чрез клиника, токсикология или доказване) и включен в този обемен труд, наречен „хомеопатична Materia Medica“, вече не е просто себе си. Не е достатъчно дори една част от тази информация да бъде просто прочетена като приложима към даденото лекарство, за което номинално е посочена. Повтарям, вече не можем да бъдем сигурни за нито една част от информацията, че принадлежи уникално и единствено на лекарството, за което традиционно е била прикрепена. Ако даден симптом е даден „за Sepia“ или „за Lachesis“ – да, той може да е „верен за това лекарство“, но истинността на това твърдение бледнее в сравнение с осъзнаването, че може да е верен и за цял клас лекарства, към който Sepia или Lachesis принадлежат и са само едни от членовете. Като имаме предвид колко голям може да бъде даден клас, какъвто е „Животни“, например, или толкова специфичен, колкото е Viperidae, или като неотдавна маркираниян като „подобни на котките“, това означава, че за всеки елемент от информацията ние трябва да намерим правилното ниво в йерархията от тематични групи, за да осъзнаем пълните възможности за предписание; стига, разбира се, да сме идентифицирали като активна  дадена тема в конкретния клиент, който седи пред нас.

Втори аспект на този пример: Ако един практикуващ хомеопат ни преподава (демонстрира, илюстрира чрез излекуван случай, убеждава ни) аспекти на лекарство, които никой друг не е забелязал преди, тогава за нас, които използваме в практиката си алгебричния метод или които анализираме случаите си, използвайки тематично групиращо мислене, се очаква  (или се налага) да присвоим откритието на нашия лектор към моментното алгебрично разбиране на лекарството, за което става дума. Тоест, ако мислим в тематични групи, трябва да се постараем да поставим новооткрития (или отдавнашен) аспект на всяко лекарство под едно от съществуващите заглавия или да вникнем отново в комбинацията от темите му, или да допълним тематичните аспекти, които сме събрали дотогава.

Ако искаме да изслушаме хомеопата Х – който (случва се) не практикува по систематичния подход на тематичната алгебра, но е учител/практик, чиято работа уважаваме, тогава трябва да присвоим тематичното прозрение, предложено ни от хомеопат Х, към нашето тематично разбиране на съответното лекарство. Не е добре да казваме: „Е, щом Х не е съгласен с нашия начин на мислене, не се налага интерпретираме, за да обясним клиничното му наблюдение!“ Търсейки интерпретация, може да се окаже, че систематичната рамка, която сме използвали, за да подходим тематично към въпросното лекарство, се променя в един или друг детайл. Ако стане така, можем да бъдем спокойни, защото знаем, че ние, като хомеопати, практикуваме „нормалната наука“ на Томас Кун: онази фаза, която настъпва след „революционната наука“, която установява новата парадигма (Кун, „Структурата на научните революции“).

Тъй като излизат нови клинични доказателства, може да се образува „празнина“ в дотук установената алгебра за дадено лекарство – нека вземем за пример Merc iodatus flavus и един прекрасен случай на това лекарство – случай, при който поведението и симптоматиката на пациента са ясно структурирани чрез метафората „тигър“ (случай на Манджалавори):

„Мечтая да имам зъби като на тигър… Но трябва да внимавам как си затварям устата, иначе ще си направя дупки и ще получа язви там…“

(9-годишно момиче, у Манджалавори, „Благородни и базови метали: алхимичен поглед“, стр. 84)

Такава пропаст между алгебрата и случая може да продължи да съществува в продължение на много години (или само за няколко месеца: в края на краищата има много от нас, чиято практика може да предложи решение на всеки конкретен проблем, поставен от алгебричната метафора), но в крайна сметка, освен ако прозрението („тигър“) не може да бъде разбрано чрез тематично (групиращо) мислене, тогава нашият подход няма да е успял да схване този аспект на особения рядък симптом, и, съответно, няма да сме си свършили работата: да разберем особените характеристики на дадения случай и на лекарството за целите на излекуването по избрания от нас начин (т.е. чрез хомеопатичната метафорична алгебра).

Тезата, която защитавам в това есе, между другото, е, че тематичното (алгебрично, групиращо) мислене е неизбежна част от нашия ангажимент да практикуваме. Също така метафорите и аналогиите споделят състоянието на самата хомеопатия: не само че работят, но и функцията им, сама по себе си, е неизбежна част от реалността. Предвид на този факт, както всичко, което иска да оцелее, и алгебричният подход трябва да продължи да се развива – а това ни води към основната задача, пред която сме изправени.

Според мен основният проблем, който алгебричният подход поставя пред хомеопата, е нуждата да разграничи (във всеки анализ) онова, което се появява от време на време от това, което е изграждащо. „Тигърът“ се появява (Манджалавори, цитиран по-горе) под хомеопатичното въздействие на Merc iodatus flavus; а неговите изграждащи, съставни елементи, са живак и йод, всеки разбиран тематично.

Задължение на тези, които преподават тематичния подход, е непрекъснато да напомнят на студентите по хомеопатия да не прилагат метода повърхностно, и такива напомняния вече присъстват. В „Структура“ четем как д-р Шанкаран предупреждава читателя да не се ентусиазира от очевидната поява на животинска тема в случай, който всъщност може да изисква минерал. Тези коментари имат същото значение като мъдрата стара максима на Джеръми Шер, че „Helium изглежда като орел…“ Сега, след случая на Манджалавори, следващия път, когато видим нещо, което смятаме за тигър, няма да имаме извинение да не вземем предвид Merc iodatus flavus, наред с всичко друго, което би могло да изглежда като тигър (тигров комар; тигрово око, вариант на крокодилит); а също и, за съжаление, всичко, което може да се държи като тигър, но да не съдържа „тигър“ в името си (точно както Merc-i-f). Така след случая Rubidium на Шолтън („Хомеопатията и химичните елементи“), когато видим лъвове (клинично!), може би ще погледнем към някои или всички елементи от Етап 1; и в двата примера дори не споменавам хомеопатичните лекарства, приготвени от котки… Масимо Манджалавори добави Zincum phosphoricum към змиите, защото е наблюдавал в клиниката как това лекарство се държи като една от тях. Дивия Чабра открива тематично присъствие на гущерите в Strontium и свързаните с него лекарства. „Пластмасовата“ кутия на Вега Розенберг е пълна с арсеник!

Не само че има безброй клинични примери, които разширяват тази теза, но имаме и достатъчно съвети от другаде относно многото и разнообразни последствия от един важен, основен факт – че не съществува единно, фиксирано тълкуване или превод на даден символ или метафора; и такива тези съвети традиционно биват както отрицателни, така и положителни. Завършвам тази част на статията с примери за тях:

По аналогия

„Да мислим хомеопатично означава да мислим метафорично. Ако не мислим с метафори, сме загубени.“

Миша Норланд, Някои откъси от семинара на Миша Норланд от юли 1995 г., Хомеопатията преди новата ера, том 2 (1996)

„Има сто хиляди минерали и растения и сто милиона животни и насекоми. Излекуването на подобното с подобно представлява метафора и аналогия, а не еднаквост, затова не може да има само един симилимум, и ние не искаме да има такъв, точно както никога не може една съвършена поема да се харесва на всеки човек.

Хомеопатията е поезия или музика, защото е аналогия. Не казваш на някого: „Очите ти са красиви като очи!“ Казваш му: „Очите ти са като езерото през пролетта, а косата ти е като вятъра, който повява през меките листа, които падат на земята през есента.” Ако е правилната музика, ритъм и думи, ще го докосне. Много стихове ви докосват, и го направят по различни начини. Някои са по-добри от други и докосват по-дълбоко и по-дълго, отнасят по-далеч. А други са глупости и няма особено да докоснат никого!

Искаме да работим „по образа на“ и е по-добре така, защото това означава, че практикуващият на всяко ниво може да постигне резултати. Така практикуващите могат да не са перфектни.“

(Джеръми Шер, интервюиран от Роуина Дж. Ронсън)

„Бързата интуиция зависи от „скрития под повърхността ум“, който бързо оглежда ситуацията и намира аналогия, която да предлага разбиране и прогноза. Тези несъзнателни аналогии изплуват като интуиция. Дали са верни или не, зависи не от това колко „интуитивни“ сме, а колко е уместна подлежащата аналогия. Често сме абсолютно прави. Но понякога „скритият под повърхността ум“ се заблуждава от външни прояви и ни отвежда в грешната посока.“

Гай Клакстън, „Умът на костенурката със заешки мозък“

„Може да отбележим, че в тези експерименти знакът „=“ може да означава думите „обърква се със“. ’

Г. Спенсър Браун, „Законите на формата“

„Е, трябва да се признае съвсем ясно и откровено, че методът на аналогията крие много отрицателни страни и много опасности, грешки и сериозни илюзии. Това е така, защото се основава изцяло на опит; и всеки повърхностен, непълен или фалшив опит винаги довежда до повърхностни, непълни и фалшиви заключения, по аналогия, в посока, успоредна на опита, от който те са резултат…

Следователно трябва да се заключи, че методът на аналогията, от една страна, по никакъв начин не е безпогрешен, но от друга страна е способен да доведе до откриването на съществени истини. Неговата ефективност и стойност зависят от пълнотата и точността на опита, на който се основава.“

Валентин Томберг, „Магьосникът“, „Медитации върху Таро“

„Поетът и критик Матю Арнолд, по времето, когато беше инспектор на училищата, разказваше за свой колега, който се хвалел с тринадесетгодишния си опит – а всъщност, както би казал Арнолд, за всеки, който познаваше човека, беше напълно ясно, че нямаше нищо подобно. Човекът е имал една година опит, тринадесет пъти.“

Гай Клакстън, „Умът на костенурката със заешки мозък“

Май 2009

Ян Марс практикува хомеопатия във Ванкувър, Канада; и като всички практикуващи, изследва както изкуството, така и науката в нея.

Следва

Част I от IV

От Ян Марс, Ванкувър, Канада

Оригинално заглавие: Chemical Algebra: Enjoying the fruits (and salts) of Jan Scholten’s invention, Interhomeopathy, 2009

Тази статия представлява почва за размисъл, предложена от канадския хомеопат Ян Марс. Това е първата от четирите части, публикувани в Interhomeopathy през 2009 година. Интересно четиво - и едно потвърждение, че имаме много спътници в размислите, в проучванията, в търсенията и съмненията, и в практиката.

Част първа: Изучаване на алгебрическата концепция

„Научните революции всъщност са метафорични.“ – Майкъл Арбиб и Мери Хесе, Конструкции на реалността, Кембридж, 1986

„Може би всяка наука трябва да започне с метафора и да завършва с алгебра – а може би без метафората никога не би съществувала алгебра.“ – Макс Блак, Модели и метафори: Изучавания на езика и философията, Корнел, Итака, 1962

В даден момент, преди 1993 година, Ян Шолтън откри (или преоткри?) една деятелност, заради която понякога името на Джеймс Т. Кент се споменаваше неуважително: алгебричната комбинация на теми, с цел да се постигне разбиране на минералните лекарства. Лектори като Пол Херскю, например, напоследък преподаваха как да наблюдаваме комбинацията на солите (по-нататък в статията ще възпроизведа един негов цитат от 1992); и тогава Шолтън радикално разгърна една цяла вселена (Hydrogen!) от минерални комбинации – за което ние, които днес се облягаме на този подход, му оставаме длъжници завинаги.

Бихме окарикатурили труда на Шолтън, ако го възприемем като 100% систематичен. В реда, следван във всичките му трудове, има по-скоро изкуство, но ще започнем с първия аспект. Форматът на всяка книга досега представлява систематичен и тематичен изследователски прочит на Периодичната таблица. В съответствие, заглавието на всяка глава и секция предлагат до известна степен „алгебра“, и едва след това се достига до случаи на елементите или техните съединения.

Въпреки че Шолтън представи общо взето една двустепенна система, това не е присъщо ограничение на неговия подход. Съответно на химиците и химичното използване на Периодичната таблица, в първата си книга „Хомеопатията и минералите“ Шолтън приветства в хомеопатията субстанции като „амоний“ (в химията с формула NH₄, а в хомеопатията, Ammonium causticum). Една комбинация, която впоследствие влиза в състава на друга. Така NH₄ действа като алкален химичен елемент (някои химици го слагат съответно между калий и рубидий), вмъкната октава в Етап 1; а неорганичните химици добавят друг псевдоелемент, CN (цианид), и го поставят на една октава между хлор и бром. Ходът на Шолтън (в „Хомеопатията и химичните елементи“) от групата на алуминия до тази на скандия (неговият Етап 3) има прецедент; той бе предложен също от един металург, Ф. Хабаши (както ни съобщава Сцери в The Periodic Table, стр. 278, наред с останалата информация, цитирана дотук). Защото всичко това представлява едно „метафорично“ движение, което следва духа, а не „буквата“ на периодичния закон.

Ако прочетем Шолтъновите описания на лекарствата, намираме две ясно отличими категории информация (макар едната категория да може понякога да бъде спестена, защото има повече общо със „Загадъчните лантаниди“). Първият тип данни се извлича логически от темите, кръстосани алгебрично една с друга. Вторият тип данни произтича от излекуваните случаи, представени по-нататък в книгите. Основа за случаите представлява кръстосването на темите. Ако човек просто прочете заглавните описания, като доказателство за нагледната сила на дадените теми, лесно би пропуснал допълненията, извлечени от клиничната практика и/или от доказванията. Последните не са така изчерпателно обяснени от дадените теми, те предлагат индивидуални особености, които развиват (и в най-добрите случаи можем да кажем че дори провокират) алгебричните теми, макар че бихме използвали такава фразеология само ако прекараме твърде дълго време в Етап 16.

Друг източник на информация са доказванията. В Шолтъновия Neon, например, откриваме думите „потоп“, „ключалка“ и „Синдром на Даун“, всяка от които произтича от доказването на Джереми Шер. Подборът на доказването закотвя, изпробва и осветлява алгебрата. Виждаме това и при други учители, например Луис Клайн в Клиничен фокус (Neon, т. 1, 2003, стр. 205-11) или Джаки Ехард, в случая на Neon в Структурата на Шанкаран (2008, стр. 114-23) – те потвърждават и допълнително развиват тези теми (независимо дали са извлечени от доказване или предвидени от алгебрата) в рамките на клиничната практика. Взаимодействието между тези две сили (от една страна дедуктивната, а от друга – експерименталната, от клиниката или доказванията), може да доведе до нова тема за даден елемент или минерална сол, или до нов прочит на вече зададената тема. Това е цикъл: развитие (развой), прилагане, разгръщане и повторен преглед. В обобщение: трудът на Шолтън генерира допълнителна основа, която би могла в един момент може да излезе извън обсега на неговите алгебрични описания наа едно или друго лекарство. От която точка историята продължава нататък. Парадигмата продължава да се разплита от навлизането на, например, случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (вижте по-долу) или от Морисъновото разгръщане на алгебрата до органичните съчетания на лекарствата, съдържащи Carbon, при което във всяка група се преплитат специфични теми – повече и по-малко важни.

Наред с „химио-фобията“, блокираща пътя на някои хора към допълнителното проучване и използване на този материал, виждаме и „проблема“ на системите. Има хомеопати, които ненавиждат системите и такива, които ги обожават. Виждаме как някои „бързоноги“ хомеопати си играят с пътя Дао, като изглежда избягват систематизирането на онова, което преподават. Има други, които предлагат похвати, които са прецизно систематизирани. Тези две групи се съпътстват една друга, клиничните практикуващи, танцуващи на базата на опита, и клиничните практикуващи, които го организират и подреждат; и тези две сили, които тези групи произвеждат, работят заедно върху останалите – ние, които наблюдаваме двата аспекта и постепенно правим първите си стъпки на дансинга, учейки се сами да танцуваме танго. Комбинираният ефект е, че развиваме способността си да приветстваме и да разбираме по-големите мащаби на опита; за един хомеопат това означава, че може да помогне за подреждането на нещата така, както Бог и пациентите му желаят; а за по-нежеланите „неща“ (думата е употребена любезно…) да бъдат елиминирани от Унищожителя на Болестите.

Случай от д-р Шанкаран и книга от д-р Морисън

Химичната алгебра бързо навлезе в хомеопатичната култура, както е видно от появата на незаменимата книга на Роджър Морисън за въглеродните лекарства (Въглерод: Органични и хидровъглеродни лекарства в хомеопатията, 2006). Алгебрата се разгръща, както винаги е било, и в случаите от практиката; и пример на един такъв случай е представен от Раджан Шанкаран в неговата книга Структура. И двата примера, както и книгата на Джаеш Шах В Периодичната таблица, представляват следващото поколение, стъпващо на основите, положени от Ян Шолтън.

Първо да видим един аспект от случая на Natrum sulphuricum от Раджан Шанкаран (Структура, 2008, том І, стр. 368, в удебелен от автора шрифт):

„Но как разбираме темите на втори ред, които така силно излизат в нейния случай? Тогава потърсих в интернет и изучих Natrum sulphuricum. Химичната формула на съединението е NA₂SO₄! Това беше почти като да уцелиш джакпота!!! И много бързо цялата мистерия се разреши. Тогава разбрах наличието на всички характеристики на втори ред (Oxygen) в случая на Natrum sulphuricum, то се дължеше на преобладаването на кислородния елемент.“

Заключението е директно, макар и недотам желано за онези от нас, които са мързеливи: списъците от теми за Natrum sulphuricum досега бяха извеждани от названието на лекарството. Неизказаното правило, следващо от това, гласеше, че: „ако от названието липсва дадена субстанция, забравете за нея“. Фактът, че в Natrum sulphuricum присъства кислород, а в Natrum phosphoricum – водород, усложнява нещата. Наистина, вероятно е нашата неприязън към сложните постройки да е причината да не предписваме субстанции със сложни имена. Това състояние на нещата е роднина на старата заблуда (мостът, който трябваше да прекосим), че „има големи и малки лекарства“. Новата заблуда (друг мост, по който трябва да преминем) гласи, че „има лекарства с прости названия и лекарства със сложни такива, и първите лекарства са прости.“ От всяко просто название може да бъде разкрита и изведена сложност – разкриването става в хомеопатичната ни практика, точно както показва случая на д-р Раджан Шанкаран.

Нашият втори пример е от д-р Роджър Морисън. Имаме много книги, които комбинират хомеопатичната ММ и едновременното с това предлагат еволюционен скок напред за цялата хомеопатична култура. Например, книгата на Пол Херскю за Stramonium носи подзаглавието: С въведение към анализа, използващ Цикли и Сегменти. Подобно, заглавието на книгата на Йозеф Рийвс 24 глави в хомеопатията, е допълнено с фразата допълнена с Въведение в системите. Ян Шолтън, в своите революционни томове, предлага рамкова теория, с която да прилагаме на практика комбинационната алгебра, която той пионерски въведе на полето на Периодичната таблица.

Д-р Морисън предлага друго такова развитие с книгата си върху въглеродните лекарства (Carbon, 2006): той описва тематично различните въглеродни групи в рамките на органичната химия. Това предлага той. Съзнателно използвам термина „предлага“. Това е дори още по- разрушително за онези от нас, които мечтаят за живот, по-лесен и от джакпота на Раджан Шанкаран… но, както казва Джереми Шер, някои култури не са така склонни към философия (теория), докато други безкрайно ѝ се наслаждават. Тази предварителна почва определя нивото на приемане на „теоретичните“ техники и инструменти, използвани във всички книги, които изредих дотук. Предложението на Роджър Морисън със сигурност е прегърнато от онези, които долавят неговия потенциал. Все още нямам клиничен опит, за да коментирам в дълбочина, но един пример привлече вниманието ми – Hydrocyanic acid (стр. 459-72). Казано просто, не само нямаме извинение да не знаем, че това лекарство е HCN (циановодород – б.пр.), но д-р Морисън също горещо ни насърчава да разчетем тази химична абревиатура. За тематизирания ум, вече подхранен с класовете по алгебра на Шолтън, Морисън събира доказателства и полето на химията, че цианидът (CN) действа като халоген (подобно на елементите от Етап 17); тази част от неговата токсикология разкрива подобие с тетануса, коклюша и холерата (всички миазми, които приканят да бъдат включени в схемата на етапите и които имат свое място сред тях; което извежда и предстоящия труд на Луис Клайн на тази тема (Миазмите в хомеопатията – б.пр.)); тази киселина се свързва избирателно със златото, среброто и медта (тоест, с три метала от Етап 11); тя е инхибитор за ензимната система, въвличащ и желязото, и кислорода; и  хомеопатично обработена, Hydrocyanic acid действа като Iodum, както четем в случая, който Морисън е избрал из случаите на практикуващия хомеопат и преподавател от ОК Дебора Колинс (случай, публикуван първо в Links), където лекарството успява да излекува нещо, което прилича на травма от предишен живот, която разрушава настоящия живот на пациента.

Наистина, живеем в Златна ера.

Ян Марс практикува хомеопатия във Ванкувър, Канада; и като всички практикуващи, изследва както изкуството, така и науката в нея.

Следва

(още…)