Как да се ориентираме в Теорията на растенията

Тази статия се отнася до “Прекрасните растения” от Ян Шолтън, чийто първи том излезе от печат през декември 2025. В нея описвам основните прагове в класификацията на хомеопатичните лекарства от Растителното царство, имайки за цел да премахна привидната сложност, която би могла да попречи на усвояването на това знание в практиката. Подреждането на минералните лекарства в съзнанието на хомеопата, логиката при намирането на необходимото лекарство важи и по отношение на лекарствата от растения. Абстрахирайки се от обема на информацията, търсим логиката в нейната подредба.

Огромният брой нови лекарства, които Шолтън въвежда в хомеопатията чрез книгата “Прекрасните растения”, може да накара човек да сметне, че това е трудна, ако не и невъзможна за изучаване материя. Това, разбира се, е невярно. Но подредбата в тази нова Materia Medica няма нищо общо с класическите и ориентирането в нея е изцяло зависимо от теоричните основи.

Растителното царство е омагьосващо с необятното си разнообразие. В хомеопатията са предприемани и прилагани и други опити да бъде класифицирано. С какво се отличава опитът на Шолтън?

За да изгради Теорията на растенията, Ян Шолтън използва структурите на две науки: химията и ботаниката. Това е първи по рода си опит. Химията: природната наука за състава, структурата, свойствата и превръщането на веществата и енергийните промени, настъпващи при това превръщане. Химията е по естествен начин свързана с ботаниката – основен клон на биологията, науката за живите организми. Ботаниката изучава растителното царство: устройството и многообразието на растенията, взаимодействията им със заобикалящата среда и еволюцията им, и най-сетне систематизирането и подреждането на растителните видове в сложно дърво с безбройни разклонения, което нарича таксономия. Химията и ботаниката са в основата на хомеопатичната класификация на растителните лекарства.

Химията

Химичните елементи, подредени в Менделеевата таблица, са вплетени в хомеопатията чрез Теорията на елементите. Разбира се, част от химичните елементи са отдавна доказани и прилагани като хомеопатични лекарства. Шолтън намира нишката, която свързва всички елементи и така посочва мястото на всеки един, създавайки последователна класификация. Тя е разбираема и запомняща се, защото съответства на етапите в развитието на психиката.

  • I
    • Първи стъпки са изложени в “Хомеопатията и минералите”. Шолтън разглежда основните групи от елементите в таблицата: Катиони, Carbonicum-и, Muriaticum-и, Sulphuricum-и, Phosphoricum-и, Baryta-и, Acidum-и, Ammonium-и, Nitricum-и, Fluoratum-и, Bromatum-и, Iodatum-и и Ferum-и. Чрез анализа си той извежда индивидуалните им теми и прилага за първи път груповия анализ – ключът към качествата и темите на солите.
  • II
    • “Хомеопатията и химичните елементи” издига написаното в “Хомеопатията и минералите” на по-висока основа, надграждайки го чрез сечението на периодите и колоните на Периодичната таблица и връзката им с циклите от психичното развитие на човека. Въвежда Спиралата, за да онагледи непрекъснатостта на този процес: последователността на етапите в човешкото развитие.
  • II-1
    • Седемте кръга на Спиралата съответстват на периодите в Менделеевата таблица и са наречени серии. Сериите са “паралелите” в кълбото на спиралата. Серията описва съответния период: Водородната серия – първия; Въглеродната серия – втория; Силициевата серия – третия; Желязната серия – четвъртия; Сребърната серия – петия; Златната серия – шестия; Урановата серия – седмия. Всеки период, или серия, си има тема. Темата – това е най-важният проблем, които трябва да бъде преодолян през съответния период; – завършекът на цикъла (серията) бележи прехода към следващия период, а прогресирането на серията от началото до края става на стъпки, всяка от които се намира на сечението между периода и колоната на Менделеевата таблица: етапите. Стъпките са олицетворени от елементите.
  • II-2
    • Осемнадесетте колони в таблицата на Менделеев са наречени етапи. Те приличат на “меридианите” в спиралата. Сечението между серията и етапа е всъщност даден елемент. Шолтън често изразява това, казвайки че даден елемент е етап в конкретната серия. Този елемент, тази стъпка, това сечение на колона и период, изразява етапа.
    • Например 46-ят елемент, Palladium, е сечението на етап 10 и серия 5, “Сребърната”. Сребърната серия – възникването на идеите и образите, претворяването им в изкуство, наука, мъдрост; живият, бистър, сътворяващ ум. И пресичащият я десети етап – центърът на цикъла на петия период, апогеят на развитието в този цикъл. Който го е достигнал, господства и владее, откъснал е плода на Сребърната серия: успял е, сигурен е, сътворил е; и това е очевидно за всички останали. Това е Palladium: уверен, че най-сетне е създал обекта на своето изкуство, постигнал е приза в своята наука, готов е да ги представи на обществеността и публиката, заслужил е да заблести на подиума и да приеме овациите – защото е достигнал върха. Обаче стъпвайки на него, той е сам. Превъзходството, което чувства, се превръща в гордост и високомерие, а и в завист към успеха на други артисти или учени. Така се отделя от останалите. Но те трябва да му засвидетелстват признанието си, да му се възхищават, за да може той заслужено да блести. Изтощен е от бляскавото си представяне, и е сам. Постигнал е успеха, но другите трябва непрекъснато и по подходящи начини да му показват, че знаят и се възхищават на това.
  • III
    • “Хомеопатията и химичните елементи” не обхваща серията на Лантанидите, както Шолтън ги нарича. Това са редкоземните елементи, част от Златната серия, с които завършва хомеопатичната класификация на Менделеевата таблица. Представени са в книгата “Загадъчните Лантаниди”. Класифицирани са по същите правила, които важат за предишните серии.
    • Досега Шолтън не е разгледал в подробности Урановата серия – седмият, последен период.

Ботаниката

Растителното царство е било класифицирано от много естественици. Последната класификация, базирана на ДНК анализ, се нарича APG III – Класификация на покритосеменните растения III. Именно върху нея, с неголеми отклонения, Шолтън изгражда ботаническата основа на Теорията на растенията. Къде е мостът към хомеопатичната класификация? Къде и как се пресича ботаническата класификация с хомеопатичната Теория на елементите?

Няма как ботаническата класификация да бъде представена като спирала. Постройката ѝ е твърде сложна, за да бъде направено това. А и принципите в живата природа надхвърлят по многообразие логичната подредба в Минералното царство. То обаче служи за крайъгълен камък и Шолтън го вгражда в основите на Теорията на растенията, продължавайки да подвежда класификацията на всеки растителен вид под съответната серия и етап на Менделеевата таблица. Защо отново Периодичната таблица на химичните елементи? Логика има: всяко растение вирее върху почва, от която получава минерални нутриенти.

Темите на сериите и етапите са общовалидни, както посочва Шолтън, те изразяват човешкото развитие. Въпросът е как да бъдат разпознати в Растителното царство без объркване, защото там те приемат друга форма. Затова е нужна и класификация.

Развитието на ботаническата систематика: класификацията APG

То е доста динамично, скоростта му наподобява торнадо. За много кратко време ботаническата систематика се промени. Днес вече съществува APG IV, докато Теорията на растенията е изградена върху APG III.

APG е класификация на покриосеменните растения. Тя не е плод на усилията на един човек. По нея работят ботаници, обединени в Група по филогения на покритосеменните растения. Тези ботаници работят в най-престижните университети в света. Въведени са нови термини, разместени са безброй клонове в класификацията, и работата продължава. APG е изградена въз основа на ДНК анализ.

Общоизвестните основни таксони: царство, клас, разред, семейство, род и вид, са непроменени. Шолтън ги използва в класификацията си. Наред с тях обаче използва и термина клад.

В APG е възприет прост подход при определянето на таксоните: наречени са кладове: групи, които разкриват общи белези. В основата на формирането им стои стремежът към монофилетичност – тоест, откриването на прародител, до когото могат да бъдат проследени всички потомци. Този прародител и неговите потомци представляват една група. Един клад.

[Има и полифилетични, и парафилетични кладове. Пак отбелязвам, че тук правя опит за изграждане на възможно най-проста структура, която да бъде лесна за запомняне. Подробностите са много, важни са, трябва да бъдат изучени от източника.]

Карта на хомеопатичната класификация на Растителното царство

Теория на растенията (стр. 775 – 776 от първи том на “Прекрасните растения”)

Картата трябва да се разглежда отдолу нагоре. Тази на стр. 775 наподобява дърво с корона, докато тази на стр. 776 прилича на диаграма. И двете изобразяват хомеопатичната класификация на Растителното царство – Теорията на растенията. Открояват се 11 много големи групи, но са ввсъщност 6 отдела (първата цифра на кода определя отдела). Първите пет от шестте отдела са по-малки, докато шестият, отделът на цъфтящите покритосеменни (Angiospermae) растения, е най-широко използван в хомеопатията. Картата не посочва изрично Angiospermae като стъпало, но подрежда еволюционно във възходящ ред включените в шестия отдел кладове (вижте долу, Обобщение).

Сериите

Шолтън обяснява, че шестте отдела съответстват на първите 6 серии в Теорията на елементите. И на няколко места повтаря, че не цялата Златна серия е представена в Теорията на растенията, а само Лантанидите. Казва също, отново на няколко места, че и Урановата серия не е представена в Растителното царство: а в царство Гъби. Така че разполагаме със следващата (основна, обща) класификация:

  • 100.00 Archaeoplastidae (Водородна серия)
  • 200.00 Viridiplantae (Въглеродна серия)
  • 300.00 Bryophyta (Силициева серия)
  • 400.00 Pteridophyta (Желязна серия)
  • 500.00 Gymnospermae (Сребърна серия)
  • 600.00 Angiospermae (Златна серия: само Лантаниди)

Един поглед към напосоки разтворената книга обаче ни разкрива следната информация:

  • 665.55.08 Plectranthus scutellarioides
  • Серии: Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна, Сребърна серия и Лантаниди; акцент върху Сребърната.
  • Кладове: Lamiaceae; Lamiales; Lamiidae.
  • Фаза: 5; Подфаза: 5.
  • Етап: 8.

Това е произволно избрано лекарство (из втория том на “Прекрасните растения”, предстоящо издание). Виждаме, че в картината му са представени всички серии, от първата до шестата, с акцент върху петата, Сребърната. И това е особено объркващо за човек, който тепърва навлиза в класификацията.

Объркването е привидно и за да го обясня, се връщам назад към основните положения на класификацията, изложени в глава Въведение (стр. 18 – 76 от “Прекрасните растения”). Многократният внимателен прочит разкрива, че характеристика на всяка от групите, или на всеки от кладовете в Теорията на растенията е, че темите на групата не обхващат само една серия, а поне две, и нарастват; и че от всички тези серии акцентът е винаги върху само една.

Защо?

Растителното царство е много по-комплексно от Минералното. У всяка растителна лекарствена картина долавяме многопластовост. Тя е онагледена чрез отделните таксони на Теорията на растенията, или с други думи: в етапа, фазата, подфазата и в акцентираната серия. Но понеже хомеопатичната картина на растителното лекарство разкрива качествата чувствителност, множество гледни точки и кръговост, то хората, нуждаещи се от растително лекарство, изразяват темите на повече от една серия. Работа на терапевта е да установи коя от тези теми надделява и като червена нишка минава през случая, и така да стигне до акцентирана тема, или серия.

Връщайки се към картата на Теорията на растенията, виждаме как във всеки от шестте отдела са представени поне по две серии – много рядко, при много малко лекарства виждаме единствено Водородната серия. С нарастването на числото в номератора, тоест с усложняването на растителните видове, с еволюцията в посока Покритосеменните растения (600.00 Angiospermae), нараства и броя на сериите, повлияващи лекарствените картини. И не само това: акцентът постепенно се премества все по-надолу, от Водородната към Въглеродната, към Силициевата, към Желязната, към Сребърната серия, и към Лантанидите.

Серията показва класа и подкласа на лекарството.

Фази и подфази

Ще вмъкна тук кратко обяснение за фазите и подфазите като стъпки на хомеопатичната класификация. Шолтън въвежда тези две стъпки на класификация заради многопластовата сложност на растителните лекарствени картини. Чрез тях постига фино проникване в дълбочина, разграничаване на слоевете у дадената личност, и определяне на точките, в които те се пресичат.

  • Фазата показва позиционирането на индивида в дадена група. Става дума за степента на принадлежност към групата, но също така и за това дали е обичан, приеман, уважаван, свързан с останалите членове на групата. Дали тепърва ще установява мястото си или е на път да изпадне от нея. Фазата и етапите си приличат доста. Фазата доуточнява ситуацията на индивида.
    • Фазите съответстват на осемте етапа на Въглеродната и Силициевата серия (забелязвате съответствието с групата и позиционирането на индивида в нея). За разлика от етапите, фазите отразяват типично растителни качества: начина, по който индивидът се усеща, по който възприема позицията си в групата.
    • Фаза три може да проявява темите на етапи 3-9 (Boron, Aluminium), а фаза 5 – тези на етапи 11-15 (Nitrogen, Phosphorus). В Теорията на растенията фазите са 7, защото в растителния свят няма пауза. Нулевият етап, 18-та колона на Периодичната таблица, също не е проявен.
    • Фазата показва разреда в съответния клас или подклас.
  • Подфазата представлява начин за фино диференциране на ситуацията на индивида. Тя е много подобна на фазата, подпомага избора на семейство в показания разред.

Етапи

  • Етапите са добре известния ни начин, по който индивидът се изправя срещу проблема, как се справя. Етапът ни показва конкретното растително лекарство.

Пример за ориентиране в подреждането на лекарствата

Подреждането на кладовете следва същата логика. В първите 5 отдела на Теорията на растенията то е сравнително трудно проследимо, защото лекарствата, които познаваме в хомеопатията, не са много и последователността не личи много ясно. Затова ще взема за пример клад от шестия отдел, Angiospermae, който е най-широко прилаган в практиката и съдържа хомеопатичните картини на повече растения, и който ще ни позволи да проследим класификацията и да се ориентираме в нея.

  • Magnoliiae са огромен клад в Angiospermae. В него са акцентирани са Водородната и Въглеродната серия. Припомням, че става дума за акцент върху съответна серия, защото в темите на лекарствените картини и в случаите, проличават и сериите, предхождащи тази, която е акцентирана. Този модел се проследява във всички кладове в Теорията на растенията (класове, подкласове, разреди, семейства), и в картините на всички лекарства. [Трябва също да се имат предвид и възможните отклонения, които Теорията на растенията прави от ботаническата класификация APG III, за да се избегне евентуално объркване. Когато решите да потърсите някой клад в интернет, ботанически той може да бъде обозначен като клас, а хомеопатичната класификация да го третира като разред. Това не са особено важни от хомеопатична гледна точка отклонения.]
  • Magnoliidae включва 7 разреда, тоест се подразделя на 7 фази:
    • Austrobaileyales (фаза 1)
    • Chloranthales (фаза 2)
    • Canellales (фаза 3)
    • Magnoliales (фаза 4)
    • Laurales (фаза 5)
    • Piperales (фаза 6)
    • Aristolichiales (фаза 7)

След като описва качествата, темите и физическите симптоми на Magnoliiae като цяло, Шолтън продължава с отделното разглеждане на всеки от разредите в клада. Тук ще се спра на разред Laurales, фаза 5 на Magnoliiae.

  • Laurales (622.50) съчетават темите на Водородната и Въглеродната серия. Подразделят се на следните подфази (семейства):
    • 1. Siparunaceae
    • 2. Atherospermataceae
    • 3. Gomortegaceae
    • 4. Lauraceae
    • 5. Hernandiaceae
    • 6. Monimiaceae
    • 7. Calycanthaceae

Сега ще погледнем към семейсво Lauraceae, защото има сравнително пълно представени етапи.

  • Lauraceae представляват подфаза 4 на разред Laurales. Етапите на Laurales, които са познати в хомеопатията, са:
    • 5. Aniba rosaeodoura
    • 8. Persea americana
    • 10. Laurus nobilis
    • 12 Camphora officinalis
    • 13. Umbellularia californica
    • 14. Sassafras albidum
    • 15. Cinnamomum verum
    • 15. Nectandra puberula
    • 15. Cinnamomum iners
    • 16. Ocotea odourifera
    • 17. Nectandra megapotamica

Завършвам примера с лекарството Cinnamomum verum ( 622.54.15).

  • То се намира в етап 15 на подфаза 4 (семейство Lauraceae), във фаза 5 (разред Laurales) на акцентираната Въглеродна серия (Magnolidae) на Покритосеменните растения (Angiospermae). Проявява изразено темите на Водородната и Въглеродната серия, с акцент върху Въглеродната.

Обобщение

  • Фазата показва разреда. Подфазата показва семейството. Етапът посочва лекарството.
  • Всеки клад е подведен под класифициране според серията, фазата, подфазата и етапа. Това важи за: семействата, разредите и класовете в Теорията на растенията. Във всеки клад са проявени темите на поне 2 серии. Колкото по-високо в еволюцията на растенията се намира съответният клад, толкова повече серии са проявени в него. Но винаги акцентът е върху една.
  • В Картата на Теорията на растенията е онагледено еволюционното дърво от хомеопатична гледна точка – хода на разгръщането на сериите, фазите, подфазите и етапите. Големият клад включва по няколко разреда (фази). Да подредим Angiospermae, като посочим и сериите:
    • 610.00 Amborellanae (Водородна)
    • 620.00 Magnolianae (Водородна и Въглеродна)
    • 630.00 Lilianae (Водородна, Въглеродна и Силициева)
    • 640.00 Fabanae (Водородна, Въглеродна, Силициева и Желязна)
    • 650.00 Malvanae (Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна и Сребърна)
    • 660.00 Asteranae (Водородна, Въглеродна, Силициева, Желязна, Сребърна и Лантаниди)
  • В рамките на един голям клад е възможно да се премести акцентирането върху следващата серия – един пример за това са клад Malvanae, при които акцентът преминава от Желязната върху Сребърната серия. Това се случва в разред Malvidae, последният клад на Malvanae.
  • Изложението в книгата върви от общото към частното. Първо се разглежда най-големият клад – класът или разредът. Големите разреди включват други разреди (фазите). За всеки от тях се посочват основните теми, очертаващи сериите, и мотивиращи акцентирането върху една от тях. Изброяват се семействата (подфазите) в разреда, които при пълен разред са 7. После изложението преминава към всяко от тях. Всяко семейство (подфаза) бива описано по същия начин, с очертаване на основните теми и акцент. Изброяват се членовете на семейството (етапите в съотетната подфаза). Някои от тези растения са добре познати в хомеопатията, но повечето са нови. За част от тях са проведени нови доказвания. За друга част лекарствената картина е изведена на базата на класификацията, която – както Теорията на елементите в Минералното царство – позволява предвиждане на картината на все още непознатите растения за хомеопатията.
  • Превръщането на предвидените картини в хомеопатични лекарства преминава през доказвания и се потвърждава в практиката. Тази работа се извършва от изследователската група хомеопати, спомената от Шолтън в глава Въведение. От публикуването на „Прекрасните растения“ до този момент е натрупана много практика. Резултатите от нея са довели до потвърждаване на част от лекарствените картини в Теорията на растенията, до изменение на друга част от тях, до пренареждане в класификацията според случаите в практиката. Тоест, динамично Теорията на растенията бива потвърждавана. Цялата тази динамика може да бъде проследена на qjure.com. Там ще откриете много нова информация, включително месечен бюлетин, в който са публикувани новите случаи.

––

Пристъпих към написването на тази статия заради синтетичната мисъл на Шолтън, която причинява известно стъписване при първоначалния прочит на “Прекрасните растения”. Изложението на Шолтън се отличава с икономичност, която можем да изразим с българската поговорка: Колелото вече е открито, топлата вода – също. (Този подход не е толкова трудно преодолим в Минералното царство, където нещата са двуизмерни. Но в Растителното…)

Тоест, Шолтън изхожда от презумпцията, че някои неща вече са известни на читателя, или биха могли да му станат известни от други източници; затова и пише така, сякаш тези неща се подразбират, без да цитира изрично, освен в редки случаи.

Само че кои са тези неща?

  • От хомеопатията: “само” две: първо, основните положения, принципите, хомеопатичното мислене, методите за предписване, миазматичната теория и Materia Medica на класическата Ханеманова хомеопатия; ивторо, съвременните развития, съществуващите нови системи на обобщение и систематизиране на хомепатичните лекарства, включително неговата.
  • От ботаниката: ориентиране в най-общи линии в съществуващата ботаническа систематизация. Тоест, запознатост с термините царство, клас, разред, семейство, род и вид.
  • От химията: строежът на Периодичната таблица на химичните елементи и в най-общи линии ролята им в структурирането и функционирането на живота.
  • От философията (пожелателно, но много помага): разбиране за основата при формиране на теоретично знание; познаване на термините битие и морал; базово разбиране за мястото на етиката, епистемологията и логиката във формирането на човешкото съзнание и развитието на човека.
  • От психологията (би могло да помогне в значителна степен): познаване и разбиране на фундаменталните етапи в развитието на човешката психика, съзнанието и поведението.

… И още познания от различни области на науката и изкуствата.

Вижда се с просто око, че систематизацията на Шолтън е сложна, интегративна, и пристъпването към нейното изучаване предполага още нещо: любознателност и стремеж към интегрирането на тези аспекти в една система, към нейното непрекъснато обновяване и синтез на съществуващите знания.

Дали е задължително това, за да се практикува хомеопатия?

Разбира се, че не. Разбира се, че да. Въпрос на избор.