Претенцията на конвенционалната медицина за единственост и непогрешимост, що се отнася до всички видове състояния на нарушено здраве, напоследък особено трябва да бъде, ако не преразгледана, то поне подложена на съмнение. Защото се вижда и от неподготвените в областта, че резултатите на медицината при епидемията от коронавирус далеч не са окуражаващи – нито при профилактиката, нито при лечението, нито при последващите острата болест хронични състояния. Изобщо не искам да засягам въпроса за окончателното възпиране на болестта, нито за така наречената имунизация срещу нея.