Хомеопатичното образование

 „Многото учене не води до разбиране.“ Хераклит (544-483 п.н.е.)

Образованието на един хомеопат е тема, която сериозно занимава моя ум години наред. По-нататък в това изложение съм поместила превод на статията на Пиер Шмид по темата, изнесена пред Международната Ханеманова Асоциация в Ню Йорк през далечната 1925 година. Днес тази Асоциация е вече история, както са история големия брой хомеопатични колежи в Щатите, свободата на практикуване на хомеопатия в Стария, а и в Новия свят,  свободния достъп до хомеопатични лекарства в Европа … но тезата на д-р Шмид е още актуална и се потвърждава. Няма да навлизам в коментари на водената срещу хомеопатията политика и пропаганда, защото вярвам, че достатъчно се изписа за това, какво не се прави. Важният въпрос, към отговора на който искам да гледам сега, е какво трябва да се направи. Очевидно е, че не можем да спрем голословното говорене, продиктувано от финансови интереси. Нека си говорят; истината не може да бъде скрита от онези, които имат буден ум.

Прочетете

Изкуството на снемане на случая. – Пиер Шмид.

Излезе от печат сборник трактати и практика от Пиер Шмид, д.м. Изданието е първо за България. Публикувано е с изричното позволение на швейцарската Фондация „Пиер Шмид“, която след смъртта на автора е приемник-носител на авторските права върху трудовете му.

Прочетете

За избора на потенция и хомеопатичното потенциране

от Пиер Шмид, д.м.

Когато лекарството е избрано: каква потенция да предпишем?

На този въпрос може да бъде отговорено само от практиката. Трябва да знаем, че един Ханеманов хомеопат прилага всяка потенция, от майчината тинктура до най-високите потенции: М, 10М, СМ, ММ!

към публикацията

Органонът на лечебното изкуство. – Исторически преглед от Пиер Шмид, д.м.

Представена на Двестагодишнината от рождението на Ханеман

74-та годишна среща на Международната Ханеманова Асоциация във Вашингтон, 12 април 1955 година. 

Хипократ, Наблюдателят, въведе в медицината изкуството на клиничното наблюдение, като необходима база за диагноза на патологията.

Гален, Спомагателят, развивайки голяма част от учението на Хипократ, властно настоява за първостепенната важност на причините в медицината.

Парацелз, Борецът, швейцарски лекар, въвежда физикохимичния анализ в медицинската наука и показва връзката между външния свят и човешкия организъм.

Накрая идва Ханеман, Експериментаторът, който открива закон, обединяващ патологичната и терапевтичната диагноза и ни учи, че лекарството за една болест трябва да бъде търсено в самата болест. За първи път в историята, Ханеман дава научна основа на изучаването на медицина. Прочетете повече „Органонът на лечебното изкуство. – Исторически преглед от Пиер Шмид, д.м.“

Из опита на един хомеопат. – Две статии на д-р Пиер Шмид от Женева.

Един работен ден.

Публикувана в Heal Τhyself през октомври 1933 година, том LXVIII, No. 814

(Статията на доктор Шмид ще бъде от особен интерес за читателите, защото той е един от водещите хомеопати, използващи високи потенции. Той употребява изключително високи и най-високи потенции в много редки дози, следвайки примера на доктор Самуел Ханеман, чиято предпочитана потенция бе 30-та стотична. От редактора.)

Прочетете повече „Из опита на един хомеопат. – Две статии на д-р Пиер Шмид от Женева.“