Quercus robur е добре познатият ни летен дъб. Известни са три типа негови употреби – като спиртен извлек, като Бахова есенция и като потенцирано лекарство. В хомеопатията приложението му е сравнително ограничено. Това е жалко, защото лекарството е доказало своята стойност.
Continue reading Quercus robur. – Желязна воля, отчаяние и алкохолизъм.
На следващите редове са представени извадки от книгата на английския хомеопат Комптън Бърнет, д.м., „Уголемени сливици, излекувани с хомеопатични лекарства”. Интересно е да се видят случаите на излекувани хора и да се научи гледната точка на един от най-успешните хомеопати, изказана още в края на 19-ти век, когато микробиологията едва прохожда; особено в светлината на продължаващата до ден днешен крута медикаментозна терапия и ненужна радикална намеса при толкова много малки деца, страдащи от хронични сливици.
Continue reading Излекуване на уголемени сливици. – Дж. Комптън Бърнет.
Самюел Суон от Масачузетс е сред пионерите в хомеопатията, известен със своя интерес към употребата на нозоди и високи потенции на хомеопатичните лекарства. В своята практика Суон е разработил повече от 1000 хомеопатични препарата, направени от болестни продукти, нозоди и други лекарства. Най-известните сред тях са Syphylinum, Vaccininum, Variolinum, Lac caninum и Tuberculinum. Последното е приготвено от храчка на туберкулозен пациент, 20 години преди Робърт Кох.
Американският хомеопат Едуард Полок Аншуц (1846-1918), носител на почетна степен от Медицинския колеж на Херинг, пише:
„Четири години преди изследванията на Кох, трима хомеопати – Херинг, Суон и Биглър – вече са използвали хомеопатично лекарство, направено чрез мацерация на туберкулозен бял дроб, и от храчка на туберкулозно болни.
Доктор Дж. К. Бърнет в своята книга „Ново лечение на туберкулозата” отбелязва симптоми, настъпили в резултат от препарат, който той нарекъл Bacillinum. ….
… Нека да разграничаваме лекарството Bacillinum от туберкулина на Кох: Bacillinum представлява мацерация от типичен туберкулозен бял дроб, а лимфната тъкан на Кох е екстракт в глицерин от мъртъв туберкулозен бацил. Първият е смес от естествена инфекция, а вторият – продукт на лабораторен експеримент. С първия се асоциират няколко бактериологични вида, които дават клинична картина на кахексия и хектична треска; от втория понякога получаваме съдови, сърдечни и бъбречни изменения, които нямат връзка с клиничния „синдром” на белодробната туберкулоза. Да разглеждаме двата препарата като такива с еднаква патогенеза е абсолютно погрешно; и фактът, че и двата съдържат бацила на Кох, не ни дава основание да ги смесваме. По мое мнение, от хомеопатична гледна точка има отчетливи различия между Bacillinum и Кох.”
Едуард Полок Аншуц, „Нови, стари и забравени хомеопатични лекарства” (1900)
Днес в хомеопатията се използват няколко лекарства, производни от туберкулозни препарати. Най-известните сред тях са Tuberculinum bovinum Kent, Tuberculinum aviare и Bacillinum Burnett.
Джеймс Комптън Бърнет (1840-1901) е английски хомеопат и органотерапевт. Възпитаник на два медицински университета – във Виена и в Глазгоу, той изучава хомеопатия в Ливърпул, първоначално в пълна тайна от своите колеги алопати. Към хомеопатията се насочва по време на своята практика по вътрешни болести, вдъхновен от своя приятел и колега Алфред Едуард Хоукс. По-късно Бърнет става един от най-известните английски хомеопати, основател на известния „Купър клуб”, наред със своите приятели и колеги Джон Х. Кларк и Робърт Т. Купър; именно редовните срещи в клуба с водещите английски хомеопати стават източник на множество от симптомите, включени в „Речника на практическата ММ” на Кларк.
В допълнение към хомеопатията, Бърнет е силно впечатлен от работата на Йохан Готфрид Радемахер *** – немски лекар, съвременник на Ханеман.
*** Радемахер е считан за модерния баща на органопатията, въведена в медицината от Филип фон Хохенхайм, известен още като Парацелз, още през 16 век. Радемахер разработва, систематизира и допълва терапията на Парацелз. Книгата му „Общи и органни лекарства”е публикувана през 1841 година. – Б.а.
Бърнет широко използва органотерапията в своята хомеопатична практика. Той посочва, че някои лекарства въздействат на някои органи лечебно, преимуществено или специфично – както, например Digitalis по отношение на сърцето. В книгата си „Болести на далака”, Бърнет пише: „Силата на една верига е равна на тази на всяка нейна брънка; така и ценността на човешкия живот може да се окаже сведена до тази на най-слабия орган на даден човек: ето в този случай конкретният орган е еднакво важен с организма.” „Обаче аз не считам органопатията за нещо, извън хомеопатията” – продължава той на същото място – „а за включена и обхваната от нея, макар и да не е идентична с хомеопатията, и да не притежава нейната всеобхватност….”
По време на своята работа в Лондонската хомеопатична болница и в частната си хомеопатична практика, Бърнет въвежда и успешно лекува пациенти с множество хомеопатични нозоди: Bacillinum, Coqueluchinum, Carcinosinum, Epihysterinum, Ergotinum, Morbillinum, Schirrinum, а вероятно и Influenzinum.
През 1890 година той публикува първото издание на своята книга „Ново лечение на туберкулозата”, която съдържа 54 случая на излекувана туберкулоза с лекарство, приготвено от туберкулозна храчка, и наречено от него Bacillinum; по-късно към наименованието на лекарството е добавено и името „Burnett”.
Самият Бърнет пише:
„Поговорката, която казва „Вземете козина от кучето, което ви е ухапало”, показва, че идеята, че лекарството за една болест може да се съдържа в самата болест, е много стара на теория. Тя е стара и в практиката; може да бъде проследена в почти всеки период от историята. Има почти 6 години, откакто Lux публикува своята „Изопатия от заразата”.
Weber публикува своя труд върху Anthracin като специфично лекарство за антракс в Лайпциг през 1836 година (Der Milzbrand und dessen sicherestes Heilmittel, von G. A. Weber), така че тази част от работата на Пастьор е всъщност работа на Вебер.
Psorinum, Autopsorinum; Vaccininum, Morbillinum, Ozeninum, Syphilinum, Hydrophobinum, Gonorrhecinum, Loiminum, Hippozaeninum (използван от Грос при рак), както и други лекарства, са намерени лечебни по време на втората половина на века. …….. Кой първи е използвал Tuberculinum не зная; вярвам, че е бил доктор Суон от Ню Йорк; аз самият го взех от доктор Скинър от Лондон преди шестнадесет или седемнадесет години; но усещах, че начинът на получаването на лекарството е твърде неприятен, макар че двойното стотично разреждане от каквото и да било – дори от първородния грях – е пречистено!
Вярвам, че доктор Суон е под впечатлението, че първи е използвал и препоръчал употребата на туберкулозната храчка – неговият Tuberculinum. Но той е в грешка; такова нещо е правено и преди, за което има следи в практиката. Обаче това не намалява заслугите на доктор Суон, макар да предполагам, че Суон е получил първите си идеи от Lux, чрез Константин Херинг. В книгите на Парацелз например е пълно с хомеопатия и изопатия, както отдавна съм посочил; и фактът, че Ханеман никога не ги е цитирал, не говори в негова полза – защото той не може да не ги е чел.”
Дж.К. Бърнет, „Ново лечение на туберкулозата”
Дж.Х. Кларк отбелязва за Bacillinum в своя „Речник на практическата ММ”: „Доктор Картие го намира особено полезно в случаите, при които изобилната слузесто-гнойна бронхиална секреция заплашва да задръсти дробовете. Доктор Бърнет доказва, че разноцветния лишей (Pytiriasis versicolor) и тинеа са индикации за туберкулозна диатеза, и реагират добре на това лекарство.”
Георгос Витулкас дава следните общи характеристики на лекарството в своята съвременна „Жива ММ”: „Хората, нуждаещи се от Bacillinum, представят голяма чувствителност към множество външни влияния. Те са склонни към алергии, особено към такива, които се проявяват чрез респираторната система. Bacillinum е показан при случаи на сенна хрема, при които за една нощ се развива състояние на задушаване, последвано бързо от слузесто-гнойна секреция. Използвайте това лекарство, когато Tuberculinum се проваля, а също и в случаи, които приличат на Rhus tox, и при които моторното безпокойство се проявява нощем в леглото. Сънят е много тежък и дълбок.”
Джеймс Тайлър Кент (1849-1916) е американски хомеопат, считан днес за баща на модерната хомеопатия. Той също започва кариерата си като конвенционален лекар в Сейнт Луис, Мисури. Обръща се към хомеопатията, след като неговата съпруга бива излекувана от тежка болест с хомеопатични средства.
Приносът на Кент към хомеопатията е огромен. Той създава уникален реперториум, който превъзхожда останалите поради по-пълното описание на симптомите и по-голямата систематичност на рубриките. Реперториумът на Кент е основата, върху която е създаден популярният Synthesis на Фредерик Шройенс. Кент разработва картини на конституционалните типове. Неговите „Лекции по хомеопатична философия” са абсолютно базисно четиво за всеки, който желае да разбере, изучава и практикува хомеопатия.
Така наречените „Кентианци” в хомеопатията използват метода за предписване на Кент – еднократно предписване на лекарство, директно във високи потенции. Самият Кент обаче в края на живота си започва да използва и Ханемановия метод – да предписва първоначално ниска потенция и постепенно да я увеличава.
Кент въвежда в хомеопатията нов нозод, наречен Tuberculinum bovinum. Той се отличава от препаратите на Суон и Бърнет по това, че е приготвен от заразени лимфни тъкани от добитък. Tuberculinum на Кент е лекарството, което най-много се използва днес при конституционално антимиазматично (най-вече в псоричния и туберкулиновия миазъм) лечение, в сравнение с другите хомеопатични туберкулинови препарати. Самият Кент, в своите „Лекции по хомеопатичната Материя Медика”, пише по този въпрос:
„Опасявам се, че при употребата на нозодите има твърде много презупмция. В някои случаи тя преобладава – че всичко, свързано със сифилис, трябва да се лекува със Syphylinum; всичко, свързано с гонорея, трябва да се лекува с Medorrhinum, всичко псорично – с Psorinum, а всичко, свързано с туберкулозата – с Tuberculinum. Някой ден това учение ще отпадне; то е чиста изопатия, и не представлява стабилна доктрина. … Tuberculinum е с дълбоко действие, с конституционална дълбочина, защото е продукт на болест, която протича с много дълбоко поставено конституционално състояние. … То е антипсорично, с дълго действие, и засяга конституциите по-дълбоко от повечето лекарства; и когато нашите най-дълбоки лекарства работят само няколко седмици и трябва да бъдат сменени, това лекарство следва като едно от тях – когато симптомите съвпадат – и предизвиква по-добро състояние на реакция, която позволява на другите лекарства да действат по-дълго.”
Дж.Т. Кент, “Лекции по хомеопатичната Материя Медика
През 1955 година аржентинският хомеопат Хорацио Ру отбелязва: „Хроничната болест е обичайно състояние на съществуване, към което организмът се е адаптирал, за да оцелее, установявайки нов поносим метаболизъм, който да подсигури отстраняването на отровите и да предпазва, доколкото му е възможно, повече или по-малко ефективното функциониране на жизненоважните органи.”
В далечното начало на 20 век, Дж.Т. Кент лекува почти постоянно случаи на хронични болести у хора с туберкулозна диатеза – деца и възрастни – представена клинично под формата на аденоиди, увеличени шийни лимфни възли, умствени и емоционални състояния на апатия, буйства, насилие; кожни прояви; склонност към чести настинки; измършавяване, чревни патологии и много други хронични прояви на туберкулиновия миазъм. В неговите публикации четем:
„След като наблюдавах голям брой случаи на предразположение към туберкулоза от тяхното начало до самият им край, не съм в състояние да кажа, че съответстващото им умствено състояние е фиксирано и положително. Умът е винаги небалансиран при децата, които са конституционално засегнати по наследяване. Понякога волята е много разстроена, а понякога – и разбирането.
Когато белите дробове, бъбреците и вътрешностите са мястото, на което се е локализирала болестта, разбирането е силно разстроено. Когато болестта е локализирана в черния дроб, разстройството във волевите симптоми е най-изразено в ранната история.
Всички случаи представят ранни умствени симптоми и винаги има нишка от симптоми – умствени и нервни – при развиването на туберкулозата, докато тя се прояви ясно; тогава умствените разстройства изчезват; в повечето случаи отсъстват умствени симптоми още в периода преди отлагането на депозитите. Това ни води към разбирането, че при почти всички случаи е налице предразположение към туберкулоза, и че това предразположение е наследено. Ако предразположение липсва, тогава е много възможно човек да се предпази от болестта. …
… Ние не трябва да чакаме развитието на патологията, а да превантираме всички случаи. Ако родителите са наясно с възможностите за абсолютна превенция, те биха спомогнали за окончателното изкореняване на „бялата чума”.”
Дж.Т. Кент, “Сборник публикации”
Кент говори за хомеопатична превенция. Днес, 99 години след неговата смърт, въпреки прилаганите от конвенционалната медицина алопатични средства за превенция и лечение, туберкулозата си остава един от най-сериозните здравни проблеми на човечеството. Но не по вина на хомеопатите.
*** По официални данни на сайта на СЗО, само в Източноевропейския и Средиземноморския регион за 2013 година има 670 000 регистрирани случаи на туберкулоза. Разбира се, хомеопатията не се споменава от въпросната организация. Не се говори нито за съществуването на хомеопатични лекарства за туберкулоза, нито за възможностите за превенция на болестта извън предлаганата ваксина, нито за ефектите от въпросната ваксина върху здравите деца.
*******
Източници: „Британската хомеопатия в две столетия” от Питър Морел (2000); Дж. Х. Кларк, „Речник на практическата Материя Медика”; О.А. Юлиан, „Материя Медика на биотерапевтиците”; Г. Витулкас, „Жива Материя Медика”; Дж.К. Бърнет, „Болести на далака”, „Ново лечение на туберкулозата”; Едуард Полок Аншуц, „Нови, стари и забравени хомеопатични лекарства”; Джеймс Тайлър Кент, „Лекции по хомеопатичната Материя Медика”; „Сборник публикации”.
Снимката в началото на страницата e собственост на http://chestofbooks.com/. Адресът на оригинала се намира на: http://chestofbooks.com/health/disease/Pathology/Tuberculosis.html#.VUXRjo6vHDc.
©Цветана Коджабашева, 2015
