Основни неща за едно хомеопатично предписание

Статия от Артър Гримър

Всеки хомеопат знае, че ако може да избере истинския симилимум във всеки даден случай, ще може да постигне максимални резултати в лечението. За тази цел обаче трябва да бъдат преодолени много трудности в търсенето на най-доброто хомеопатично лекарство. Най-важният фактор в хомеопатичния метод е успешното снемане на случая, и няма по-добра техника от тази, създадена от Ханеман за тази работа. Оставете пациента да разкаже историята на своя случай без прекъсване и когато приключи, следват въпросите на хомеопата (за подробности и изясняване на историята и симптомите). Не трябва да се задават директни или насочващи въпроси. Всеки въпрос, отговорен с „Да“ или „Не“, е зададен неправилно и отговорите ще бъдат със съмнителна стойност при избора на лекарство. Всеки симптом от патогенезата трябва да се изтъква като несъмнен факт. Понякога на пациента трябва да се зададат редица косвени въпроси, за да получим точното състояние на даден симптом. Това е особено вярно, когато симптомът е или силно умствен, или е общ симптом на висока степен, определящ силно природата на пациента и неговото заболяване.

Един цялостно и правилно снет случай, ще доведе до не по-малко от шест или осем силно характерни симптома, и от тази група ще бъде намерено лекарството, което ще излекува случая.

След снемането на случая трябва да се степенуват симптомите според тяхната относителна стойност и важност за избора на лекарство.

Методът за класифициране и степенуване на симптомите за намиране на лекарството, както е описан от д-р Дж. Т. Кент, е логичен и е давал изключителни резултати по отношение на точността при намиране на симилимума. Симптомите се разделят на главна и частна група симптоми:

Главни са тези симптоми, които описват заболяванията на пациента като цяло; симптоми, свързани с ума, емоциите, желанията и умствените процеси, като разум, памет и т.н. Също така физическите главни симптоми, които се отнасят до реакцията на тялото към силите на околната среда, такива като въздействията на топлината, студа, промените в климата, на открито или в затворени помещения, и т.н. Във физическите главни симптоми се включват още хранителните желания и отвращения, които идват по принцип от стомаха, но въпреки това са главни, защото цялото тяло участва в този процес. Секретите, включително кръвоизливите от отворите на тялото, са главни симптоми, защото организмът като цяло е контрактилният фактор при тяхното създаване. Сексуалните симптоми също са главни, защото са желания или отвращения на пациента. Симптомите на съня и сънищата принадлежат към главната група поради същите причини, посочени по-горе. Симптомите, известни като частни, са тези, които се отнасят изключително до органите и частите на тялото, и са по-малко ценни за целите на предписанието.

Друго голямо разделение на симптомите, обхващащо както главните, така и частните групи, са още две групи, известни като общи, от една страна, и като характерни, или отличителни, черти, от друга страна.

Общите симптоми са тези, които са общи при доказването на много лекарства и тези, които са общи за симптомите на много заболявания. Диагностичните симптоми са често срещани и всички тези симптоми са с малка важност при избора на хомеопатичното лекарство.

Характерните симптоми са тези, които са редки, странни, необичайни и особени. Когато се появят в случай на заболяване, лечебното средство, необходимо за този случай, трябва да съдържа тези симптоми в своето доказване. Понякога един от тези забележителни, характерни симптоми, във връзка с останалата част от тоталността от симптоми, може да посочи пътя към специфичното хомеопатично лекарство за случая.

Съществува клас симптоми, известни като ключови симптоми, около които се водеха много разгорещени спорове в миналото относно тяхната стойност при избора на лекарства. Много зависи от това дали ключовият симптом е главен или частен. Ако е главен, той може да бъде полезен водач във връзка с тоталността на случая за намиране на лечебното лекарство. Ако е частен, ще бъде от съмнителна полза. Като цяло изучаването на ключовите симптоми може да бъде полезно като водещо за изучаване на случая и ако ключовият симптом е главен, и е в съответствие с останалата част от тоталността от симптоми, ще се получи успешно предписание.

Симилимумът се намира само в тоталността от представените симптоми, но откриването му е силно опростено от високата степен на характерни симптоми, включени в тази тоталност. Когато симилимумът бъде намерен и предписан, хомеопатите оправдано очакват бързи, нежни и удовлетворителни резултати от лечебното действие.

Но в тези дни на фалшифициране на храната и водата, и включване на химически процеси в тях, човечеството е засегнато от непрекъснат поток от унищожаващи здравето агенти, много от които спират действието на лечебните средства, което прави хомеопатичната работа трудна и често пъти дори безполезна. Алуминиевият токсин е един от най-разпространените потискащи агенти на хомеопатичните лекарства. Пациентите, натровени с това вещество, могат да имат много малко полза дори от най-доброто хомеопатично лекарство, докато не бъде даден хомеопатичен антидот. Този противоотрова е лекарството Cadmium oxydatum (Cadm-o.), във всяка потенция над или равна на 30.

Токсинът на алуминия често пъти се открива в кръвта на много пациенти, болни от рак, следователно той е един от предразполагащите фактори за физическо раздразнение (irritation), възникващо при повечето злощастни жертви на рака, затова Cadm-o. е едно от нашите най-чести и ефикасни лекарства за това състояние. Други възбудителни фактори за причиняване на рак са безразборното и прекомерно прилагане на така наречените чудодейни лекарства (антибиотиците) и производните на въглищния катран, заедно с всеобщата и често насилствена употреба на серуми и ваксини, продукти на болестта, изстрелвани директно в кръвния поток на жертвите. Как може суровите продукти на болестта да предизвикат нещо друго освен болест и страдание? Кога лекарите, пазителите на здравето, ще отхвърлят това всеобщо безобразие срещу природата и ще се върнат към програмата за разум и доверие в Божественото Провидение? Повече вяра в мощта на жизнената сила, този даден от Бога принцип на живота, и по-малко разчитане на експериментални химикали, ще доведат до повече здраве и ще намалят страданието и вредите сред човечеството.

Няколко похвални думи за нашите хомеопатични фармацевти са на място тук. Тяхната вярна, старателна грижа при приготвянето на нашите лекарства и потенции е без съмнение най-сигурният елемент за успешната ни борба срещу болестите. Особено важна е гаранцията за чистотата и достоверността на нашите многобройни лекарства, тези, които използваме след всички наши дълги усилия по снемането на случая и избора на лекарство, чрез реперториума и безкрайното изучаване на Materia Medica. Твърде малко е казано за тази важна част от нашата професия и не е отдадено достатъчно признание за голямата работа, която нашите фармацевти са направили за цялата хомеопатична професия, както и за доброто на всички, използващи хомеопатията, които зависят толкова много от точното хомеопатично предписание за своето добро здраве и щастие.

Наясно съм, че тази тема е била обсъждана много пъти преди, но това е от толкова голямо значение за продължаващия напредък и успех на хомеопатията навсякъде по света, че нейното повторение може да бъде само за добро.

Статия, писана през ноември 1953 г., за аржентинското списание „Homeopatia“.

Превод: Деян Пенчев