От Ърнест Фарингтон, д.м.
На вчерашната лекция, завършвайки бележките си върху киселините като цяло, ви говорих за двата класа киселини: растителни и минерални. Тогава наблегнах върху характерната слабост при тези субстанции като цяло и споменах, че при растителните киселини слабостта се отличава с мек, слаб пулс, докато при минералните се съпровожда от раздразнителност, а пулсът е като връв, силен и чест. После привлякох вниманието ви към хранителната стойност на киселините и техните лекарствени свойства. Споменах силата им да засилват алкалната секреция и да намаляват киселинната. Затова те усилват отделянето на слюнка и намаляват секрецията на стомашен сок. Имах предвид употребата на кисели напитки в хода на треските с цел да се засили слюнкоотделянето и говорих за псевдомембраните, чието образуване много от тези киселини, особено млечната и оцетната, могат да предизвикат. Особено силата на млечната киселина да разтваря дори зъбния емайл.
Когато говорих за растителните киселини, ви споменах за употребата на лимонената киселина при кръвоизливи. Тази киселина често се употребява като хомеопатично лекарство за едно особено състояние на ума, при което старателните домакини внезапно стават безразлични към всичко, което преди това ги е вълнувало. Този симптом не се дължи просто на упорство, а е резултат от състояние на слабост. Ще чуете жената да ви говори подобно на Sepia, при която също има безразличие, но не само към домашната работа, а и към хора, които дотогава е обичала. Говорил съм ви за симптоми от ревматичен характер, предизвикани от млечната киселина: възпаление, зачервяване и подуване на ставите, особено малките стави, с обилно изпотяване; също прокашляне на слуз и подуване на сливиците, с болка и усещане за пристягане, с влошаване от подуването. В гърлото се образува псевдомембрана.
Говорил съм и за лечението с грозде, заявявайки, че то е полезно за намаляване на затлъстяването, а също и при воднянка, когато тя се дължи на забавена циркулация на течностите, а не на органна болест. В същото време съм ви отбелязвал, че злоупотребата с растителните киселини може да доведе до проявата на характерната за тях слабост; пациентът ще развие диария, устата ще стане болезнена и пълна с афти, ще се увеличи слюнкоотделянето, докато слюнката започне да изтича от устата и ще се появят симптоми на скорбут.
Днес искам да говоря за две от минералните киселини, фосфорната и сярната.
Phosphoric acid причинява, а следователно и лекува, особена слабост, която не е просто предизвикана от прекаляване с работа, а се дължи на промяна в телесните течности (особено в кръвта), каквато настъпва след продължителна слабост в храносмилането, недохранване и т.н. Phosphoric acid е различна субстанция от Phosphorus. Следователно, не мога да се съглася с онези, които ни уверяват, че фосфорът се окислява в организма, и че когато вземем лекарството Phosphorus, всъщност вземаме Phosphoric acid. Така твърди Хайнике в своята “Контури на Materia Medica”, както и Чарлз Хемпел. Макар да не можем да отречем, че Phosphorus бързо се окислява, сигурно е, че ефектите на потенцираната субстанция са различни от тези на киселината. Никой не се осмелява да допусне, че при тифоидни трески Phosphoric acid може да бъде заменено от Phosphorus.
Първоначално Phosphoric acid засилва енергията. Това, обаче, бързо бива последвано от противоположното състояние, при което сетивата са силно потиснати, докато се достигне състояние на пълна апатия. Не само има затъпяване на мисленето, но и липса на физическо усещане. Тази апатия на сетивата обикновено е съпроводена от по-силна или по-слаба сънливост и безразличие към собственото състояние. Когато не е в много силно, ще забележите, че преобладаващото умствено състояние е на меланхолия или тъга. Тези симптоми ни водят към употребяване на лекарството за ефекти от любовни разочарования и ревност, както и за продължителни ефекти от скръб. Знаете, че Ignatia е лекарство за остри ефекти от скръб, а Opium – за незабавни ефекти от уплаха. Жената Ignatia се самонаблюдава непрекъснато. Тя седи, заровена в своята мъка и страда от нервни оплаквания. При Phosphoric acid умствената и телесна депресия са резултат от скръб. Има често въздишане, горещина, смазваща тежест на върха на главата, изпотяване по време на сън или при дори съвсем слабо усилие или умствена възбуда, сърцебиене и т.н. Тялото измършавява прогресивно. Най-близко до това състояние е Natrum muriaticum, при което сред продължителните ефекти от скръб наблюдаваме същия тип главоболие.
Можете да използвате Phosphoric acid за особен тип главоболие, което често се появява при децата в училищна възраст. Болката е постоянна, тъпа, притискаща, със замъгляване на зрението. Тези симптоми винаги изчезват по време на уикендите и ваканциите, но се появяват отново, веднага щом училищните занимания се подновят.
Phosphoric acid има забележителен ефект върху стомаха и корема. Може да го дадете с увереност при диария с воднисти, възбели или сивкавобели изпражнения, които често съдържат несмляна храна и са съпроводени от постоянно къркорене в червата. Сякаш в корема на пациента кипи мая.
В книгите ще прочетете, че голяма, ключова характеристика на тази диария, наред с къркоренето и разтежението в корема, е липсата на прострация, въпреки продължителността на болестта. Не го отричам. То е основателно заключение от един симптом из доказването: “Доказващият е изумен, че симптомите му траят толкова дълго, а той не се чувства слаб.“ Този симптом е изкристализирал в характеристика на лекарството. Обаче, ако разчитате прекалено много на него, ще се окажете подведени. Phosphoric acid може да причини диария, която по стряскащ начин причинява слабост, и аз не се колебая и секунда да го предпиша при силна прострация, стига пациентът да има силно подут корем и лиентерични изпражнения, особено когато са и воднисти, и възбели. Тази диария, особено при децата, е съпроводена от разранена уста с блед, лепкав език, вместо яркочервен или сух. Лицето е изострено, с тъмни кръгове около очите и други белези на изтощение.
Phosphoric acid се използва при оплаквания от нередовен менструален период, съпроводени с тъп натиск в десния хипохондриум – вероятно поради пасивна конгестия на черния дроб. Лекарството, подобно на Phosphorus, понякога въздейства на белите дробове. То е много полезно в някои фази на туберкулоза. Има гъделичкаща кашлица, която идва сякаш изпод лъжичката, съпроводена от парене в гръдния кош и пасивна конгестия. Кашлицата е последвана от голяма слабост в гръдния кош и от задух. Пациентът се влошава от най-малкото излагане на въздух.
Смята се, мисля от Бюхнер, че Phosphoric acid е полезно при дифтериен круп. Давал съм го само веднъж при дифтерия, но макар да изглеждаше добре показано, лекарството не произведе никакъв ефект. Апатията, сънливостта и кашлицата бяха много ясно изразени и ако случаят беше на тифоидна треска, щях да бъда изумен от провала на лекарството. Phosphoric acid е показано при оплаквания от костите, периостит, кариес и т.н., когато единствената описвана болка е, че сякаш костта е остъргана с нож. Този симптом се влошава обикновено през нощта и е съпроводен от слабост.
Следващото лекарство в тази група е Sulphuric acid. Тази киселина е много по-дразнеща от фосфорната, също и много силна, разяждаща отрова.
Първо за ума. Пациентът Sulphuric acid е обикновено много забързан, нервен и неспокоен. Не може да прави нещата достатъчно бързо, все е по-бавно, отколкото му се иска. Липсват му тъпотата и апатията на Phosphoric acid. Страда от невралгични болки, които идват постепенно и си отиват врезапно. Не са като болките на Belladonna, които идват внезапно, траят известно време и изчезват също толкова внезапно, колкото са дошли. Лицето е по-скоро бледо. Понякога имат усещане, сякаш по лицето им е изсъхнал белтък от яйце.
Това е важно лекарство при дифтерия, особено назофарингеалната ѝ форма. Разбира се, трябва да видите характерната за киселината слабост, а също и гнилостния дъх; обаче симптомът, който безпогрешно ще ви насочи към лекарството, е че от задните носни ходове висят върви слуз, оцветена в лимоненожълто. Това не е разтегливата, жилава, гъста белтъчна мембрана на Kali bichromicum, а е по-рядка, жълта слуз. Лимоненият цвят е същият като цвета на диарията при това лекарство; при тази диария се отделят лимоненожълти, като накълцани изпражнения, или фекалните маси са примесени с лимоненожълта слуз. Помня едно скоростно излекуване на млечни крусти, при което бях насочен към лекарството от такъв вид диария:
По-големият брат на пациента бе засегнат от същото оплакване и родителите му се бяха мъчили непрекъснато в период от девет месеца, докато най-сетне бил излекуван. Второто дете, при което бях повикан, за тяхно изумление, бе трайно излекувано от Sulphuric acid 30с за 3 седмици. Заедно с млечните крусти по лицето, то страдаше от честа, лимоненожълта, слузеста диария. Доста хомеопати, запомнили този симптом, го пренесоха по аналогия към назалната лигавица и резултатът беше многобройни излекувани случаи на катар и дифтерия.
Ще откриете, че Sulphuric acid е полезно в някои случаи на диспепсия. Пациентът повръща всичко, което изяде или изпие. Има желание за бренди или друг вид алкохол, защото след като пие алкохол, успява да задържи изядената храна. Този факт ни позволява да използваме киселината за пияници, които не могат да задържат храната си, и които са слаби и треперят. Доктор Херинг даваше Sulphuric acid в необработена форма, една капка във водна чаша, по една чаена лъжичка на всеки няколко чаша, докато не бъдат произведени симптомите на лекарството, като например диарията. Следваше нежелание за пиене на алкохол. А ако диарията не изчезваше, Pulsatilla я прекратяваше веднага.
Sulphuric acid излекува особен вид кашлица. Бихме казали, че тя е свързана със стомаха. Завършва с оригване на въздух. Подобна кашлица има Ambra.
Характерната слабост на Sulphuric acid е много особена. Тя е съпроводена от язви от типа на афти в устата, жълтеникаво-бели точки по лигавицата в устната кухина. Ще бъдете изумени да видите, колко бързо това състояние бива излекувано от Sulphuric acid, особено ако е проявено и особеното усещане за треперене в тялото.
Из Lesser Writings, “Remarks on some of the acids”
