Тази статия дава преглед на някои гледни точки към хомеопатичното лекарство Iodum. В хомеопатичната литература са налични хиляди документирани случаи на излекувания с него. Из всички хомеопатични лекарства, Iodum е едно от най-дълбоко въздействащите върху човека. Негов източник е химичният елемент йод от групата на халогените. Това са най-активните неметали. Реактивността им е толкова голяма, че реагират сами със себе си, създавайки двойни (двуатомни) молекули. В твърдо състояние йодът е блестящ, металносив или металночерен, а в газообразно състояние добива виолетов цвят.
В хомеопатията е въведен от Ханеман. За целите на хомеопатичната динамизация, субстанцията е получена по сложен път:
„Йодът се добива от различни видове морски треви (fucus, морски водорасли), чрез изцеждането им и кристализиране на солите, съдържащи се в тях, които могат да бъдат кристализирани; остатъчният некристализиран слой, който се състои от натриев йодит, се подлага на изпарение и се оставя да престои на топло място, смесен със силна сярна киселина с цел да бъде премахната от солната киселина от него; после се добавя манган и масата се загрява силно в реторта, при което йодът се изпарява, издигайки се на виолетови пари, които кондензират по горната част на ретортата на синкаво-кафяви люспици или листенца. Един гран от тях се приготвя за хомеопатичната динамизация и се разгръща до тридесета потенция по начина, посочен за сухите дроги в заключението на първи том от този труд.“
И отправя едно предупреждение:
„Даже във високи и най-високи степени на динамизация, йодът е едно героично лекарство, което изисква най-голяма предпазливост от добрия хомеопатичен лекар; когато с него се злоупотребява от алопатични ръце, често ставаме свидетели как йодът причинява най-страшни разрушения на тялото и живота на пациентите.“[1]
Умствените симптоми на лекарството са много характерни. Ключовите умствени характеристики от първото доказване (пак в „Хроничните болести“) се потвърждават до днес. Ето някои от тях:
„Мрачно, тъжно, меланхолично настроение. Много заядлив и чувствителен през целия период на храносмилане, от обяд до вечерта, с угнетяващо усещане в гърлото и гръдния кош, както когато на човек му се плаче.
Постоянна склонност да плаче. Тревожно предчувствие след някаква ръчна работа; преминава, докато седи. Огромна тревожност и тревожна потиснатост. Неспокойно се движи насам-натам; тя тича непрестанно и не сяда изобщо, не спи през нощта, така че я смятат за луда. Безпокойство, което държи тялото в непрестанна активност. Нежелание да седи неподвижно.
Необичайно силна раздразнителност, която води до гняв. Чувствителност към шум. Необичайна възбудимост на нервната система Ексцесивна веселост и бъбривост; тя не дава на другите възможност да кажат и една дума. Илюзорно усещане за допир. Фиксирани, неотменяеми мисли (двадесет и първи ден).“
Симптомите от това доказване са многократно потвърдени в практиката оттогава досега. Включително по-новите изследвания, характерни за съвременните течения в хомеопатията, водят до същия резултат. Няма да цитирам Шолтън, но ще представя една „кристална“ гледна точка.
В твърдо състояние субстанцията притежава ромбична кристална структура. В съвременната хомеопатия най-синтезираното изследване на кристалните структури, интегрирано с психологията, е направено от австралийския хомеопат Питър Туминело:
„Ромбичната форма често бива наричана „диамантена“, и макар да няма научни връзки, които да сочат към този скъпоценен камък, тя се смята за подобие на искра – която от своя страна е олицетворението на жизнената сила на диаманта. В добавка, ако насложим мислено човешки очертания върху ромбичната форма, с главата на върха и стъпалата в долния ъгъл, централният фокус ще бъде по средата, където би трябвало да се намира пъпът. Това е областта „хара“ в китайската медицина, чакрата „Манипура“ в традиционната индийска медицина – а „Манипур“ на индийски означава „градът на скъпоценните камъни“. Тази област се смята за енергиен център на въплътената жизнена сила, мястото, където се намират най-вътрешното усещане, оттам изразът „усещам го в червата си“, мястото, където усещаме съзнателно разбудената жизнена сила.“ …
„Ядрото при ромбичната структура е концепцията „Аз чувствам“. Дълбоката интуитивност на самото чувство, емоционалната свързаност, ранимостта и доминацията на водният елемент, безпогрешно сочат към тази концепция. Може да се каже, че фундаментална мисия на тези хора е да чувстват, да долавят света около себе си с чувствителност и състрадание, без това да излага на риск техните ценности, идеали, любовта им към себе си и автентичния им начин на живот.“ …
„В много случаи чувствителната натура изживява себе си като необуздан звяр, демон, инстинктивна сила, на която не може да се устои. Може да приема много форми, но неопитомения ѝ инстинктивен характер остава същностно един. Често приема формата на гневни яростни изблици.“ …
„Едно сладко мило дете, много грижовно към по-слабите деца, внезапно избухва без видима причина. След това изпада в дива ярост, разрушавайки стаята, хвърляйки саксии с цветя, разкъсвайки покривката на масата ведно с чиниите и всичко отгоре ѝ. Едва след като дава отдушник на чувствата си, тя отново успява да си възвърне контрола… – Из успешен случай на Iodum.“ …
„Има три халогенни субстанции, които кристализират в ромбична структура – бром, хлор и йод. Халогените са високо реактивни, електро-отрицателни и се откриват сред съставките на морската вода. Хлорът и бромът се използват като дезинфектанти за питейната вода, плувните басейни и спа курортите. Този афинитет към водата е свързан с първичното преобладаване на емоциите и чувствената натура на ромбичната структура. Изразява се под формата на дълбоко усещан гняв, желание за отмъщение, ярост пред лицето на несправедливостта, вина, отвращение, срам, скръб, обида, унижение – или емоции, които „удавят“ човека. Това са екстремни, непропорционални, завладяващи – или реактивни емоции.“[1]
Василис Гегас, съвременен класически хомеопат от школата на Георгос Витулкас, дава следните характеристики в книгата си „Лекции по класическа хомеопатия“:
„Ключовата дума за Iodum е „изгаряне“. Централната идея на лекарството е: Изгаряне извън контрол.”
“Толкова много енергия, че човекът не може да я контролира. Те имат твърде много идеи, а същевременно са склонни и да ги осъществяват едновременно. Понеже искат да направят толкова много, те забравят какво са направили току що. След време Iodum непрекъснато чувства, че сякаш нещо е забравил. Това се вижда при снемането на случая, те винаги са си записали всичко на няколко листа хартия. Ще ви четат оттам и това ще продължи доста време. междувременно ще ви питат: „Казах ли ви вече за този симптом?“ … и ще започват отначало. И все нещо ще са забравили, и ще си спомнят за него тъкмо когато си тръгват. Може да ги объркате с Lachesis, защото говорят толкова много.“ … “Толкова много енергия, че човекът не може да я контролира. Те имат твърде много идеи, а същевременно са склонни и да ги осъществяват едновременно. Понеже искат да направят толкова много, те забравят какво са направили току що. След време Iodum непрекъснато чувства, че сякаш нещо е забравил. Това се вижда при снемането на случая, те винаги са си записали всичко на няколко листа хартия. Ще ви четат оттам и това ще продължи доста време. междувременно ще ви питат: „Казах ли ви вече за този симптом?“ … и ще започват отначало. И все нещо ще са забравили, и ще си спомнят за него тъкмо когато си тръгват. Може да ги объркате с Lachesis, защото говорят толкова много.“ …
„Могат да бъдат много избухливи. Много тревожни. Облекчават страховете си чрез храненето и чрез разходки на открит въздух. Когато тенденцията към движение на Iodum бъде потисната, те могат да проявят насилствено поведение и да имат импулс да убият. Детето Iodum, когато бъде потискано или наказвано, може да убие приятеля си.
“Неспокойни са, трябва да се движат. Това се усилва, когато са вътре в къщата или са седнали. Облекчават безпокойството, като вървят насам-натам или когато са на открито. Винаги бързат. Дори нощем могат да бъдат неспокойни, да стават и да вървят из стаята.“ …
„Децата Iodum имат прекалено много енергия и винаги се нуждаят от отдушник за нея. Това дете не може да стои мирно, даже когато трябва да се храни, ще се разхожда наоколо, дъвчейки. Имат склонност да удрях хората около тях. Непрекъснато тичат наоколо, и това продължава през целия ден. И вървят доста бързо. Виждаме една свръх раздразнителност, без никаква причина. При гняв имат убийствени импулси. Може и да кажат, че ще ви убият, че ще ви обесят. Могат да бъдат невероятно тревожни. Изпадат във вулканичен гняв, когато бъдат наказани, тогава бият родителите си. Постоянно говорят, защото имат твърде много идеи в ума си.“
Ние познаваме Iodum като лекарство, действащо при изключителна слабост на организма, сериозно разтърсен метаболизъм, нарушения на най-високите йерархични нива – хормоналната регулация, жлезите с вътрешна секреция, тежки белодробни състояния, сериозни храносмилателни нарушения, артритни изменения, сифилис, туберкулоза. Старите автори, на чиито трудове стъпват класическите хомеопати, дават следните характеристики за лекарството:
„Хипертрофията преминава като червена нишка през това лекарство. Виждаме уголемен черен дроб, уголемен далак, уголемени яйчници, тестиси, лимфни възли – всякакви жлезисти тъкани с едно изключение: млечните жлези. Те единствени се свиват, докато всички останали стават по-големи, на възли и се втвърдяват. … Има едно особено обстоятелство при Iodine – цялото тяло се изсушава и свива, а жлезите нарастват. Това е много особено и когато го видите, трябва да мислите за Iodine, защото жлезите нарастват пропорционално на смаляването на тялото и измършавяването на крайниците.“ – Кент, Лекции по ММ
„Ползата от Iodine в състояния на нарушена тироидна функция е така поразяваща, че лесно забравяме за другите области на приложението на лекарството. Но Iodine е приложимо и при артритни деформации, най-вече когато има липса на реакция и характерното измършавяване на тялото. Много е ценно при лобарна пневмония, често е показано при туберкулоза. Не трябва да забравяме и кожата – виждал съм забележителни резултати с лекарството при трудни случаи на псориазис. В тази връзка трябва да отбележа, че Lycopodium е комплементарно на Iodine. Има и други лекарства, които съдържат Iodine и трябва да ги имаме предвид заради близката им връзка с него: Calendula, Lycopus и Spongia. Да не забравяме солите на йода: Arsenicum iodatum, Calcarea iodatum, Kali hydriodicum, Sulphur iodatum, Mercurius iodatus ruber и Mercurius iodatus flavus.“ – Р. Шипен, The Homeopathic Recorder 1940/9, том 45.
„Кожата е груба, мръсна, суха, мръсно жълта, лепкава, влажна, хладна. Обривите са на люспи, като трици, влажни, подобни на скарлатина, херпесни, кръгови; акне, уртикария, импетиго. Излекува скарлатина с язви в гърлото, подути и нагнояващи лимфни възли: всичко в далечината му се струва синьо на цвят. Белезите сърбят, отварят се отново или от тях избиват дребни пъпчици. Тенденция към развиване на папули, малки циреи и абсцеси. Втвърдявания.“ – К. Херинг, „Насочващите симптоми в нашата ММ“
Завършвам с един случай, който показва надеждността на хомеопатичната терапия в тежки състояния, а също и приложимостта на хомеопатичните лекарства дори по време на болнично лечение.
2011 – Й.Д., в края на 40-те си години, семеен мъж на свободна практика, работи от сутрин до мрак, без събота и неделя. От 10 години има проблеми с храносмилането, пуши много, няколко кафета дневно, еднократно хранене за деня на вечеря. През пролетта на 2011 му поставят диагноза хроничен панкреатит, диабет и киста в панкреаса. Препоръчват хирургично лечение и медикаментозна терапия. Човекът отказва хирургичната намеса, решава да мине на диета и да прилага инсулин. Не променя работния си ритъм. Така минава една година, през която измършавява страховито, дрехите започват да висят върху него. Все по-често се появява суха кашлица. Сънят се нарушава, храносмилането почти не функционира без прием на ензими. Появява се тежест в стомаха и разтежение в корема, веднага щом изяде нещо, слабост се появява внезапно, по всяко време на деня. През май 2012 му поставят диагноза активна белодробна туберкулоза в средния лоб на левия бял дроб. Тримесечен престой в болница успешно потиска туберкулозата, назначават му надзор (диспансеризация) и последваща антибиотична терапия още половин година. Преди началото на зимата на 2013 здравето му отново се влошава. Всички оплаквания се възобновяват, но слабостта е значително по-осезаема, със суха кашлица, редовно втрисане и нощни изпотявания. През март 2014 го приемат по спешност в белодробна болница с диагноза двустранна белодробна туберкулоза с инфилтрация и каверни; най-засегнати са средните лобове на двата дроба и долния лоб на левия бял. Прогнозата е много неблагоприятна заради влошеното общото състояние и придружаващите заболявания. Лекарите са изумени от толкова тежко състояние у човек, който има отлични условия на живот. Хоспитализират го за минимум 6 месеца, като не очакват подобрение, преди да изтекат 8. Четири седмици антибиотична терапия не дават никакъв резултат, слабостта се усилва. В средата на април той започна да приема Iodium LM1 всеки ден, без да прекъсва алопатичната терапия. Три седмици минаха, без да усети подобрение, след което забеляза, че спи по-добре, нощната кашлица се разрежда, дневната става по-продуктивна. На 9 май скенерът показа подобрение в десния бял дроб, скоростта на утаяване на еритроцитите падна от 130 на 96. Все още дишането му бе трудно и не можеше да изпълни дробовете докрай. Същото лекарство, потенция LM2. 50 дни след началото на хомеопатичното лечение резултатът от микробиологичния тест бе отрицателен, а скоростта на утаяване на еритроцитите - 52. Лекарите взеха повторна проба, защото не се довериха на резултата от първата. Втората проба отново бе отрицателна. Скенерът показа затваряне на каверните. Същото лекарство, LM3. През юли го освободиха от болницата. Но интензивната медикаментозна терапия бе утежнила и без това лошото състояние на храносмилателната система и панкреаса. Две седмици след изписването от белодробната болница човекът получи ужасна криза и отново се озова в болница, където претърпя тежка операция. Възстановянето му не вървеше, беше много слаб, не можеше изобщо да седи, лежеше, не работеше. Февруари 2015 отново се върна към хомеопатията, започна да приема Niticum acidum в постепенно повишаващи се LM потенции, с трайно, но бавно подобрение. В края на 2015 отново спря хомеопатичната терапия и се върна към своята диета и своята работа. Продължава да приема инсулин, за да контролира диабета. До този момент туберкулозата не се е завърнала.
Картинката благодарение на: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Iodinecrystals.JPG
[1] Из „Psyche and Structure – Crystals and Minerals in Homeopathy“ на Питър Туминело, Narayana Verlag, 2017
