Потенцирането е неотделима част от хомеопатията, нейното велико откритие. Специфичното само за хомеопатията обработване на субстанциите, за да разгърнат своите лекарствени свойства, е изключителна заслуга на Самуел Ханеман.
Потенцията е силата на действие на едно лекарство, след като бъде обработено според хомеопатичните правила. В Органона Ханеман казва, че всички болести произлизат от някаква динамична промяна в живия организъм и могат да бъдат отстранени, и по този начин излекувани, от подобни динамични лекарства. За да получим такива динамични лекарства, ние трябва да ги разгърнем от суровите (тоест необработени) субстанции по хомеопатичен – открит и указан от Ханеман – начин. Така те ще проявят динамичните си качества при срещата си с подобна естествена болест.
„Хомеопатичната обработка, която наричаме потенциране, е проста – чистата субстанция, която трябва да се потенцира, се примесва с неутрален носител в правилна пропорция, за правилното време, единица субстанция с 99 единици носител, и се въздига в серия от потенции, чийто степенен показател винаги показва подновяваното съотношение от 1:100. По този начин достигаме висоти на намаляване и пречистване, и разредяване на използваната субстанция, докато в обратна посока имаме величина на експанзия и разпределяне на нейната лекарствена сила, която надхвърля всичко, досега известно на науката.“ (Така пише Бернхард Финке в Загадката на потенциите.)
Защо е важна потенцията?
Хомеопатичната потенция е дозата, тоест количеството от лекарството, което се прилага. Не е достатъчно лекарството да е подобно на болестта, трябва да бъде определено и подходящото количество от него, а също и честотата на повторенията на това количество, за излекуване на болестта.
Хомеопатичните потенции не са просто раздробени субстанции; обработването им чрез тритуриране, разреждане и сукусии последователно възпроизвежда и умножава лекарствените свойства на източника (например вътрешния слой на стридена черупка – източник на Calcarea carbonica). Решаващо за ефективността на приложената доза е нейната минимална величина – тоест, най-малкото необходимо количество, нужно за излекуване на болестта.
Как се определя величината на дозата?
Или как решаваме каква потенция да дадем? Разрешението на този проблем почива на начина, по който действа хомеопатичното лекарство. А той е опрян на взаимност: взаимното действие на лекарството и жизнената сила, насочени в противоположни посоки. Така казва самият Ханеман в Органона.
§63 Всяка потенция, която въздейства на жизнеността, всяко лекарство разстройва жизнената сила повече или по-малко и причинява определено изменение в състоянието на здраве на индивида за по-дълъг или по-кратък период от време. Това се нарича първично действие. Макар да е резултат от обединените усилия на лекарствената и жизнената сила, то се дължи преди всичко на първата. На нейното въздействие нашата жизнена сила се стреми да противопостави собствената си енергия. Това съпротивително действие е свойствено, наистина автоматично действие на нашата съхраняваща живота сила; то се нарича вторично действие или противодействие.
И малко по-нататък, в §65 …
„… И по този начин, винаги след първичното действие на едно лекарство, което в големи дози е предизвикало големи промени в здравето на здрав човек, настъпва тъкмо обратното състояние – когато, както сочат наблюденията, такова съществува – предизвикано от вторичното действие на нашата жизнена сила.“ – С. Ханеман, Органон на лечебното изкуство
И така, лекарството трябва да е избрано според подобието му с болестта и да бъде дадено в потенция, съобразена с податливостта, или възприемчивостта на организма към неговото въздействие; трябва да бъде повторена дозата толкова пъти и в такъв период, каквито са най-подходящи за индивидуалната възприемчивост, но са и съобразени с особеностите на действието на самото лекарство – тоест, при отлично познаване на Materia Medica. Тогава наблюдаваме такова вторично действие на жизнената сила, което довежда до излекуване.
Потенцията трябва да е така определена, че да пасва на възприемчивостта на онзи, който ще я вземе. Трябва също да пасва на типа болестно разстройство, което цели да излекува. Важно е дали то е остро или хронично. Няма правила за ниски и високи потенции, които да са общо приложими. Преценката на предписващия е нужна всеки път, при всеки случай, при всяко ново обстоятелство. И все пак, при прилагане на високи потенции е наблюдавана бързина на вторичното действие, мекота и трайност на излекуването. Сред най-горещите поддръжници на високите потенции из старите хомеопати са били Самюел Суон, Бернхард Финке и Джеймс Т. Кент.
„Фактите са солидно нещо. Фактът, че високо потенцираното лекарство излекува, е безспорен за всеки, който непредубедено го е изпробвал; ако лекарството се провали в нечии ръце, то вината не е негова, а на предписващия… Потенцирането не увеличава обема на динамичната сила, но, подобно на закаляването на стоманена пружина, прави лекарството годно да пасне за по-висши цели от онези, които може да постигне необработената дрога… И тъй като няма двама индивиди с еднаква жизнена чувствителност, не съществува реална или въображаема система, която да посочи точната потенция, нужна в конкретния случай; тук наблюдението и опитът на лекаря са единственото ръководно начало, от което той би могъл да бъде воден…“ – Самюел Суон, „Потенциите и Царство Непретегляеми“, пред събранието на Международната Ханеманова Асоциация от 1886
Как се потенцират лекарства?
Както Законът за подобието винаги действа, приложим към всяко болестно състояние, независимо какво название има то, така и потенцирането, чрез което една субстанция става хомеопатично лекарство, годно да бъде доказано и в последствие прилагано при подобни състояния, е винаги един и същи процес. Не са нужни сложни машини (макар да има такива), нито специални лабораторни условия. Безкрайната простота на приготвянето на нашите лекарства е поредното от безспорните предимства на хомеопатията. Нужни са само хаван, чукало, млечна захар, спирт, вода – и, разбира се, една малка частичка субстанция. Ханеман е ползвал гран – стара мярка за тежест. Един гран е равен на 0.06 от един грам. Един гран субстанция срещу 100 (99) грана носител. В Хроничните болести той описва подробно начина, по който се извършва потенцирането (вижте глава Лекарствата).
Какви промени настъпват в резултат на потенцирането?
Онези субстанции, които не притежават лечебни свойства в необработено състояние, разгръщат такива, при това многобройни, които проявяват определени симптоми в системите на тялото (това става по време на доказванията). Един от примерите, който Ханеман дава за такива субстанции, е готварската сол, която след потенциране се разгръща в хомеопатичното лекарство Natrum muriaticum. Други примери са златото (Aurum metallicum), пясъкът (Silicea terra), глината (Aluminа).
Отровните и силно увреждащи вещества променят изцяло своите качества след потенциране. Такива са арсениевият оксид (Arsenicum album), течният живак (Mercurius solubilis), изкопаемият нефт (Petroleum). Потенцирането променя физичните и химичните качества на субстанциите и те стават разтворими във вода.
Но за представителите на науките особено непонятна си остава изчезналата веществена маса от първоначалния източник във високите хомеопатични потенции.
Къде изчезва веществото?
На този въпрос все още няма научен отговор. Защо единственото, което се открива в гранулата, напоена с високо потенцирано хомеопатично лекарство, е само захар и вода, и нищо повече? „Благодарение“ на липсващото вещество, някои представители на науката щедро използват войнствени епитети срещу хомеопатията, сред които „най-нежните“ са лъже-, псевдо-, плацебо-…
„Потенцирането на лекарствата поражда сериозно безпокойство и недоверие у мнозина от медицинската професия; посочваната причина е, че нито могат да повярват, че в продукта е останала някаква лечебна енергия, нито да разберат как би могла изобщо да остане такава. Бедата на тези хора е, че започват разсъжденията си откъм погрешната страна на проблема. Как биха могли да разберат нещо, което човешкото знание и разум не са достигнали, и как биха повярвали в нещо, което е необяснимо?
Онези, които използват високи потенции, са напълно неведоми по въпроса как последните запазват медицинската си енергия; но че такава съществува, са сигурни, защото когато предпишат тези потенции според Закона за подобието, получават еднакви резултати в синхрон с доказванията на съответните лекарства; тоест откриват, че високо потенцираното лекарство излекува симптомите, които същото това лекарство причинява у здрави хора, когато бъде взето в по-ниска потенция. Защо трябва да се откажем от употребата на тези високи потенции, които проявяват такава голяма лечебна сила? Само защото не знаем по какъв начин у тях се запазва медицинската енергия? …
Представете си, че се обръщате към г-н Едисон: „Аз няма да използвам вашия телеграф, докато не разбера как шест съобщения могат да бъдат изпратени едновременно, от двата края на една и съща жица.“ Той би могъл да ви отговори: „Но съобщения могат да бъдат и биват изпращани непрекъснато – какво повече от това ви е нужно?…“
Така пише Самюел Суон в споменатото по-горе обръщение през 1886 година. А далеч преди него, Самуел Ханеман обръща внимание на този въпрос в много от своите трудове, от които аз тук ще приведа само части от негово есе от 1827 година.
„Дори когато моите най-враждебни присмехулници няма как да отрекат ефекта, който настъпва пред очите им, те търсят начин, чрез лъжливи аналогии, да представят случващото се ако не като невъзможно, то поне като нелепо. „Ако една капка от такова високо разредено лекарство може да действа, тогава нека я накапем в Женевското езеро, то би добило такава лечебна сила във всяка от отделните си капки, която би надхвърлила онази в хомеопатичните разреждания…“
Отговорът на това е, че при приготвянето на хомеопатичните лекарствени разреждания малка част от лекарството не просто се добавя към огромно количество нелекарствена течност, нито пък само леко се примесва с нея – както се твърди в тяхното сравнение – а чрез сукусии и тритурация се постига не само крайно съществено смесване, а същевременно – което е и най-важното обстоятелство – настъпва такава огромна, досега непозната, недопускана за възможна промяна в разгръщането и освобождаването на динамичните сили на така обработените лекарствени субстанции, че предизвиква удивление… За физичните промени и разгръщането на силите, които настъпват при тритурацията на естествените субстанции, които наричаме материя, досега са изказвани единствено предположения при някои обстоятелства; обаче не сме и сънували изключителните ефекти в начина на разгръщане и възбуждане на динамичните сили на лекарствата, които тритурацията може да предизвика… Единствено невежите плебеи все още гледат на материята като на мъртва маса; от нейните недра могат да бъдат извлечени невероятни и досега неподозирани сили. Всички открития от този сорт са посрещани от отрицание и скептицизъм от огромната маса човеци, които нито притежават адекватно познание за физичните феномени, нито за онова, което ги причинява, нито пък имат капацитет да наблюдават сами и да размишляват върху онова, което долавят… Лекарствените субстанции не са мъртви маси в обичайния смисъл на думата – точно обратното, тяхната същинска природа е динамична, подобна на дух, чиста енергия, чийто потенциал може да бъде увеличен до безкрайна степен чрез този чуден процес на тритурация (и сукусия), следвайки хомеопатичния метод… Но има няколко причини скептиците да се подиграват на хомеопатичните потенции. Първата, защото са невежи и не разбират, че тритурацията развива прекрасно вътрешната лекарствена сила, че я освобождава от материалните ѝ връзки и така я прави способна да действа по-проникващо и по-свободно на човешкия организъм; Второ, защото чисто аритметичният им ум вярва, че тук има единствено огромно подразделяне, едно просто материално разделяне и намаляване на количеството, при което всяка част остава по-малка от цялото – както знаят и децата; но не забелязва, че при тези одухотворявания на вътрешните лекарствени сили материалният съд или вместилище на тези естествени сили, материята, която може да се пипне и претегли, изобщо не трябва да се взема под внимание; Трето, защото скептикът няма никакъв опит, относим към действието на препарати, носители на такава издигната лекарствена сила.“ – С. Ханеман, Как малките дози от толкова високо потенцирани лекарства, използвани от хомеопатията, могат да притежават такава огромна сила?
Вероятно на мнозина тези обяснения звучат имагинерно. Алън Шмуклер, редакторът на електронния хомеопатичен журнал Hpathy.com, през 2009 година предлага следното обяснение:
„Много от нашите критици са хора, които говорят с добро, отрасли в алопатичната традиция; те просто не схващат потенциите. Как е възможно нещо, разредено отвъд определена степен, все още да има някакъв ефект?… Хомеопатичната общност обяснява мистерията по много начини, но уви, безуспешно. Да кажеш на хората: „Това е енергийно лекарство“ е да искаш от тях да направят квантов скок във възприятията – това е нещо, което човек или го може, или не. Често така затъваме в сложните обяснения, че забравяме за очевидните… Има един друг начин да погледнем на потенцирането, той се разбира имплицитно от всеки хомеопат, но трябва да бъде ясно формулиран. Когато една субстанция се разтвори и сукусира във вода, молекулите на водата оформят групи, или струпвания. Моделът на тези групи е уникален за всяка субстанция. Например в разтвор на готварска сол, разредена отвъд 10-7 и сукусирана, молекулите ще образуват струпвания, характерни за солта. При следващата степен на потенция една капка от този разтвор се поставя в 99 капки вода и отново се сукусира. Тази една капка притежава конфигурацията на солта и действа като модел, пренасяйки строежа на струпването (информацията) към следващите 99 капки вода. Така тази една капка създава подражание (имитация, копие) на предишния разтвор от по-ниска степен. Понеже сме добавили кинетична енергия чрез разтърсването на разтвора, по-точно ще е да го наречем модифицирано копие. Потенцията е повишена с една степен, но основният модел е същия… – Цялата статия е достъпна на адрес: https://hpathy.com/editorials/a-new-paragdigm-for-potentization-it-copies/
Ето линк към една от частите на поредицата, написана от доктор Сирил Смит: Homeopathy – How It Works and How It Is Done https://hpathy.com/scientific-research/homeopathy-works-done-chapter-8/ Сирил Смит е един от световните експерти в биологичните ефекти на фините енергии. В тази поредица той коментира хомеопатията от гледна точка на физиката.
За мен самата целият този шум около потенциите е излишен. Достатъчно ми е постоянното потвърждаване на техния ефект. Но вероятно Алън е прав и ние трябва да се стараем да обясняваме на хората на разбираем език онова, което се случва с тях под въздействието на нашите лекарства.
С това завършвам днешното си разсъждение. Благодаря ви за отделеното време.