Из Лекция за някои змии – Три особености на Lachesis muta – Ърнест Фарингтон

Има лекарства, за които винаги има какво ново да научим, макар и да са много добре изучени. На следващите редове ще прочетете извадка от Клиничната Materia Medica на Фарингтон – и по-точно, от забележителната му лекция за змиите. Доктор Ърнест Фарингтон е умел в насочването на вниманието на изучаващите по начин, който оставя неизличима следа в съзнанието.

Змиите

Когато разглеждам лекарствата, чийто източник е от животинското царство, най-напред искам да говоря в общ план за голямото семейство, което наричаме Ophidians, или змии. Измежду онези, чиято отрова използваме за лекарство, най-напред имаме Lachesis trigonocephalus. То е доказано от доктор Херинг преди шестдесет години. После идва Crotalus horridus. Имаме също Южноамерикански вид змия, Crotalus cascavella. То разкрива някои симптоми, които не се повлияват, ако приложим лекарство от друга змия. На следващо място е Naja tripudians, един вид кобра, и Elaps corallines, наречена така заради формата на люспите по гърба ѝ, които имат вид на корал. Накрая е Bothrops lanceolatus, лекарство, което напразно се опитвам да намеря вече повече от година. То причинява симптоми, подобни на особеното състояние, познато като афазия. Измежду споменатите отрови, първите четири често се използват в медицината.

Отровата на змията обичайно се съдържа в малка торбичка зад зъбите. По долната повърхност на зъбите има малък прорез, или жлеб, в който се изпразва малък съд, която пренася отровата от жлезата. Когато животното е възбудено, то отваря уста, зъбите се избутват напред; и същевременно, чрез мускулното действие, капка отрова потича по канала и попада в прободната рана. Какво следва? Това зависи от различни причини. В някои моменти отровата е много по-силна, отколкото в други. Колкото по-разярено е животното, толкова по-активна е отровата му.

Така бихме могли да разделим ефектите от змийската отрова на три вида:

Първият може да бъде сравнен с действието на удар от мълния или на доза пруска киселина. Незабавно след ухапването, пациентът скача, с изписано на лицето му страдание, и после пада мъртъв. Това е пълното, неповлияно от нищо, светкавично стремително действие на отровата.

При втората форма обикновено ухапаната част се подува и се зачервява, но не яркочервено, а приема тъмен възпурпурен цвят, кръвта става течна и пациентът проявява симптоми като онези, характерни за сепсис. Ударите на сърцето се ускоряват, но тоновете му и силата отслабват. Пациентът отслабва силно и се покрива със студена лепкава пот. Тъмни петна се появяват по тялото, там, където кръвта образува екхимози; пациентът пада духом поради слабост в нервната система, после потъва в тифоидно състояние и умира.

Или следват нервни феномени. Световъртеж; тъмни петна пред очите; слепота; особен тремор по цялото тяло; лицето е зашеметено; задух, дори стерторозно дишане. Или пък процесът приема по-бавна форма. След световъртеж или треперене, пациентът остава слаб, раната потъмнява или почернява. Всички телесни течности, потта, урината и изпражненията, стават зловонни. Проявяват се дизентерийни или тифоидни симптоми. Пациентът изпада в състояние на забавяне и накрая умира. Това са всички фази на действието на тези мощни отрови върху кръвта и нервите.

Змиите, като група, се характеризират с парализиращото си действие върху нервите. Те директно отслабват мозъка и дейността на сърцето. Следва разпад на кръвта, промени в мускулните тъкани и некроза поради гангрена. Първоначално се развива състояние на тревожност, умствена възбудимост и свръхчувствителност на мозъка, с халюцинации, тревожен страх и т.н. После се появява нервна депресия, варираща от такава слабост, каквато се проявява след тежки или продължителни болести и напреднала старческа възраст, до умствено объркване, ступор, бавен делириум и парализа. Забелязват се пристягания в гърлото, ларинкса и сфинктерите. Кръвоизливи, които са обикновено тъмни, с разпад, струят от всяко телесно отверстие; също и екхимози. Това е най-забележимо при Lachesis и Crotalus, по-слабо при Elaps и най-слабо при Naja. Лицето е болестно, бледо, тревожно; подпухнало, тъмночервено или синкаво. Сетивата са изменени; зрението е замъглено, мозъкът и гръбначният стълб са възбудени поради умственото безпокойство и телесната чувствителност. Преобладаващи, дори пред болките, са вцепенение, изтръпване, конвулсивни потрепвания, мравучкания.

Вие вече виждате при какви групи от болести ще намерите тези отрови за лечебни: възпаления и трески от слаб, разрушителен тип, като гангрена, злокачествени разязвявания, дифтерия, тифоидни трески, пиемия, карбункули и т.н. При всички тях има тенденция към припадане, мускулно изтощение, треперене като у пияници, нередовности на кръвообращението, приливи на горещина, апоплектични конгестии, парализа.

Най-засегнати от змийските отрови са второстепенните вагусовия и гръбначномозъчните нерви; като последствие от това очаквайте да намерите ярко проявени симптоми в ларинкса, дишането и сърцето. Всички змии причиняват задавяне, пристягащо усещане, идващи от дразненето на вагусовия нерв. Всички те причиняват задух и сърдечни симптоми.

На следващо място те причиняват жълт оттенък на кожата. Това не е жълтеница и не бива да се обърква с нея. Тук това идва от кръвта и се дължи на нейния разпад, който намираме при жълтата треска, тифа или пиемията, а не при оцветяването на кожата от жлъчка. Най-изявен е този симптом при Crotalus. Кожата може да бъде и суха, и груба, сякаш в нея няма никаква жизненост, или да е лепкава – това е по-характерно за Lachesis. Отделянията са зловонни, такива са даже оформените изпражнения на Lachesis. Тъй като всички змии отслабят сърцето, при всички лекарства виждаме характеризиращите: слабо сърце, студени стъпала и треперене; това не е треперене от нервност, а от слабост, заради отравянето на кръвта. Студените стъпала не са индикация за конгестия, както е при Belladonna; причинени са от слабото сърце.

Сърдечните симптоми на Naja силно наподобяват тези на Lachesis; само че при първото сърдечните симптоми отчетливо сочат към лезии на сърдечните клапи; докато тези наLachesis сочат повече към начало на ревматична болест на сърцето. При Naja има добре изразено челно и темпорално главоболие, наред със сърдечните симптоми; сърцето бие буйно. Пациентът се събужда, борейки се за въздух. Naja причинява повече нервни феномени в сравнение с останалите змийски отрови.

При Belladonna  главата е гореща, а стъпалата студени, заради приливите на кръвта към главата. При змийските отрови стъпалата са студени, защото сърцето е твърде слабо, за да изпрати кръвта до периферията.

Всички змийски отрови причиняват възпаление на порестите тъкани. В съответствие ги намираме полезни, когато след тифоидна треска или дифтерия, и т.н., се появи целулит. Цветът на засегнатите части е тъмночервен, пурпурен или черен, като при гангрена.

При дифтерия Crotalus има повече клинични потвърждения, когато има постоянно възобновяващ се епистаксис.

Elaps привлича вниманието при случаи на хемоптиза, когато отделената кръвт е тъмна на цвят, най-вече когато десният бял дроб е засегнат.

Има множество антидоти на тези отрови. Няма съмнение, че алкохолът е мощен антагонист на змийската отрова. Знаменателно е колко много алкохол могат да погълнат хората, ухапани от змии, без да проявяват обичайните му физиологични ефекти. Доктор Херинг препоръчва лъчиста топлина като антидот. Ухапаната част да бъде държана близо до огъня. Амонякът и калиевият перманганат се препоръчват като антидоти, а и се твърди, че са постигали и излекувания.

Lachesis

Сега да разгледаме Lachesis. Преди всичко, за да можете да разберете същината, искам да изложа онези симптоми, които са универсални. Забелязваме, че Lachesis е особено полезно при хора, които имат странна чувствителност на повърхността на тялото. Дори когато пациентът лежи в ступор и вие го докоснете, опитвайки се да напипате пулса му, той ще покаже, че това го смущава. Твърдият натиск или триенето може изобщо да не причинят нищо. Доктор Херинг, който първи доказа Lachesis, не можеше да понася стегнато облекло около врата си. Винаги носеше яките си хлабаво. Той бе забелязал, че по време на доказването този симптом го е дразнел повече от обикновено, затова бегло го е записал, без да поставя особен акцент върху него. Но след това този симптом многократно се потвърждава в практиката и се оказва верен не само като местен симптом, около врата, но като симптом, важащ за цялото тяло. Обяснението за появата му се крие в дразненето на периферните нерви; и заради него пациентът не може да понася допир или лек натиск. Това не е свидетелство за възпаление и не бива да бъде обърквано с възпалителната натъртеност на Aconite, Arnica или Belladonna. Тази чувствителност се отличава и от онази на Apis, който има натъртено, болезнено усещане повече дори от това на Arnica. Отличава се и от чувствителността на Nux vomica и Lycopodium, при които тя се забелязва около кръста и само след хранене.

На следващо място забелязваме, че лекарството има склонност да въздейства върху лявата страна на тялото. Хомеопатите биват критикувани, задето придават на лекарствата сила на въздействие повече върху едната страна на тялото спрямо другата. Простият факт, че болестта избира страни, би трябвало да е достатъчен човек да допусне, че и лекарствата могат да притежават подобно свойство. Лявата страна на тялото е по-податлива към лекарства, които имат депресивно действие – защото това е страната на тялото, която е по-слаба.

Друга особеност на Lachesis, която вероятно се дължи на действието му върху вагусовия нерв, е влиянието му върху съня. Това е универсален симптом, пациентът се влошава от сън; по време на сън настъпва влошаване. Вярно е, че Lachesis въздейства върху центровете на дишането и е отслабящо лекарство; така че можем да разберем причината сънят да влошава. Докато сме будни, притежаваме някакъв контрол върху дишането. По време на сън волевият контрол изчезва. Тъкмо по време на тази промяна настъпва отслабящият ефект на Lachesis. … – Из Клинична ММ от Е. Фарингтон

В заключение ще добавя само, че това лекарство е особено ценно за преодоляването на сърдечни симптоми, настъпили в следствие на прекарана тежка болест – в това число и преобладаващата в наши дни.

©Цветана Коджабашева