Едно остро (и хронично) лекарство
Camphora officinalis е най-известно с излекуването на холерата при епидемиите от времето на Ханеман и Бьонингхаузен. То обаче има приложение при редица други остри състояния, засягащи горните дихателни пътища, стомашно-чревния тракт, двигателния апарат, кръвоносната система, психиката. А има и хронични случаи, излекувани с Camphora.
Кратките трудове на Ханеман
В трактата Някои видове ремитентни и продължителни трески, включен в сборника „Кратки трудове“, Ханеман споделя свои случаи на Camphora при лечението на епидемични болести. Всички те впечатляват с крайните състояния, до които достигат страдащите. Трактатът е писан през 1798 година, седем години преди създаването на Органона, и дава пример за ранния опит на Ханеман с лекарствата, преди да пристъпи към потенцирането им. Така нашият майстор хвърля светлина върху годините, предшествали и поставили основите за появата на хомеопатията.
Депресия и инфлуенца
Нервна дама с висок дух не можеше да бъде утешена след загубата на своя годеник, когото нежно обичаше; той бе умрял от грип, а тя се бе грижила за него. Тя загуби апетита си и отказваше всякаква храна. бях посъветван да ѝ предпиша еметик, за да възстановя апетита, но отказах; тя бе застрашена от пристъп на грипа и аз предписах просто чаша вино, опитвайки се да повдигна духа ѝ.
Многобройните ѝ занимания, а още повече нейната интелигентност и утехата на приятелите ѝ, уталожиха нейната тъга; следващата седмица тя бе по-спокойна, апетитът почна да се връща и успяваше да поспи. Чувстваше само смътни болки в костите, които пренебрегваше да ми съобщи. Петнайсет дни след смъртта на годеника ѝ, тя получи фебрилно разтрисане, което трая два часа, ведно с признаците на най-силната форма на преобладаващата епидемична болест. Предвид нейната диспозиция, тя стана жертва на крайно, дълбоко отчаяние; ден и нощ говореше само за своя любим, викаше името му и обещаваше, че ще се присъедини към него. Беше до крайна степен неспокойна, езикът ѝ бе покрит с черен налеп, имаше неприятни оригвания и горчив вкус в устата. Горещината на тялото, болките във врата и крайниците и силното главоболие ме изпълниха с обосновани опасения за изхода. Предписах от 15 до 18 грана[1] камфор за първите два дни, както и еметик, заради упоритите оригвания и горчивия вкус. Единственият ефект на еметика бе да причини гадене, което продължи няколко часа; нова доза камфор бе дадена, за да премахне спазмите, след която жената имаше слабо повръщане на слуз. Въпреки това тя не изпитваше облекчение и по всичко личеше, че върви към фатален край. Говореше единствено за своя любим; цялото ѝ тяло гореше, лицето бе подпухнало, пулсът достигаше 130 удара. Трийсет грана камфор за 24 часа предизвикаха слаба влага по кожата и намалиха горещината и горчивия вкус в устата. На следващия ден тя получи трийсет и шест грана, а на по-следващия – четиридесет; спа спокойно и спря да говори за починалия, почувства се утешена и възвърна смелостта си. Стана и ни увери, че не чувства вече нищо, освен слаба или почти никаква болка в главата и крайниците, и помоли за храна. в следващите два дни още трийсет грана камфор възстановиха здравето ѝ напълно; оттогава тя възобнови обичайните си занимания.
Забележка
Известен ми е един единствен случай из повече от сто, в който камфор се провали. Една знатна дама, много истерична още от ранната си младост, се разболя от грип. Тя бе взела двайсет грана камфор за 24 часа с добър ефект и аз предписах още петнайсет, които да се разпределят за период от двайсет часа, заради някои останали неразположения. Тя незабавно получи обилно изпотяване, което в течение на шестнайсет часа се усили до особено силна степен, с интензивна горещина, припадъци и тревожност. Състоянието ѝ беше много сериозно, но половин гран опиум уталожи тревожността, треската и изпотяването за по-малко от час. Предписах опиума повторно в доста по-голяма доза, с голям успех, завършвайки излекуването.
Естеството на грипа, който обичайно стига до фаза на обилни евакуации (а от друга страна, понякога до потискането им до крайна степен) в този случай не се разкри; вероятно изменението в болестта бе следствие от хистеричната конституция на пациентката.
Преди да се убедя в ефикасността на камфора при тази необичайна болест, бях принуден да избирам между опиум и хинин; първото при фазите на горещината и изпотяването, а второто – при ремисиите. Колкото и трудни да бяха тези случаи, все пак приложението на двете субстанции бе достатъчно, за да отстрани (макар и след няколко дни) налепа по езика и горчивия вкус, и значително да отслаби болестта. Но след отстъпването на последната се появяваха последствия, които не се поддаваха на хининовата кора; хората не я понасяха добре и скоро след вземането ѝ, я повръщаха. По време на епидемията от 1782 година, сред големия брой лекарства, използвани от лекарите, камфор бе споменато само мимоходом, без да му бъде придаван ефект, превъзхождащ този на останалите терапевтични агенти.
Последната инфлуенца, както и всички преди нея, както съм имал възможност сам да се убедя, разкрива характерното си качество да заразява без изключения всички хора, независимо от конституцията им – сила, която Ливанската чума притежаваше в същата висока степен. Повечето епидемични болести повалят най-вече хората в добро здраве; но има хора, засегнати от хронични болести, сред които мога да посоча сериозни нервни болести и умствени поражения – и всички те не бяха засегнати от споменатите болести; или ако бяха, старата болест възпираше своя ход, докато новата обхващаше системата; или най-сетне, което се случваше доста често, първата болест биваше излекувана от втората.
Не се случва така с инфлуенцата. Тя не просто атакува без да подбира всички индивиди засегнати от хронични болести, но се и усложнява с всички тези болести, и ги утежнява. Когато остане латентна, тя разбутва и влошава всяка стара болест, която може би е дремела от дълго време; и хроничните симптоми, утежнени по този начин, вече не се поддават на лекарствата, използвани досега, а единствено на лекарства, специфични за инфлуенцата. Последната възобновява глухота, офталмия, кашлица, астма, болки в различни части, но особено в гръдния кош, главата, червата или крайниците, стари спазми, хипохондрия, меланхолия – всички тези оплаквания, които отдавна са били излекувани; епидемичната конституция и присъствието на някои от симптомите на инфлуенцата са достатъчни, за да ни позволят да разпознаем нейното съществуване, замаскирано под тези хронични болести. …
Случай на инфлуенца и слепота
Дете на дванадесет години, живеещо в район, обхванат от епидемията, бе обхванато от характерни разкъсващи болки във всички крайници, напрегнато главоболие и непоносима болка в очите. Получило втрисане, всички признаци на болестта изчезнали, но детето загубило зрението си. Зениците били силно разширени, без да се повлияват и от най-силната светлина. Петнайсет грана камфор дневно за две седмици бързо възстановиха зрението, без нуждата от никакви други лекарства.
Склонност към самоубийство и грип
Някъде по същото време, у майката на това дете се възобнови меланхолия с отчаяние и склонност към самоубийство – болест, която бе изчезнала преди няколко години. Наред с напрегнатите болки в главата и тревожността в прекордиума, тя се оплакваше и от теглещи болки в крайниците. От всички дадени лекарства, главно камфор допринесе за нейното излекуване.
Случаите са из цитирания трактат на Самуел Ханеман, от 1798 година.
Materia Medica Pura
Години по-късно, вече след хомеопатичното доказване на Camphora, Ханеман пише:
„От прастари времена това лекарство е използвано сляпо и неправилно прилагано в големи, масивни дози, и заради това същинското му действие никога не е било установявано – не би могло и да бъде установено, защото почти винаги камфорът е даван наред с по няколко други дроги – дали смесено с тях или прилагано едновременно с тях – и още повече, което е най-лошото, прилагано е за всякаква безредица от симптоми или болести. …
Действието на тази субстанция е крайно озадачаващо и трудно за определяне, дори у здрави организми, защото първичното му действие много често бързо причинява полярни състояния или се примесва с реакции на жизнената сила (вторично действие), при това повече, отколкото е случаят с всяко друго лекарство; така, трудно е да се определи кое действие да се причисли към реакцията на тялото и кое – към причиняващите противоположни състояния ефекти на камфора при първичното му действие. …
В своето лечебно действие камфорът е така озадачаващ и прекрасен, че отстранява най-силните ефекти от твърде много, крайно различни, растителни лекарства (а дори и такива от животинското царство като кантариса, и множество минерални и метални лекарства); оттук следва, че камфорът трябва да притежава някакъв вид общо патологично действие – то обаче е невъзможно да бъде определено от нас с някакъв общ израз, не можем да направим и опит за такова нещо; защото се страхуваме да не се отклоним към света на сенките, в който знанието и наблюдението не съществуват, а въображението ни подмамва да приемаме сънища за истина… (Materia Medica Pura)
Насочващите симптоми – К. Херинг
Картината на Camphora e твърде характерна, трудно е да бъде объркана с тази на друго лекарство. И все пак не я виждаме често. Най-особеното при нея са полярните състояния, които се забелязват в усещанията за студ и горещина – толкова интензивни, че едното се слива с другото, например: врелият чай му се струва студен; усещане за студ в устата, което преминава в парене и изгаряне. Полярно противоположни състояния се наблюдават във всички системи на тялото, а също и в симптомите на ума. Тази особеност на действието прави лекарството много подходящо при остри нарушения на здравето, а също и бърз антидот на повечето растителни субстанции.
Пак в ММ Pura, Ханеман отбелязва:
Camphor, както мога да потвърдя от опит, премахва твърде силното действие на много други лекарства, използвани неправилно или дадени в прекалено големи дози; но прави това само в първичното си действие, като вид противоположно лекарство, палиатив.
С такава цел то трябва да бъде давано много често, но в много малки дози – когато се налага, на всеки пет, петнайсет, а ако има голяма спешност – на всеки две, три минути… Но не съм установил да е подходящо за антидодиране на силните ефекти на игнация.
Бързото изразходване на действието му и бързата промяна на симптомите го правят неспособно за лечението на повечето хронични болести…
Когато от голяма доза камфор настъпят опасни ефекти, опиум трябва да бъде даден като антидот; както и от друга страна, камфор е отличен антидот на опиевата отрова; тоест, всяка от тези субстанции отстранява ефектите на другата. …
В Насочващите симптоми в нашата ММ Херинг изрежда потвърдените в практиката симптоми из разтърсващата умствена картина на лекарството. Ето някои примери: загуба на съзнание, пада на земята с виещи крясъци. Сетивата се вцепеняват, сякаш изпада в припадък. Пълна загуба на памет, помни названията на нещата, но не може да си припомни предназначението им. Преминаване от необичайно ясен ум към пълна тъпота. Мономания, с ужасни видения и мъчителни религиозни мисли, от които не може да се отърси, макар същевременно да осъзнава тяхната болестност. Яростен делириум, бесен, трудно го удържат двама души. Желание да изкрещи, и често го прави. Импулс да убие някого. Импулс да скочи през прозореца. Огромна възбуда с безспирно говорене. Говори, крещи, плаче и се смее, редуващи се състояния. Издава писъци, вие, скача в агония от леглото, вилнее, проклина, вика за помощ, плаче и крещи, без да знае защо. Неописуемо нещастие. Бои се от огледалата в стаята, да не би да се огледа в тях. Но се подобрява, когато мисли за оплакването си. Липса на дразнимост. Пълна апатия. Възбуда, стигаща до безумие. Летаргия, не може да бъде събуден. Детето пълзи в ъгъла, плаче и вие; възприема всичко, което му казват, за упрек; убедено е, че искат да го накажат.
Ето и някои противоположни състояния, пак в Насочващите симптоми, които се наблюдават на телесно ниво, при редуване: —– Студена пот по челото. Гореща пот по челото. Интензивна горещина на скалпа. Спазматични движения на главата. Смъртна студенина. —– Вижда ярки цветове, искри, огнени колела, последвано от замъгляване на зрението. Обектите са много ярки, проблясващи; обектите са обвити в облак, тъмнина пред очите. —– Огненочервено, подпухнало лице, горещо; синкаво и изпито; бледо и измъчено; ливидно, студено, лице на смъртник; излъчващо горещина, червено лице; сгорещено и подпухнало, сгорещено; бледо, сухо, хладно; Хипократово лице. —– Горещина в гърлото, по твърдото небце; парене от небцето към хранопровода; горещи пари се надигат в гърлото; хлад се надига в гърлото. —– Постоянно повръщане; повръщането спира, пълна липса на повръщане; същото се отнася и до изхожданията, и т.н. – Херинг, том ІІІ
Завършвам с два случая, при които лекарството е било използвано за хронично лечение. И двата са публикувани в Homeopathic Links, 3/1999.
Случай на Мери Глейшър от Нова Зеландия
Пациентката е на 36 години, професия терапевт.
Обикновено питам пациентите си к какво име бих могла да ги наричам, когато ги моля за позволение да презентирам случая им. Бях изненадана да чуя Секвоя, ботаническото име на калифорнийското червено дърво. Пациентката ми довери, че чувства афинитет към това дърво. Лекарството, което ѝ помогна, бе Camphor, друго едно, много голямо дърво.
През последните четири години Секвоя страдала от инцидентни пристъпи на пареща горещина в гърлото, съпроводена от неутолима жажда. Пристъпите траели един или няколко дни. Особено силните измежду тях били съпроводени от тъпо главоболие, което „ме удря в тилната част на врата“, и постназално стичане на секрети.
Тя чувства студа крайно интензивно, до степен да обува чорапи в леглото през лятото. Ако кръстосаме рубриката Неутолима жажда с Гърло, пареща болка в, излизат 32 лекарства (Synthesis 8). Избрах Camphora заради екстремната зиморничавост… и заради преживяванията от нейното детство.
Майката на Секвоя умира, когато тя е малко дете; бащата, смятайки, че прави най-доброто за децата си, изпраща Секвоя и брат ѝ в поредица от приемни домове. Тя споделя, че не е имала близки връзки в никой от тези домове. Най-дълъг бил престоят им в дома на католически свещеник и неговата съпруга. Секвоя го намирала „студен и наказващ“. Казва, че детството ѝ е било нещастно и че се е чувствала изолирана. „Като пораснах, често сънувах хора, които се давят и че се опитвам да ги спася, но не успявам.“ Нейното преживяване ми напомни случая на Мъри Фелдман, „Сърце, отдръпнато назад“ (The Homеopath, том 10, №4, декември 1990). Пациентът в този случай казва така: „Когато бяхме деца, трябваше да седим на отделна маса, за да се храним, чувствах се изолиран, изгонен навън в студа… Споменът ми за моя баща е като за статуя… Чувствах, че той ни напускаше понякога… Имам страхове… че ще остана напълно изолиран.“
Camphora е включено на първа степен в рубриката Ум, усещане за изолация (в Complete Repertory, Mind, Forsaken feeling, Isolation, sensation of (138 лекарства) – б.пр.). Аз дадох на Секвоя пет дози Camphora C30, едната да се вземе веднага, а другите – когато получи пристъп.
Видях отново моята пациентка след около месец, през януари. Тя каза, че е вземала по една гранула дневно за пет дни. Не защото имала пристъп всеки ден, а просто заради погрешно разбиране на моето указание. Останала доволна от резултата. „Мисленето ми се проясни.“ Чувствала се „по-силна напоследък, не съм завладяна от уязвимост“. Получила един пристъп през декември и още един преди пет дни, после един преди три дни и един днес. Преди три дни се разделила и с приятеля си. Сметнах за полезно да повторя лекарството, заради добрия умствен и емоционален отговор и първоначалното подобрение на пристъпите. Дадох ѝ още пет гранули, които да вземе, когато има пристъп.
Не бях чувала новини от Секвоя доскоро, когато брат ѝ ме потърси за лечение. Той ми каза, че тя нямала пристъпи вече почти година. Тогава аз се свързах с нея, за да разбера колко често е имала нужда от лекарството. Отговорът беше, че не си спомня, но че не е имала нужда от друго лечение. Преместила се е и се е заела с нови изследвания. – Мери Глейшър
Случай на д-р Свати Нанандикар, Индия (извадка)
Това е случаят на 45-годишна жена. Тя дойде заради изменено състояние на ума. Повечето от първоначалното споделяне бе направено от съпруга ѝ, защото тя бе напълно безразлична към ставащото край нея или с нея.
След много опити, тя ми каза, че през последните две години се е чувствала, сякаш е направила много грешки в живота си. Преди имала слънчев темперамент, но сега се чувства, сякаш е виновна за всички проблеми в нейното семейство и в семействата на майка ѝ и на родителите на съпруга ѝ. До този ден, тя е правила всичко неправилно. Това, че се е омъжила, че е родила деца, всичко било грешка. „Образована съм, но не съм използвала образованието си.“
… Постепенно загубила увереност. Спряла да работи каквото и да било. Говорела само за миналото и плачела. Отслабнала с доста килограми. Започнала да говори на себе си, правейки жестове с пръсти – почти безумно състояние.
Преди да започне всичко, имала широк обрив от пустули по лицето си, които парели и сърбяли, затова ги намазала с мехлем. Дотогава била съвършена дама. Въртяла цялата къща, грижела се за децата, давала безплатни уроци. Била много религиозна. … Сега смята, че е направила толкова грешки, че Бог ще я накаже. Вече не се моли. Чувства, че след молитва изпада в жалко състояние. Стига до точка, в която нито може да напусне семейството си, нито да го направлява. Заседнала е там.
…
Дадох Camphora 200K. … При проследяването сподели, че сънят и апетитът са се подобрили, умствено се отпуснала. Непрекъснатата поредица от мисли спряла. Започнала да чувства. Всичко това личеше в облеклото и изражението ѝ.
След шест месеца повторих дозата, жената се подобри знаменателно. Тя е щастлива и казва: ‘Аз съм в рая. Вече не съм нещастна. Няма да отида при Господ сега, но моето семейство е мой Бог и ще му се отдам напълно.“ … – Dr. Swati P. Nanandikar, Мумбай.
Снимката благодарение на: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 https://creativecommons.org/licenses/by/3.0, via Wikimedia Commons.
© Цветана Коджабашева
[1] Гран – латинска мярка за тежест, равняваща се на 0.0729 грама. – Б.пр.
