Същината на човека

Размисли върху истината – Джеймс Тайлър Кент

Истината е двуостър меч. Знанието, което може да се използва за добруването на човечеството, може да се употреби и за егоистични цели. В първия случай то издига човека, във втория го разрушава. Виждаме доказателства за това във всяка професия, във всеки бизнес; у художника, лекаря, адвоката, търговеца и политика. Единствено ни е нужно да погледнем лицата им, за да се убедим.

Лицето на хомеопатичния лекар, който използва великата хомеопатична истина за доброто на хората, има меко изражение; докато онзи, който първо пресмята какво ще получи, притежава лукаво лице, което децата отбягват. И двамата ще се усмихнат, когато са успешни; но ако се провалят, ще видим два вида изражение. Едното разкрива търпение, а другото – дълбоки бръчки на разочарование и омраза. Важно е да се знае как истината се превръща в сила, която променя израженията на хората.

Истината е така мощна, че издига този, който я използва за доброто на човека, но разрушава онзи, който я обръща против своите събратя. Истината носи със себе си наказание за онези, които я изкривяват или използват за погрешни цели.

Когато човек се вслуша във велика истина, той си казва, че тя трябва да бъде достояние на света – или че трябва да бъде използвана за увеличаване на богатството.

Истината първо навлиза в паметта, но може да не достигне по-надалече и скоро да бъде изгубена; или да бъде приета от съзнанието и да протича чрез него в действията, а оттам и в живота. Такава е посоката, предначертана от Божественото провидение, което е въздало тази истина. Човекът трябва да я използва за общото благо, а не за себе си. Когато изопачи това, той разрушава себе си; но когато следва същинската цел на истината, той става мъдър. Най-висшата цел на човека е да стане мъдър, а единственият начин да постигне мъдрост, е да действа в името на благото на другите.

Истината навлиза в ума първо чрез паметта. Съществува там,  неподозирана от съзнанието, и се утвърждава като вярна, невярна или пагубна. Ако бъде приета, съзнанието я признава и издига, и я съхранява като съкровище, докато може да я използва.

Когато бъде приета хомеопатичната истина, хомеопатичният майстор изчаква възможност, за да я потвърди. Най-сетне идва пациент и истината е призована; законът и доктрините, пазени като съкровища, са призовани, приложени и доказват своята истинност. Пациентът се възстановява и е благодарен на своя лекар. Лекарят му е възхитен и се усмихва. По лицето му личат най-съкровените му чувства; от окото му се стича сълза и той възкликва: „Благословен да е Ханеман, благословен да е Бог.“ Така истината преминава чрез съзнанието в действията – в чувствата – и се разкрива чрез изражението на лицето.

Истината оживява само по този начин; и може да остане жива, само докато лекарят продължава да я използва. Тя сега изпълва живота му. Той я обича, познава и помни. Ако не я обича и не я използва, той не може да достигне мъдростта. Но като я обича, и като я използва с любов, той така научава повече за нея. Колкото повече я обича, толкова по-добре я опознава.

Ако някой е постигнал мъдростта с хомеопатичния закон, то е, защото го обича и го спазва. Ако е по-мъдър от други, то е, защото го обича повече, отколкото го обичат другите – но в името на доброто, което този закон може да донесе на хората.

Да го обича заради доброто, което може да донесе на самия него, е друга форма на омраза към хората; а омразата към хората, или любовта към себе си, затваря и свива, и стяга, и изопачава съзнанието – и лицето става коварно.

Всяко нарушаване на хомеопатичния закон влече своето наказание. Злочест е онзи, който използва истината, за да възвеличава себе си или да обогатява портфейла си.

Истината прави човека нещастен или щастлив. Човек никога не е щастлив, ако не работи в полза на другите. Човекът е най-нещастен, когато прави всичко за себе си; и нещастието личи на лицето му.

Погледнете успелия скъперник. Той, който притежава най-много, е най-нещастен.

Мъдрият човек е винаги щастлив. Той е израснал до мъдростта чрез любов и е обичан, докато добива познанието. Мир, щастие и задоволство са изписани на лицата на всички, които живеят за доброто на човечеството.

Когато човекът знае, че няма полза от неговото знание и разбиране, скоро това ще проникне в паметта му и накрая паметта вече няма да може да задържа истината. Съзнанието цени само онова, което е обичано и използвано.

Любовта към истината, в името на истината в действията, се съединява с истината в съзнанието; това е мярката за мъдрост у всеки човек.

Хитрият човек запомня факти, за да ги използва при удобен случай и да добие пари или слава, и да стане известен, пропорционално на успеха на неговото начинание. Това не е мъдрост. Мъдростта не може да бъде отделена от любовта към прилагането на истината.

Любовта, мъдростта и прилагането изграждат човека, и доколкото те са едно в живота на човека, те го правят човек; и когато липсват те, той не успява да бъде човек. Те присъстват, когато човекът съществува в образа на Бог, и когато той оживява истината в себе си, той става „истински свободен“.

Превод от "Кратки трудове" от Дж. Т. Кент, Цветана Коджабашева, 2021