Positronium

Positronium е въведено в хомеопатията от Миша Норланд през 1998 година. Изходната субстанция (ако може да бъде наречена така) на Positronium представлява система от един позитрон (анти-електрон) и един електрон във взаимна орбита – структура, подобна на тази на водорода, но почти лишена от маса. Всъщност това е състояние на електрон и анти-електрон, обикалящи един срещу друг по орбитата, докато не се анихилират взаимно, произвеждайки гама лъчи.Анихилацията се изразява чрез „проблясък“  на електромагнитна радиация. Понеже е съставен от частица и анти-частица, Positronium заема средното място между материя и антиматерия. Щом започне да се руши, нищожната му маса се конвертира в импулс от чиста енергия. Тези три фази от битието на Positronium проличават и в доказването. Материята, структурирана и стабилна (1) – проблясък на чиста енергия (2) – антиматерия: моментална разруха и нищо (3). Интересно е от гледна точка на хомеопатичната класификация, към кое царство принадлежи лекарството, защото източникът, поради своята нестабилност, е постоянно застрашен от преобразуване в енергия, което мигновено го анихилира; затова трудно е с чиста съвест да го причислим към минералното царство.

Лекарството е приготвено чрез излагане на виала, пълна с етанол, на радиацията от разпадащия се Positronium, за период от 24 часа, през който са настъпили приблизително един милиард анихилации. Разгърнато е до 30-та стотична потенция от хомеопатичната аптека Helios в Англия. Същата потенция е използвана в доказването, чийто текст е свободно достъпен на сайта на School of Homeopathy. Материалът е много задълбочен, включва информация от квантовата физика наред с природата на лекарството и интегритета на доказването. Последният прави Positronium разпознаваем в практиката и лесен за предписване.

Positronium е изключително по своя характер хомеопатично лекарство, което оказва въздействие с категоричност и бързина. То обхваща поне два миазма, псоричния недостиг и сифилитичния разпад, които се проследяват ясно в индивидуалните случаи. Лекарството е показано понякога и при деца, които трудно функционират в твърдо очертаните рамки на съвременното общество. Както останалите съвременни лекарства, Positronium често се допълва в практиката от комплементарни лекарства, с които интеркурентно се следва в процеса на лечение на хроничните състояния. Няма как да бъдат назовани предварително заради необходимата индивидуализация на всеки хомеопатичен случай; но аналитично би могло да се предположи, че Positronium е комплементарен с много от от елементите и техните съединения от първи (и някои от втори) период на Менделеевата таблица, както и с тези от последния, седми период – радиоактивната серия. Това предположение се потвърждава в практиката.

Случаят на една дама в средата на 40-те ѝ години бе поразителен в много отношения. Той включваше осови симптоми на лекарството на умствено ниво и разнородна физическа патология. Тя изпитваше душевни сътресения, които я разтърсваха из основи и я „разрушаваха“ до степен, от която „трябва да се градя наново, за да се въззема и завърна към обичайното си „Аз“. Изпитваше безпокойство и имаше нужда да бъде непрекъснато заета с работа. „Чувствам постоянно тежест, много съм тежка отвътре, много съм плътна, сякаш тежестта ми ще пробие земята и ще потъна навътре.“ (В доказването тази тема за тежестта излиза ясно, наред с усещането за каменна плътност, солидност на структурата, притиснатост от всички страни, натиск отвън навътре.) Изпадаше в полярни състояния. Ту се усещаше красива и лека, пълна с енергия, „с пружинираща походка“, и способна да направи всичко, ту минаваше в другата крайност, чувстваше се грозна, дебела, тежка и тромава. Имаше периоди на разединение, колебание, незнание в каква посока да продължи, и ги наричаше „разпад“ – „Аз се разпадам, всичко губи смисъл, всичко, което съм правила досега, се оказва напразно. Не знам накъде да се насоча, зарязвам започнатото наполовина и започвам нещо друго, после оставям и него, връщам се към първото, но се оказва, че не завършвам нищо и че всичко, което правя, ми тежи неимоверно. Непрекъснато си спомням ситуации от миналото, дълбая в тях и се опитвам да ги превъзмогна, да ги оставя настрана и да продължа напред. Това са ситуации, в които участваха хора, които вече са покойници, аз няма как – дори да искам – да разреша своите терзания с тях; искам да им простя и да се сбогувам; обаче не спирам да тормозя и себе си, и съпруга си със спомените за онова, които някога са казвали, правили, това, което аз съм разбрала, как съм се почувствала и т.н., една безкрайна върволица, която не ми позволява да вдигна очи и да се погледна като присъстваща тук и сега, личност, човек.“

В миналото тя бе имала семейни несъгласия, довели до усилване на нейната несигурност и чувство, че не е одобрявана. В детството си бе живяла в постоянно очакване да ѝ бъде посочена поредната грешка, която е допуснала, било в облеклото, било в училище, било в някое непремерено изказване в семейството. Тя се бе помирила вътре в себе си със своите родители, но у нея се долавяше едно усещане за погрешност, делюзия за неправилност на нейното поведение; това достигаше до чувство, че би могла да бъде обект на преследване от страна на съседи, тя се боеше да вдига шум в дома си, боеше се от наказание, от съдебни процеси, дори от затвор. „Хората навлизат в моето пространство, аз не знам как да ги спра, не знам къде завършва моето и къде започва тяхното, и тогава се разгневявам и вътрешно се разтрепервам.“

Най-много искаше „да се освободя от ограниченията, да бъда извън обществените системи, които задават някакви рамки, с които трябва да се съобразявам“; да живее близо до природата, за да усеща процесите в нея, да усети зараждането на живота през пролетта, да почувства „идването на лятото, вятъра и дъжда, благоуханието на въздуха, прекрасните форми и багри на облаците, нежните очертания на планинските хълмове, безкрая на морето“.

Физическите ѝ оплаквания бяха наистина разнородни. Тя страдаше от главоболие сутрин, което бе притискащо и разпъващо, сякаш главата бе много пълна, понякога в слепоочията, понякога на вертекса; от остра фотофобия и неволни потрепвания на клепачите; от болки в раменете нощем, особено в лявото, по време на сън – усещаше ги разглобени, натъртени, прегънати, притиснати и това я пробуждаше на пресекулки; прекомерен апетит за тежка, богата, засищаща храна и значително наднормено тегло; болки в лицевите кости на скулите, особено отляво; зъбни фистули в корените на кътниците и кървене от венците; болки в ушите в студено ветровито време, които се разпростират надолу по шията от двете страни;  чисто сикотично качество бе нейното търпение, тя бе живяла с тези симптоми години наред. Това, което я бе подбудило да дойде, беше една скорошна, остра болка в дясната ѝ китка. Професията ѝ беше свързана с постоянно писане, затова тази болка я безпокоеше най-много, тъй като допълнително я ограничаваше. За кратко време, около двайсетина дни – върху китката ѝ се появил възел, който от грахово зърно нараснал до размера на лешник. Образуванието беше не особено твърдо, поддаваше се на натиск, но беше крайно болезнено; изпращаше пронизващи остриета от забождаща болка надолу по метакарпалните кости към пръстите, и нагоре, по хода на сухожилието, към лакътя; сутрин пръстите на ръката бяха болезнени, тя не можеше да ги свива, особено последната фаланга на кутрето; бяха натъртени и сковани; но основният проблем беше с възела на сухожилието ѝ, който пречеше ръката да бъде движена без цената на силни болки.

Тя взе Positronium 200C през юни 2018 година. През септември възелът беше изчезнал напълно (такъв симптом не е отбелязан в доказването – подобно на случая с Jade). До ден днешен той не се е появявал повече. Никакви болки и никаква скованост не ограничават нейните движения. Душевно тя е насочена и уверена, усещането за разпад е изчезнало. За периода юни-септември бе взимала същата потенция няколко пъти, във вода. В следващите две години тя имаше нужда от Calcarea fluorica, Silicea и Plutonium nitricum за останалите ѝ хронични оплаквания, и се повлия от тях. За този период от 36 месеца тя интеркурентно вземаше Positronium, когато усетеше разклащане на душевната си стабилност; достигна до потенция 10М.

Лекарството е представено добре в Complete Repertory. Не са нужни филтри, за да се нареди на предни позиции в анализа при реперторизацията. Благодарение на доброто доказване, виждаме лекарството в големи и малки рубрики, а виждаме и уникални рубрики, в които то е единствено. Ето част от рубриките, в които се открива лекарството и които са приложими към случая.

Изумително е как един човек идва при нас да търси помощ, без да осъзнава какво чудо представлява и колко много ни разкрива за нашата Materia Medica. С тази жена аз за първи път видях живия Positronium в нейната сила и безпомощност; в нейния безкраен стремеж към свобода и тясно ограничените рамки, в които бе принудена да функционира. Нейният случай беше поредното свидетелство за красотата на взаимното пътешествие на двамина в хомеопатията, и за силата на техния спътник, хомеопатичното лекарство.