Хомеопатичното образование

Хомеопатичното образование

Теза, представена от д-р Пиер Шмид от Женева, Швейцария, пред Международната Ханеманова Асоциация, Ню Йорк, 28 юни 1925

„По въпроси, които касаят спасяване на живот, провалът в добиването на знание е престъпление.“ Самуел Ханеман

В очите на обществеността хомеопатията няма голяма значимост и ролята на хомеопатичният лекар при всяка консултация е да заинтересува пациента си от хомеопатията, да му покаже какви чудеса разкрива тя. Хомеопатичното образование на пациента се състои в излагането на доктрината, каквото аз тук няма да предприемам, макар че има един момент, който искам да развия: става дума за концепцията за привилегията да бъдеш лекуван хомеопатично.

Всички, които се доверяват за лечението си на компетентни хомеопатични лекари, получават безмерна привилегия – и то такава, каквато мисля никой друг терапевтичен метод не може да им предложи, ако не е основан на великия Закон за подобието. Веднъж излекувано, старото оплакване може да се възобнови; обаче, благодарение на дълбоко действащата доза от конституционалното лекарство, правилно приложена, пациентът при възстановяването губи част от своето наследствено предразположение; затова наричам тази привилегия привилегия на освобождението.

Лабораторната наука установи царуването на опасни медицински практики, защото остана невежа за законите на здравето и се опита да лекува с употребата на чисто външни физически агенти, без да познава нормалните условия на интегрираната човешка култура и особено без да се заема с подсилване на естествения имунитет, наместо да създава изкуствен такъв.

Липсата на синтетично мислене и указания са проклятието на официалната медицина; обкръжена в своя сляп материализъм, ограничена от аналитичните тестове в лабораторията, удавена в сложността на диагностичните детайли, бедната стара школа концентрира вниманието си върху един орган и слабо се вълнува от цялото тяло; терапевтира физиката, без да държи сметка за духа, без да познава ума, без да държи сметка за различията в темперамента и характера, с изключение в последно време на най-общите им очертания; така тя опознава само негативната част от своя обект: болестта и смъртта.

В клиниката тя вижда главно микробите и конкретната органна недостатъчност, без да заподозре решаващата важност на общата устойчивост и податливостта на целия организъм. Също така полага причината за болестта почти изключително върху външни въздействия или върху микробните агенти, без да осъзнава, че причината за съществуването на болестните проблеми почива изключително на слабостите в умствената ориентация на жизненото цяло, в храненето и хигиената – слабости, които всички хора допускат поради невежество, рутина или противопоставяне.

Притежавайки само фрагментарна етиологична гледна точка, класическата медицина достига единствено до по-ограничени и очевидни диагнози, и до терапии, ограничени главно до потискане на симптомите или до анти-физиологични и противоестествени стимулации. Посредством тежки медикаменти тя необуздано бичува съпротивата и разточително прахосва жизнените резерви. А псевдо излекуванията ѝ, постигнати с такова пришпорване, представляват само мимолетен успех и предизвикват болестни трансформации.

Чистата хомеопатия не прикрива симптомите. Като излекува пациента, тя малко по малко го освобождава. Като прилага серии от степени на потенции, които атакуват хроничния проблем слой след слой, както преподаваше Кент, хомеопатията излекува пациента сигурно и необратимо; и това удивително освобождение от допуснати слабости и грешки, породени от множество причини, често се проследява назад до няколко поколения; с други думи пречистването, духовно и физическо, може да бъде ретроактивно чрез хомеопатията.

Доказателството за казаното от мен е подкрепено от бруталното проучване на фактите: когато човек види семейства, в които няколко поколения има вродена заешка уста или разцепено небце, чиято поява се засилва у всяко поколение и от която, благодарение на правилното, съхраняващо хомеопатично лечение, са освободени следващите поколения; когато посети невропатични или туберкулозни семейства (особено ако му се удаде възможност да лекува майката по време на гестацията) и му посочат здрави свои наследници, които имат здрави деца; когато тези хронични тенденции, които имат склонност да се появяват в последователни поколения, спрат след прилагането на Закона за подобието; когато човек погледне статистиките, чуе историите на пациентите или докладите на хомеопатичните лекари, които – от баща на син – са се грижили за няколко поколения в едни и същи семейства, тогава наистина този човек провижда привилегията на освобождението и обновяването, което е достъпно за човечеството чрез помощта на този терапевтичен метод, базиран на истинния естествен закон. Що се отнася до обществото, както и до лекарите, те никога не биха могли да изразят достатъчно благодарността си за съществуването на този уникален метод.

Нашият Закон на излекуването, предизвикващ завръщането на стари симптоми, които са били потиснати или изменени, е друго, още по-осезаемо доказателство; или пациентът, който идва за стомашна язва и наблюдава по време на лечението как се завръща зловонното изпотяване на крайниците му, от което преди това е страдал и е бил лъжливо излекуван (тоест потиснат) с Формол или друго местно средство; или друг, който вижда как белодробната му туберкулоза се подобрява, обаче старата му анална фистула се отваря отново, след като е била оперирана и привидно излекувана преди време, и който вижда най-сетне как последният симптом изчезва и той остава излекуван и от двете болести, от които е страдал – тези хора получават поразителна демонстрация на излекуване в смисъл на истинско освобождаване.

Това налага, разбира се, лекарят освен лекарството, което дава, да отправи точни указания към пациента за режима – физически, морален и умствен – за да не може отново да допусне същите грешки, които са го довели преди това до нарушаване на природния закон и причиняване на неговите болести; или да пропадне в същите слабости, допускани от неговите предци. Затова онези, които са били, които са и които могат да бъдат излекувани от хомеопатията, трябва да бъдат изпълнени с чувство на безкрайна благодарност трябва. Никога не забравяйте това! И ако погледнем на въпроса по-философски, ние ще провидим пречистването на човешкия вид, подобряването – обективно, и преди всичко субективно – на човешкото същество. Но задачата е трудна, пътят е стръмен и изисква от онези, които прилагат този забележителен закон познание и майсторство, каквито не е дадено на всеки да познава, да разбира и да притежава. Казано с други думи, истинската медицина граничи с философията и е единичната сред всички науки, която третира видимото и невидимото; и хомеопатичният лекар, който е достоен за това име, трябва да бъде синтез на учен и духовно посветен човек, споени в едно.

И така, на какво ни е научила мъдростта на вековете и религията на всички хора? На това, че ограничаването на желанията, опростяването на нуждите, умерването на амбициите, отдалечаването от удоволствията, заместването или пречистването на страстите, ведрината и уравновесяването от медитациите са най-сигурните средства да получим радостта от израстването и абсолютно здраве.

Затова хомеопатичното лечение се състои не само от няколко глобули под езика, но изисква от истинския лекар познание за стойността и обхвата на неговите лекарства; изисква да образова своя пациент и да го накара да разбере необходимостта последният да се подчини на свещените заповеди на закона, за да установи живот на здраве и себе-осъществяване.

Ако обаче предвиждаме такъв резултат за пациента, неговото постигане изисква от лекаря да бъде напълно подготвен и това ме води към втората част от моето изложение, образованието на лекаря.

Въпросът за квалификацията след добиването на качеството хомеопат е така очевиден, че дори не се поставя като проблем, по мое мнение.

Ако можеше всеки Ханеманец да приеме за своя практика да обучава по един нов ученик всяка година, съобразно своите възможности, да даде много на онези, които могат да получат, да предаде качествата, от които се нуждае онзи, който ще се отдаде на тайнството на професията! Да имитират качествата на големите майстори, да се научат как да придобият най-доброто, което тези майстори притежават, да обогатят личността си чрез самодисциплина, да възпитат у себе си ведрост – това са елементите, към които студентът по хомеопатия трябва да се стреми на всяка цена.

Уви, днес сме твърде далеч от подобна атмосфера; болести и тревожни вълнения преследват света и възпират човечеството. (Колко вярно, уви, и за нашето настояще! – б.пр.) Да живееш днес означава да се разпиляваш по влудяващи подробности, да водиш изтощителни разговори и да поддържаш безсмислени контакти, напразно да четеш обгърнати в мъгла лекции, да гледаш трилъри и фундаментално несвързани спектакли; и нито за миг да не спреш и да не се замислиш за себе си, да не се обърнеш към вътрешното си Аз, да не обработваш вътрешната си земя. …

Всеки практикуващ, когато намери свободен миг, си припомня обучението, през което е преминал и си казва: „Сега, след като съм го прокарал през проверката на практиката, каква е стойността на полученото от мен образование? Какво бих подложил на критика и какво бих променил, ако имах син или ученик, когото да подготвя толкова пълно, колкото е възможно, за битката на живота като хомеопатичен лекар?“

Всеки от нас попива и запазва много от качествата на своите учители, но добавя и своята индивидуалност.

Нека ви скицирам каква вярвам, че трябва да бъде теоретичната и практическата подготовка на един хомеопатичен студент – от гледната точка на един хомеопат. Говоря от собствен опит, защото за своите години практика успях да обуча нови последователи на Асклепий в хомеопатията.

Изпитващ, който сам не е преминал през изпитания, няма да може да разбере или оцени онези, които изпитва. Ето защо, най-добрата подготовка за хомеопатичния студент е да снеме собствения си хроничен случай и да си отговори на серията от въпроси, които по-късно би задал на своя пациент.

Да направи оживено инструктирането, да провери качествата и слабостите на ученика си, и да му посочи неговите предубеждения – такава е задачата на учителя. Всекидневен двучасов разговор в продължение на поне една, а най-добре две години, е минимумът необходима подготовка за един студент; той трябва да бъде научен още в самото начало да освободи и направи съзнанието си tabula rasa, за да може новата доктрина да остави там своя отпечатък.

Ето и програмата, която имам предвид. Тя обхваща шест секции.

І. Изучаване на философията.

  • а. Внимателно изучаване на трудовете на Кент, Клозе, Гравол, Зиферт и Яр.
  • б. Интензивно изучаване на Органона, включително сравняване на отделните издания, на различните езици.
  • в. Очертаване на хомеопатията от историческа гледна точка, с библиографско изучаване на ключовите трудове от времето на Ханеман.
  • г. Хода на хомеопатичното движение в различните страни, както и хомеопатичните полемики в тях.
  • д. Кратки биографии на Ханеман и главните му ученици.

ІІ. Изучаване на Materia Medica

1. Изучаване на самите лекарства.

2. Сравнения и връзки между лекарствата.

  • а. Това е възможно най-добрия начин, при това не във формата на резюме или прости ръководства с ключови симптоми; вместо тях, да се изучават книгите на Херинг, Алъл, Кент, Ханеман, Кларк, Яр, Хемпел, Каупертуейт, Тесте, Хюз, Уийлър, Фарингтон, Богер – и всички те за всяко лекарство. На следния метод ме научи моят учител; да навлизам в индивидуалността на лекарството, като имитирам симптомите; това е уникален метод, за чиято важност не намирам достатъчно силни думи, с които да я подчертая.
  • б. Обективно, схематично изучаване на лекарствата със схеми, показващи типовете въздействия върху различни части на тялото, според Иконографията на д-р Балари.
  • в. Изучаване на сравнителната Materia Medica по Липе, Грос и Херинг, Фарингтон, Щауфер и Джонсън, и т.н.
  • г. Изучаване на връзките между лекарствата според Гибсън, Кларк, Яр, Тесте, Алън и т.н.

ІІІ. Изучаване на фармакологията.

  • а. Фармакопеята на различни езици.
  • б. Приготвянето на лекарствата (тритурация и динамизация на лекарствата до потенция 200С, съгласно указанията в Шестото издание на Органона).
  • в. Познание за различните потенциращи апарати.
  • г. Микроскопско изследване и тритурация, включително проучване на нетритурираната и тритурираната млечна захар и на неразтворимо лекарство, с рисунки.
  • д. Пълния списък от хомеопатични лекарства и техните синоними.
  • е. Изучаване на ботаниката.
  • ж. Изучаване на нозодите.
  • з. Изучаване на трите основни хронични миазма.

ІV. Изучаване на реперториумите

  • а. Различните методи на реперторизация.
  • б. Задълбочено и бързо ориентиране в Реперториума на Кент, със сравнения между отделните издания.
  • в. Поне повърхностно познаване на реперториумите на Липе, Бьорике, Яр, Бьонингхаузен, Кнер, Алън, Кларк, Беридж, Холкомб, Латифе, Рюкерт и т.н., картовия реперториален индекс на Алън, Тайлър и Фийлд, и машинния реперториум на Балари.
  • г. Класификация на симптомите по степен на важност.
  • е. Решаване на случаи с различните методи.

V. Клинично обучение

  • а. Преглед на пациента.
  • б. Пълен семиологичен преглед.
  • в. Субективно разпитване, каквото изисква Ханеман.
  • г. Прилагане на терапевтици.

VІ. Изучаване на доказванията.

Това е обширна програма. Остава ни надеждата, че и лекарите, и обществеността ще изпратят при нас студенти с будни умове и обещаващо бъдеще. … Нищо не може да бъде построено, без да бъдат събрани всички прилежащи части, без да се овладеят до майсторство скритите принципи, които осигуряват плана и средствата за цялостното изпълнение. … Човек не може да се надява на подобрение, излекуване, промяна, ако фундаменталните закони не са спазени според фазите на пациента, ако не е пробуден основният стремеж на всеки индивид.

С други думи казано, фрагментарните обучения, повърхностните мерки или потисканията, частичните промени, повърхностното мислене, чисто местните мерки могат да доведат единствено до временен успех, последван накрая от релапс и възобновяване на страданията; тоест това са груби средства, прекалено бързи, прекалено кратки, прекалено непоследователни, прекалено рисковани, водещи до катастрофа и провал.

Освен при катаклизми, истината напредва бавно, стъпка по стъпка. …

Студенти, използвайте всеки шанс, учете!

Пиер Шмид, д.м.

Превод ©Цветана Коджабашева