Jade – Камъкът на Пътя и Постигането

Мрежата представя много информация за историческия път на жадеита, който се проследява назад във времето до маите и ацтеките, до древен Китай и чак до каменната ера. Камъкът се среща в митологията, историята, културата и лечебното изкуство.

Хомеопатичното доказване на Jade е проведено през 1999 година от Джереми Шер. То може да бъде изтеглено от сайта на Dynamis, срещу по-малко от осем щатски долара. Доказването е интересно, доста дълго. Лекарството е приготвено чрез тритурация, по начина, указан от Ханеман в “Хроничните болести”.

Шер отбелязва редкостта на камъка и неговата изключително висока стойност в пари. Набляга на свързаността му с китайската митология, традиции, с будизма. Жадеидът е минерал, близък до нефрита, но отличаващ се от него по състав: натриев алуминиев пироксен. Цветовите разновидности, които са най-високо оценявани, са бледозелено, бяло-зелено и полупрозрачно; но се срещат още червеникаво-виолетови и синкаво-виолетови камъни…

Както всички скъпоценни камъни, жадеитът дарява своя носител с прозрение и дори с достъп до духовния свят, усилвайки мъдростта и интуицията. Възвеличаван е през вековете за своите лечебни свойства, най-вече в областта на бъбреците и бъбречните камъни – от Мексико до Китай. И тъй като допреди съвсем скоро жадеитът и нефритът не са били отличавани един от друг, камъкът е бил наречен “нефрит”, от гръцката дума за бъбрек – “nephros”, и са го наричали “камъкът на слабините”.

Крайно интересно преживяване очаква онзи, който се осмели да вземе хомеопатичното лекарство било за лечение, било, за да го докаже. На някои това никак не им харесва – но въпрос на индивидуалност. Едно доказване може да бъде прието по много начини, със сигурност обаче то дарява с неповторимо изживяване и присъединява към спътниците ни още един, сигурно изпитан. Защото опознаването на лекарствата е пътешествие през човешките преживявания, при това на всички нива.

Ето някои от аспектите на Jade, които ми направиха впечатление.

Дълготрайно действие

Лекарството действа много дълго. Това е особеност в нашата епоха, когато динамичните въздействия върху човека са значително ускорени, предвид самия характер на нашето време и обусловените от него скорост и начин на живот. Човек може да не усети нужда от повторение в продължение на месеци – нещо обичайно за старите хомеопати, но трудно постижимо днес.

Осъзнатост за собствения път

Лекарството дарява човека с прозрение относно самия него и пътищата в неговия живот. Казаното звучи крайно мистично, но трудно е да се намери по-конкретен израз. И все пак опитвам: у всекиго дремят съмнения за взети или невзети решения. Всеки има определено възприятие за стойността на елементите, които изграждат живота му – например избраната професия, приеманите за ценност неща от битието, любовта към някои навици. Jade избистря вътрешния поглед. Съмнения, които до вчера са били непреодолими, се изясняват неусетно. Вътрешната решителност се втвърдява. Няма как, имаме работа с камък, при това един от скъпоценните. Решения се вземат без усилие. Човек установява, че е извършил промяна и че тя е трайна, а всичко това го удивява безкрайно, защото не е подозирал у себе си подобна способност.

Неочаквано физическо въздействие

Афинитетите на Jade от доказването не показват връзка с артритните състояния. И все пак ето един случай на излекуване, който крайно изненада и двете страни в процеса – нея, защото не очакваше вече; мене, защото предполагах само интеркурентно въздействие на лекарството.

Една жена в края на 40-те си години страдаше от гонартроза, сикотично оплакване, което трудно се поддава на антисикотичните ни лекарства, дори и когато ги даваме просветено и ги повтаряме достатъчно често. Тя се бе лекувала хомеопатично дълги години за доста хронични оплаквания. Беше осъзнала, че вземането на лекарствата е повишило качеството на нейния живот неимоверно. Тази болка в коленете обаче много я тормозеше. Характеризираше се с остро внезапно промушване, което я караше да извика неволно, сгъваше колянната става, дори падаше. Болките се обостряха без особени модалности. Основни антимиазматични лекарства не се бяха справили с трайното решаване на този въпрос. Постигали отлагане на болките за седмици, понякога месеци. Обаче все напомняли за себе си, слабо или силно, често. И редовно се възобновявали с предишната острота. “Аз просто окуцявам”, каза ми тя, “внезапно и болката е такава, че не мога да вървя. Стъпвам и гвоздеи се забиват в коляното ми.”

И така, трябваше да се намери лекарството, което да спре този процес. Но как? Тя бе изпила почти всичко, което излизаше в анализа на Къмплийт при въвеждането на нейните симптоми.

Жената казваше, че не може да общува пълноценно – а професията й беше свързана с обществени изяви. Появявала се празнота у нея, която й пречела да се изкаже. Една “белота”, каза тя, белота с нищо в нея. В нашия разговор обаче тя беше завладяваща. Говореше с жар, разказваше, без да чете – както някои от хората, които си набелязват важните моменти, за да не забравят нещо. Това бе едно противоречие, една полярност.

Друго важно нещо беше, че тя искаше да носи цветове. Какви, питах аз – ами наситени, бледи, необичайни, всякакви. Мразеше черното. Искаше да има цвят. Обичайно се обличала в моноцветни дрехи, без шарки, надписи, фльонги, връзки. Често носела бледозелено, пастелно, нежносиньо, розово, лилаво, кафяво. Чистотата във вкуса й беше следващото, което правеше впечатление. Навяваше за монолитност и устойчивост, като скъпоценен камък, в който няма примеси, много чист и прозрачен.

Обичаше камъните. Най-вече прозрачния планински кристал, но също яспис, ахат. Казваше, че носи и понякога държи в ръка такъв кристал. Носеше обици, от които висяха камъни и дълъг гердан с камъни, които бяха в необработена форма, изглеждаха начупени и сурови, и цветни или прозрачни. Герданът беше шарен и изглеждаше необработен.

Тя обича скоростта. Кара бързо, върви бързо, говори – не бързо, но в непрекъснат поток и някак устремено. Освен това понякога изрича рими в прост разговор. Постоянно се тормози за пари. Тревожеше се, че няма достатъчно пари – но не защото ще бъде бедна, или защото няма да има с какво да плати сметките. Много странна тревожност бе тази, необяснима, неоправдана. “Нямам свободата да бъда сама и независима”. “От кого и от какво”, питам аз, а тя казва: от хората; не искам да ме преследват, не искам да ме доближават; искам да избирам кога и с кого да се срещам; искам да живея близо до природата и далеч от цивилизацията; искам да съм близо до вода”. Тези нейни особености – бързината в мислите и в действията, и тревожността за пари, която бе не на място и много странна, както и желанието да бъде сама, нейния начин на живот, който бе пълен с хора и на професията й, която бе доброволно избрана от нея и обичана; освен това парите не бяха реален проблем за нея – тези особености нямаха логика. Затова имаха значение. А правеше впечатление и водата. Тя искаше да живее край океан.

Тя имаше пълна увереност в бъдещето. Тя казваше, “няма значение, че не зная какво лежи напред – аз знам, че започна ли нещо, ще го постигна”. И още: “Винаги постигам, с каквото и да се захвана. Постигането е нещо, което умея най-добре. Аз постигам.”

Нещо в последния израз тогава ме накара да попитам коя книга я е впечатлила най-много. Отговорът беше: “Дао дъ дзин – книга за Пътя и Постигането” от Лао Дзъ. Държа я в кухнята, за да ми е подръка всяка сутрин, всяка вечер, докато пия кафе, докато готвя …”

Тя взе Jade. След два дни тя ми писа имейл. Болки нямаше. Остана добре в следващите няколко месеца. И тази година, по време на изолацията през зимата, получих имейл от нея. В него тя пишеше, че коленете я болят неописуемо, и споделяше за своето отчаяние след голям емоционален срив. “Аз тичах след една илюзия. Свършено е. Кристалната пирамида, която ме обгръщаше, е раздробена на парчета.”

Това бе момента за втория прием на нейното лекарство, този път в потенция 50М. До този момент тя продължава да е добре и болките в коленете не са се появявали. От време на време усеща намек за празнота, нещо като пукнатина под лявата патела. Тя го описва като “нещо празно, което сякаш ще изпука, ще се намести и ще ме заболи, когато слизам по стълби” – обаче това не се случва. Направила е промяна в живота си и се чувства в баланс със света. От време на време ми пише.

Такъв бе нейният случай. Стигнах до лекарството, благодарение на собственото си усещане за него, добито от доказването. Реперторизацията тук не помага особено – не че лекарството не е включено в Къмплийт. Просто няма достатъчно добър филтър, който да помогне тези лекарства да се покажат по-напред. Причината за слабото им представяне е, че няма достатъчно практика с тях, която да потвърди симптомите, проявени в доказванията. Трябва човек да ги има предвид, за да ги намери, особено сред изобилието от лекарства в рубриките; трябва да се знае защо тези лекарства са поставени там.

Важно е близкото опознаване на лекарствата, особено на новите, доказани в нашето съвремие; те съставляват своеобразни ключета. Те носят духа на времето, по простата причина, че каквато и да е изходната субстанция, доказването се извършва от съвременни хора. Тези лекарства действат подобно на нозодите, когато показаните класически антимиазматични лекарства не отиват докрай в излекуването или не произвеждат реакция. Чуждата интерпретация “оцветява” по собствен начин проявените симптоми и усещания; а е нужно и да мине време, да се натрупат случаи, за да се потвърди есенциалната сърцевина. Затова личното осъзнаване на предписващия за едно лекарство е ключов фактор за успеха на предписанието. Много важно е да опознаем новите (а и старите) доказвания лично.

Доказване

На този адрес може да се изтегли доказването, а също и да се прочетат въводните думи на Джереми Шер. Превеждам ги тук и така завършвам статията.

Доказването на Jade беше наслаждение за мен, може би най-доброто ми доказване изобщо. Чувствах се като император. Крале и кралици ми се струваха като низши създания, в сравнение с мястото, на което стоях. Това не бе усещане за сила, не беше високомерие, а по-пречистено чувство за познание и увереност. Знаех какво знам с огромна убеденост и за първи път осъзнавах, че съществува осма чакра, която се намира над главата, на мястото на шапката на магьосника; възвишено място на превъзходство, от което ние се свързваме със силата на небесата.

Jade се намира отвъд земните богатства. Ценен повече от диамантите и златото, в Китайската митология той символизира портата между небето и земята. Приписваната му способност да запазва живота след смъртта, буквално да дарява безсмъртие, го прави дори още по-безценен. Аз реших да го докажа след доказванията на Adamas (Diamond) и Sapphire, за да разширя своето проучване върху скъпоценните камъни.

Jade се открива в много области на нашата планета, но въпреки това бива асоцииран най-вече с Китай и е смятан от китайците за най-благородният от всички бисери. Резбарство върху жадеит може да бъде проследено почти през цялата история на тази страна. Посетих Китай през 1997 и там видях изложба на предмети от жадеит, която притежаваше отнемаща дъха красота; там ме представиха на един експерт по жадеит. Поръчах малък, но скъп образец с форма на яйце и вцепеняваща привлекателност. Влюбих се в тази дълбока зелена отсянка и закопнях да се потопя в дълбините на нейните тайни.

Доказването, което се проведе в Dynamis UK, донесе лавина от разточителността на жадеита, включваща най-изтънчените неща в живота: бани от шампанско, скъпи наложници, луксозни храни, забава и смях. Но той имаше и своите тъмни страни. Пътят на жадеита от Бирма до Китай е изпълнен с хазарт, поробване, опасност, наркотична зависимост и СПИН. Доказването изведе образът на норвежкия коварен бог Локи, мощен и “насочен не към добро” пакостник. Древни кръвни родства, разширени семейства, убийства, измами и усещане за изневяра са само някои аспекти на сложната картина. Ще мине време, докато формираме разбираема, ясна тоталност.

Най-впечатляващо за мене бе доказването на моята съпруга Камила, в което тя, без да знае субстанцията, която доказвахме, се превърна в китайски майстор по Тайдзи цюан за ден; тя настояваше, че китайската култура и военно изкуство са над всички други. Изглеждаше изпълнена със вселенска сила, което тя постигна, поставяйки себе си физически и морално наред с небесата. От нейното доказване научихме, че такова равняване може да бъде постигнато само чрез прегъване на коленете; че за да бъде император, човек първо трябва да се научи да служи. Тази тема, за равняване с оста на Вселената, е индикация за връзка с друго благородно семейство: това на благородните газове.

Възможно е това лекарство да се окаже необикновено. Виждал съм само три случая след доказването му през 1999. И въпреки това, когато благородството, лукса или покварата го показват, това лекарство може да се окаже безценно.

Джереми Шер, 2013

©Цветана Коджабашева, 2020