Една дата, която заслужава да бъде отбелязана

На днешния ден преди 265 години е роден Самуел Ханеман.

Съдбата му е била да следва човешката си същност. Да наблюдава, разбира, обобщава, анализира и да намира решения. Да мисли и постига за всеобщото благо. Да не вреди, а да носи изцеление. Бързо, меко и трайно да възстановява здравето.

Бил е преследван заради това. Бил е оскърбяван и подлаган на присмех. Съдба на новатор. И все пак, творението му остава. Издържа на проверката на времето.

Ханеман извежда и разработва ясно разбираеми принципи, които позволяват: да се опознае болестта; да се постигне познание за лечебното в лекарствените средства; да се приложи лечебното средство според начина му на действие (подобието му) към болестта в необходимото количество и в правилната доза; да се познаят, разберат и отстранят пречките пред излекуването.

Това представлява хомеопатията.

В писмо до свой колега Ханеман пише:

„Аз разбрах, че съм открил единственият път към възстановяване на здравето… Но той не бе извървяван от никого!

Аз трябваше да вървя по него сам, разчитайки на собствените си сили, употребявайки само собствените си ресурси; и аз направих това с увереност и успех.

Откритието на Ханеман му отрежда място сред най-видните философи, учени, мислители и творци в историята на човечеството. Има една малка част от хората днес, която празнува днешния ден – денят на рождението му. Празнуваме го така, както музикантите празнуват рождението на Бетовен, Брамс и Шопен. Както физиците празнуват Галилей, Нютон и Паскал. Както лекарите празнуват Хипократ, Гален и Пастьор. Както философите празнуват Хегел, Кант, Ницше. Както поетите празнуват Волтер, Пушкин, Тенеси. Както художниците славят Леонардо, Тициан, Моне.

Но за съжаление, тази група от хора се равнява на една птичка. Нейният глас остава заглушен. Трябва всички други живи създания да замлъкнат, за да бъде чут. А това е невъзможно.

Защо лекарите не отбелязват Ханеман?

Едва ли е, задето не са чували името му. Той е бил един от тях. Само дето е стигнал по-далеч от всички. Може би Ханеман е стигнал толкова далече, че поражда страх.

Гениалността на откритието му се състои в неговата простота. Ханеман постига излекуване с принципи, чиято простота може да бъде разбрана дори от дете. Защо човек би се боял от простотата? Какво означава тя?

Тя означава край на претенцията, че потискането на симптоми е излекуване. Край на нуждата от толкова видове медицински специалисти, колкото части и системи съществуват в тялото. Край на страха от всевъзможни „нови“ болести, които надвисват над главите на простосмъртните плебеи постоянно. Край на нуждата от производство на скъпи химични съединения, наричани „лекарства“ или „ваксини“, чрез които споменатите плебеи могат да бъдат контролирани. Когато човек се страхува от неизвестното, той остава несамостоятелен. Има нужда да бъде воден. Така възниква необходимостта от водачи. А те от своя страна ненаказуемо злоупотребяват със своята власт над хората. Нима завинаги ще се стремим към власт и контрол?

Когато знаят, че болестите са лечими и че излекуването е достъпно, хората престават да се страхуват. Когато не се страхуват за живота си, хората се освобождават от окови! Съзнанието се разчупва, появяват се идеи, поставят се нови начала. Човешката същност, съзидателността им вече може да бъде проявена.

Може би съвременният „научен“ свят отхвърля Ханеман, защото „развитието на хомеопатията ще бъде скъпо“? Но хомеопатията си е развита, няма нужда от нищо повече, освен от доказвания на нови лекарства. А доказванията не струват пари. Те струват само доброволността на хората, които участват в тях. Няма животни, които да страдат, защото човекът в своето високомерие е решил, че има право на това. Няма нужда от специални помещения, уреди и материали.

Това, от което хомеопатията има нужда, е разпространение. Защото нейните принципи, благодарение на които постига такава ефективност, са непроменими. Законът за подобието е неизменен.

И днес, както всяка година, отбелязваме този ден. Но днес аз съм угнетена. Реалността с нейната тежест мъчително измества вярата ми. Няма смисъл да се прави нещо само по себе си. Смисълът е да се допринася. Ханеман е градил, ние трябва да съграждаме. В противен случай градежът се разрушава.

Хората днес са забравили, че са творци. Забравили са, че са новатори. Че трябва да дават път на осмеляващите се, на дръзващите, на онези, които извеждат човечеството до следващото стъпало.

И днес, както всяка година, ще си отправя пожелание. Но този път то не е свързано с моята личност и собствен път, и не е подплатено с особена надежда.

Пожелавам ни съвместен път и нови спътници. Само заедно ще постигнем онова, към което се стремим. Честит празник, хомеопати!