Хомеопрофилактика и Genus epidemicus

Мрежата кипи от спорове между колеги: дали е възможно да предпазим хората от заразяване чрез хомеопатично лекарство, тоест да приложим хомеопатичните лекарства като профилактика на болестта. Още повече се спори, дали резултатите от работата по намиране на genus epidemicus на тази епидемия трябва да стават обществено достояние. Има по този въпрос дори публични неодобрителни изказвания от колеги към колеги.

Ханеман

Първи е бил Ханеман през 1798 година.

Ханеман достига до извода, че хомеопатичните лекарства могат да бъдат използвани за предпазване от заразни (инфекциозни на днешен модерен медицински език) болести. В трактата „Лечение и предпазване от скарлатина“, публикуван по-късно в неговите Кратки трудове, Ханеман споделя:

„Аз бях дарен с щастието да открия лекарството, което е в състояние да постигне незаразяване на здравите с миазмата на скарлатината… и аз не се поколебах да приложа  това божествено лекарство … като предпазващо средство и в много малки дози; и тъй като действието на това растение не надвишава по продължителност 3 дни, аз повтарях дозата на всеки 72 часа; всички те останаха напълно здрави, без да проявят дори най-слаби симптоми през целия епидемичен период, и още повече без да се заразят от сестрите си, които през това време лежаха болни от най-вирулентната форма на скарлатина…“ (За повече подробности можете да прочетете статията За алтернативното имунизиране на този сайт.)

Освен при епидемиите от скарлатина, Ханеман е използвал хомеопатичната профилактика и по време на епидемиите от холера, тиф и едра шарка. През 1831 година Ханеман  публикува трактат с название „Излекуване на азиатската холера и предпазване от заразяване“. Този трактат е бил насочен към не-медицинската общественост, към обикновените хора. Барон фон Бьонингхаузен го включва в „Кратките трудове“ (за справка изданието на български език) и цитира там едно писмо от своя lehrer, част от което ще приведа тук: „Препаратът … може да се използва и като профилактика, заедно с правилно, много умерено диетично хранене и правилно поддържане на чистотата. Когато холерата е дошла или е много близко до местоживеенето му, човек трябва да прие­ма по една пелета всеки ден преди закуска за една седмица, без да пие нищо непосредствено след това. Здравето на незасегнатите индивиди ще остане непокътнато… Разбира се, когато се използва като профилактично лекарство, всяка друга прехвалена профилактика трябва да бъде избягвана; защото последната ще промени и унищожи ценните ефекти на първата…“

Кент

През 1900 година Кент пише: 

„Ще откриете, че за профилактика от болестите е необходима по-слаба степен на подобие в сравнение с тази, необходима за излекуването. Лекарството няма нужда да е толкова близко подобно, за да предотврати болест, колкото – за да я излекува; тези лекарства при ежедневна употреба ще ви дадат възможност да предпазите голям брой хора от разболяване.“

Освен Кент, мога да цитирам поне дузина от най-известните имена в класическата хомеопатия, измежду които Херинг, Алън, Бърнет, Кларк, които са прилагали хомеопатична профилактика.

Съвсем наскоро, по-точно миналата неделя, цитираните думи на Кент бяха почти дословно повторени от може би най-задълбочения мислител хомеопат на нашето време – Джереми Шер (личното ми мнение относно Шер не задължава никого).

Институтът Финли

В своята статия „Хомеопатията спасява животи при епидемии и пандемии“, Имам Наваб от Канада споделя обобщени данни в табличен вид. Драстичната разлика в смъртността при алопатично и хомеопатично третиране на епидемиите, не се нуждае от коментар (връзка към източника тук).

От тази статия аз ще цитирам само частта, касаеща хомеопатичната профилактика:

„Сега да прескочим от испанския грип през 1918 към 2010 година; няколко изключителни доклада от епидемиологични проучвания, проведени от Финли Институт – производител на ваксини в Куба.

Според Финли Институт, между декември 2009 и януари 2010 година, около 9 074 439, 90 процента от населението на Куба, са получили хомеопатично превантивно лекарство (хомеопрофилактика) за респираторни болести и грип (в това число AH1N1); забележителният резултат бил огромен спад в смъртността.

Хомеопатична профилактика била предприета и при други болести в Куба, като: хепатит А (население от 1 400 000 души, 2004-2007), малария (население от 150 000 души, 2006-2009), лептоспироза (хомеопатичното лекарство Leptospira 200C на население от 2 308 562 души, 2007-2008 година, с нулева смъртност), конюнктивит (население от 180 000 души, 2008-2009); всички тези мерки постигнали неоспорими резултати, благодарение на хомеопатията!“


От казаното дотук смятам за безспорно, че прилагането на хомеопатична профилактика е не само възможно, но и задължително за всеки класически хомеопат. Но ще кажа също: тя е безсмислена, ако бъде запазена в тайна. Ако трябва усилията на хомеопатите днес (на тези, които търсят хомеопатични лекарства, максимално подобни на симптомите на епидемията) да имат смисъл, то резултатите от тези усилия трябва да бъдат оповестени на хората. Разбира се, това трябва да стане с подходящи изрази, точни указания, необходими предупреждения – тоест, професионално.

Така е постъпвал Ханеман.

Друг е въпросът, че при криза с мащабите на тази е добре профилактиката да бъде на държавно ниво – ако изобщо имаме държавници. (Но явно не можем да се сравняваме даже и с Куба.)

*****

Genus epidemicus в класическата хомеопатия

Първи е отново Ханеман – в Органон на лечебното изкуство, афоризми 101, 102 и 104:

„Лесно може да се случи така, че при първия случай на епидемична болест, представил се на лекаря, последният да не може веднага да добие познание на пълната картина на болестта; защото само чрез непосредствено наблюдение върху няколко случая на всяка такава колективна болест той може да запознат с тоталността на нейните признаци и симптоми. Внимателно наблюдаващият лекар обаче може още дори при прегледа на първите един или двама пациенти да достигне близо до познанието на същинското състояние, така че да има в ума си изградена характеризираща негова картина – и дори да успее да намери подходящо хомеопатично лекарство за нея.“

Ханеман отива и по-далеч, като не ограничава това правило само до епидемичните остри болести, но го прилага и при хронични, особено онези, подбудени от псоричния миазъм. (Органон, афоризъм 103)

Той не използва понятието genus epidemicus. Ханеман се придържа към описателния език, който е въобще свойствен за неговата мисъл; и ако се проследят неговите трудове, вижда се колко внимателен е той към създаването на термини. Въпреки това, несъмнен е смисъла на казаното – трябва да се търси хомеопатично лекарство, което да е най-подобно на колективната картина на епидемичната болест.

В Хроничните болести Ханеман отбелязва:

„Та­ка през 1813 година един па­ци­­­ент можеше да е из­то­щен от само някои симптоми на та­зи зараза, втори да проявява повече и различни оп­лак­вания, докато тре­ти, четвърти и прочее да се оплаква от други страдания, при­надлежащи към тази епидемична болест, но въп­ре­ки това всички те бяха болни от една и съ­ща заразна тре­с­ка, така че цялостната картина на ти­фусната треска, властваща по онова време, можеше да бъ­де получена единствено чрез събиране на всички симптоми от всички пациенти, или поне от мно­жество пациенти. То­га­ва едно или две лекарства, хомео­па­тич­но показани, излекуваха цялата епи­де­мия и следо­ва­телно се ока­заха полезни при всеки па­ци­ент; въпреки че един мо­жеше да страда от различни сим­птоми в сравнение с друг, и да изглеждаше, че всич­ки те страдат от различни болести.

Същото, но в далеч по-огромен обхват, е вярно за Псо­ра, тази основополагаща болест за толкова хронични стра­дания, всяко от които изглежда есенциално различно от останалите, но в действителност не е; както лесно може да се види от сходството на няколко симптома, общи за всички, които се появяват по време на развитието на бо­лестта, и които също така биват излекувани с едно и съ­що лекарство.“

А под линия добавя: „По време на тифусната епидемия през 1813 година Bryonia и Rhus toxico­den­dron бяха специфичните лекарства за всички пациенти“ (за справка българското издание, в глава „Природа на хроничните болести“).

Вярно и много важно е обаче търсенето на Genus Epidemicus да не довежда до леност и рутина. Те нямат място в хомеопатията. Самият Ханеман предупреждава за тази опасност:

„Истинският лекар внимава да не си създава любими хомеопатични лекарства, които може би някога е намерил за полезни и е имал възможността да ги използва с добри резултати. Ако направи това, ще пренебрегне някои лекарства, които може би по-рядко се използват, но биха могли да бъдат хомеопатично по-подходящи.“


Ясно е, че тази епидемия предизвиква в пъти повече нашите познания и умения за наблюдение в сравнение с всяка друга. Защото е непозната. Не става дума за добре описаните инфекциозни болести, а за нещо, чиито симптоми дори не можем да опознаем заради нечуваните предпазни мерки – те правят почти невъзможно да бъде видян потвърден случай на живо.

Свидетели сме на усилията на съвременните хомеопати да намерят лекарство за епидемията. Ще цитирам имената на най-известните сред тях – Мастер, Чабра, Кулкарни, Шанкаран, Шер, Сайне, Елиа, Манджалавори, Батия – но има много, много други. Всички те оповестяват на хомеопатичната професия своите изводи, за да я подпомогнат в този труден период. И така трябва да бъде. Проявата на професионална етика сега е по-нужна от всякога. Трябва да уважаваме техния труд и да се стремим да допринасяме към него.

©Цветана Коджабашева