Posted on

Psorinum

Завършвайки редакцията на превода на Psorinum тази сутрин (Materia Medica на някои важни нозоди, част ІІ от Х. К. Алън), отново ми е трудно да се отърся от неговия злокобен дъх. Отчаянието на страдащите от псора в нейния разголен, страшен вид, преследва ума и сърцето.

Нервност, безпокойство, злокобни предчувствия; отчаян за спасението си, не вярва някога да се възстанови; мисли за самоубийство; мисли, че ще умре, че ще се провали в начинанията си, нервност с месеци и години, тревожност, без да може да намери покой, пристъпи на страх, необоснован, но подобен на бурна лудост; постоянен световъртеж, вцепеняващо главоболие, мигрени с години; слепота, глухота, липса на обоняние; уродлив външен вид заради непоносимо сърбящите, надигнати, струящи, струпясани, с непоносимо зловоние кожни обриви и лезии, всякакви форми на херпеси, еризипел, везикули, циреи, пустули, уртикарии и пр., за които може човек да помисли (и за които не може да помисли); страшният, неподдаващ се на никакви облекчаващи средства сърбеж, от който човекът мисли, че ще обезумее и се стреми към свършек на живота. Кръвоизливи от устата, от носа; разязвено възпаление в гърлото; дълбоко поставени разстройства в стомаха, черния дроб, червата, водещи до постоянни страдания от рефлукс, всякакви болки, хронични възпаления, хернии, холера инфантум, запек с години. Напикаване нощем, болезнено задържане на урина; импотентност, хидроцеле, хронични смущения в менструалния период. Хронично засегнат гръден кош, проблеми с дишането, астма, туберкулоза, кашлица с десетилетия; стеноза на митралната клапа, сърдечна астма, ритмични смущения, убийствени бодежи в сърдечната област с мисли за смъртта. Хронични болки и изменения в ставите, големите и малките; слабост, треперене, всякакви кожни обриви, особено по сгъвките и ямките на крайниците; язви, отоци, включително на костите, кариес, рахит, измършавяване, сковаване на ставите, артрит. Тумори, рак, едематозни подувания навсякъде. Упорита тенденция към изкълчвания, размествания, пресилвания на ставите. Непоносима умора, непрекъснато нарастваща слабост, всякакви нервни разстройства, черно отчаяние…

Невъзможно е да се даде резюме на Psorinum. Опознаването на това лекарство започва с изучаването на псоричния миазъм, но не свършва с прочитането на доказването. Зад редовете се спотаява човешката история. Чрез практиката, чрез излекуването, всепроникващата сила на Psorinum става наш спътник – а може би и не само чрез тях…

Никой не е пощаден от псоричния миазъм, защото, както пише Ханеман: „ПСОРА е най-древната, най-всеобхватната, най-разрушителната и все пак най-погрешно разбираната хронична миазма, която хиляди години обезобразява и изтезава човечеството… най-старата миазматична болест…, също тъй упорита като сифилиса и сикозата… с хиляди глави на Хидра… За многото хиляди години, през които е измъчвала човечеството…, тя толкова е увеличила обхвата на своите патологични прояви…, че производните ѝ симптоми е трудно да бъдат изброени.“ („Хроничните болести, тяхната особена природа и хомеопатичното им лечение“).

Може би хората смятат, че острата форма на краста вече е изчезнала. Уви, това съвсем не е така. От древността до съвремието, днес дори, има хора, които страдат от заразяването. Само че днешните алопатични средства са много по-ефективни и “освобождават” човека от проблема бързо и ефикасно. Затова пък хроничните последствия от освобождението понякога закъсняват, но винаги идват, неизбежни като зла прокоба; както не закъсняват и последствията от потискането на всеки вид лишей, екзема, копривна треска, струпеи, разязвявания по гънките и т.н., и т.н.

Херкулес побеждава Хидра. (Etruscan,c._525_BC)Getty_Villa-_Collection.jpg [CC BY-SA 2.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)]

Съвременната медицина отказва да признае съществуването на връзка между потиснатите обриви, причинени от паразита, и артритните, ревматичните, сърдечните оплаквания, появили се по-късно; между потиснатите сърбежи и кашлиците, дълбоките необясними разстройства в гръдния кош и в белите дробове, водещи до неизбежното посягане към помпичката; между премахнатите млечни крусти и тежкото главоболие, което мъчи децата в ученическа възраст… примерите са твърде много. И въпреки че медицината отказва да направи връзка, защото “не е научно доказана”, простичкият факт на излекуване на тези хронични болести с хомеопатично лекарство е достатъчен за всеки мислещ човек да направи заключението, че: отрязването на едната, или дори на повечето глави на чудовището няма как да го унищожи; на мястото на всяка отрязана глава поникват нови глави.

Митологията е преди всичко символика, от нас зависи да използваме нейните послания правилно. В хомеопатията това послание на Ханеман няма как да бъде подминато, не може да бъде оставено без внимание. Такава е самата същност на нашата медицина. Тя е цялостна, задълбочена, анализираща всички връзки, преки и непреки, причиняващи и поддържащи, въздействащи върху човешкото същество на всякакво ниво и отразяващи се по цялостен начин върху здравето му: върху всяка една система в тялото, върху съзнанието и несъзнаваното, върху духа.

Втората, последна част на „Materia Medica на някои важни нозоди“ от Хенри Клей Алън ще излезе от печат през януари 2020 година. В нея намираме Psorinum, Medorrhinum и Syphilinum, наред с останалите 10 нозода, разбира се… Но това са, без съмнение, трите осови по своята същност и значение лекарства за всеки класически хомеопат. Превеждането на тази книга бе, по много причини, едно от най-големите душевни изпитания за мен досега.

По-долу помествам случаи, излекувани с Psorinum, които Х. К. Алън е включил в изложението на доказването на лекарството.

———— Мъж на 40 години с отделяне на червеникав серум от лявото ухо, влошава се нощем; това го тормози много години. Бръмчене в ухото, което внезапно спира и е последвано от много силен сърбеж. Тъпа, тежка болка в основата на мозъка следобед, с усещане, като че кожата на корема е силно отпусната и изтеглена надолу. Лицето е землисто, мазно. Множество пустули по кожата на лицето и врата, които сърбят интензивно и болят при разчесване. – Дж.А.Уипи.

———— Изпражненията са много редки и воднисти; мръсни, зеленикави, с трупна миризма. Детето е много раздразнено, не е спало два дни и две нощи. Psorinum 4СМ, една доза. За два часа детето заспива, след четири часа е добре. Без повторение на лекарството. – У.А.Хоули.

———— ІІ Момче на 7 години, страда от раждането си; десностранна ингвинална херния, около три инча от червото, спускаща се към тестиса през широко разтворен ингвинален канал; при прилагане на бандаж се получава силно възпаление на лигавицата, обвиваща тестисите (tunica vaginalis) – то се поддава на Puls, но се възобновява всеки път, щом се сложи бандаж; детето постепенно отслабва; започва треска и в tunica vaginalis се събира голямо количество течност; в процеса на подобрението се появява болезнено, парещо, сърбящо разязвяване, с парливо течение, върху вътрешната повърхност на препуциума и коронката на главичката. Излекувано.

———— Тазов тумор, обявен за злокачествен от д-р Макдоналд; след отваряне на корема отказва да го отстрани, заради сраствания; урината примесена с гной; изхожданията неволни и ужасяващо зловонни, дори сестрите не могат да ги издържат. Psorinum 30С излекува. – С.С.Мофат.

———— Дама на 32 години със силна треска, температурата варира между 39.5 и 40 градуса по Целзий, съпроводена с главоболие, болки в гърба и крампи в мускулите на крайниците, със силни коремни и тазови болки; последици от инструментарен аборт. След като острите симптоми преминават, остава силен страх и умствено безпокойство, които Acon не успява да облекчи.

Всяка вечер в 18.00 часа тя става неспокойна, облива се в обилна, леденостудена пот, продължаваща през цялата нощ и много изтощаваща, без да се подобрява от външна топлина. С наближаването на вечерта нараства страха ѝ от предстоящото студено изпотяване и ледена студенина. Едновременно с това има гнил вкус и много зловонен дъх от устата. Psorinum DMM, една доза на сухо под езика, подобрява.

———— Г-ца Х.Е.Л., на 56 години, получила остър перитонит преди две години, най-вече обхващащ долния корем вдясно; оттогава не може да се възстанови, получава възобновяващи се пристъпи на болка в дясната ингвинална област, толкова силни, че лекуващият я лекар всеки път прибягвал до морфин.

Съпровождащите симптоми били лесно контролируеми, но след изчезването им пристъпите на болка зачестявали и се усилвали. Физическият преглед разкри сраснали ивици, които присвиваха вагината и обхващаха десния широк лигамент и десния яйчник, който явно бе плътно прикрепен към страната на таза. Болката се влошава при движение на крайника, при вървене, стоене изправена, при лежане на болезнената страна.

След месеци на опити да бъде облекчена тази локализирана болка чрез внимателно избрани лекарства (постигащи само временен ефект, след който задължително следваше релапс), бе даден Psorinum. Болките изчезнаха и никога не се завърнаха, независимо от патологичната диагноза.

———— Артър Д., на 21 години, от два месеца има папуларни обриви по ръцете, предмишниците, между пръстите, в лакътните сгъвки, с непоносим сърбеж; кървене и парене след разчесване. Силна жажда за студена вода в големи количества. Сърбежът се влошава нощем, когато се затопли в леглото; лесно и обилно изпотяване; много слаб, измършавял; тревожен за състоянието си. Psorinum СМ, една доза, излекуван.

———— Е.М., на 8 години, папуларен везикуларен обрив по цялото тяло, но най-зле по сгъвките на ставите, ръцете и китките, и между пръстите; по дланите, където наподобява екзема; сърбежът е непоносим; чеше, докато прокърви, което подобрява сърбежа и той може да заспи; влошава се през нощта, при събличане и в леглото; нощни изпотявания без облекчение; лицето е бледо, землисто; езикът обложен в мръснобяло; силна жажда за студена вода; зловонен дъх от тялото. Бил е лекуван от възпаление на периоста на дясната тибия, в резултат получил абсцес. Пълно излекуване с Psorinum.

———— М.В., от двадесет години страда от хронична екзема по подбедриците. Лекуван е от специалисти, прекарал е месеци в различни болници, изтърпял е всякакви външни намеси, без облекчение. Предната част на лявата подбедрица е покрита с плътни, възбели крусти, кожата е придърпана и набръчкана. В краищата на корите кожата е червена и раздразнена. Бели люспи, подобни на трици, се посипват в големи количества по време на сън, от чесането и триенето на крайника; подлежащата повърхност е червена, със силно раздразнен вид, кървяща, с непоносим сърбеж. Psorinum 200С, една суха доза под езика, довежда до трайно излекуване.

———— Дете на 3 години, от тримесечна възраст има млечни крусти; измършавяване, с увеличени шийни лимфни възли и болестен, мършав вид; целият скалп е засегнат и излъчва зловоние. Косата е сплъстена, невъзможно е да остане чиста; запек, никога не се изхожда без външна намеса. Psorinum 200С, една доза, произведе силно влошаване, последвано от трайно излекуване.

———— Г-н С, на 43 години, тъмен, хипохондричен. Нервен от девет месеца. Трябва да напусне бизнеса. Прекалено много хинин и множество други медикаменти, без подобрение. Оплаква се от крайно неприятно чувство в главата, силна умствена депресия; мисли, че никога няма да се възстанови; безпомощен и отчаян. Не може да ангажира ума си върху работата. Изглежда объркан; не може да вземе решение. Изтръпване на крайниците, по-зле от лявата страна; влошава се при лягане в леглото, мравучкане и пълзене, с промушване и смъдене по скалпа и по крайниците. Езикът обложен в бяло. След три месеца лечение остава в болница. Тогава се установява, че той се поти прекалено лесно при най-малкото усилие, понякога и през нощта, и че страда от силна загуба на памет. Psorinum 400С скоро дава отчетливо подобрение и човекът се завръща към работата си.  – Дж.Б. Бел.

———— Екзема: преди повече от година млада дама дойде при мен; един от най-лошите случаи, които съм виждал. Когато беше на 15 години, я помнех като привлекателна и умна, с красива коса и с най-прекрасната кожа. При разпитването научих: фамилната история бе благоприятна. Във всяко отношение била в отлично здраве. На 14 години била ваксинирана, ваксинацията „хванала“ добре; шест месеца по-късно посетила училищна изложба през една студена зимна нощ, при което лицето ѝ било изложено на студения въздух. На следващата сутрин се събудила с неимоверно подуто лице, интензивно червено, с почти непоносим сърбеж. Очите подпухнали и кръвясали, ушите с двоен размер. Съвсем слабо конституционално смущение. Повикали алопатичен лекар, който приложил местни и вътрешни средства със слаб, преходен резултат. Образували се папули, много от които прераснали във везикули и немалко пустули; отделял се гъст, мръсен секрет, който оставял петна и втвърдявал бельото. Косата била късо подстригана и там също били наложени местни средства. Седмица след седмица имала леки подобрения и влошавания. Имала силна вяра в алопатията, но след три години на арсеник, калий, очистващи, цинк и дузина други местни средства, тя потърсила хомеопатично лечение. Изглеждало, че се подобрява за известно време, после отново се влошила както преди, накрая се върнала към алопатията; без облекчение; прилагала някои нови лекарства, които давали преходно подобрение.

Когато я видях, не взимаше нищо, бе страдала шест години и бе зле, даже по-зле от преди. Умът ѝ, макар и бистър и с естествена веселост преди, сега беше унил, даже със суицидни мисли, в пълно отчаяние за възстановяването ѝ. Косата суха, без блясък, очите донякъде зачервени и кръвясали, съпроводено с вид начеваща астма, която се появява всяка есен; лека дрезгавост. Лицето, врата и голяма част от тялото са грапави, груби, с мръсен кафяв цвят на кожата. Изобщо не се поти. Обривът се държи по същия начин, както в началото, сърби непоносимо, подобрява се от чесане, след като е чесала до кръв. Между обривите кожата е силно втвърдена. Обривите са заобиколени със сини кръгове; пруритът е най-зле нощем, когат осе съблича и от топлината на леглото. Лющенето е толкова силно, че чаршафите са покрити с люспи, които се разпрашават при изтупване сутрин.

Заех се за работа с потиснатост в сърцето, чувствайки, че не разполагам с необичайни и особени симптоми. Предписах Psorinum 200 (от Бьорике и Тафл), по едно прахче всяка нощ под езика, за седмица.

Появи се обрив по сгъвките на лактите и коленете; сух, люспест, с малки заострени везикули около зачервените стави; през лятото изчезна напълно и отново се появи, когато дойде студеното време; много силен сърбеж, влошаващ се от топлината на леглото или от чесане. Psorinum 42М, две дози на интервал от шест седмици. Излекувана. Без релапс на следващата зима.

———— Бебе, на което поникваха зъбки, на девет месеца; екзема, която започвва във външния ъгъл на дясното око и се разпростира по цялото лице. Първо се появява надигната възпалена основа с жълтеникавокафяв, червеникав цвят; после разпръснати пустули, които се сливат и образуват големи кори, от които струи мазен, жълт, лепкав секрет; пропукват се върху ушите, с подобен секрет.

Graphites CM бе даден, без резултат; след това Sulphur, при което обривът обхвана и бузите, които се превърнаха в маса от струпеи. Обривът се появи и по гърба, мишницата и едната подбедрица, и започна да се лющи на фини, подобни на трици люспици. Скалпът също бе обхванат, покри се с крусти, дебели около един инч.

Psorinum СМ, една доза влоши за седмица; после започна подобрение и достигнахме до съвършено излекуване; междувременно поникнаха три зъбчета.

———— Мъж на 80 години, страдал от екзема от 18-годишна възраст, появила се скоро след ваксинация. Много мъчителна кашлица го мъчеше от месеци, заради която бях повикан при него.

Кашлицата се влошаваше през нощта, при лягане и при ставане сутрин. Дълго кашля, преди да отхрачи. Храчките са жълти, солени, гноевидни. Усещане за натиск върху гръдния кош; изисква огромно усилие, за да разпъне дробовете. Гръдният кош болезнен, влошава се след кашляне; влажни слузести хрипове в двата бели дроба. Загуба на апетит. Екземата винаги се влошава през зимата; интензивен сърбеж, по-зле през нощта. била потисната с местни средства, след което се появила кашлицата. Psorinum СМ. За 48 часа кашлицата и симптомите в гръдния кош се подобриха, но екземата се появи отново по тялото, с интензивен сърбеж. Той подобри здравето си, но екземата все още му причинява неприятности. – Чапман.

———— Г-жа М, на 72 години, тъканите ѝ ненормално раздути от воднянка, от девет седмици не може да легне заради задуха. От глезените до гребена на илиума, и от китките до лактите, крайниците ѝ са покрити с мръсен, люспест обрив, който сърби силно и по-зле нощем, не може да спре да се чеше, но това не я облекчава, докато не потече кръв. Всякакви форми на външни средства са използвани, в напразно усилие да се потисне обрива. Psorinum 52М, едно прахче в четири чаени лъжички вода, дадено на четири дози през половин час; шест прахчета плацебо, по едно всяка нощ; бързо облекчение, след две седмици пациентката може да върви. След още една седмица се наложи още една доза, защото имаше леко връщане на обрива по глезените. Тя довърши излекуването. – Хаули.

———— Червена екзема: Г-жа Г, на 71 години, лицето червено и подуто, почти еризипелатозен вид. Горещината на огъня причинява изтезание, щом доближи до него лице; винаги седи с гръб към камината. Студеният въздух подобрява, къпането влошава, трябва да подсушава лицето крайно внимателно. Паренето и сърбежът са непоносими; не може да спи; седи по цяла нощ пред отворения прозорец, триейки леко лице с кърпичка. Чесането усилва паренето и сърбежа; умствената възбуда, каквато тя обичайно проявява, влошава неимоверно. Psorinum 500С излекува за месец.

———— Една жена имала пристъпи на ужасен сърбеж по кожата, без обрив, през първите три месеца на бременността. През последния месец тя отново се оплакала от същия сърбеж и доктор Липе ѝ препоръчал Psorinum. За два дни се появил еризипел. Лицето ѝ било много подуто. Излекувана.

©Цветана Коджабашева, 2019