“Чувствам се точно, сякаш искам да отлетя”
Sticta или Lobaria pulmonaria е доста голям лишей, който добива място сред хомеопатичните лекарства след фрагментарните доказвания на хомеопатите Бурдик, Лут и Лилиентал още през 1859 година. Структурата на лишея силно наподобява тази на човешкия бял дроб – оттам и названието „pulmonaria“.
Карлтън Смит публикува интересна статия във вестник The Homeopathic Physician от 1889 година, том ІХ, № 1, части от която привеждам по-долу:
„Тъй като навлизаме в сезон на изобилие от катарални заболявания, предлагам на вниманието ви едно лекарство, чието действие върху лигавиците е забележително – визирам Sticta pulmonaria – и което, когато бъде правилно предписано, показва отчетливи лечебни ефекти при назален и бронхиален катар, при това в разнообразие от потенции – от най-ниските до най-високите. Виждаме го показано не само при остри, но също и при хронични катари, траяли много години.
Всички доказващи са почувствали тъп, тежък натиск в челната област и в основата на носа, подобен на този, причиняван от Nux vom. Той бил последван от стрелкащи болки в темпоралните области, парене в клепачите и болезненост в очните ябълки при затваряне на клепачите или завъртане на очите; а също и ясно изразена неспособност за концентрация на ума. Тези симптоми се усилват, докато не се развие доста силна кашлица, твърда и раздираща, провокирана от постоянно дразнене в ларинкса; накрая кашлицата обхваща и гръдния кош. Това са симптоми, получени от различни доказвания, които макар и фрагментарни, ни дават възможност за излекувания на тежки случаи.
За да бъдем по-конкретни, нека разгледаме симптомите, с които разполагаме, в групи.
При ума и емоциите намираме общо объркване на мислите; пациентът трябва да говори, даже и да няма кой да го слуша. В главата наблюдаваме усещане, като че скалпът е прекалено малък или е обтегнат твърде стегнато върху черепа. Болки от дясната страна на главата от промушващ и прострелващ вид. Катарално главоболие, даже съпроводено с гадене и повръщане. При очите виждаме силно парене в клепачите и болезненост в очните ябълки, влошаваща се при затваряне на клепачите или при поглеждане настрани. В носа има желание за постоянно издухване, но безрезултатно, без отделяне на никакви секрети. Лигавицата става толкова суха, че е силно болезнена, бързо се образуват корички, които трудно се отделят. При гърлото – мекото небце изсъхва толкова интензивно, че пациентът не може да преглъща без силна болка.
Като разглеждате изброените симптоми, няма как да не забележите живата картина на грипа, с каквато често се срещаме по нашите ширини.
Кашлицата на това лекарство е винаги суха и неизбежно се влошава нощем, пречейки на съня. Тя е шумна и раздираща, съпроводена с разцепващо главоболие в челото. Дразненето, което повдига кашлицата, е така несекващо, че пациентът скоро започва да проявява признаци на пълно изтощение; и ако не бъде поет контрола над кашлицата в някои случаи, тя става крупозна; човекът нито може да легне, нито да спи от нея.
С няколко лекарства трябва да сравняваме Sticta:
Чувството за натъпкване в основата на носа ясно е изразено при Nux vomica, но хремата на последното лекарство е обилно течаща през деня и суха през нощта, когато се влошава в 3.00 часа – такова нещо при Sticta няма. Пациентът Sticta се чувства по-добре сутрин и по-зле следобед.
Чувствителността към вдишвания въздух виждаме и при Rumex, Kali-b., Phos. и Dulcamara. Но при Rumex частите са така остро чувствителни, даже към топлия въздух в стаята, че пациентът се принуждава да покрива уста с чаршафите или кърпичка; докато при Kali-b., Phos. и Dulc. Пациентът трябва да е бил изложен на студен, влажен въздух, за да се получи такова влошаване.
Вдишваният въздух при Cimicifuga не засяга ларинкса, какъвто е случаят с изброените дотук лекарства, но тук пък въздухът сякаш прониква в черепа и в мозъка, където причинява усещане за студ.
Колкото до сухотата на ноздрите, трябва да сравним Sticta с Arum triphyllum, което е много важно лекарство. Пациентът, който се нуждае от Sticta, постоянно издухва носа си, но тези усилия не се увенчават с успех. Затова пък при Arum-t носът на човека е напълно сух и съвсем запушен (той диша през устата си), и въпреки това има постоянен секрет, който разязвява ноздрите и кожата на горната устна. Подобен симптом намираме и при Nit. ac. При диференциацията трябва по-нататък да се посочи също, че All-c разязвява горната устна, а Mercurius – крилата на ноздрите и носната преграда; докато Arum-t разязвява и ноздрите, и горната устна, като в общия случай лявата ноздра е по-зле.
Доста голям брой хора, които са имали нещастието да попаднат в ръцете на старата школа, вярват напълно, че назалният катар не може да бъде излекуван с никой метод. …. Един джентълмен дойде да се консултира с мен за хроничен катар отпреди 15 години до този момент. Той ми каза, че постоянно издухва носа си, но нищо не излиза. Освен това сухи корички се образували по повърхността на лигавицата и утежнявали още повече нещастието му, а също му пречели да пуши, защото спирали дишането му. „Ако успеете да подобрите състоянието ми така, че да мога да сложа пура в устата си и да я пуша, без да се налага постоянно да я изваждам, ще бъда доволен“ – каза ми той. Предписах му Sticta и когато лечението приключи, той държеше пурата си със зъби, докато тя не стигнеше размерите на угарка. Беше безкрайно доволен.
Предвиждайки въпроса, който без съмнение се заформя в умовете ви, ще кажа, че любимата ми потенция, когато предписвам това лекарство, е 6M по Финке.“
*****
Интересен е случаят на едно 12-годишно момиче, който Лилиентал цитира в доклада от доказването си. Този случай е източникът на известното усещане на Sticta за плаване във въздуха, заради който лекарството е включено в следните рубрики на Complete Repertory:
Mind; delusions, imaginations; floating; air, in.
Mind; delusions, imaginations; flying; he or she is.
Extremities; motion, motions; involuntary; legs.
Generalities; floating sensation.
Случаят може да бъде прочетен в Енциклопедията на Т. Ф. Алън: „Тя се оживи много и каза на баща си, че иска да удря с ръце във въздуха просто така, за забавление; тя искаше да го направи само заради забавлението. Скоро след това тя си легна и започна, нека използвам разговорен израз, да рита нагоре с пети; майка ѝ укорително и каза: „Бела, дръж се прилично, това не подхожда на дама“, а детето ѝ отговори: „Мамо, не мога да се удържа; чувствам се точно, сякаш искам да отлетя.“ Случаят е цитиран от множество автори – Алън, Кларк, както и от Франс Вермюлен в „Призма“ – за справка, изданието на Издателство „Хомеохелп“ на български език.
Друг случай, на д-р Бурдик, цитиран в Journal of Homeopathic Clinics, том 2, № 8 от 1869 година, потвърждава усещането за плаване във въздуха: „Една дама, която взе лекарството, ми каза: „Докторе, чувствам това лекарство навсякъде върху себе си.“ След няколко мига тя каза, че усеща как лявата ѝ подбедрица се носи във въздуха, че я чувства лека и въздушна, и без никакво усещане, че тя всъщност почива върху леглото. Това продължи за известно време и постепенно отмина.“
В „Насочващите симптоми в нашата ММ“ Херинг посочва симптоми на остър ревматизъм, който засяга раменните стави, лактите, китките, коленете и глезените – тоест най-вече големите стави; макар че дава симптоми и в пръстите на ръцете и краката. На четвърта степен лекарството е посочено за бурсит на колянната става. Данните за действието на лекарството при остър ревматизъм са с източник от клиничната практика според Херинг. Но още в доказването на д-р Бурдик има сведение, че лекарството предизвиква симптоми на остър ревматизъм (за справка, “Призма”, издателство “Хомеохелп”).
© Цветана Коджабашева, 2019. Източници: цитираните в статията. Снимката благодарение на: http://www.inaturalist.org/taxa/48711-Lobaria-pulmonaria