Quercus robur е добре познатият ни летен дъб. Известни са три типа негови употреби – като спиртен извлек, като Бахова есенция и като потенцирано лекарство. В хомеопатията приложението му е сравнително ограничено. Това е жалко, защото лекарството е доказало своята стойност.
Първоначалната употреба на Quercus robur е като органно лекарство. Органотерапията е начената от Парацелз през ХVІ-ти век, а по-късно развита, разработена и систематизирана от Готфрид Радемахер – немски лекар, съвременник на Ханеман. Доктор Бърнет е един от първите хомеопати, които навлизат дъбоко в нея, смятайки, че чрез органотерапията се постига специфично местно действие на лекарствата върху конкретни органи.
За първи път Quercus robur е използвано от Радемахер под формата на тинктура-дестилат от жълъдите на летен дъб. Тинктурата била прилагана за лечение на хронични болести на далака с голяма продължителност, развити от системно приложение на алкохол. За този опит имаме информация благодарение на доктор Бърнет, който превежда трудовете на доктор Радемахер.
Дърводелецът от Кредфелд. – Quercus robur glandium spiritus
Из опита на Радемахер, в превод на д-р Бърнет; Извадка от „Болести на далака“.
Научих за това лекарство по един чуден начин. Преди много години (не помня точно кога) ме потърси един дърводелец, който беше живял в Кредфелд; той имаше болка в корема от много години. По думите му, той дълго бил под грижите на съветник Шнайдер в Кредфелд, който не могъл да му помогне и го пратил при професор Гюнтер в Дюисберг. Десет пъти пътувал дотам, но се оказало напразно.
Опитах обичайните си лекарства за подобни случаи, но не постигнах много; и тъй като бях забелязал, че той е добър майстор и поназнайваше и от тапицерство, посъветвах го да се наеме като при някой областен земевладелец – защото сметнах, че храната там ще подейства на стомаха му по-добре от боба, черния хляб и картофите, с които обичайно се хранеше като майстор дърводелец. Човекът последва съвета ми и живя при земевладелеца много години; дълго време не чух нищо за него. Накрая той се ожени за една слугиня от нашия град и се установи тук като дърводелец. Един ден, посещавайки болната му жена, си припомних неговата стара история и го попитах как е коремната му болка.
– Добре – каза ми той – не съм я усещал от години!
Изглежда, че местният хирург, посещавайки земевладелеца, го посъветвал да вземе няколко жълъда, да ги настърже с нож и да ги постави в бренди, да остави извлека за ден, след което да пие по една малка чашка от брендито по няколко пъти дневно. Последвал съвета на хирурга, получил най-напред облекчение, а най-сетне и напълно се освободил от болките си.
Разговаряйки с хирурга, аз не можах да получа разумен мотив за това предписание. Каза ми само, че късчета жълъд в бренди помагат за корем и че може да питам някой селянин или стара жена за подробности. Това обаче нямаше да ми помогне особено и тъй като междувременно бях станал много по-хитър, реших да питам самия дърводелец за вида на старата му болка и най-вече къде точно из корема последно я беше почувствал, когато бе получил последния си пристъп. Той нямаше съмнения, веднага посочи частта от корема, която бе най-близка до левия хипохондриум. Така че аз проницателно заподозрях, че тази болка се е дължала на разстроен далак; аз вече разполагах с наблюдения, че най-добрите болкоуспокояващи чернодробни и чревни лекарства никак не му бяха помогнали.
Решен да стигна до дъното на тази работа, аз приготвих тинктура от жълъди и давах по една чаена лъжичка пет пъти дневно на един стар пияч на бренди, който беше вече смъртно болен; знаех, че беше страдал от далака си много дълго време и че далакът от време на време ставаше много болезнен. Той имаше и асцит, а подбедриците му бяха отекли чак до коленете. Знаех, че ако тинктурата от жълъди въздейства лечебно на далака, то и обусловената от него бъбречна болест и дължащата се на нея едематозна оточност също ще бъдат излекувани. Скоро видях, че правилно съм преценил. Секрецията на урина се подобри, но пациентът се оплакваше, че всеки път, щом вземе лекарството, усеща пристягане в гръдния кош. Разбрах, че това се дължи на стипчивостта на жълъдите; и разсъждавайки, че вероятно твърде опасно възбуждам жизнената сила, дистилирах тинктурата. Оттам насетне тя вече не причиняваше пристягане, а секрецията на урина все по-отчетливо се усилваше, напрежението в прекордиума ставаше все по-слабо, а безнадеждно болният пияница се подобри много за голяма изненада на своите познати – а, честно казано, и за моя.
След като бях поставил спиртния дестилат от жълъди на такъв сериозен тест, при това при болестен случай, който познавах много добре и нямаше как да съм допуснал грешка за първичното ѝ въздействие, аз отидох по-далеч и я използвах при всякакви видове болести на далака – не само болезнените, но и безболезнените, и при очевидните, и при по-прикритите. Постепенно се убедих, че това лекарство притежава свойства като никое друго. Особено полезно е то при отоци, причинени от разстроена далачна функция. …
Други две лекарства, които успешно съм използвал, са: Galiopsis grandiflora – знаменито лекарство за далак от стари времена, което не трябва да се пренебрегва; и Rubia tinctoria, което също и без съмнение се е доказало, но самият аз рядко съм го ползвал, за да дам задоволителни сведения за него.
Бахова есенция и хомеопатично лекарство
В класическите източници на ММ виждаме две картини на лекарство от един и същи източник. Едната е на дестилирания спиртен извлек, Quercus robur glandium spiritus, който най-често се употребява за последици от алкохолизъм, за намаляване на желанието за алкохолни напитки и за болести на далака (Кларк, Речник на хомеопатичната ММ; Аншуц, Стари, нови и забравени лекарства; Бърнет, Болести на далака); повечето данни са получени клинично. Другото е Quercus robur, чиято картина в класическите източници е твърде оскъдна. Тя пресъздава клиничните данни от употребата на тинктурата. Стига се до съществуването на два отделни записа за едно и също лекарство в Complete Repertory – Quercus (източник Бьорике) и Quercus robur (източници Кларк, Йост, Ален, Савулеску, Мадаус и т.н.).
Добре известната Бахова есенция от дъб принадлежи към групата за безнадеждност и отчаяние. Емоционалната картина на есенцията показва състояние на обвързаност с житейските задължения, въпреки че силата и жизнеността може да се оказват недостатъчни. Постоянни усилия, които остават невъзнаградени; това води до непрекъснати разочарования. Тези разочарования обаче не отказват човека, той продължава да се бори със силата на волята си и непрестанно подновява надеждите си. Лоялен, налага си да бъде дисциплиниран, не спира да работи и да поема отговорност.
Съвременни доказвания
Quercus robur има няколко съвременни доказвания. Част от тях са медитативни (Маделин Еванс, 1997; Колин Грифин, 1992), друга част са проведени по Ханемановите правила. Гео Савулеску от Румъния прави подробно доказване през 1996 година. Ян Шолтън прави доказване чрез сетивата през 1996 година.
Доказването на Савулеску извежда следните умствени симптоми: смътно умствено изтощение; апатия; недоволство, незадоволеност; раздразнение; тревожност; разсеяност; забързаност; забравя; проявява съчувствие; не желае да бъде сам; желае да предприеме нещо ново, да внесе промяна; спокоен, много добро разбиране, усилване на умствената енергия. Необяснима радост. Дава.
Картина на Quercus robur се съдържа и в книгата „Удивителните растения“ (Wonderful Plants) от Ян Шолтън. Източник на информацията е доказване чрез сетива, което е поместено в друга негова книга, Sense Provings. Самият Шолтън пише за доказванията чрез сетива: „Осъзнах, че човек може да получи картината на лекарството просто чрез помирисване, опитване на вкуса, преживяване, гледане на дадено растение… Реалният резултат зависи от това, колко дълбоко се потапяме в доказването.“ Умствената картина на Quercus robur в това доказване е доста широка и потвърждава онова, което вече знаем за лекарството от есенцията и от останалите доказвания и клинични сведения: естествен лидер, чувства се отговорен за семейството и общността; ръководител в бизнеса; грижи се за добруването на всички; желязна воля, липса на гъвкавост; полага усилия отвъд границите си; самодисциплина, стабилност, сериозност, лоялност, отговорност, високи идеали… Вижда се защо Quercus robur трябва да бъде сравнявано и отграничавано от лекарствата в златната серия, от натриевите и калиевите соли, от въглерода.
На телесно ниво лекарството се използва при алергии, кръвоизливи, интермитентни трески, рак; енергията е недостатъчна, има слабост. Хронични катари в носа, гърлото, белите дробове. Сърдечна недостатъчност, тахикардия; атеросклероза. Болести на далака, асцит, чернодробни оплаквания – хепатит, жълтеница; илеус. Дизентерия, диария, хемороиди; хроничен чревен катар. Нефрит, цистит. Аменорея. Ревматизъм, подагра. Екзема, цепнатини, трихофития.
Удивително е как едно растение като дъба, познавано и обичано от всички, може да бъде видяно през призмата на толкова много зрителни ъгли. Всеки от тях дава възможност то да бъде приложено за подобряване на здравето, но не в еднаква степен и не на всички нива. В този случай, нужно е било да изтекат близо сто години преди да бъдат проведени хомеопатични доказвания на Quercus robur. А вижда се, че и в доказванията вече има разнородност на методи и резултати. Но, както пише Бернхард Финке, „не може да има съмнение, че онова, което наричаме „свойства на материите“ не е нищо друго, освен потенции на тези материи, които съгласно законите на потенцирането се променят и от своя страна произвеждат промени.“ Голяма е силата на хомеопатичното лекарство, защото в него се съдържа в разгърната форма онзи скрит потенциал на материята, от която е приготвено. Щом бъде открито подобие между този разгърнат потенциал и загубилия своя център човек, промяната настъпва на всички нива – при това леко, неусетно и трайно.
Библиография: Ян Шолтън, Wonderful Plants; Дж.К. Бърнет, Болести на далака; Дж. Х. Кларк, Речник на хомеопатичната ММ; Р. Мърфи, Хомеопатичен лекарствен наръчник.
©Цветана Коджабашева, 2019
