Desoxyribonucleicum acidum – ДНК. – Materia Medica Абсолют.

Непрестанното изучаване на лекарствата е момент от огромно значение в ежедневието на практикуващия хомеопат. Няма как да се работи бързо и правилно, ако нямаме запас от знания за поликрестите, големите, по-малките и най-малките лекарства; за старите и новите доказвания; за терапевтичните групи лекарства; и не на последно място, за степента, до която лекарствата са представени в реперториумите.

В практиката срещаме разнообразни случаи, остри или хронични; и още при снемането на случая в ума ни се заражда особеният рисунък на болестта у човека пред нас. Този рисунък понякога бързо отключва спомена за твърде подобната патогенетична картина на някое лекарство. Но тъкмо тук често опираме и до липсата на подобен спомен – било заради това, че не сме и чували за това лекарство, било заради недоброто му изучаване (по-честият случай), което води до бързото забравяне на прочетеното. Materia Medica е безмилостна. Тя представлява един космос от сходни и недотам сходни обекти – горещи и студени планети, комети, метеорити, черни дупки и звезди. Те са толкова много, че пътешественикът в тяхното царство се чувства объркан, затрупан и надвит. Той, който прави опит да ги завладее, се оказва завладян.

Чела съм много статии от бележити хомеопати за това, как да изучаваме Materia Medica и съм научила категорично, на собствена цена, че бърз път няма. Известно ми е, че мнозина „прескачат“ четенето на доказванията и „ровенето“ в енциклопедичните сборници на Ханеман, Херинг и Алън. Предпочитани са така наречените „кратки“ терапевтични наръчници, с каквито разполагаме в изобилие. Обаче тъкмо така пропускаме да отгледаме систематичното дърво за всяко лекарство, което има нужда да му бъде отделено време и усилия, за да пусне корен в съзнанието ни. Едно лекарство не е просто набор от симптоми. За да бъдат запомнени те, трябва да бъде изграден негов образ, негов особен рисунък, който да остане не само в съзнанието, но също и в емоциите на онзи, който го изучава. Всяко лекарство има свое особено присъствие. След опознаването на всяко едно се сдобиваме с един нов спътник. Защо казвам това? Защото всяко хомеопатично лекарство е доброволно доказано от хора, които са изпитали неговите ефекти върху своите собствени емоции, тела, индивидуалност. Всеки доказващ е оставил свой отпечатък върху симптомите, които е изпитал по време на доказването. И всяко доказване, сбор от симптомите на всички доказващи, представя особената, характеризираща, лекарствена „личност“ или индивидуалността на лекарството – защото тя носи човешки отпечатък.

Тази статия съчетава обзор на „Materia Medica Абсолют“ и на лекарството DNA (Des-ac, ДНК). Книгата излезе на български език в края на месец ноември тази година. Нейни автори са докторите Аджит Кулкарни и П. Ишвардас Таркас от Индия, а издател е Център за здраве и образование „Едикта“. С какво впечатлява тази книга?

Обем.

Масивното издание от 980 страници с твърди корици обхваща картините на 150 лекарства. Сред тях откриваме всички поликрести; но намираме и лекарства като Antipyrinum, Bartfelder, Carlsbad, Cotyledon, Cypripedium, Desoxyribonucleicum acidum, Eel serum, Feldspar, Hippozaeninum, Ichthyolum, Insulinum, Jaborandi, Lecithin, Pothos foetidus, Vanadium metallicum, Vespa crabo и още много други, изложени с не по-малко подробности и внимание. Измежду тях съм избрала лекарството ДНК, за което читателите могат да прочетат повече по-долу (с изричното съгласие на издателите относно описаните части от ММ Абсолют).

Източници.

Materia Medica Абсолют използва данните от класическите трудове на Самуел Ханеман (Materia Medica Pura), Тимъти Фийлд Алън (Encyclopedia of Pure Materia Medica) и Константин Херинг (The Guiding Symptoms of Our Materia Medica), които са основните източници за изучаването на лекарствата.

Ханемановата „Чиста“ Materia Medica е основен източник на класическите доказвания на хомеопатичните лекарства. Енциклопедията на „чистата“ Materia Medica на Алън цитира част от тези доказвания, ефекти от отравяния, симптоми, наблюдавани у болни хора след приема на лекарство и известен набор клинични симптоми. „Насочващите“ симптоми в нашата Materia Medica на Херинг съдържа преди всичко симптоми от доказванията на лекарствата, потвърдени при излекувания. И трите източника представляват енциклопедични трудове, чието изучаване е задължително и представлява солидната основа от познания, които всеки хомеопат трябва да добие, за да може да работи с хомеопатичните лекарства.

В предговора към книгата авторите подчертават трудностите пред качественото изучаване на Materia Medica от източниците извън цитираните три енциклопедии. Тези източници се отличават с разнообразни концепции, насочени към опростяването на процеса на добиване на познания за лекарствата, но без да обхващат огромното същинско съзвездие на хомеопатичните лекарства; и авторите посочват ограниченията на тези концепции; те ги използват в своя труд, за да създадат една „матрица“ – модел на всяко лекарство, за да бъдат разбрани същността, развитието на картината и моделът на реакция, и „така да бъде осъзната съвкупността на симптомите като едно цяло.“

Извън класическите източници, книгата използва и съвременните данни от изучаването на хомеопатичните лекарства, както и собствените разбирания на авторите. Всичко това личи в структурата на лекарствените картини в Абсолют.

Структура.

Всяко лекарство е представено чрез своите общи и частни характеристики, и чрез взаимодействията му с останалите лекарства.

Общите характеристики включват: монограм (едно особено разбиране на авторите за специфичен „подпис“ на лекарството. Генетичен код, ядро, същина, синтез на патологията на всички нива – и още много; монограмът е собствена концепция на авторите, използвана в Абсолют); афинитет, влошавания и подобрявания (областите на въздействие и модалностите, които за класическите хомеопати често са от решаващо значение за избор на симилимум); акценти (есенцията – модели, теми, личност, ключови симптоми); начин на действие (хронологична последователност, която личи от симптомите при доказванията, клиниката и токсикологията); особености на конституцията (предразположенията); нерви, тъкани (синтез на разпръснатите в доказванията симптоми, събрани в подзаглавия, особено полезни в практиката за бързи справки); „болести от“ и психика.

Частните характеристики обхващат секциите в ММ от „глава“ до „кожа“, както и характеристиките, отнасящи се до температурите (и множество клинични съвети). Тук авторите следват Ханемановия модел „от главата до петите“, представен в параграфи, които подпомагат читателя да възприеме многото данни на едно място.

Лекарствените взаимодействия е може би един от най-впечатляващите сектори в лекарствените картини на Абсолют. Тук е събран огромният опит на авторите в диференцирането измежду лекарствата – онази способност, която показва истинския майстор в лечебното изкуство.

В края на книгата е поместена една интересна студия от д-р Кулкарни, озаглавена „Как да изучаваме лекарствените взаимодействия“. В нея авторът обяснява добре познатите концепции и видовете връзки между лекарствата, като добавя крайно интересни триади и комбинации. Препоръчително е този материал да се прочете, защото опреснява познанията, които са ключови за ежедневните диференциални диагнози.

Мост между старите и новите източници.

Невъзможно е да се предаде съдържанието на този обемен труд, без да бъде прочетен в действителност. Неговата ценност лежи не само в практиката, но и в изучаването на лекарствата. За начинаещите хомеопати Абсолют  предлага мост към търсенето в класическите източници, рамка, която да поведе изучаващите към по-задълбочени проучвания. От друга страна, това е една класическа Materia Medica, която предоставя на напредналия практикуващ хомеопат възможността да научи за последните достижения в науката ни и да приложи огромните си познания в практиката по един по-гъвкав начин.

И още едно предимство на Абсолют – лекарствените данни могат лесно да бъдат реперторизирани. Това е един наистина забележителен начин за едновременно и синтезирано изучаване на Materia Medica и на реперториума.

***** 

Desoxyribonucleicum acidum – ДНК.

Първото доказване на ДНК е извършено от Отон Андре Джулиан (съвременен френски ортодоксален лекар, обърнал се към хомеопатията, живял от 1910 до 1984) през 1970-72 година. В доказването вземат участие 30 души, измежду които четири жени; всички те били лекари. Използвани са потенциите: 30-та стотична, 7-ма стотична, 3-та десетична и плацебо. Симптомите от доказването са изложени в книгата на д-р Джулиан, „Materia Medica на новите хомеопатични лекарства“.

Следващото доказване на ДНК е проведено през 2000 година в Австралия от Филип Робинс. В него вземат участие 11 доказващи, петима измежду които мъже. Използвани са стотичните потенции 6-та, 30-та, 200-на и 1000-на (1m).

Акценти от доказването на д-р Джулиан

Усещане за общо благосъстояние. Чувства се във върховна форма сутрин. Има нужда да работи и да завърши всичко, което предприеме, в рамките на същия ден; има нужда да бъде зает, а не да остава бездеен.

На умствено ниво: горещ темперамент, предразположение към нервност и крайна раздразнителност, която води до лошо настроение. Невъзможно му е да работи и не може да се концентрира (полярен симптом на централната тема за нужда от заетост). Периоди на раздвояване на индивидуалността. Общо чувство за безпокойство.

Някои клинични прояви: Личностна невроза, нарцистична невроза, маниакално-депресивна психоза. Монголоизъм. Физическа и психическа бавност. Липса на воля. Разнообразни умствени разстройства. Забавено физическо и умствено развитие. Обща амнезия. Епилепсия. Сомнамбулизъм. Мигрена офталмика. Инсомния. Неврит и невралгия на мозъка. Анорексия. Чернодробни и панкреатични разстройства. Прурит и перианална екзема. Левкопения. Астенопия. Фронтален синузит. Еротомания. Остеомиелит. Псориазис.

На телесно ниво има тенденция към главоболия, отличаващи се с пулсираща болка в цялата глава, влошаващи се от движение, подобряващи се от лежане с ръце, поставени под тилната част на врата. Главоболията са толкова силни, че доказващите ги очакват с ужас. Нервите са засегнати и това личи не само от хроничните главоболия, но и от нарушения сън – през нощта смущаван от сънища, през деня склонност към сънливост, но щом си легне, не може да заспи. Сомнамбулизъм, неосвежаващ сън, чести пробуждания, еротични сънища. Мускулни тремори.

Алергични състояния (псора), ракови състояния, алергични синдроми, преждевременно остаряване.

Акценти от доказването на Филип Робинс

Интерес представлява митологията в преамбюла на доказването. Позволявам си да преведа един кратък цитат, от който личи централната тема на лекарството.

„Тъй като ДНК има централно значение за някои заболявания, за смъртността и за генетичното продължение, тя може да бъде свързана символично с планетата Сатурн (такава връзка направи първоначално един от доказващите). Гръцкият бог Кронос, предшественикът на Сатурн, е богът на времето и символизира изтичането на времето и ограниченията на живота на смъртните. Кронос причинява края на първото поколение класически богове, като кастрира своя тираничен баща Уран. За да предпази себе си и да не бъде детрониран от собствените си деца, той ги изяждал веднага след раждането им. Единствен Зевс измежду децата му избягнал тази съдба и при възмъжаването си дал на баща си да изпие билка, която го принудила да повърне всички изядени от него деца; Кронос бил кастриран и изпратен да пребивава на един остров до края на вечността.

В този мит Кронос представлява цар, който не може да се адаптира към промяната и се опитва да задържи непроменена своята позиция на сила. По този начин обаче той загубва своята сила. В крайна сметка той продължава да царува на идиличен остров, но лишен от време и промяна. Той се превръща в олицетворение на времето.

Така символиката на Сатурн се отнася към ограниченията пред човешката смъртност. В някои древни общества Сатурн е представян като Господар на съдбата или като Бащата на времето. ДНК е също вид Баща на времето, защото съдържа нашето генетично наследство и вероятностите да бъдем предразположени към болести или смърт; така ДНК предопределя времето на нашия живот…“

Някои от темите на доказването:

  • Единствен извън групата.
  • Паралелни, двойнствени състояния.
  • Състояния „нагоре“ и „надолу“, бързо се редуват.
  • Тъга и депресия.
  • Раздразнителност.
  • Не мога да изпитвам или не мога да проявявам чувства.
  • Не познавам себе си. Не съм у дома. Изгубен съм.
  • Притежателност.
  • Работя много. Държа всички заедно.
  • Ригиден. Фиксиран. Стегнат.
  • Чувствам се необходим.
  • Генетична увреда.
  • Яснота.
  • Съзнателност. Съзнаване.
  • Важни житейски избори.
  • Дълбочинно усещане за това, кой съм аз. Мога да бъда себе си.
  • Поемане на контрола.
  • Позитивизъм.

Лекарствени връзки: един от доказващите успял да антидотира повечето от лошите ефекти на потенция 1m със Sepia.

Доказването е наистина бисер в нашата съвременна съкровищница и си заслужава труда да бъде прочетено не веднъж, а много пъти, защото дава ключ не само към разбирането на хомеопатичното лекарство от ДНК, а и към важни общочовешки дилеми.

Акценти в Абсолют

Materia Medica Абсолют съчетава данните от двете доказвания на лекарството в своята особена структура, описана по-горе; дава доста симптоми от доказванията и добавя личния опит на авторите с Desac.

Ще цитирам монограма на Desac, формулиран със следните думи:

Монограм

„Чувствителен. Изостанал. Склеротичен. Раков. Изроден. Невралгичен. Алергичен. Жлезист.“

Прави впечатление, че монограмът съчетава в малко думи съществена информация за лекарството:

Емоционалност (чувствителен). Общи характеристики (изостанал). Афинитет (склеротичен). Миазъм (раков). Патология (изроден). Клиника и локализация (невралгичен, алергичен, жлезист).

Авторите дават много интересни паралели на  Des-ac с други лекарствени групи и правят диференциална диагноза с конкретни лекарства и примери.

Лекарствени взаимоотношения (извадка):

Аналози: Carc, Med, Tub, Syph.

Група на търсачите на истината: Carc, Caust, Sil, Lyc, Sulph.

Група на отдадените на работата: Aurums, Kaliums.

Завършвам с извадка от заключителното резюме за Des-ac.

„Едно важно мултимиазматично лекарство с големи възможности. Едно от пренебрегнатите интеркурентни лекарства.“

Източници: O.A.Julian, Materia Medica of New Homeopathic Remedies; Ph.Robbins, DNA Proving; А.Кулкарни и П.И.Таркас, Materia Medica Абсолют
Автор: ©Цветана Коджабашева, 2018.