Излекуване на уголемени сливици. – Дж. Комптън Бърнет.

На следващите редове са представени извадки от книгата на английския хомеопат Комптън Бърнет, д.м., „Уголемени сливици, излекувани с хомеопатични лекарства”. Интересно е да се видят случаите на излекувани хора и да се научи гледната точка на един от най-успешните хомеопати, изказана още в края на 19-ти век, когато микробиологията едва прохожда; особено в светлината на продължаващата до ден днешен крута медикаментозна терапия и ненужна радикална намеса при толкова много малки деца, страдащи от хронични сливици.

„За някои от нас е повече от интересно и важно да се определи, дали сливиците, които са се уголемили, трябва да бъдат премахвани оперативно. За начало ще кажем, че тези операции имат явни предимства. Те приключват бързо, и страдалецът веднага се радва на ползите от тях: той диша по-лесно, по-добре, и скоро добива по-здрав цвят на лицето; и ако симптомът „птичи гърди” е отскоро, а ребрената осификация не е твърде напреднала до степен фиксация на ребрата, гръдният кош се закръгля и се наблюдава голям напредък в общото състояние на пациента. Преглъщането е по-лесно и всички засегнати са по-щастливи, когато установят, че вероятносттта за задавяне при възпаления и подувания на гърлото е значително намаляла. Не на последно място, налице е значително задоволство и чувство, че всичко е приключило, работата е свършена, и човек може да си отдъхне с възгласа: „Най-сетне приключих с това!”. Но дали е приключил? Опасявам се, че не.

Хронични туберкулозни процеси. – Хроничната болест се нуждае от хронично лечение.

Миналата седмица един известен колега предписа лекарство на дете с уголемени шийни лимфни възли и изрази мнение, че до две-три седмици жлезите ще бъдат напълно излекувани. Инцидентно обаче бе потърсено и моето мнение, и аз предвидих период между две и три години, нужен за тяхното истинско излекуване, ако не и по-дълъг.

Лекарствата не лекуват директно, а чрез органичните процеси на природата. Изключително трудно е да се разбере, как и защо е успяло дадено хронично лечение, защото след даването на лекарствения стимул, трябва да изчакаме природата да сътвори действието, стимулирано от лекарството.

Лекарят господар ли е на природата, или е неин изпълнител?

Много са дискусиите в историята на медицината, дали лекарят трябва да бъде изпълнител или господар на природата; на мене ми се струва, че той трябва да бъде и двете неща.

Мисля, че лекарят е до голяма степен в позицията на един градинар, който – например – иска да отгледа ябълки; но вместо култивирана сладка ябълка, той отглежда киселица. Никой градинар не може да отгледа сладка ябълка от киселицата сам; но все пак, воден от човешкия разум и опит, градинарят може да принуди природата да отгледа най-фини сортове и разновидности от ябълки; за целта той не търси позволението на природата, просто насочва природните сили така, че да получи исканите ябълки.

Така приемам аз истинската позиция на лекаря. Само природата е тази, която може истински да излекува, и все пак природата сама не може да излекува, докато лекарят-градинар не насочи нейните сили, за да получи ябълки от киселици; позицията на лекаря много наподобява тази на градинаря и в друго – природата изисква време, за да отгледа ябълките; така стоят нещата и при лечебните пътища  на природата, и всеки опит да се излекува за по-малко време, отколкото ú е необходимо за осъществяване на органичните ú процеси, довежда до провал – пълен провал.

Елементът „време” при лечението на болестите не е достатъчно оценяван, както от лекарите, така и от техните пациенти. Настоящите бележки са въвод към кратките размишления за лечението на хронични туберкулозни процеси  с Bacillinum, както и към разбирането на природните пътища на лечение.

Когато трябва да лекуваме хронични болести, трябва да спрем за мъничко и да помислим, и така скоро да открием, че продължителността на лечението трябва да бъде пропорционална на времето, необходимо на природата да осъществи своите органични процеси, които всъщност представляват самото лечение. …. Нека да хвърлим поглед към поведението на някои хронични туберкулинови процеси.

Уголемени сливици

Сесил, на възраст 8 години, бе доведен при мен от майка си на 20 май 1897 година, за огромни сливици, болки в стомаха след хранене, хъркане нощем, неспокоен сън, тъпота и неразбиране. Той остана под моите грижи три години, и бе освободен в отлично здраве. След един месец на Thuja 30, моята бележка е “огромен напредък”. Подобрението продължи с Bacillinum. Той спи спокойно и работи по-добре в училище. Той идваше при мен няколко пъти през 1898 и 1899 година, и когато майка му го доведе за окончателно проследяване, получих голямото удовлетворение да видя едпо здраво момче с отдавна възстановени до нормален размер сливици и физиология. Момчето бе изгубило глуповатия си вид и бележеше успехи в училище

Уголемените сливици и нощното напикаване

Не е установено със сигурност, дали сливиците имат някаква особена връзка с пикочния мехур или тестисите. Просър Джеймс преподаваше, че яйчниците и сливиците имат жизнено важна връзка; а всички знаем за поведението на паротидните жлези и тестисите при ендемичния паротит. Паротидните жлези и сливиците са в много близка връзка, бидейки разположени анатомично в съседство.

Едно момче на 16 години бе доведено при мен на 12 януари 1897 година, страдащо от „той мокри леглото понякога, а сливиците му са огромни”, „дясната е по-голяма”. Много от лимфните му жлези бяха втвърдени, и понякога той страдаше от екзема. В края на 1899 година го освободих излекуван, въпреки че напикаването се беше отдавна подобрило, както и сливиците му; но екземата му упорстваше и, всъщност, все още имаше следи от нея.

Той вземаше доста лекарства, Syph и Thuja 30 свършиха, може би, най-много работа.

Когато имаме случай на дълбоко засегната конституция, можем да го излекуваме само със серия от лекарства; а когато нещо е вече излекевано, то представлява вече само отминала случка. Много е трудно да се каже, точно колко от лечението е осъществено от всяко отделно лекарство, както е и в този случай.

Уголемени сливици и аденоидни вегетации. Сомнамбулизъм.

Господин Х, на 10 години, бе доведен при мен от майка си на 10 октомври 1899 година. Той бе опериран за аденоидите преди две години, но без полза. Имаше хронична секреция от дясното си ухо, с което бе глух; глупав е, не може да научи уроците си, спи много неспокойно и често го намират да ходи насън, причинявайки много тревоги. Лекарство: Thuja 30.

16 Ноември – той е по-добре, и учителят му казва, че вече не е толкова глупав. Продължаваме с Thuja 30.

11 януари 1900 – ходенето насън е много изявено; изблиците му на насилие не са тъй чести. Лекарство: Syph.

8 февруари – лично учителят му ми докладва за прекрасното подобрение във възможностите му за учене; вече не ходи насън. Повторих лекарството.

17 март – подобрението се проявява все повече. Сливиците са почни нормални. Повторих лекарството.

12 април – подобрението все повече е факт. Препоръчах на майката да го води за проследяване при мен на определени интервали, докато излекуването се стабилизира.

Мисля, че спокойно може да се заключи, че лечението на уголемените сливици с научна лекарствена терапия е несравнимо по-добро от простото им изрязване. Трябва също да се отбележи, че дете с уголемени сливици е в лошо състояние; сливиците не са болни от само себе си, а от организма.

Глухота от уголемени сливици

Глухотата при уголемени сливици често се дължи не само на запушването от сливиците, но и на качеството на покривната лигавица в Евстахиевите тръи, и на аденоидите в назофаринкса; така че механичното отстраняване на сливиците, заедно с аденоидите, често не води до подобряване в случаите на глухота, нито пък е достатъчно, когато лифавицата на назофаринкса е хипертрофирала.

Така едно момче на 10 години бе доведено при мен на 1 септември 1889 година. Неговите сливици бяха отстранени оперативно, но глухотата му ни най-малко не се беше подобрила. Момчето беше анемично, често се разболяваше от настинки и имаше офталмиа.

След Morbillinum 30 в чуването му настъпи някакво подобрение; след това дадох Scarlatinum 30 за няколко седмици, и на 25 ноември съм си записал следното за този случай: „Чува доста добре; изглежда различно; зъбите му са много меки. Лекарство: Calcarea fluorica, 3-та тритурация, таблетки. Една да се сложи под езика на лягане.”

Доста след това, на 22 януари 1898 година, той вече чуваше добре.

Струва ми се излишно да очакваме промяна в жизненото състояние на тъканите на тялото, като просто отрязваме части от тях; най-много може да очакваме подобрение поради премахване на пречки пред естествените процеси. В този случай глухотата не бе поради пречещите сливици, и затова отстраняването им нямаше ефект по отношение на слуха. И тъй като тъканта на отстранените сливици е от същото качество, като лигавицата на назофаринкса и Евстахиевата тръба, трябва да заключим, че най-вероятно същите лекарства, които излекуваха глухотата, щяха да излекуват и сливиците от онова, което бе причинило тяхното разрастване.

………

Колкото повече наблюдавам поведението на сливиците, толкова повече се убеждавам, че те са натоварени с екскреторна функция, и че те отделят вещества извън организма, изхвърляйки ги при поглъщането на храната, а също и чрез постоянна тънка струйка секрет; така екскрециите преминават със или без храна надолу по хранопровода, като фураж по улей.

На следващо място, смятам големите проблеми  на сливиците, тоест болестите им, за заместващи по отношение на лигавиците навсякъде в тялото.

Доволен съм от наблюдението си, че сливиците са в състояние да жертват своята тъкан в името на целия организъм чрез възпаление, докато почти цялата тонзиларна тъкан бъде унищожена.

……

В заключение ще изразя мнението си, основано на клиничните факти, които виждам всеки ден в своята работа; че уголемените сливици могат повече или по-малко бързо да бъдат излекувани от хомеопатичните лекарства, като при това тази задача е често твърде лесна; и че сливиците са важен орган на тялото, част от функциите на който е запазването на жизнеността и цялостта на човека.

А след като това е така, смятам че е ясно, че сливиците не трябва да бъдат каутеризирани или по друг начин увреждани чрез местни средства; и че тяхното пълно премахнане е акт на невежество и глупост.”

Джеймс Комптън Бърнет, „Уголемени сливици, излекувани с хомеопатични лекарства”

Превод ©Цветана Коджабашева, 2018

*******