Представена на Двестагодишнината от рождението на Ханеман
74-та годишна среща на Международната Ханеманова Асоциация във Вашингтон, 12 април 1955 година.
Хипократ, Наблюдателят, въведе в медицината изкуството на клиничното наблюдение, като необходима база за диагноза на патологията.
Гален, Спомагателят, развивайки голяма част от учението на Хипократ, властно настоява за първостепенната важност на причините в медицината.
Парацелз, Борецът, швейцарски лекар, въвежда физикохимичния анализ в медицинската наука и показва връзката между външния свят и човешкия организъм.
Накрая идва Ханеман, Експериментаторът, който открива закон, обединяващ патологичната и терапевтичната диагноза и ни учи, че лекарството за една болест трябва да бъде търсено в самата болест. За първи път в историята, Ханеман дава научна основа на изучаването на медицина.
Невъзможно е да бъдат проследени всички фундаментални причини или дори инцидентните причини за болестите. Tolle causam (търсете причината) е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Тук встъпва Ханеман и за първи път в историята на медицината заявява, че не с бегли и безсистемни прегледи, а единствено чрез задълбоченото и изчерпателно изучаване на ефектите на болестта върху индивида, както и чрез подходящо сравняване обективните и субективните прояви, предизвикани от лекарствата в здрав организъм, е възможно да се назначи лекарство, което да елиминира проявите, изкуствено предизвикани от неговото собствено приложение; с други думи, да излекува пациента. Cessat effectus, cessat causa.
Ханеман е първият мъж от Запада, който, вървейки по стъпките на китайците, посочва опасностите от палиацията, която не прави нищо друго, освен да потиска и маскира симптомите, позволявайки просто местно облекчение, но не и същинско излекуване на целия организъм. Тъкмо той преди 150 години придава голяма тежест на психосоматичната връзка, на която съвременната медицина отдава водещо значение. Той показва също важността на психиката и умствените симптоми при очевидно обективни и материални оплаквания, и настоява за абсолютната необходимост да се съблюдават тези симптоми във всякакви патологични състояния. Също той привлича вниманието към субективните симптоми, които ортодоксалната медицина игнорира.
Медицината е преди всичко наука, облягаща се на опита: познанието за болестите и правилните средства за борба с тях, ведно с индивидуалното изучаване на пациента и начина, по който да се използват тези средства, без да му се навреди: „това, казва Ханеман, е медицината“ („Медицина, основаваща се на опита“, 1805).
Няма наука без експерименти, а експериментите служат в две насоки:
а) Да наблюдаваме с цел да забележим индикации.
б) Да тестваме наблюдаваните индикации.
На подобието, което забелязва между симптомите, произведени от лекарствата у здрав човек и тези, предизвикани от болестта, Ханеман дава името „хомеопатия“. Това го отвежда до създаването на неговия фундаментален труд – Органон на лечебното изкуство.
Органонът на лечебното изкуство е плод на Ханемановите неуморни усилия в периода, през който той пребивава в Торгау; затова и бива наречен Трудът от Торгау – професионалният катехизис на хомеопатията, непрекъснато ревизиран и адаптиран. Първото издание е публикувано в Дрезден през 1810; второто, третото, четвъртото и петото се появяват респективно през 1819, 1824, 1829 и 1833 година. Последното, пето германско издание от 1833 година, понася множество анотации и педантично нанесени корекции, за да стане през 1842 година шестото, последно издание на Органона. „Органон“ е гръцка дума, обозначаваща някакъв орган или инструмент, оттам и медод, чрез който се провежда някакво философско или научно изследване – термин, присвоен от Аристотеловите ученици и използван в латинизираната си форма „Organum“ от Френсис Бейкън в заглавието на неговия трактат „Нов Органон“ – част от трактата му за философския метод. Ханемановият Органон е за лекаря източник и средство за добиване на знание, което да му позволи да изпълнява своя професионален дълг по съвършен начин.
В своето „Есе върху новия принцип за установяване на лекарствените сили на дрогите“, публикувано през 1796, той просто скицира основите на своята постройка и излага есенцията на своето схващане. През 1805 той събира серии от експерименти в краткия си труд „Положителни ефекти от медикаментите у здрави хора“. Внимателният прочит на неговия трактат „Медицина, основана на опита“, публикуван същата година, показва, че той представлява всъщност синтезирания Органон. В него се съдържа самата основа на труда на Ханеман. През 1807 той публикува „Индикации за хомеопатичното приложение на лекарствата в обичайната практика“. Това есе, появило се в „Журнала“ на Хуфеланд, образува базисното съдържание на Въведението на Органона.
Но Органонът е по същество синтез на всички негови предходни публикации; в преамбюла към първото издание той казва направо:
Намирам, че е чест за мене да бъда първият и единствен съвременен човек, който се е нагърбил да извърши критичен и пълен преглед на Изкуството. Заключенията, до които съм достигнал, съм публикувал в памфлети и статии – подписани и неподписани. В хода на моите изследвания аз открих пътя към истината – път, който чувствах, че трябва да следвам сам, далеч от главния утъпкан път от вещите в традиционната медицина. Колкото по-напред достигах, от истина към истина, толкова по-добре разбирах, че законите, които бях открил (никой от които някога бях познавал или приел, без да съм ги изпробвал чрез експерименти) са различни от онези на старата школа, базирани изключително на мнения, опрени на вероятности, твърде крехка и несигурна основа.
На титулната страница Ханеман цитира стих от Гелерт:
Truth, which men have sought, and sought in vain, (Истината, напразно търсена от хората във вековете – )
This undiscovered Treasure, yet has lain (Неоткрито досега съкровище, което)
Burried not deep, but just below the ground (Лежи все пак не тъй дълбоко под повърхността)
By the Wise Hand that wished it to be found. (Заровено – за да го намерим – от всемъдрата Ръка.)
Първоначалното заглавие на книгата е било Органон на рационалната терапия, но впоследствие е променено от Ханеман на Органон на лечебното изкуство.
Измежду шестте германски издания, най-важни са: без съмнение първото от 1810 година; четвъртото, което е било не просто уголемено, но и напълно ревизирана версия на предишните и което бележи епоха през 1829 година; и последното, шестото, в което афоризмите са пренаредени, а всяко изречение, практически всяка дума е коригирана и огледана с крайно внимание.
Шестото издание представлява особен интерес, тъй като бива създадено от самия Ханеман в светлината на богатия опит, натрупан през отдадения му на хомеопатията живот. Той посвещава година и половина на този труд, самият той на възраст от 86 години, както личи от писмото му, датирано с 15 февруари 1842 до неговия издател Шауб в Дюселдорф:
Драги хер Шауб,
След 18-месечен труд, току що завърших шестото издание на моя Органон; най-пълното съществуващо издание на моята книга.
Според самия Ханеман, френски превод е бил готов за печат, но никой никога не е успял да открие, какво се е случило с него. През септември 1842, Ханеман пише:
Шестото издание на моя Органон все още не е отпечатано, защото френският превод не бе поверен на доверен човек; а по дадени причини, германският текст не може да бъде отпечатан преди него.
Цитатът е от писмо, адресирано до Бьонингхаузен, написано с женски почерк. То е подписано от Ханеман, който четири месеца преди своята смърт, в друго писмо, датирано от 24 март 1843 година, пише така:
Насочвам вниманието ви към последното издание на моя Органон, което, ако е по волята на Бог, ще бъде публикувано в близко бъдеще, поне във френския си вариант. Ще откриете, че до е задоволително във всяко отношение. Германската версия ще бъде отпечатана по-трудно, заради моя смъртен враг Тринкс.
Трябва да се има предвид, че по онова време френският език е бил най-широко разпространен в Европа, затова загубата на този документ е крайно достойна за оплакване; заради нея днес ние не притежаваме френски текст на Ханемановия фундаментален труд, написан от него самия под лингвистичния надзор на съпругата му.
Цитираните откъси показват, че френският превод е бил готов за публикуване преди германския текст и че е бил извършен с участието на мадам Ханеман. Този превод би бил от огромно значение за френската общност, особено предвид факта, че съществуващият превод на Джордан не бе без недостатъци и, доколкото ми е известно, никога не е бил одобряван от Ханеман.
За съжаление нито една от двете версии на шестото издание – френската и германската – не е публикувана приживе на своя автор. Неговата съпруга Мелани води преговори за публикацията, докато войната от 1870 година не ги прекратява и така книгата остава непубликувана.
Константин Херинг от Филаделфия предлага на мадам Ханеман да се заеме с английския превод, но поради финансови затруднения инициативата му не се осъществява. Когато мадам Ханеман позволява на Бьонингхаузен да публикува шестото издание, тя пропуска да отбележи дали става дума за френския или за германския текст; по-късно тя оттегля съгласието си по неизвестни досега причини. Едва през 1920 година, след германските бунтове в Рур, доктор Хаел от Щутгарт успява да събере от Даруп, Вестфалия, кояго по онова време е окупирана територия, всичките безценни ръкописи, оставени от Ханеман в имението на Бюонингхаузен; той ги получава благодарение на финансовата помощ, оказана от доктор Уилям Бьорике от Сан Франциско, който плаща за тях 10 хиляди долара. Тези ръкописи днес познаваме под наименованието Съкровището от Даруп.
Измежду последните ръкописи на Учителя, Хаел открива германския оригинал на шестото издание на Органона. Френският превод не е намерен никъде. Дали мадам Ханеман го е запазила, остава загадка. Това ново издание е всъщност петото, възпроизведено дума по дума, от първата до последната страница, но попълнено с безброй бележки, изменения и важни допълнения.
Органонът, както казва Хаел, е като пътепоказател на кръстопътя на лечебното изкуство. Едната му стрелка води към стария и лесен път към алопатията; другата сочи към хомеопатията – самотен и тесен път, водещ до нови, неизследвани области.
Рю Сен Виктор 10, Женева, Швейцария
Превод ©Цветана Коджабашева, 2018
Да опознаем историята си.
Да изучаваме Органона.
Да помним Ханеман.
Да не допуснем лечебното изкуство да потъне в забвение.
