Ferula assafoetida. Сенникоцветни (Umbelliferae, Apiaceae).
За лекарство, което лежи в сифилитичния миазъм, Asaf незаслужено не се използва често. Някои автори наблягат на хистеричните му симптоми и го прилагат най-вече при жени, страдащи от менструални и овариални оплаквания; обаче в литературата срещаме съобщения за излекувана лицева невралгия, астма, гноен катар на средното ухо, кръвоизлив от ретината, глаукома и сифилис.
Подбрала съм извадки от трудовете на Пиърс и Фарингтон, както и един случай на Н. Банерджи, за да се опитам да покажа различните аспекти на това лекарство, открояващо се със своята несъмнено сифилитична природа.
Asafoetida
Извадка от “Откровени беседи по Materia Medica с паралели между лекарствата” от д-р Уилард Ийд Пиърс, професор по Materia Medica в The New York Homeopathic Medical College and Hospital, 1905. Издание на Бьорике и Тафл, Филаделфия, 1911.
Дяволска тор. (Asafoetida – asa, дъвка, смола; foetida, зловоние).
Зловонната, сгъстена мъзга от Персия, която идва при нас на маси или късове, ние разтваряме в спирт, за да направим нашата тинктура.
В Персия Asafoetida се използва за подправка, която да овкуси сосове и ястия. „Малко“ – пише Бартлоу, чиито описания на ефектите на това растение ни осигуряват някои добри индикации за хомеопатичната му употреба – „много малко количество, настъргано на мрежа, подобрява вкуса на бифтека. Ако не бяха неговият непоносим мирис и ужасните оригвания, дори когато е обвито в хапче със захарна обвивка, то би било широко употребявано като стомашен тоник при атонична диспепсия, съпроводена от торпор в тънките черва. Това лекарство е полезно тъкмо и най-вече при газове и хипохондриаза. То освобождава газовете, подпомага чревната секреция и храносмилането и отпуска червата. По този начин и умът се облекчава; но действието на Asafoetida далеч надвишава това подобрение при секретиращите коремни органи; тя произвежда състояние на умствено веселие, което заменя прекомерната подвижност при хистерия и мрачното настроение при хипохондриаза.“
Asafoetida е въведена в нашата Materia Medica от Франц през 1822 година; в това доказване е сътрудничил и Ханеман. Главната употреба на лекарството е при хистерия и сходни състояния, които се характеризират от крайна чувствителност към външни впечатления (166), особено възбуда и шум; също силно разтежение на корема (13), обикновено с повдигане на въздух, който винаги преминава нагоре, и никога надолу.
Полезно е при хистерични спазми, дължащи се на потиснати секрети, каквито са внезапното прекъсване на хронични храчки или на хронична диария. Много е ценно при глобус хистерикус (119), която се получава при всяко вълнение, с усещане за топка или голямо чуждо тяло, което се надига от стомаха нагоре в хранопровода или фаринкса и се подобрява от преглъщане; заедно с това ние виждаме много голямо коремно разпъване и натиск върху гръдния кош (29), както и спазматична теснота в гръдния кош, като че ли белите дробове не могат да се разпънат напълно. При хистерия, наред с разтежението в корема и оригванията с вкус на чесън (13), ние може да видим също една много зловонна диария и повръщане на храна и течности през устата, които имат вкус на фекалии – вероятно защото перисталтиката на червата е извърната наобратно.
Това е едно от лекарствата, за които трябва да мислим при хистеро-епилепсия (120). Прилагаме го при супраорбитална невралгия с много силно дълбаене (76), туптящи болки през веждите; влошава се през нощта и се облекчава от натиск и почивка; също при сифилитичен ирит (74) с нощни болки във и около окото.
Asafoetida е лекарство при оплаквания в резултат на злоупотребата с живак (139); при деструктивни сифилитични процеси с дълбоки разязвявания или при кариес на костите, най-вече на тибията. В такива случаи характеризиращите индикации са туптящите нощни болки и крайната чувствителност на засегнатата част към допир (166).
***
Asafoetida
Извадка от беседа от Х. Фарингтон, изнесена на асамблеята на Международната Ханеманова Асоциация през 1919 година
В своята груба форма Asafoetida представлява смолиста дъвка, получена от срез през корена на Ferula assafoetida – едно растение, обитаващо Персия, Тибет и Афганистан. Младите фиданки са били използвани от местните като салата, а сокът от тях – като подправка. Лекарствените им свойства са били отбелязани от Европейските изследователи за първи път през 1678 година, но в Изтока те са били известни от незапомнени времена.
Обичайното название „дяволска тор“ е добре подбрано – без съмнение е било въведено от някоя безпомощна жертва, принудена да приеме големи дози. И наистина, силният чеснов мирис и вкус са накарали не един лекар от старата школа да изостави Asafoetida за сметка на други, не така противни дроги; въпреки това все още я предписват понякога, като диуретик, еменагог, афродизиак и особено като седатив при хистерия, хистеро-епилепсия, конвулсии у слаби, нервни деца, астма и спазматични оплаквания на храносмилателния тракт, съпроводени от тимпанит.
От казаното дотук можем да добием груба представа за главната сфера на действие. Обаче, както обикновено, хомеопатията трябва точно да определи позицията на лекарството сред своите терапевтици. Тук имаме време само за кратко очертаване на картината на това лекарство – интересна и в много отношения поразителна със своите особени характеристики.
Както при повечето субстанции със силен вкус и всепроникващ мирис, в патогенезата преобладават умствени и нервни феномени. По-нататък симптомите преминават през функционални смущения, лезии на меките тъкани и органи, та дори до разрушаване и кариес на костната тъкан.
Преди всичко забелязваме свръхчувствителност към външни впечатления. Шум, допир, умствено вълнение са източници на влошаване. Язвите са толкова чувствителни, че най-леката превръзка ги наранява, а лекият допир, дори на разстояние от раната, причинява остро страдание. Чувствителността е сравнима с тази на Lachesis; и също като при Lachesis наблюдаваме очевидно противоречие при болезнени оплаквания, където повърхността остава незасегната – а именно, облекчение от натиск. Примери за това откриваме при невралгичните болки в главата, очите, подбедриците, коликите и прочее. Болките в очите, главата и навсякъде секват, когато бъде докосната засегнатата част, и се появяват другаде. Даже конвулсивните симптоми могат да бъдат облекчени временно от допира на друг човек.
Тези пациенти изглеждат в добро здраве, те са добре хранени и яки. Обаче при близко обследване обикновено виждаме, че лицето е подпухнало и синкаво, което е индикация за венозна леност и торпор, каквито откриваме при Caps, Carb–v и Puls. Синкавостта, на следващо място, е обща характеристика, която се появява не само по лицето, а и по всяка засегната част. Лекарството върши чудесна работа при хилави, бледи, болнави индивиди. Външният вид обаче трябва да остава на заден план в сравнение със субективните симптоми.
Хистеричните конвулсивни потрепвания и контракции са отличителен белег. Това важи както за волевите, така и неволевите мускулни фибри. Оттук лесно се разбира защо наблюдаваме глобус хистерикус, усещане за обърната перисталтика и прочее, които настъпват след известна умствена възбуда. Конвулсивни потрепвания и подръпвания в крайниците, хорея, конвулсии – хистерични по произход, а може би и причинени от глисти острици.
Силна характеристика е изтръпването. То се открива най-вече по скалпа, в мозъка, назалните кости – и често настъпва без болка в която и да е част от тялото.
Болките варират – туптящи, разкъсващи, режещи – но най-вече те са бодящи отвътре навън; бодежи в черепа, в дългите кости на крайниците, в язвите.
Много оплаквания настъпват от лявата страна – и отново тук наподобява Lachesis и останалите змийски отрови.
…
Както повечето венозни индивиди, и тези пациенти се облекчават на открит въздух, а донякъде и от движение. Но това не се отнася до астмата и някои ревматични оплаквания, защото те се влошават от движение. Болките в крайниците се влошават от топлината на леглото. Много симптоми се появяват по време на седене и се подобряват на открит въздух (Conium обратно).
Хистеричната природа на пациента се разкрива, когато си казва оплакванията. Те преувеличават неща, които са маловажни; страхуват се от парализа или омекване на мозъка; неспокойни, неспособни да се концентрират върху едно нещо; паднали духом, раздразнителни – и ако това е жена, виждаме редуване на смях и плач. Тези умствени състояния са свързани с контракциите на неволевите мускули, които споменах по-горе. В гърлото се надига топка – тя може да бъде преглътната, но винаги се завръща. Или пък получава усещане, че сякаш целият хранопровод бива изтикан нагоре. Почти винаги газовете са изтъкната характеристика на целия случай; те обичайно се притискат нагоре, понякога толкова силно, че причиняват задъхване и рефлексно тилно главоболие, световъртеж, призляване, треперене, конвулсивни мускулни потрепвания и т.н. …
***
Случай на ретинален кръвоизлив. – Н. Банерджи.
Публикуван в The Homeopathic Herald през август 1952 година, том ХІІІ, № 5
Млад господин страдаше от ретинален кръвоизлив в лявото око и дойде при мен за лечение. Той бе ходил при неколцина доктора тук и в чужбина, но бе останал разочарован. Когато кръвоизливът настъпил, той не можел да вижда изобщо за два дни. След това си върнал зрението с това око.
Той страдаше от полюции от време на време и имаше история на гонорея. Беше много раздразнителен мъж.
Прегледах езика му и установих, че бе уплътнен и се прегъваше при изплезване. Такъв език се вижда при Asafoetida. Пациентът получи Asafoetida 1м и бе помолен да дойде отново след две седмици. Когато те изтекоха, имаше значително подобрение. Полюциите бяха спрели. Кръвоизливът бе настъпил само още веднъж.
Тъй като Asafoetida е следвана добре от Syphilinum, аз му дадох една доза 1м. след още две дози от последното лекарство на интервал от 15 дни, пациентът бе освободен с една последна доза Syphilinum см.
Ето така триумфира хомеопатията.
***
©Цветана Коджабашева, 2018.
