Жизнената енергия. – Лекция по хомеопатична философия. – Сайръс Максуел Богър.

Публикувана в The Homeopathic Recorder, бр. 8/1931, том XLVI.

Необходима основа за изучаването на хомеопатичната философия е дълбокото разбиране на темата за енергията, стига изучаващият да желае да разбере принципите, на които се основава практикуването на Ханемановата хомеопатия.

Енергията, както ние я разбираме, съществува в троична форма – духовна, динамична и физическа. В практиката си ние мислим за източника на енергия като за нещо, от което можем да черпим. Ние черпим от духовната енергия, от динамичната, от физическата енергия. Говорейки за тези три форми на енергията, ние не искаме да кажем, че те са в съществото си различни. Не са такива. Различните форми преливат неусетно една в друга. Енергията е извор на жизнеността, която съществува навсякъде в природата; и наша специална задача ще бъде да ви обучим как да използвате тази сила, която наричаме енергия.

В хомеопатията сме по-специфично заинтересувани от динамичната енергия. Нея Ханеман нарича динамис, подобната на дух жизнена сила, която оживява материалното тяло. В човешкото тяло виждаме всичките три форми на енергията: физическата в тъканите, динамичната в мозъка и нервната система и духовната в ума. Жизнената сила на човешкия организъм прониква във всяка материална тъкан на тялото, тя не стои отделно и не надзирава отнякъде функционирането на тъканите и органите. Тъкмо на тази сила разчитаме ние, за да предизвикаме реакция. На практика при хомеопатичното предписание ние се възползваме от тази динамична енергия. Всяка енергия в своята същност се състои от действие и реакция, които са равни по сила и обратни по посока.

Болестта.

Сега стигаме до практическото приложение. Болестта, както обикновено я разбираме, се корени в някакво смущение на тази динамична енергия. Хармонията, при която жизнената сила, динамичната енергия обичайно действа, е накърнена. Нейният ход, нейният ритъм, скоростта на трептението ѝ се променят някак и тази промяна се отразява външно чрез симптоми. Появата на външен симптом е проявление на вътрешната буря. Когато говоря за тези външни проявления, нямам предвид симптомите на артерии, мускули или на ума, а по-скоро универсални симптоми, които се наблюдават във всяка част на тялото; защото болният пациент проявява сътресението като едно цяло, а не поотделно, не единични промени, не единични действия. Нека да гледаме на болестта като на едно цялостно действие, което се движи в дадена посока, макар и да е предопределена. Ние трябва да се придържаме към ритъма, който е специфичен за нашата собствена жизнена сила. Този ритъм обичайно се движи в определени граници и когато те бъдат престъпени, когато бъдат превишени или снижени, се появява болест. Така че болестта е нарушение в ритъма на жизнената сила, усилване или забавяне на този ритъм; и тази болест се проявява чрез външни симптоми.

Когато черпим от извора на жизнената сила вътре в нас, ние се уповаваме на още една сила, която действа почти синхронно с накърнената жизнена сила на човешкото тяло. Ако техният ритъм би бил съвсем синхронен, втората не би произвела никакъв ефект. Тя действа, като променя накърнената жизнена сила, променяйки нейния ритъм. Ето пример: невъзможно е да се догони един движещ се влак с локомотив, който се движи в обратната посока (алопатията прави това); нужно е локомотивът да се движи в една и съща посока с гонения влак, да го следва (това прави хомеопатията). Този локомотив, или тази сила, която действа в същата посока, променя скоростта (ритъма) на гонения влак и го спира (тоест, спира болестта).

Симптомите се проявяват в очертания по-горе ред: умствени, динамични, физически; обаче не всеки пациент проявява симптоми във всичките три категории. Един пациент може да проуви симптоми в умствената сфера, друг в динамичната, трети във физическата. Всеки един проявява симптоми и в трите сфери, стига да търсим достатъчно внимателно; но те ще бъдат най-изтъкнати в една от тях.

Възстановяване на хармонията.

Смущението или сътресението в жизнената сила наричаме болест, безпокойство[1]; това означава, че има болка, че няма покой. Да няма покой предполага сътресение, зародило се в жизнената сила на тялото; възстановяването на хармонията предполага най-напред постигане на нормална динамична дейност, а след това и на физическа. Жизнената сила на тялото е гъвкава, точно както една гумена топка, притисната на едно място, изпъква на друго. Стресът, болестта, нараняването на някоя телесна част се проявява в друга част. Алопатията обяснява това с рефлексите. Но това разстройство е липса на хармония, а за да възстановим хармонията, трябва да приложим сила, която действа по подобен начин. Такива подобни сили има много, но най-способни и най-добре пасващи на целта до ден днешен са единствено потенцираните хомеопатични лекарства. Как разбираме това? Разбираме го, защото щом дадем потенцирано лекарство на човек, който се чувства добре, чиято хармония не е накърнена, той проявява симптоми на сътресение в жизнената сила и тези симптоми представят това сътресение под формата на един или друг вид болест. Знаем това, защото подобното потенцирано лекарство, дадено на болен индивид, възстановява хомеостазата и донася гладкост в действието на жизнената сила, възстановява хармонията у болния човек. Това е единственото логично и философско обяснение на нашите хомеопатични лекарства измежду всички, които някога са давани. Даже великият философ Емерсън го признава и когато се налага, се обръща единствено към хомеопатичен лекар.

Симптомите на разстроената хармония по много причини се наблюдават в безброй вариации. Затова лекарствата, които използваме, за да възстановим хармонията, трябва да проявяват същата гъвкавост. Те трябва в своята природа да притежават същата сила, способна да произведе безброй комбинации от симптоми, за да можем ние да ги приспособим повече или по-близко до картината, която имаме пред себе си. Болестта е по природа пластична, защото всяка болест проявява множественост на действието, която не може да бъде предсказана. Следователно лекарствата също трябва да са пластични и да приемат безброй вариации в своето действие. При определени условия може да е възможно да се предскаже типът симптоми в болестта, но това не е всеобщо правило. Например: в дадена област, в определен сезон избухва морбили и тази точно епидемия е от хеморагичен тип. Тя кореспондира добре на определено лекарство, което наричаме родово епидемично лекарство (genus epidemicus). По-късно избухват грип, тифоидна треска или друга някаква епидемична болест. Те също проявяват хеморагични симптоми и лекарството, което подхождаше на първоначалната епидемия от морбили, много вероятно ще излекува и тях. Хомеопатията не се свежда до фиксирана, шаблонна форма; хомеопатията е гъвкава, пластична – тя трябва да бъде такава, иначе отдавна би изчезнала.

Лекарството трябва да пасне на пациента, не пациентът – на лекарството. Когато снемате своя случай и търсите из реперториумите и сборниците по ММ, не правете грешката да мислите настойчиво за някое лекарство, иначе сами си търсите белята. Никое лекарство не представлява нещо фиксирано. То може да произведе много и различни типове действия у различните хора. У един то ще причини смущения в черния дроб, у друг – върху кожата, а у трети – в ума. Все същото лекарство, но различно в своето действие. Това ясно проличава в нашите доказвания. При частично доказаните лекарства се проявява само една страна на действието им, например смущение в храносмилателния тракт; но при пълно доказаните лекарства човек вижда множественост и многостранност на симптомите, безкрайни вариации. Щом бъдат по-добре опознати, частично доказаните лекарства проявяват същата пластичност, същата адаптивност.

Възстановяването на хармонията предполага пациентът да бъде върнат към състояние на здраве. Това може да стане спонтанно или предизвикано. След като хирургът е направил най-доброто, на което е способен за пациента си, той може да го изпрати в санаториум или балнео курорт, за да се възстанови там с помощта на неговата собствена естествена сила. Това е спонтанното възстановяване; но то е само сянка на онова, което може да се постигне чрез отприщването на жизнената динамична сила в самата система, която предизвиква правилна реакция и възстановява здравето. Дали тази реакция е правилна или неправилна – това е много важен фактор за крайната прогноза на случая. Случай с неправилна реакция криволичи, върви напред-назад, или пък прогресира добре, но спира и не проявява повече никакво действие, или пък постоянно проявява плеяда от съвсем нови симптоми. В такъв случай не е умно да опитвате да намерите ново лекарство, което да пасне на новите състояния (стига да сте сигурни, че избраното лекарство е било правилното), преди да се уверите, че новите симптоми не представляват връщане или нова проява на стари симптоми. Ако това е така, най-добре ще е да повишите потенцията. Ако сте използвали потенция 200, покачете я на 210 или 215. После чакайте да настъпи друга пауза в случая или пък евентуално да се появи съвсем нова картина на симптомите. Тя вероятно ще бъде фундаментално различна от тази, която сте наблюдавали досега. Няма нужда да чакате безкрайно, защото пациентът вече не отбелязва прогрес и не прави нищо. Самото това „нищо“ е симптом. Тогава помислете за „нищо не правещите“ лекарства, за Opium, Phosphorus или Sulphur. Действайте бавно, стъпка по стъпка повишавайте потенцията с по мъничко всеки път; не прескачайте по много стъпки наведнъж в този постепенен прогрес.

Лесно може да се види, че подобна система за лекуване на болестите съставлява един основан на правила и логика метод. Тя не се състои в събиране на огромно количество хетерогенни наблюдения, както прави старата школа. Както казва Ханеман, тя е най-бързата, най-нежната, най-надеждната и най-сигурната система за заличаване на болестта и възстановяването на здравето у болните хора.

В стремежа си да стабилизираме разстроеното жизнено действие, неизбежно трябва точно да оценим енергията, с която разполагаме, както и какво трябва да преодолеем за целта. Тук ще ми позволите да ви отправя сериозно предупреждение: нека ентусиазмът ви за чиста хомеопатия не надделява над най-добрата ви преценка. Това е опасна подводна скала за начинаещите или за зле научените. Дано успявате всеки път безопасно да плавате между тези Сцила и Харибда. Колко далеч можем да стигнем само с помощта на лекарството завинаги ще остане спорен теоретичен въпрос, защото нашите потенции не престават да ни изненадват, като постигат неща, предварително определени като невъзможни – спират острия бронхиолит, изтръгват чуждо тяло (парче мъртва кост) от организма и т.н. Не можете никога да определите точно силата на лекарството, но със сигурност ще съумеете да прецените кога тя се е изчерпала и кога бъдещото ѝ прилагане би било напразно. В тази връзка, нека привлека вниманието ви към прекрасното потвърждение на тази истина за жизнената сила у болните. Когато симилимумът е почти изчерпал действието си и пациентът, подобно на прилив, спадащ след достигане на най-високата си точка, започне бавно да проявява признаци на регрес – тогава, ако приятелите му станат нетърпеливи и необмислено повикат някой материалист с неговите груби необработени дроги, настъпва катастрофално фиаско. Един от моите пациенти бе безнадеждно болен от воднянка бизнесмен, когото аз бавно възвърнах с показаното лекарство; той се върна на работа и устоя там много месеци. След тежка бизнес депресия, той отново тежко се разболя. Този път откликваше бавно, но все пак показваше напредък, движеше се из къщата; тогава някакви роднини, недоволни от тази скорост, повикаха алопат. На третата сутрин след посещението му, пациентът бе мъртъв. Вероятно причината за смъртта му бе дигиталис в необработена форма, което не би се случило, ако хомеопатичното лекарство би било продължено.

Затова отново ви уверявам: тази система за лечение е най-бързата, най-нежната, най-надеждната и най-сигурната, тя превръща сътресението обратно в хармония и болестта – в здраве.

*****

[1] В оригинала: disease, dis-ease, not at ease; буквално „липса на удобство, липса на спокойствие“. – Б.пр.

Превод ©Цветана Коджабашева, 19/05/2018.