Atropa Belladonna Linn. – Бьонингхаузен, Кратки трудове. – Част ІІ

Atropa Belladonna Linn.

Това е първото лекарство, намерило място в Materia Medica Pura (MMP).

І. Броят на симптомите в различните издания е, както следва:

а. Във Fragmenta („Fragmenta de viribus medicamentorum positivis: sive in sano corpore humano observatis” от Самуел Ханеман, отпечатана през 1824 на латински език; в превод заглавието приблизително гласи: „Фрагменти от полезните сили на лекарствата: ефекти, наблюдавани върху здравото човешко тяло“; книгата съдържа симптомите на 27 лекарства. – Б.пр.) от 1805 има 101 собствени симптоми на Ханеман и 315, събрани от други автори, общо 416.

б. В ММР от 1811: 176 собствени симптоми на Ханеман и 474 от други, общо 650.

в. В ММР, второ издание от 1822: 380 собствени и 1042 ог други, общо 1422 симптома.

г. В третото издание на ММР от 1830: (там вече симптомите не са отбелязани отделно) 1440.

Ясно се вижда, че доказването на това лекарство е достатъчно, след като от 1822 до 1839, за период от осем години, симптомите са се увеличили само с още 18, докато за 11 години межд, 1811 и 1822 техният брой е бил удвоен и утроен.

ІІ. Относно частите на растението Belladonna, използвани в доказването, четем:

а. Във Fragmenta: „Сокът от цялата билка, сгъстен на слънчева светлина“. Само че в бележките, добавени от другите автори, пише: от плодовете, от корена; във вода; листата.

б. В първото издание на ММР четем: „Прясно изцеденият сок от листата, или сгъстен на слънце, или примесен с равни части спирт.“

в. Във второто издание: „Прясно изцеденият сок от цялото растение в началото на цъфтежа, примесен с равни части спирт.“

г. В третото издание описанието е същото, както във второто.

Оттук излиза, че правилните и най-надеждни симптоми са добити от сок, изцеден от цялото растение или от листата, но не и от плодовете. Според тези оригинални доказвания на Belladonna няма причина да се предпочитат плодовете за лекарството, нито дори да се поставят на равни начала със сока на зеленото растение; затова бе учудващо, че Йенихен, който е иначе толкова стриктен, извън високите потенции от листата (200, 400, 800, 900, 1, 2 и 3м) приготви същите и от плодовете (1, 1,6000 и 2м). Моите опити обаче демонстрират ефикасността на последните му препарати; когато се е налагало да повтарям лекарството в повишаващи се потенции, съм намирал за полезно да редувам препаратите от листата с тези от плодовете в няколко случая.

Добавените думи „в началото на цъфтежа“ се отнасят до добития опит, че в тази фаза на вегетацията сокът е най-активен.

ІІІ. Относно продължителността на действие на дозата четем:

а. Във Fragmenta: „Силата му трае най-малко 58 часа, но най-много 72 часа.4 (В „класическия труд“ на Ноак и Тринкс от 1843 продължителността на действие на по-малките дози при болестите се указва на 2, 4, 6, 8, 12 и 24 часа!)

б. В първото издание на ММР четем: „От недвусмислените опитни резултати заключвам, че действието ѝ продължава повече от 11 дни.“ Тук внимателният наблюдател добавя веднага следната бележка: „Няма друго лекарство, което да проявява толкова дълго своето действие и да действа в толкова много редуващи се (две или три) състояния, както Belladonna. За никое от тези редуващи се състояния не може да се каже, че е изключено от първичните му ефекти.“

в. Второто издание на ММР съдържа следното изявление в тази връзка: „В горепосочената минимална доза“ – нейните особености са дадени по-долу – „и когато случаят на болест сочи към Belladonna, тя ще излекува даже най-острите болести, но ще послужи не по-зле и за най-хроничните, защото продължителността на нейното действие в по-големи дози надхвърля три седмици и повече.“

г. В третото издание намираме същия пасаж, но с две важни допълнения, подчертани в курсив; те гласят следното: „В същата минимална доза Belladonna, когато случаят е хомеопатичен, излекува даже най-острите болести (при които произвежда действие със същата стремителна бързина, каквато е и природата на болестта), но от друга страна действа не по-слабо при хроничните болести, където периодът ѝ на действие, даже в най-малката доза, ще надхвърли три седмици и повече.“

Като имаме предвид тези ясни изявления на големия ни учител, чиито потвърждения никой не подлага на съмнение, може да ни се стори странно, че за период от 25 години (от 1805 до 1830) продължителността на действието на една доза се е увеличила със същата пропорция, с която нейният размер е намален, както ще видим сега. Как това може да се свърже с прибързаните изявления на много от нашите млади хомеопати?

ІV. Относно размера на дозата намираме същия прогрес, който наблюдаваме при продължителността на действието.

а. Във Fragmenta всъщност не откриваме никакво изявление нито за това, нито за другите лекарства относно най-подходящия размер на дозата.

б. Също толкова малко намираме по този въпрос в първото издание на ММР. Практиката по това време явно е била да се дават цели капки от силните тинктури или някоя от ниските потенции – точно каквито изглежда са настроенията и сега, след 50 години.

в. Едва във второто издание Ханеман се изказва по този въпрос със следните думи: „След стотици експерименти с пациенти бях принуден да сляза до децилионното разреждане и открих, че най-малка част от капката е напълно достатъчно за една доза, за да изпълни лечебната цел на това лекарство.“ Тук следва добре познатото описание за приготвянето на децилионното разреждане (по стотичната скала), като всяко следващо разреждане се разтърсва с десет силни удара на ръката.

г. Това изявление за опитите с достатъчния размер на дозата се повтаря буквално и в третото издание, като единствено е добавена бележка в обяснение на израза „най-малка част от капката“. Тя гласи: „При даването на пелета, голяма колкото маково зърно (триста такива зърна тежат един гран), навлажнена с една капка, ние даваме по-малко от една хилядна част от капката от децилионното разреждане, потенцирана (спиритуализирана) чрез разтърсване; защото с една такава капка се навлажняват повече от хиляда такива фини пелети.“

Тези изречения са толкова ясни и обосновани от най-обичащия истината автор на нашата наука, той толкова изразително ни уверява, че са потвърждавани от факти в продължение на години, че не можем разумно да се усъмним в тяхната правилност, даже ако не ги баха потвърдили и нашите собстени експерименти. Естествено, ефектите на това и на другите мощни лекарства са много силни и в ниските разреждания, и в майчините тинктури. Но тъй като всяко лекарство без изключение представлява субстания, която разболява човека и е следователно вредна, „е без съмнение препоръчително да се използва само толкова от нея, колкото е нужно, за да се произведе лечебния ефект, който се цели с това лекарство“. След като голям брой точни наблюдатели са открили чрез многобройни и продължителни опити, че тези най-малки дози от високите динамизации, когато са използвани по правилен хомеопатичен начин, действат не само добре, но даже по-интензивно от ниските потенции, то несъмнено този прогресивен начин на лечение, свойствен собствено на хомеопатията, трябва да получи решително предпочитание. Нужно е все пак да добавя една дума за напълно недоказаното и съвсем лъжливо твърдение, че Ханеман в последните години от живота си се бил завърнал към по-масивните дози и по-ниските разреждания. Тук отговорът принадлежи към новите въпроси, противоречащи на старите моменти от изгряването на нашата наука; и не трябва да се мълчи по този въпрос, защото изворът, от който се извлича отговора, за мнозина не е достъпен.

Единствената автентична информация, с която разполагаме относно последните излекувания на Ханеман, е статията ми в Neues Archiv fuer die hohoeopathische Heilkunst от 1844, том І-1, стр. 69, със заглавие Трите предупреждения на Ханеман. В тази статия намираме отпечатано буквално копие на последното писмо на моя незабравим учител и приятел от 24 април 1843 (само два месеца и няколко дни преди неговата смърт), подписано от него самия с трепереща ръка и адресирано лично от него с името и адреса ми върху плика. Това писмо, което аз грижливо запазих наред с останалите негови писма, съдържа два от последните му случаи. Те свидетелстват, че лекарствата Belladonna и Hyoscyamus в доза от една малка пелета са използвани в потенция 30 първоначално (и това е била най-ниската динамизация), но че освен това една пелета е разтворена в седем лъжици вода и разтърсена, и от този разтвор една супена лъжица е била разтворена в пълна чаша с чиста вода и едва от този втори разтвор е вземата по една кафена лъжичка по веднъж дневно (сутрин). След няколко дни от първия разтвор се взема една кафена лъжичка и се разбърква във втора чаша вода, от която се взема по една супена лъжица в повече всяка сутрин в сравнение с предишния ден. Другите използвани лекарства (Sulphur, Mercurius и Nitric acid) са приложени в новата използвана от него динамизация, която той описва в следващото издание на Органона; нейното особено приготовление е известно на мен и изисква по-малко време и усилия, но по същество представя нашите настоящи високи и най-високи потенции; но аз съм дал честната си дума, че няма да публикувам нищо по въпроса. Тези препарати също са давани в доза от една пелета, разтворена в същото малко количество вода или само подушвана. Чрез тези нечувани допреди минимални дози той бе постигнал възстановяване и в двата случая за сравнително кратко време: първият случай е на остро засягане на мозъка, а вторият е на хронична усложнена болест. Особено любопитно тук е обстоятелството, че правилното действие на тези лекарства, даже и първичното им действие, може ясно да бъде отличено в хода на болестта.

Който се съмнява или отрича тези и хилядите други факти, съобщени от мъже, достойни за доверие, само защото не може да ги възприеме – е, такъв човек не може изобщо да бъде убеден и трябва да бъде оставен на своя груб материализъм; той също толкова малко ще приеме демострацията как една единствена искра може да подпали целия град и да го погълне. Би било напълно безполезно начинението да доказваме на слепия, че слънцето свети, а на глухия – че гръмотевицата трещи; но и двамата са достойни за съжаление, ако отричат едното или другото само задето техните собствени способности не достигат толкова далеч.

V. Относно антидотите на Belladonna, които извън случаите на отравяне са нужни само когато са дадени прекалено големи дози.

а. Fragmenta не съдържа нищо.

б. В първото издание на ММР Ханеман ни уверява, че оцетът, който понастоящем се смята за универсален антидот на лошите ефекти от лекарството, не само не ги облекчава, но ги и утежнява. От друга страна, Antimonium tartaricum е използван за еметик при поглъщане на количество от плодовете; също силното кафе в големи количества, а по-късно Pulsatilla, вино и Camphor са споменати като полезни; но последното само като вероятност. Ще пропусна по-специфичните изявления там, докато не опиша третото издание, което цитира стар и нов опит.

в. Във второто издание бележките за вредните ефекти на оцета се повтарят, потвърдени от наблюдения на Щапф. От друга страна обаче не се споменава повече Ant–t, вероятно надминато по действие от Camphor или Opium за предизвикването на повръщане, след като пиенето на силно кафе е подействало антипатично; дадено е също гъделичкане на гърлото с перо като ефикасно средство. Наред с тези средства са споменати антидотите: Opium, Hyoscyamus, вино, Pulsatilla и Hepar sulphur calcareous, способни да противостоят нал различни лоши ефекти на Belladonna.

г. Третото издание на ММР съдържа значително повече относно антидотите на Belladonna в преамбюла към лекарството; към тях ще прибавя в скоби и собствения си опит.

В началото на списъка виждаме лошите ефекти от оцета, потвърдни от Щапф. (Аз също съм намерил това при няколко пациента, които по съвет на други са прилагали компреси с оцет за облекчаване на главоболие и червен оток на предмишницата.)

Следва Opium, който успокоява пристъпите на парализа и болките в корема, а вероятно и сомнамбулизма, предизвикан от Belladonna. (Според моя опит и този на други, последното твърдение се потвърждава във всеки случай, но първите две – не; може би по тази причина и оцетът няма ефект върху тях и върху повечето лоши ефекти на Opium, и следователно не кореспондира напълно с хомеопатичния принцип.)

Обезчувствяващите ефекти, безумието и яростта бързо се облекчават от няколко дози Hyoscyamus и вино. (За верността на предишното изявление пазя приятен спомен как това лекарство спаси и възстанови напълно един човек, който бе проявил бяс от няколко дни и след като бе получил Belladonna в огромни алопатични дози, се намираше близко до смъртта.) Няколко души намират виното полезно. За противодействие на първичните симптоми често може да е показано Stramonium.

Състоянието на плачливост с втрисане и главоболие скоро изчезва с малка доза Pulsatilla (но понякога по-бързо от малка доза Coffea, която в този случай е хомеопатична, а не антипатична, особено когато има хиперсензитивност на нервите.

След поглъщане на плодовете трябва да се изпият няколко чаши силно кафе, за да се възстанови антипатично възбудимостта на стомаха, но след това трябва да се погъделичка гърлото с перо, при което плодовете да се повърнат (понякога това се случва и с Ant–t, както първоначално бе написано). След това са нужни няколко дози Hyos в повишаващи се потенции и малки количества. Но ако повръщането не спре след като се изхвърлят плодовете, Nux vomica е хомеопатична.

Отоците, предизвикани от Belladonna и наподобяващи еризипел, бързо се отстраняват от Hepar sulph calc (или от Lachesis, ако са синкави и прозрачни, или от Aconite, ако има силна треска и безпокойство).

Camphor също показва голяма андидотираща сила против някои от болестните състояния, предизвикани от Belladonna.

Начело на всички антидоти против болестите, произведени от Belladonna, без съмнение стои Hyoscyamus. Но извън споменатите случаи, има и такива, които се нуждаят от Moschus или Sepia, или други лекарства, които според доказаните им симптоми кореспондират по-хомеопатично на някои от по-редките оплаквания. Защото тъкмо в тяхното хомеопатично действие се състои и тяхната антидотираща сила – другата лечебна сила на лекарството. Затова ние спокойно можем да заключим, че лекарството, което притежава свойството да отслаби или изкорени антидотиращо действието на повечето лекарства, притежава също и най-разнообразни качества и заслужава нашето внимание. Чувствам, че трябва да поставя този факт наново за обмисляне и да посоча най-вече Camphor, който според опита може да се ползва като първи антидот на две трети от нашите лекарства; и трябва да кажа, че обширната ценност на това лекарство може да бъде оценена единствено като охромна поликрестна мощ, когато то се ползва във високи и най-високи динамизации; това аз зная от собствен многогодишен опит. Виждал съм най-добрите резултати не само с моята обичайна потенция 200, но и с потенция 1м на Йенихен при болести, усложнени поради приложението на неподходящи и много силни лекарства; виждал съм също действието на това лекарство, което обичайно се смяташе да не надвишава 15 минутна продължителност, да се разпростира повече от четиридесет и осем часа; имал съм възможност да го повторя след междинна доза Opium с най-благоприятен ефект. Този опит не бива да се пренебрегва, защото виждаме твърде много пациенти днес, които са злоупотребявали с алопатични лекарства и имат нужда от такава помощ.

Край на извадката.

Втора част (последна) на Кратките трудове от Бьонингхаузен се очаква да излезе от печат в първите дни на месец април тази година.

By Photo by David J. Stang [CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)], via Wikimedia Commons

By Danny S. (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons

Atropa belladonna

©Цветана Коджабашева, 25/03/2018