Кактусът, който цъфти с огромни царствени цветове, наречен с основание Кралицата на нощта, има дълги, виещи се, тънки стелба, които с нищо не предвещават великолепието на цвета, което се разкрива само нощем. Това лекарство е присъединено към нашата ММ от италианския лекар Роко Рубини, който го е доказал заедно със своята съпруга и е сметнал, че е открил панацеята за всички сърдечни болести. По-късно имаме фрагментарни доказвания от Хенке, Лембке, Кларк, Бърт и Фич, записани в Енциклопедията на Хюз и тази на Ален. В нашето съвремие лекарството е доказано от Алистър Грей от Австралия и публикувано в том ІІ от неговата книга „Provings” през 2004.
Всеки хомеопат е свикнал да свързва названието на лекарството Cactus grandiflorus със сърдечни състояния, при които най-вече е наличен симптомът „като че ли сърцето е сграбчено от желязна ръка“; дотолкова, че често, когато не намерим тъкмо този симптом, не предписваме лекарството. Важно е, когато изучаваме картините на лекарствата в тяхната цялостност, да се стремим да разберем какво стои зад описанието на даден симптом; и да предписваме върху симптомите, които хората ни споделят, без да ни възпира очакването да открием у един човек всички симптоми на едно лекарство – защото това едва ли е възможно.
В излекуванията и коментарите, които ще намерите на следващите редове, ще разпознаете редица ключови симптоми на Cactus grandiflorus; това са случаи на не само на сърдечни състояния, но при всички тях се провижда особения афинитет на лекарството към сърцето и кръвоносната система. Започвам с част от статия на доктор Адолф Липе, публикувана през 1865 година в The Hahnemannian Monthly, №4.
„1. Една дама на 80 години се оплакваше от периодично пристягане в гръдния кош, прилошаване и сърцебиене, влошаващо се сутрин и след ставане; периодични бодежи в сърцето. Всички тези симптоми изчезнаха след две дози Cactus grandiflorus 75м.
2. Друга дама на 40 години, която често се оплакваше от сърцебиене и ревматизъм, бе излекувана напълно от ревматизма от две дози Cactus grandiflorus 10м, най-напред при ръцете, след това при стъпалата; тя се влошаваше сутрин и в началото на движението; табаните на стъпалата ѝ бяха като че натъртени, когато тя вървеше.
Ревматизмът на Cactus grandiflorus върви отгоре надолу, докато този на Ledum – отдолу нагоре.
Доктор Дъринг публикува следното в списание „Western“: „Аз съм на шестдесет и две години и от известно време страдам сериозно от така наречения „хроничен бронхит“, който е съпроводен с често хъхрене на слуз и през деня, и през цялата нощ; угнетение на дишането и спазматична кашлица с отхрачване на слуз, чести пристъпи при опит да изкачвам и слизам по стълби. Много лекарства останаха безполезни, докато не реших да опитам майчината тинктура от Cactus grandiflorus, която случайно приготвих тази година, и тя незабавно възстанови здравето ми.“
В брой 12 на The Hahnemannian Monthly намираме друг случай на Cactus grandiflorus от доктор С. Престън:
„Госпожа У.Ф., на 35 години, майка на четири деца; на 17 ноември 1865 била сполетяна от леки маточни контракции, последвани от плашещ кръвоизлив. Когато аз пристигнах в къщата, сестрата ме информира, че е изпразнила две купи, всяка от които две трети пълна с кръв, и е има още една купа, пълна наполовина с жизнената течност, примесена с голямо количество съсиреци; а пациентката лежеше в синкоп. Като разпитах, научих че тя се е смятала трети месец бременна и че е взела от хапчетата на Хопър, за да предизвика помятане. При прегледа намерих отвора на цервикалния канал значително разширен и отпуснат.
Извърших старателно търсене за парчета фетус и плацента, но не успях да намеря нищо и тъй като болките бяха напълно спрели, приех че най-вероятно са били изхвърлени преди пристигането ми. Затова приложих China за шест часа, но това имаше много слаб кръвоспиращ ефект. Следващото лекарство беше Ipeca, и макар кръвоизливът да понамаля, все още беше достатъчно силен, за да намокря по няколко чифта парцали дневно и да държи пациентката в голямо изтощение.
За три седмици приложих следните лекарства, без да успея да спра кръвоизлива: China, Ipeca, Secale, Puls, Acon, Ham, Nux-v, Ars, Sulph, Sep, Bell и Sabin. Макар да имаше подобрение със Sulph и Ars за значителен период, то скоро отстъпваше пред нови изливи на кръв; така след три седмици не успях да видя трайно отслабване на кръвоизлива. Тогава дадох Cact 30, няколко глобули в чаша вода, по една чаена лъжичка на всеки три часа; за двадесет и четири часа кръвоизливът спря почти напълно, а за четиридесет и осем не остана и следа от него. Пациентката ми бързо възвръщаше силите си за четири седмици, след което цикълът ѝ се възобнови и последва нов застрашителен пристъп на кръвоизлива, макар и не толкова силен, колкото първия. Съпругът ѝ бе пратен да ме уведоми и аз веднага изпратих няколко прахчета Cact 30; на следващия ден се отбих у тях и разбрах, че кръвоизливът напълно е спрял, а пацинетката ми е добре. Тя не се нуждаеше от повече лекарство, а цикълът ѝ оттогава е редовен и нормален.“
Още два случая на Cactus grandiflorus са отпечатани в The Hahnemannian Monthly, № 11, от доктор Дж. Шелинг:
„1. Ф.С., на 30 години, с нервен темперамент, необичайно здрав, хванал простуда поради тежко намокряне; през нощта бил връхлетян от силни болки от колики, които сочели донякъде към Colocynthis, обаче той не могъл да ги облекчи. Пациентът се оплакваше, че сякаш лента е опъната откъм гръбнака през корема му, и постоянно все повече се притяга. Няколко дози Cactus облекчиха болките и той заспа, а на сутринта беше добре.
2. Д.М., на 24 години, дама със сангвиничен темперамент, се простудила сериозно и страдала от тежко невралгично главоболие. Лекарства като Gels, Bell и т.н. не помогнали. Тя чувстваше, сякаш главата ѝ е пристегната в менгеме и че сякаш ще се разцепи от силата на болката. Две дози Cactus доведоха до сън и пълно облекчение.“
За да не пренебрегвам силния афинитет на Cactus grandiflorus към сърцето, се обръщам към лекциите върху ММ на някои бележити хомеопати. Ето какво казва Е. Хейл в лекцията си за специфичните терапевтични свойства на Cactus:
„Струва ми се, че действието на това лекарство върху сърцето представлява интензивно дразнене на ганглиите на този орган. Затова то може да причини състояния на хиперестезия, раздразнителност, невралгия, спазми, аритмия и най-сетне, възпаление. То се отличава от Digitalis по това, че изглежда въздейства върху кръговите фибри на сърдечния мускул, докато Digitalis въздейства върху всички мускулни фибри по този начин. Cactus може да причини кардит и перикардит, а Digitalis не може. Cactus наподобява Bryonia, Aconite и Spigelia повече, отколкото ги наподобява Digitalis. Само в едно състояние лекарството наподобява Digitalis, и това е сърдечната недостатъчност; и при двете лекарства това състояние представлява вторичен ефект.
Ако внимателно изучите симптоматиката на Cactus, ще видите, че умствените, церебралните, очните, ушните, носните, фарингеалните, стомашните, чернодробните, пикочните, маточните и гръдните симптоми, всички те могат да бъдат проследени назад до дълбоко сърдечно нарушение.
Искам да привлека вниманието ви по-специално към хемоптизата на Cactus. То не е показано при храчене на кръв, освен ако то не е причинено от възбудено сърдечно действие, което причинява отслабване на белодробните кръвоносни съдове поради заболяване на белодробната тъкан. …. Препоръчваме това лекарство при пневмония и плеврит, макар да не е много популярно сред хомеопатите при такива болести. … Бронхитът и астмата, при които е показано, без съмнение са сърдечно усложнени…“
Тоест мнението на Хейл е ясно; според него винаги в основата на индикацията на Cactus лежи някаква сърдечна патология. Нека сега прочетем какво казва Кент в своите Лекции по ММ:
„То има такова продължително насочване на кръвта към сърцето, че накрая сърцето разстройва функцията си, тъканите му се разрушават; и има дълбоко лечебно действие върху сърцето и излекува даже органни сърдечни заболявания, каквито самото то причинява; състояния, дължащи се на конгестия или следващи конгестия при ревматични пристягания, когато ревматизмът частично е напуснал ставите и е засегнал сърцето.
Доказващите и пациентите са правели много усилия да опишат пристягането на сърцето. Понякога го описват, „като че е сграбчено с желязна ръка“. Но това само илюстрира интензитета на пристягането. При тези ревматични проблеми, когато ставите вече не са засегнати, но сърцето е засегнато от тази хронична конгестия и уголемяване, ние виждаме разширяване на клапите, така че чуваме шумове, главата е гореща, а пациентът постепенно и прогресивно измършавява. Появяват се бъбречни оплаквания; сърцето отслабва все повече, получават се състояния на воднянки тук и там; такъв е курсът на болестта на Cactus.
Такава е природата на Cactus и в цялата ММ няма да откриете лекарство, което да прилича на него. Нищо не може да се сравни с интензивността на тези симптоми. Всичките, които описах дотук, изглежда отговарят на тези три думи: конгестия, пристягане и присвиване. …
При Bell особено, а и при много лекарства, които имат природа на присвиване, пристягане и контрахиране на кръговите фибри, има и конвулсивна тенденция. Бурната конгестия на мозъка при Bell обичайно е придружена от крампи в крайниците и конвулсии на мускулите навсякъде по тялото, или в отделни части.
Не е така при Cactus. При него има бурна конгестия, и той става тъп поради нея. Конгестия на мозъка, най-напред с много червено лице, после то потъмнява поради венозна стаза, и накрая настъпва ступор. Човекът става муден, поради церебралната конгестия. Умственото състояние е на страх и тревога, поради интензивността на страданието. Пациентът никога не е страдал така и не може да разбере, какво означава всичко това. Толкова много страда, толкова много, толкова внезапно, такива крампи, такова разкъсване, такова пристягане. Когато то достигне гръдния кош, пациентът почва да си мисли, че ще умре и бива връхлетян от страх, който се отпечатва върху лицето му. Страхува се от смъртта и му се струва, че ще умре, толкова интензивни са болките му. Но те нямат нищо общо с тревогата, която виждаме при Aconite, който по подобен начин пристяга сърцето и врата. Силното задавяне на Aconite кара пациента да се страхува, че ще се задуши до смърт, и тревогата му е ужасна. Не е така интензивна тя при Cactus. …“
Накрая искам да цитирам два особени симптоми на Cactus grandiflorus, които със сигурност насочва към това лекарство.
Първият е кървенето от носа при сърдечни оплаквания. Този симптом е отбелязан в Ключови симптоми от доктор Адолф Липе и в Насочващите симптоми на Херинг. В Complete Repertory намираме този симптом в рубриката:
Nose; epistaxis, hemorrhage; heart complaints, in: CACT dig spig.
Вторият симптом е запушването на носа нощем, което му пречи да диша през носа. Симптомът е цитиран от доктор Кнер в неговия Реперториум на Насочващите симптоми на Херинг. В Complete Repertory намираме този симптом в рубриката:
Nose; obstruction, stopped sensation; night; breathe through nose, cannot: am-c CACT crat cygn-c LYC.
Тези два симптоми ми помогнаха да намеря лекарството за една дама на 73 години. Тя периодично страдаше от вариации в кръвното налягане, слабост в долните крайници, променлива телесна температура в различни части, силно зачервяване на лицето, когато вдигнеше кръвно и същевременно силно объркване в главата до степен на затъпяване. Пулсът варираше между 60 и 80 удара в минута, и тя не споделяше особени оплаквания в сърдечната област, освен от време на време “особено напрежение и нещо като стягане отляво в гърдите”. Тя бе страдала от силен ревматизъм в пубертета, и цял живот се бе оплаквала от световъртеж. Смяташе, че не може да се излекува, беше мълчалива и депресивна. Доста лекарства действаха добре, но не докрай, сред тях бяха Alum, Amyl-nit, Crat, Calc. Докато не се появиха тези два симптома – запушването на носа нощем и кръвоизливи – не много силни – от носа, сутрин при ставане от леглото. Тогава Cactus LM1 донесе сериозно стабилизиране на кръвното и пулса, слабостта в крайниците отстъпи, а кръвоизливите в носа спряха напълно.
*****
© Цветана Коджабашева, 2018
