от Клеменс фон Бьонингхаузен
Извадка от статия, публикувана в Allgemeine Homoeopathishe Zeitung, том 54, 1857
Сборник публикации, Бьорике и Тафл, 1908
Измежду лекарствата, които незаслужено се използват много рядко, Alumina без съмнение заема първото място.
Аз съзнателно употребявам думата незаслужено, защото Alumina е едно от лекарствата с лечебни качества, които далеч надхвърлят обикновените нива; а някои от тях принадлежат единствено на нея и не се откриват у никое друго лекарство. А както ни е известно, едва ли има друго хомеопатично лекарство, което, след като е било доказано със същото внимание и пълнота, да се споменава толкова рядко.
За да покажа незаменимата природа на това лекарство, ще е достатъчно да се огранича с посочването на следните три кратки индикации:
- Симптом 21 (Ханеман, Хронични болести, второ издание, том ІІ, стр. 37) представя картината на депресия на ума и духа, която нерядко срещаме у жени и която не намираме на същата степен у никое друго лекарство – а такава депресия в моята практика съм излекувал най-пълно и най-трайно с Alumina.
- От голяма важност и още по-честа приложимост са симптомите в очите и по лицето, от 158 до 214, които са доказани най-пълно в практиката при безброй случаи, и които съдържат особености, обезпечаващи сигурния хомеопатичен избор на лекарството.
- Симптом 981, във връзка със симптоми 821, 831, 924, 1002, 1012 и още няколко обещават помощ и са ми я оказвали при една болест – tabes dorsalis vera – която всички алопати вкупом декларират за напълно нелечима.
В действителност никой, който е изучил индикациите на това мощно лекарство и задълбочено е изследвал неговия гений, не може да разбере терапевтичното пренебрежение, което се оказва на тази субстанция.
Ние бихме могли с основание да се запитаме, защо е това незаслужено пренебрежение? Защо, след като всяка седмица се появяват доказвания на нови лекарства, които не съдържат нищо характеризиращо, което да се употребява и които поради това за кратко време биват отнесени към останалите стари и ненужни четива, и биват забравени.
По мое мнение, главна вина за това имат следните две причини:
1) Любимият метод за използване на ниски потенции, които освен това са приготвени по десетичната скала; при това особените, проникващи надълбоко ценности на лекарството не са достатъчно разгърнати и това може лесно да се види в случая от онези, които имат желание да го видят; и това важи най-вече за няколко минерали и метали, и
2) Използването на оксида, вместо това на чистия Aluminium, чието приготвяне, разбира се, принадлежи на днешния ден и не бе известно приживе по времето на Ханеман.
Тъй като от дълги години аз прилагам изключително и само високи потенции, за мене първата причина не важи, но резултатите (с Alumina – б.пр.) понякога остават далеч под моите очаквания, макар изборът на лекарството да ми се е струвал хомеопатично подходящ. Разсъждавайки върху изразеното предпочитание на Ханеман да работи с препарати, направени от самите метали, а и за да отговоря на втория въпрос чрез практиката, аз потърсих чист Aluminium metallicum, какъвто успях да намеря случайно в Англия.
Този чист Aluminium metallicum бе предаден на най-надеждния аптекар, хер В. Лерман от Шьонинген близо до Брунсвик, от когото аз обичайно вземам всичките си лекарства (получавани винаги с отлично качество); той подготви хомеопатичен препарат съгласно все още валидните предписания на Ханеман[1] и го динамизира до стотична потенция 200. Който желае да се снабди с това лекарство, може да получи каквато потенция желае, истинска и надеждна, от самия него; мога да добавя, че потенция 200с, каквато използвам от февруари тази година, не само се доказа като напълно ефикасна, но и далеч надхвърли предишните препарати на Aluminium по своите лечебни качества.
Надявайки се, че някои от уважаваните ми колеги ще бъдат изкушени от тази статия, за да предприемат и те опити с Aluminium metallicum, смятам за подходящо да приведа тук някои от резултатите, които вече съм получил от него за краткото време, посочено по-горе.
І. Том ХСІІ, стр. 93.
Кл. Х., съпругата на местен търговец на тридесет и две години, получила по време на раждане през лятото на 1854 година възпаление на очите, което в следствие на алопатичната терапия прераснала в слепота, или gutta serena на лявото око, и която започна да се проявява и в дясното око; тогава потърсиха моята помощ, на 20 юли 1855. В дневника си намерих бележка, че зрението се затъмнявало най-много на ярка слънчева светлина, но че тя можела да вижда достатъчно, за да намери сама пътя си на улицата в тъмното и по здрач.
Тя не виждала цветове, а само тъмно и черно. Същевременно страдала от почти постоянно главоболие, влошаващо се вечер и от движение. Свинското ѝ се отразявало зле, от зеле и от друга храна получавала газове. Лесно се потяла. Изхождането и мензисът били нормални.
Непрекъснато използвала лекарства, а сред тях особено мехлеми, на които отдавала най-тежките си влошавания; но не успях да науча техните съставки.
За да спася, ако бе възможно, поне дясното око, аз дадох първо Belladonna с решителен успех, последвана от Conium, който значително повлия на лявото око, след което дадох отново Belladonna, защото пред дясното отново се появиха облаци, които скоро отново изчезнаха.
Междувременно тя отново бе забременяла от началото на август, при което няколко придружаващи оплаквания налагаха междувременна намеса; същевременно очите прогресивно се подобряваха.
През ноември тя се оплакваше най-вече от жълто петно пред окото, когато погледне към бели обекти; то скоро изчезна след една доза Am-c.
Към края на март 1856 тя щастливо роди здраво дете, но се появиха някои оплаквания, обичайни за жените след раждането; те наистина бяха бързо отстранени, обаче отново причиниха влошаване на очните симптоми. За подобряването на последните използвах Sulphur и Calcarea, но поради множество разстройства на здравето през лятото, свързани със зъбобол и стомашни оплаквания, се наложи употребата на междинни лекарства и напредъкът при очите остана незадоволителен.
Вероятно принос за това имаха и съветите на неин роднина, алопатичен доктор, на чиито грижи тогава тя бе поверила здравето си. Давайки ѝ прахчета Coccinella, Nux vomica, Ferrum и Mag–c в големи дози, той за шест седмици направи горката жена напълно сляпа и тя бе доведена обратно при мен от нейния съпруг със сълзи на разкаяние, изгубила всякаква надежда. Това се случи през януари 1857. С последователни дози Sulphur, Calcarea, Caust и Sepia тя значително се подобри до 21 февруари , когато отново можеше да излезе навън без водач. Обаче очите ѝ все още бяха доста мътни, сънят ѝ бе смущаван от много сънища, имаше запек и главоболие.
Предишния ден бях получил от хер Лерман препарата, направен от Aluminium metallicum и сега ѝ дадох една доза 200, която да разтвори в шест супени лъжици вода и да вземе три последователни дни, след силно разтърсване, по една лъжица сутрин и една вечер.
Ефектът надхвърли очакванията ми; очите станаха ясни като преди, а заедно с това всички придружаващи болести изчезнаха.
Втора доза Aluminium metallicum 200 бе дадена на 2 март и подобрението продължи, докато тя отново забременя. На 12 март получи Sulphur 200, а на 20 март – отново Aluminium metallicum 200; оттогава очите ѝ са напълно възстановени и от лечение се нуждаеха единствено придружаващите бременността оплаквания.
ІІ. Том 9, стр. 170.
Елис. Б. от А., съпруга на земевладелец на 61 години, страдала дълго време от ингвинална херния от лявата страна, която от три дни се приклещила, причинявайки тотален запек и възможно най-силните болки. Преди това тя имала силни болки в стомаха, горчиво повръщане и горчиви оригвания, с червенина на лицето. Алопатичният доктор, който я лекувал, след като използвал безуспешно Belladonna, Plb, Mag–c, Laur и Ol. ricini, декларирал най-сетне, че се налага незабавна и абсолютно наложителна хирургична намеса, но възрастната жена не се съгласила на това.
22 февруари 1857. 1, Nux–v; 2, Cocc 200; да се редуват в разтвор, по една супена лъжица през два часа.
24 февруари. Вне още няма изхождане, но изпуска газове. Няма повече повръщане, но все още има горчиви оригвания. Сега Aluminium metallicum 200 във вода, по една супена лъжица на всеки три часа.
26 февруари. След лекарството руптурата става доста по-малка и отново има изхождане, но настъпва много силно повръщане на горчива слуз и вода. Много парене в стомаха. Често студенина откъм стомаха към гърба. Предишната нощ е почивала и е спала, без повече повръщане. Често пие, но по малко количество. Sulphur 200, да се взема както предишното лекарство.
2 март. Миналата нощ режеща болка в корема, но сега изхождането е нормално. Преди полунощ състоянието ѝ е било добро. Отново Sulphur 200, но само при пъти дневно.
7 март. Сега болките в стомаха настъпват само вечер, влошават се от натиск и допир. Изхожданията са станали отлични и редовни от 24 февруари насам. Nux–v 200 във вода, сутрин и вечер, по една супена лъжица. Оттогава няма повече оплаквания, жената се чувства по-добре, отколкото е била от години.
Този кратък случай може да послужи за потвърждение, че Aluminium metallicum, както и Aluminа, принадлежи към най-добрите ни лекарства за трайна помощ при неактивност на червата, и работи дори чрез други лекарства за излекуването.
[1] В Новото издание на Органона, което вероятно ще се появи още тази година, подобрено и допълнено от самия Ханеман, ще бъде описана нова опростена процедура за потенциране на лекарствата, която има значителни предимства пред предишната и пренася препаратите до степен на ефикасност, каквато аз мога от собствен опит изцяло и с основание да възхвалявам. Аз познавам тази процедура, но поради дадената честна мъжка дума все още нямам право да я предам другиму. – Бьонингхаузен.
©Превод Цветана Коджабашева, 2017
Снимката към статията е на самородния алуминий, намерен в циркуса на Урдини езера в Северозападна Рила.
