от Клеменс фон Бьонингхаузен
Публикувано в Allgemeine Homoeopathishe Zeitung, том 54, No. 15
Включено в “Сборник публикации” от Томас Л. Брадфорд в превод от немски език на проф. Луис Тафл, публикувани през 1908 г. от Бьорике и Тафл във Филаделфия
Старите, побелели в практиката хомеопати, от които, наистина, твърде малцина са останали сред нас и затова гласовете им тъй рядко се чуват, намират за ретроградно сляпото отричане на динамизациите и потенциите от страна на младите ни колеги, които подновяват напоследък предписването на ниските потенции, използвани в зората на хомеопатията от нейния създател и първите му ученици.
Още по-висока е степента на това становище на старите хомеопати в друг един случай, който и от друга гледна точка е необоснован и неоправдан, а именно: когато младите ни колеги, вместо да използват внимателно доказаните и познати по своите полезни ефекти растителни субстанции, прилагат техните алкалоиди; това под предлог, че лекарствената сила на лекарствата се съдържала само и единствено непроменена именно в тези алкалоиди.
Тъй като досега това предположение не е безспорно обосновано, то трябва най-напред да се проведе точно и внимателно доказване, освен ако не искаме да оставим на химията да взема решения, на каквито не е способна и каквито няма право да взема поради липса на знания, и по този начин лекомислено да застрашим живота на нашите пациенти.
Каквито и постижения да има химията, особено в последните десетилетия, които несъмнено трябва да ѝ се признаят, можем да приемем единствено като изходна хипотеза нейното уверение, че дадени субстанции, които имат еднаква химична връзка с други субстанции, трябва да упражняват същото динамично влияние върху живия организъм, каквото и последните.
Онова несъмнено чисто динамично качество на нашите лечебни субстанции, които са по-пречистени и по-духовни от елементите на непретегляемото царство (imponderabillia), да причиняват или да отстраняват разстройствата в живите организми, лежи извън границите на химията – точно както лежи извън границите и на ботаниката; то самото формира основите на самостоятелна наука, която почива чисто и само на доказванията и опитите върху живото – и никога върху мъртвото тяло.
Защото никога не бива да забравяме в медицинската наука – (което, въпреки това, често се прави) – че духовната невидима сила, която наричаме жизнена сила, поддържа комбинации от субстанции в организма, над когото господства, които по химичните закони никога не остават комбинирани в света; а други субстанции остават в организма поотделно, когато по същите тези закони те би трябвало да се съединят в неизбежна химична реакция.
Тези химични закони навлизат в нашето царство едва след като животът се е оттеглил и е предал тялото за разлагане. Тези закони, следователно, са не само тотално различни и отличаващи се от законите на органичната жизненост; но те разкриват пред наблюдателния изследовател множество явления в растителното и животинското царство, които показват, че двата закона са всъщност пълни противоположности.
В алопатичните трудове по Materia Medica често откриваме изявления, от които си проличават различията между лекарственото въздействие на алкалоидите и това на растенията, от които са добити. Позволете да изтъкна няколко пасажа от добре известното, високо ценено и широко употребявано „Ръководство по Materia Medica“ от д-р Фр. Ойстерлен (3то издание).
„Aconitin се отличава не само по външния си вид, но също и по въздействието си; той е бял, сивкаво-жълт, полупрозрачен; във формата на пудра или понякога на кристали; и не действа така интензивно, поне при локално приложение, както самият Aconite (ibid, стр. 683).
Coniin, за разлика от листата на бучиниша, изглежда засяга единствено или главно гръбначния мозък (ibid, стр. 643).
Daturin действа по подобен начин като Atropin, с който е химично сроден (ibid, стр. 649).
Veratrin се извлича от семената на Sabadilla и от корена на Veratrum album (ibid, стр. 620).
Най видимо обаче казаното се потвърждава по отношение на Quinine и Opium.
От Quinine добиваме два доста различни алкалоида, а именно Chinium и Cinchonium; измежду многото различия помежду им може да се спомене, че първият лесно се разтваря в етер, но вторият – много трудно (ibid, ст. 389).
Чрез Opium се сдобиваме освен с Morphium purum и неговите широко употребявани комбинации (M acet, M sulph, M muriat), още с няколко други алкалоида: Paramorphin, Codein, Opium, Marcein, Pseudo-morphin и Meconium; всички те се отличават един от друг не само химично, но също и, както беше казано по-горе, терапевтично (ibid, стр. 682).“
Измежду многото алкалоиди, открити напоследък от химията и доказвани много ревностно от младите последователи на Ескулап върху трупове на техни пациенти и върху животни (рядко върху самите тях), едва ли има друг, който да ни предоставя по-добра възможност да отговорим на така важния за нас въпрос, от Strychnine.
Защото този алкалоид: 1) се добива от две различни растения, а именно от Nux vomica и Ignatia amara, чието действие ни е по-добре познато от това на множество други, и които се отличават едно от друго по ключови симптоми; и щом бъде извлечен от тях, 2) под името Strychninum purum (след отделянето ѝ от Brucine и Igasuric acid, които са свързани със Strychnine в неравни пропорции и вероятно изменят действието му) ни се представя една субстанция, която не разкрива и най-слаби (химически) отлики между различните препарати, независимо от кое от двете растения са добити.
Така че в лицето на Strychninum purum имаме една химически чиста субстанция, която, благодарение на доказвания върху здрави хора, е превъзходно подходяща да ни помогне да отговорим най-напред на следните два въпроса:
- Дали алкалоидите (с едно и също име) съдържат цялостната и неизменена лечебна ценност на двете растения (Nux vomica и Ignatia), от които са извлечени; и дали представят в цялост техните особени характеристики?
- Дали лечебният ефект на двата алкалоида е идентичен на химичната им връзка, тоест дали всеки от тях чрез химичната обработка е радикално променен, поради което вече имаме лекарство, чиито достойнства не съвпадат съвсем с никое от двете оригинални лекарства?
Отговорът на тези въпроси е от голямо значение за науката; но би помогнал да се установи за практиката на първо място следното:
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен – тоест да се докаже, че алкалоидите не са загубили индивидуалните особености на нито едно от двете растения, от които са извлечени – то от това би следвало, че тези две растения все още съдържат нещо, което химията не е успяла да открие и разпознае; и по тази причина на химията трябва да се отрече всякакво право авторитетно да се произнася за особените лечебни (динамични) ценни свойства на дрогите.
Ако обаче, от друга страна, доказванията върху живи организми дадат утвърдителен отговор на втория въпрос, това би демонстрирало, че в този нов препарат се съдържа най-много част от лечебната стойност, а може би и твърде различна или изменена лечебна стойност; докато характеризиращите и особени свойства – и поради това най-важните – са загубени, така че заместването на растението с алкалоида е напълно недопустимо.
Отговорът на тези два въпроса, какъвто и да е той, със сигурност ще установи факта, че химията:
- Не гарантира по никой начин, че алкалоидът на едно лечебно растение съдържа непроменената стойност на последното.
- Че еднаквата химична връзка между алкалоидите по никакъв начин не гарантира, че действието им върху здрави или болни организми ще бъде едно и също.
- И като следствие от това, твърденията на химията и престорените ѝ демонстрации по отношение на лечебните или отровните (а вероятно и други) свойства и достойнства на растенията, когато същите влязат в контакт с живото тяло, трябва да бъдат отхвърлени като напълно безпочвени предположения, както и че
- Досега единствено внимателно проведените от хомеопатията доказвания върху здрави хора могат да дадат достоверна информация по този въпрос. Следователно алкалоидите, дори тези, извлечени от най-употребяваните лечебни растения, не могат да бъдат използвани преди внимателното им доказване – както всички останали субстанции, използвани за лечение.
Макар решението по горепосочените въпроси да е от слабо значение за нас, доколкото нас ни удовлетворява употребата на целите доказани растения, все пак отговорите са желателни по отношение на няколко научни аспекта. Най-вече те биха допринесли да покажат по-ясно недопустимостта на сурогатите и заместителите, които ние вече сме отхвърлили; а биха също установили безспорно нашето право и авторитет да отхвърляме неканеното навлизане на химията в царство, което ѝ е чуждо.
Който, следователно, е способен достоверно да докаже, ако е възможно върху няколко участника и при внимателно взети мерки, не само двата препарата на Strychnine (по възможност приготвени пред собсвтените му очи) – този от Nux vomica, и този от Ignatia amara, но също и Strychninum purum, направен от същите две растения; тази личност без съмнение ще заслужи нашата благодарност и ще допринесе да хвърлим светлина върху една област от науката, която още тъне в дълбок мрак, и да сложим край на преобладаващата несигурност там. Повтореното и пълно доказване на този и други алкалоиди би могло и най-вероятно ще внесе яснота по въпросите за лечебната им стойност; по-точно ще характеризира тяхната истинска природа и тяхното (динамично) действие; така ще достигнем по-голяма точност на познанията си за техните общи и индивидуални качества, по най-сигурния начин.
Авторът искрено съжалява, че не е в състояние сам да извърши тези обследвания, и че трябва поради неблагоприятната си позиция да се ограничи до разпалените си мечтания за тези проучвания в царството на хомеопатията; благодарен съм, че има колеги, на които се удава подобна възможност и които могат да насочат своето внимание към този проблем, вместо към множество недотам ценни доказвания; своите резултати могат да споделят чрез Allgemaine Homoeopathishe Zeitung, поради неговия голям тираж.
Кл. М. Фон Бьонингхаузен
*****
Превод ©Цветана Коджабашева, 2017
*****
Информация за доказванията на стрихнин (Strychninum purum), добит от Nux vomica: Ричард Хюз, Енциклопедия на лекарствените патогенези; Т.Ф. Ален, Енциклопедия на чистата ММ.
Излекувани случаи със Stry., източник: International Foundation for Homeopathy, Case Conference Proceedings, 1991; Тревожно разстройство с главоболие; Поведенчески проблеми; Свръхчувствителност; автор: Джонатан Шор.
