Пет съвета за надеждно предписание при остри състояния

Ако вземем предвид, че острата болест в действителност представлява елиминационно усилие на конституцията, един процес за пречистване, то тогава терапевтичният подход става особено важен въпрос, свързан с бъдещото здраве на индивида. Противопоказани са всякакви потискащи средства и методи, поради което всички форми на антипатично лечение са крайно вредни. Не бива да се дават медикаменти, за да се потиснат секрети, нито пък е подходящо да се прилагат противотемпературни или противокашлични средства.

От Йожен Андърхил – син, д.м., редактор

Изнесена пред Катедрата по практическо водене на случаите. Публикувана в The Homeopathic Recorder, 03/1940, том LV

Нека кажем предварително, че даваме показаното лекарство в 30-та стотична или по-висока потенция и избягваме повторенията, докато цикълът на лечебното му въздействие не бъде завършен.

Болестните случаи естествено попадат в две главни групи – остри и хронични. Една остра болест обикновено е насложена върху хронична конституционална основа. Това е потвърдено от Ханеман и редица други хомеопати, които наричат всички остри оплаквания „избухвания на латентната псора“.

Конституционална слабост и болестни тенденции съществуват у всички хора; така че всеки недостиг в храненето, или хранителните токсемии, или особения стрес при индивидуалния начин на живот – всички подобни проявления отразяват унаследените недостатъци на органичната структура.

Ако вземем предвид, че острата болест в действителност представлява елиминационно усилие на конституцията, един процес за пречистване, то тогава терапевтичният подход става особено важен въпрос, свързан с бъдещото здраве на индивида. Противопоказани са всякакви потискащи средства и методи, поради което всички форми на антипатично лечение са крайно вредни. Не бива да се дават медикаменти, за да се потиснат секрети, нито пък е подходящо да се прилагат противотемпературни или противокашлични средства.

Правилното хомеопатично предписание не е супресивно. Простуди, грип и пневмония често се оказват прекъснати в развитието си и в действителност излекувани, без да има потискане от какъвто и да било тип. Реакцията на организма към подобното лекарство води до стремително елиминиране на острото разстройство. След лекарството грубата суха кашлица на Bryonia скоро става влажна, усилията на пациента Ant-t да откашля постигат успех, а парливата водниста хрема на Nux-v скоро се уплътнява и става мека. Скоростта на оздравителния процес много се ускорява, докато същевременно пациентът чувства възвръщане на силите и желание да бъде по-активен, поради приповдигнатата жизнена сила.

Независимо от брилянтната ефективност на хомеопатичните лекарства при остри болести, има случаи, в които не е препоръчително да се прекъсва действието на хроничното или конституционалното лекарство, освен ако острото състояние не стане наистина застрашително и тревожно. Достатъчно е спазването на следните правила:

1.

Когато пациентът идва за първи път, не се колебайте да предпишете при всякакво остро състояние. Това ще даде желаните от пациента бързи резултати и ще му помогне да се убеди в ефективността на хомеопатичното лечение. Няма опасност да се попречи на хроничните елементи на случая, преди да бъде предприето лечение на подлежащото разстройство на здравето.

Една жена, работеща в голям търговски център, страдаше от хронично състояние, което сочеше ясно към картината на Sepia. Около два месеца по-рано тя беше претърпяла сериозна травма на дясното коляно, което не отговорило задоволително на „редовното“ лечение и поради това жената беше почти окуцяла. Местните симптоми бяха подобни на тези на Ruta. Затова и първото предписание беше Ruta, дадена в потенция 30С. Резултатът беше според очакванията – бързо и трайно подобрение и много доволна пациентка.

Каква бе следващата стъпка? Внимателно изследване и корекция в храненето и начина на живот, доколкото особеностите на нейната среда позволяваха това. Докато Ruta лекуваше коляното, ние постепенно отстранихме препятствията пред възстановяването, преди да предпишем хроничното лекарство. Подобрението в общото ѝ състояние започнаха и прогресираха бавно и стабилно, обаче картината на Sepia не бе ни най-малко замъглена по време на двата месеца, в които Ruta действаше върху местното нарушение. Подобрението достигна дотам, да позволи свободно движение без последствия от травмата, при това без да се налага повторение на лекарството.

Следващото предписание беше Sepia 200С. Беше дадена потенция, по-висока от тази на Ruta, за да се осигури дъллбоко въздействие; но може би това не се налагаше. Реакцията на пациентката беше превъзходна и всички отбелязаха промяната в нея.

Щеше да бъде жестоко да не предпишем Ruta, докато окуцяването и болките в коляното бяха толкова интензивни. А би било губене на време да предпишем и объркващо за случая, ако бяхме предписали първо хроничната Sepia, после Ruta и накрая пак Sepia.

2.

Пациентите, които са преминали конституционално лечение, но които не са вземали лекарства в предходните месеци, трябва да бъдат лекувани за остри състояния, преди да бъде подновена терапията на подлежащите хронични болести. Предполага се, че цикълът на действие на лекарството е изчерпан, затова намесването на остро лекарство няма да бъде препречваща напредъка на хроничния случай.

3.

Колкото по-скоро е било дадено хроничното лекарство, и колкото по-задоволително е било неговото действие, толкова по-колебливо трябва да подхождаме към назначаването на лекарство за острата болест. Един млад мъж отговаряше чудесно на Nat-m, когато поради излагане на студ, преумора и повтарящи се контакти се зарази от грип. Това стана около месец, след като лекарството му бе дадено в потенция 200С. Пациентът бе на легло, хранеше се с пресни плодови сокове и получаваше плацебо; макар твърде болен, състоянието му не беше застрашаващо. След възстановяването, което беше задоволително и без усложнения, хроничното лекарство продължи да действа и не се наложи повторение повече от 3 месеца след първоначалното предписание.

4.

Когато острата болест е или има опасност тревожно да се утежни, трябва да я лекувате. Пациентите на конституционална терапия рядко се заразяват от остри болести, а ако това все пак стане, последните протичат сравнително меко. Все пак, понякога неочаквано се развиват застрашаващи усложнения.

Пациентка, която вземаше Calcarea carb и отговаряше добре на лекарството, хвана грип след като се бе грижила за други болни в семейството. Тя се обади за лекарство, и тъй като случаят бе лек, получи плацебо и съвети. На следващия ден тя изпрала дрехите и доста се намръзнала, докато ги простирала навън. Три дни по-късно прегледът разкри обширна лобарна пневмония, при която симптомите сочеха към Phos. Тъй като тя бе доста болна, дадох потенция 200С веднага. За 24 часа картината се промени определено към подобрение. Повече лекарство не беше нужно. Интересна добавка към историята на този случай бяха случаите на туберкулоза в семейството ѝ – а и двете лекарства, острото и хроничното, са дълбоко действащи в туберкулиновия миазъм. Вероятно беше в бъдеще жената да има нужда от доза Tuberculinum. Вече мина месец, откакто тя се възстанови от пневмонията; все още изчаквам развитието на случая, преди да подновя хроничното лекарство.

5.

Когато острата болест е мека, преценете дали да не повторите хроничното лекарство в по-висока потенция, ако възстановяването изглежда да се забавя. Конституционалното лекарство, ако е правилно, ще съживи жизнената сила и ще ускори излекуването в огромната част от случаите.

Правилното лекуване на острите състояния, според индивидуалните показания, често ускорява, наместо да забави, възстановяването от хроничните болести.

*****

Превод ©Цветана Коджабашева, 2017